Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Читалището в Бов събра трима богослови

Любовта към църковните песнопения, богословското образование и желанието за изява обединиха трима певци ...

Стари думи от Бов

Думите са сила, която променя. Със съдействието на Веселин Величков, Гена Виденова, Димитрина Атанасова, ...

РОД МОШИКОВЦИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Иван Иванов

Къде и кога е създаден Мошиковия род? Разполагаме с данни за основателя на рода: дядо Иван,  роден през 1870г. в с.Бов. Заедно със съпругата си Цвета  имали четирима синове: Митър, Пешо, Коца и Цветко. Митър, заедно с Ненка се преместват да живеят на Лаго, където си построяват къща. Той е работил в кариерата и е взел участие в съпротивителното движение срещу фашизма. Раждат им се двама сина и една дъщеря: Иван, Георги и Николина. От тях към днешна дата е жив Георги, така наречения батко Рафаел. Той има син Митко, с дъщери: Катерина и Мария и внучета: Виктор, Димитър, Николай и дъщеря: Лили със син Стоян. Другият син на Митър Иван има две дъщери: Виолета, която има син Боби с наследници: Ванеса, Борислава и дъщеря Албена с наследници: Габриел и Васка - с деца: Светла и Ивайло.

Пешо не е бил женен и няма наследници.

Коца, заедно с Петра създават семейство и си построяват къща над старата фамилна в с.Бов. Имат четири сина и една дъщеря. Най - големият син е Петко горския, с наследник Сашо Коцев и  внуци: Стефан и Мариета и правнуци: Илиян, Стефан, Виктория. Петко Коцев се отличаваше с огромна любов към гората. През 1976 г.  глоби баща ми за отсичане на един бор без разрешение.

Мито Коцев има наследници: Димитрина и Костадин. Той и семейството му останаха да живеят в една прекрасна къща с огромен и много добре подредени двор и градини.

Христо Коцев загива на 21 години в борбата против фашизма. Няма наследници.

Благой Коцев е един от хората, който има огромни заслуги за развитието на с. Гара Бов и с. Бов. Негови наследници са: Петър със син Евгени и дъщеря Блага с наследници: Рая и Петър и Христо с две дъщери: Кристина и Жана и правнук: Венелин.

Цветанка Коцева, заедно с Колю Злакьов създават семейство и имат трима сина: Любчо, Христо и Иван. Любчо загива в автомобилна катастрофа на 26 години. Има дъщеря Цветелина с наследници: Криси и Мартин. Христо умира, когато е бил много малко дете.

Иван има двама сина: Любомир с наследници: Самуил и Андрей; Михаил с дъщери: Ния и Карина.

Последният от синовете на основателя на рода е синът му Цветко. Той се изселва в с.Сечище /общ.Нови Пазар/.Негови наследници са: Ивана, Славена и Златко.

От анализа е видно , че родът е живял основно в с.Бов и в с.Гара Бов. По - младите  от рода живеят в градовете Своге и София, а изселниците в с.Сечище /общ. Нови Пазар/. Защо се наричат Мошиковци? Преданието гласи, че вероятно основателят на рода: дядо Иван е ходил да сади на нивата и комшията го е попитал къде е ходил, а той отговорил: „Ходих малко да помуша на нивата.”

С какво се отличават Мошиковци? Бива ги за всичко: работливи и добре образовани.  Между тях има инженери, учители, спортисти, горски, някои от тях се занимават и с международен туризъм. Отличават се с буен характер. Общителни са и имат много приятели. Най-изявените от тези, които вече не са живи са: баба Петра, Христо Коцев и Благой Коцев. Баба Петра Мошикова бе уникален човек. Готова бе да помогне на всеки. Докато те нагости с вкусна гозбица, ще ти закърпи скъсаната дреха. Лично ходи при Тодор Живков заради спряната й пенсия и разреши проблема. Благой Коцев, човекът който трудно се забравя, беше голям ловец. Дългогодишен финансист на общ. Своге, с голям принос не само за с.Бов , но и за общ. Своге. Човек за пример в по - голяма част от живота си! Христо Коцев е дал живота си за една идея - щастлив живот за всички българи! Според баба Ванга- петричката врачка, при която е ходила майка му баба Петра - щял голям човек да стане, ако не загине от пушкало /куршум/. За съжаление  загива и то прекалено млад.

Към днешна дата са живи над 60 наследника на рода. Два пъти се повтарят имената Иван, Петър и Димитър. Не се забелязват други повторения. Средната продължителност на живот в рода е 76 години. От всички най - дълго е живяла майка ми Цветана - 91 години. Човек с изключително тънко чувство за хумор, изключителна трудолюбивост. Жена, нетърпяща неправдата! С брат й Благой пееха много хубаво, но всичко приключи със смъртта на брат ми Любчо.

Човек не си избира рода. В него има всякакви - и добри, и лоши, по-малко и повече образовани. Не се срамувам и се гордея с рода си!

Изтегли PDF