Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Започна градежът на църквата в с. Гара Бов

На 15.08.2023 г., на големия християнски празник Голяма Богородица, започна градежът на православната църква ...

Стари думи от Бов

Думите са сила, която променя. Със съдействието на Веселин Величков, Гена Виденова, Димитрина Атанасова, ...

РОД ВРАЧЕШКИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Елена Петрова

В китка увити, цветята омайват.

Силни са пръстите, свити в юмрук.

В лозово снопче – Кубратова тайна,

Дръжте се заедно! Винаги! Тук!

 

Живее на земята човек! Той е малък, а майката земя – голяма. Човекът обича своята земя, защото той не може да живее без бащината стряха, без свидните родни места, без звънката родна реч и кръшната народна песен, без синевата на родното небе и аромата на благоуханните цветя, без ромона на бистрите води и шумоленето на вековните тайнствени гори, без гордите снежни върхове и чудните птичи песни. Родината ни е подарила багрите си, аромата си, музиката си!

Да се завърнеш у дома!

Мотото на първата среща на няколко рода от Бов. В това число е и нашият, моят род по линия на моята баба Елена – Врачешки род.

Първо се поинтересувахме от къде води началото и защо се казва Врачешки. Поразпитахме макар и малкото останали по-възрастни от рода /трето поколение/. Версиите са две:

Първата и по-вероятна е, че води началото си от с. Врачеш, Ботевградско. Преданието гласи, че там са убили турчин изедник и, за да не дочакат възмездие, се преселват през няколко върха и се заселват източно от селото в Светио кладенец. Там се откриват следи от зидища.

Другата версия е, че са се преселили в с. Врачеш, бягайки от епидемия /чума/.  

За начало на нашето родословно дърво сме взели Тома Стоянов. Той е имал 3 деца – Гена, Горан и Елена.

Гена се омъжва около 1904 г., 1905 г. за Иван Славков от с. Искрец, който е бил учител в с. Бов, където е имало светско училище от 1885 г. По-късно Иван става свещеник в с. Искрец до края на живота си. Тази двойка от своя страна има 5 деца – 4 дъщери и единствен син – Борис, който е завършил медицина във Виена. Негов син е Иван Славков /Батето/. Ние всички се гордеем, че Батето е от нашия род. Един голям човек, един голям българин, който не е вече сред нас! Поклон!

От тази двойка има потомство над 90 души, от които лекари, мед. сестри, инженери, учители, МВР-служители, честни труженици. От род Врачешки, с когото също се гордеем е и д-р на науките Андрей Захариев – преподавател в Пловдивския университет. Той води телевизионното предаване по БНТ – „Библиотеката”, пее в хор „Св. Йоан Кукузел”.

Втори от децата на дядо Тома са Горан Томов и баба Рада, които имат над 200 потомци, пръснати по цяла България, дори и в чужбина. Поради трудното преживяване в бедния Балкан, дядо Горан се изселва с цялото си домочадие /5 сина и 3 дъщери/, с изключение на Мария, която се омъжва за Петър.

И така през месец април 1941 г. вагонът, който бил натоварен с цялата покъщнина, деца и животни, спрял на гара Ведрово, Карнобатско, откъдето с волски коли били прекарани до с. Морава. Там пускат корени в далечната земя.

По това време са се изселили около 40 семейства от нашето село в далечни земи, вечно да жалят за роден край.

От четвърто поколение на този род е Цонко Димитров – инженер от гр. Плевен, който доста се потруди да изгради родословното дърво в този вид. Благодарим ти, Цонко! В този голям клон се трудят: инженери, лекари, мед. сестри, икономисти, строители и много железничари. Те всички живеят задружно, помагайки си един другиму.

Третият клон на дядо Тома е Елена – моята баба. От Елена и Пешо Минов са: Петко – моят баща, Гюргина и Иван. Тук бащи и синове са майстори-колари, ковачи. От този клон двама се изучиха в Москва, Петко е още там, а Александър Григоров беше няколко години зам.-областен управител и областен управител на София-област. Гюргина се омъжва в с. Желен и има 5 деца: 3 сина и 2 дъщери – над 90 души.

Общо над 400 са наследниците до седмо коляно на дядо Тома Врачежанина.

Още много дълго може да се разказва за нашия род, нашите прадеди, наследници – всички нас. Всеки има дан за Род и Родина. Благодарим на всички зетьове и снахи, дошли в нашия род, за тях също можем да кажем много хубави неща.

Изтегли PDF