Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Читалището в Бов събра трима богослови

Любовта към църковните песнопения, богословското образование и желанието за изява обединиха трима певци ...

Стари думи от Бов

Думите са сила, която променя. Със съдействието на Веселин Величков, Гена Виденова, Димитрина Атанасова, ...

РОД СПАХИОВЦИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Марио Вутов

Започвам тези редове с благодарност към г-н Иван Ковачев, който от 1981 г. до 1983 г. събира информация от хора, живеели преди 1900 г. и запомнили разкази на своите предци. Успява да ги подреди и да напише книга за Спахиовския род. Информацията събира предимно от с. Бов и с. Осеновлаг, като получава помощ от Милчо Александров Вутов, Цветана Гъргорова Митрова и Драгина Иванова Алексова.

Името спахии идва  от конник на Османската империя. Въпреки това Петър Спахийски се е занимавал със скотовъдство и земеделие. Твърди се, че неговият дядо  е бил спахия и е събирал данък за турците. В нашия край не е имало турци и затова данъците са били събирани от българи. Петър е роден около 1814 година. Бил висок и снажен и голям шегаджия. По негово време турците събирали българи да работят ангария на укрепления или важни пътища. Между тях попаднал и Петър. Работата била тежка. Вечерно време българите се събирали около запалени огньове и разговаряли за родните места.  Понякога пеели тъжни песни. Пеел и Петър. На тези забави присъствали и турците, които харесвали неговите песни. Разбрали, че в една от песните Петър ги усмива и затова го натоварили с непосилна работа. Започнали да го бият с камшик. Скоро след това се разболял и починал. Така той оставил две момчета сираци - Леко и Тото.

Леко Петров Спахийски е роден 1940 г. и е бил на около 5 години, когато починал баща му. Живял в голяма бедност, на 10 години го пращат да чиракува при ковач във Враца. Трудолюбив и даровит, той лесно усвоява занаята. Собственикът на ковачницата иска да го остави при него, но  той отказва и се връща в с. Бов. С помощта на брат си Тото построяват ковачница в местността Иванча. Оженва се за Цана Дангова и с нея имат четири деца – Елена, Вута, Мария и Тодор. В рода има поне 4 ковачи, затова освен фамилия Спахийски се появява и фамилия Ковачки, като например двама братя с различни фамилии – Вута Леков Спахийски и Тодор Леков Ковачки.

Моят прадядо е Вута Леков Спахийски. Роден е през 1871г. Бил изправен и напет, с беневреци и риза с бродерия. Наричали са го Вута  “Гиздата”. Женил се е два пъти. От първата си жена има едно дете Елена. С втората си жена имат седем деца – Цена, Кръстьо, Свилен, Филип, Александър, Тодор и Вера.

Участвал е в Балканската война, от която се завръща с много пари. Отваря кръчма, в която е от най - добрите консуматори. Вута с лека ръка изхарчва парите , понякога за да го пренесат през дола за да не се изкаля давал по една жълтица. До края на живота си се занимавал със земеделие и животновъдство.     

В книгата си Иван Ковачев често нарича дядо ми Александър Вутов Леков с името Леко. Така са го наричали всички, така съм го запомнил и аз. В моите спомени е останал вече инвалид – с протеза вместо един крак. В миналото изключително здрав, работил като огняр , след това работи и в кариерите на Бов. Губи крака си след трудова злополука в мина. Има двама сина – Милчо Александров Вутов и Георги Александров Вутов.

Това е само едно малко отклонение от Спахиовския род, на който съм наследник. Информацията, събирана от Иван Ковачев е най-вече от разкази на хора, които за съжаление отдавна не са сред нас. Благодарение на родовата книга се е запазила до наши дни. Надявам се с времето да я обогатим и с много нова информация. За възникналите нови кръгове , а защо не и нови данни от миналото.

Изтегли PDF