
Село Бов, махала Бовска Габровница, далечното минало, по жътва
„На 25 юли 1932 г. като се показва слънцето, се показвам и аз“. Така започва житейския си разказ сладкодумният 92-годишен дядо Васил, от КАЦАРСКИЯ род.
В семейството си той е бил трето дете - момче, след своите две сестри, и затова си спомня колко е бил обичан. Въпреки дългите си години, свежата му памет го връща назад, спомняйки си как като 2-годишен много се е уплашил от онези мечкари, които разхождали мечки по селото, и как си мислил, че една мечка ще изяде легналата му баба, а пък тя газела с големите си лапи по гърба ѝ „за здраве“.
Труден бил животът в бащината му къща, в която с времето децата са се умножили и станали шест. В махалата имало училище, в което от 1. до 4. клас учели 44 деца. Първият учител на дядо Васо се казвал Иван Гюров. Когато станал 3. клас, започнала Войната и така не се намерил учител за децата в неговото училище. После дядо Васо учил в училището в с. Лакатник, след това в Своге до 8. клас и накрая се отказал от учението. Започнал да помага вкъщи, после станал миньор в Елисейна, но след като едва оживял от отравяне с газ в мината, повече не се върнал в нея.
През 1951 г. в с. Бов се отворила мандра, там той започнал да събира около 700-800 литра мляко, от което правил кашкавал - и така, докато заминал войник. Войнишката си служба отбил в Стара Загора и Казанлък, където учил в школа за младши сержанти.
После, после се върнал на село, отворил магазин в Бовска Габровница и на една сбирка в първомайска вечер хората около него го убедили да се ожени за момиче от същото място - Пенка. Така създава семейство с нея и там, около Благовец, им се ражда първата дъщеря, която нарекли Благойка.
Трудно и бедно живеело голямото семейство, но въпреки това родителите не се съгласили да се отдели младото семейство от тях. Един ден дядо Васо товари във волска кола сандък с багаж, 4 стола, качват се той и жена му с дъщеричката и отиват да живеят на квартира в с. Гара Бов. Мерак имал в търговията той, работил в магазин, където се продавало всичко – от хляб до пирони. По-късно му се родила и втора дъщеря – Малинка, която нарекли на едно хубаво момиче, което учило заедно с дядо Васо в Лакатник.
През 1960 г. наградили дядо Васо със златен медал за добра работа в търговията и 4 дни отпуск, по време на който заедно с други магазинери обиколили страната за обмяна на опит по другите търговски обекти. През 1962 г. построил първия етаж на новата си къща и за Нова година влезли с децата си в него. Въпреки че горяла печка през цялата нощ, било толкова студено, че сутринта имало ледени висулки под креватите, на които спели.
През 1979 г. той отново се връща на работа в рудника, но една голяма злополука едва не коства живота му. След нея той остава за цял живот пенсионер по болест с право на работа. През 1985 г. се пенсионира и отваря магазин за поставяне на стъкла, тогава има голямо ново строителство в селището и той си спомня, че имал много работа и сам е слагал по 70 стъкла на прозорци за 1 ден.
И понеже в повечето време дядо Васо е работел все по магазини, местните хора го кръстили Васо Магазинера. Днес дядо Васо няма магазин, но има 2 дъщери, 4 внуци, 6 правнуци и 1 праправнук. Според него „В живота всичко се постига с разбирателство и приятелство. Човек не трябва да се тормози, а организмът трябва да отпочива“.
Тръгнете по дирите на миналото на БОВСКИТЕ СТОЛЕТНИЦИ!