СПОМЕНИ ЗА ИВАН ВАЗОВ
Автор: Григор Любенов
ЧУВСТВА
Автор: Мая Григорова
Спомени за Иван Вазов
Григор Любенов
Колкото и да се пише, колкото и да се напише, все ще е недостатъчно да се обхване всичко преживяно, повечето описано, но и много незаписано.
Някога през седемдесетте, осемдесетте години по инициатива на туристическото дружество „Иван Вазов”, София и тогавашният кмет на с. Бов Милчо Александров Вутов, бе изработена и поставена паметна плоча на къщата, в която многократно е отсядал Вазов при посещенията си в Бов.
Бяхме малко хора – няколко възрастни мъже и жени, с тояги, но видимо здрави, от дружеството от София и десетина души от Бов. Но тук, на една дървена маса и дървени пейки се разказаха невероятни истории от миналото на Вазов в нашия район, някои от които обаче не знам защо не намериха място на страниците на книгата за „Историческото развитие на Бов". Запомнил съм две от тях, за които ще ви разкажа сега.
Историите бяха разказани от Митко Николов Колев, бивш началник на кариерите, а на него са разказани от баща му Никола Колев и негови работници, наследници на Данговия род.
Малко от днешните хора знаят, че Вазов още твърде млад е имал проблеми със здравето – страдал от астма /задух/. Това е една от причините да прекарва част от свободното си време в планините около София. През летните дни на годините 1887 – 89 – 90 г. той е бил повече в Искърското дефиле. Тук той е срещнал невероятни според него хора, вижда с очите си още по-невероятна красота, поема животворния чист планински въздух. Според една от историине, разказани от митко Колев, през пролетта на 1890 г., по препоръка на народен лечител Вазов с придружител се отправил по пътя за с. Бов покрай Селски дол. Случило се така, че наблизо след като се отделили от Искъра попаднали на група хора, някъде над днешния стадион. Там воловари – кираджии се събрали около една повредена волска кола, натоварена с тежки трупи и я ремонтирали. Вазов ги заговорил, представил се е и казал къде се е запътил. Казал за препоръката от народния лечител – да намери подходящо място в гората, по на припек и цял ден да грее слънцето.
Един от хората, с които е разговарял е бил бащата на Митко Колев – Никола Колев Барутчийски. Той е бил начетен за времето си човек, търговец на дървен материал, някъде през 30-те години на миналия век е бил кмет на Бов. Познавал е добре всички хора и местности в Бов и той именно завел Вазов в Данговия дом. Вазов сърдечно му благодарил, а след това многократно са се срещали и разговаряли.
Вазов бързо се сприятелява с местните хора, слуша песните им, записва някои от тях, наблюдава и после записва обичаите им.
Местните хора го обикнали и всячески се стремели да му помагат за укрепване на здравето му. Тогава една красива девойка, която отначало бягала от него, бързо била убедена, че това е добър човек, който е дошъл тук да се лекува. Тя била козарка, сутрин, обед и вечер издоявала козите, на Вазов поднасяла топло козе мляко в калайдисано бакърено котле, украсено с венец от дъхави цветя – здравец, мащерка, жълтурче и др.
На нея именно Вазов посветил едно от най-хубавите си стихотворения „Гълъбинка"
Няма данни за това до колко Вазов е подобрил състоянието си. Но когато си тръгнал с мъка споделил, че неохотно се прощава с хората, горите, поляните, но се надявал, че ще може пак да дойде и в действителност отново е идвал тук, при многократните си излети в дефилето в продължение на почти двадесет години.
Още една интересна случка съм запомнил, разказана ми пак от М. Колев. Става въпрос за поредно пребиваване през летата на 1918, 1919 г. Тук пред къщата на поляната е бил харманът, на който селяните са вършеели събраните снопи от околните нивички. Тогава всичко се изоравало и се засявало с жито, ечемик, ръж, овес. Повреме на вършитбата, която се извършвала с два коня, Вазов седял в горния край на поляната и наблюдавал процеса. По едно време пожелал сам да влезе в хармана и да подкарва конете.
Хората отначало се страхували, но той настоявал и ги убедил да го допуснат до стожера. Оказало се, че е бил прав, справял се отлично и без каквато и да е опасност за него самия.
Знае се, че историите са преживелици, предавани от човек на човек, от поколение на поколение. Доколко отговарят на истината, никой не знае. Но като се има предвид изключителната доброта и човечност на хората от Балкана, на тези истории, разказани на мен от близък човек, а на него от баща му и негови работници може да се вярва. Вярвайте и следвайте примера на нашите деди и прадеди – преди всичко прави добро!
Чувства
Мая Григорова
Мисъл…
И ето ме, отново аз творя…
Творение за теб, за мен, за всички…
Творение, което дава ми живот и светлина…
Без което аз не мога да съм същата!!!
Когато се замисля над нещата от живота
в мен поражда се стиха на словото!
Сядам и размишлявам върху листа
и се появява тази сила и светлина
която аз трябва да споделя!
И ето ме, споделям аз това,
което ме вълнува вчера, днес и утре..
За което мисля как може да стане
по-добър света, за да продължим
Напред, нататък!
Уви, много са нещата, които влияят на това
да бъде приказен, добър живота
Защото станахме завистници,
защото забравихме, какво е доброта!
А толкоз просто е това – да обичаш със сърце,
то дава тази доброта, но ако чисто е това!
Да помагаш – без да искаш в замяна на това!
Да бъдеш честен и безкористен!
Да бъдеш беден, но щастлив
май забравихме, какво е щастие?!
Улисани в печалби и ламтене за пари
ний сринахме тази чиста доброта,
забравихме, че смъртни сме и грешни сме дори!
Затуй нека да пречистим сърцата си,
да махнем злите сили в нас!
Да се обърнем със сърцата си
към всеки, към всички и към нас!!!
03.08.2016 г.,12.25 ч.
*****
България, страна прекрасна, със минало велико!
С природа неземна, с празници от традиции…
Не бе измислена насила -
извоювала си бе земята,
На праотци велики и свободни!
В горд възход ти бе от векове,
додето не дойдоха онези твои врагове,
които за пари без чест се те полакомиха
И за своя род не помислиха…
Раздадоха, продадоха, разграбиха народа,
осиротял, той с вяра още гледа и търси
своя вожд – месия, който отново ще поведе
страната ни в възход на този горд народ!
29.09.2015 г., 17.40 ч.
*****
Едно селце в дебрите на Стара планина,
с име доста звънко и любовно,
с хора будни и с добри сърца,
с лица отворени към Бога!
Селцето китно, там насред Балкана
Сгушило се сред река и вечните скали-
с история вековна и с хора истински, добри,
които и до днес почитат всичко българско и родно!
Селцето Бов нарича се, сред дефилето,
римува се с любов - възкликвал Вазов!
На празника велик отново -
показа патриоти славни!
От скала огромна трибагреника
Български се спусна,
в чест на славен празник,
почетоха го бовяните дружно!
С хора, облечени в носии и със знамена,
играеха те български хора,
за да не забравяме и днес,
че с гордост и със чест,
извоювали сме свободата!
Но затова е допринесло читалището с име светло,
„Светлина„ нарекли го и до сега то дава дух и сила
И учи всеки да почита историята славна
Не само на България, а на Бов -
Името на туй селце прекрасно!
04.03.2017 г.
*****
Отново се завръщам аз към теб, мой роден край!
Отново искам да се заредя с твойта сила на вечния Балкан!
С твойта хубост, на вечната гора, с уханието твое – за здраве и красота!
С твоите рекички, нежно ромонящи, нашепващи мелодии прекрасни!
Ти за мен си вдъхновение, ти за мен си моята съдба!
Ти си ме възпитал да приемам с гордост всички твои чудеса!
Ти си ме научил , да почитам твойта красота!
Ти си ме научил да почитам и да те благословя!
Аз отраснах тук, тук се учих и закърми ме със словото велико!
Тук направи ме човек ,тук научих се аз да обичам и да славя своя род,
традициите с гордост възприех ги и с благодарност аз следвам ги докрай!
Затуй при тебе все се връщам , затуй на тебе аз благодаря!!!
29.05.2017г., 14.35 ч.
*****
Пролетта отново шета, рисува със свежи багри
и Живот отново дава на цялата страна!
Разлиства, раззеленява, побелява и ухание
Раздава за млади, стари и деца!
Сърцето се усмихва на тази светлина,
то учестено се завихря и иска да срещне
отново обич, любов и топлина!
Това е моето усещане за пролетта
уханна, девстена и млада -
Поема новия живот до есента,
когато отново ще посърне, ще се свие стара
изморена и отиваща от този свят!
За да заспи в своя зимен сън,
за да оцелее и отново да дава младост,
ухание, любов и топлина......
10.04.2017 г., 14.12 ч.
*****
Отново есента дойде,
с нейните оранжево-червени багри.
Какво ли тя ще донесе
със себе си за нас, за мене…
Бих искала пурпура на любовта
Изгаряща от страст, копнееща за лятото
Да се отпусна и да полетя,
като птиците към изгрева…
Да мога като тях да се завръщам
всяка пролет, по-жизнена и вярваща,
да изживявам лятото горещо
и да прегръщам есента.
А после зимата притихнала,
да се събуждам в нечия ръка,
да получавам тръпката от обич
и да отдавам топлина.
23.09.2015 г., 11.15 ч.
*****
Зима
Приказно бяла навън е нощта
самотна, обляна е в белота!
Тиха и спокойна, без капчица фалш!
Разстила покривката своя,
за да запази за нас свежестта
За да запази семената на новия свят
За да даде нова сила напролет
За да живеем отново в своя свят!
17.01.2016 г., 13.00 ч.
*****
Отново е Коледа, приказна и спонтанна!
Отново грейва украса прекрасна!
Отново сърцата туптят и чакат с радост
Да дойде добрия старец с шейната!
Какво отредил е за нас?!
Какво ли ни чака под елхата?
Дали сме добри в този час
И ще бъдем ли святи!
Ще си спомним ли нашите дни
Когато деца сме били,
как край елхата ни сбираше баба
и с гозби гощаваше всички
на всеки по нещо даряваше
И с нейната обич и мъдрост добра
горещи усмивки раздаваше!
Как промени се света,
как изоставихме наште деца,
които далеч са от баби и майка,
които сами са в прекрасния ден
очакващи наште прегръдки далечни
в мислите си и на екран!
Бъдете честити, бъдете успешни
Макар и прокудени от Родина,
Дано господ ви пази
И брани прекрасната татковина!
11.12.2015 г., 10.59 ч.
*****
Размисъл по Коледа
И ето Коледа дойде отново,
Със своите вълшебни имена!
Приказна и споделена, дано да е тя!
Всеки всекиго поздравява, с думи мили и добри
Ала после той забравя щом празника отлети!
Защо не можем ние, да бъдем по-добри?!
Защо сме се увълчили, защо сме толкоз зли?
А трябва ний да се сме добри, не само в такива дни!
Трябва добротата и човечността, загрижени един за друг
Да бъдат вечно в нас, да откликваме при нужда
Да даряваме с обич и с грижа всеки, който има нужда!
А не да смятаме защо пък аз, защо не някой друг
И да решаваме, че ако ние сме добри, то други няма с нас да са добри!
Не изчислявай – раздавай добрина, така устроен е света
С добруване ще се обединим и всички заедно пътя да извървим!
От Господ даден и един! Амин!
25.12.2015 г., 11.22 ч.
*****
И ето измина си и таз година,
С добро и лошо, с успехи и тъга.
Каквото е била, такава я изпращам
И отново аз пожелавам си да е добра!
Нека е мирна и сговорна Новата година,
Нека е щедра и добра на хубави неща!
Желаем ние винаги така,
Но трябва да дадеш, за да получиш -
И аз си обещавам, ще бъда винаги добра
С добро сърце към всички, с добра мисъл
И добри дела да сътворя!
И отново аз ти благодаря за това,
Че съм жива, че съм здрава,
Че са здрави моите деца,
Че запази всички нас !
Благодаря!
31.12.2016 г., 17.35 ч.
*****
Равностметка
Последен ден от таз година, ден за равносметка!
Каква бе ти - добра за мен, за други лоша….
Аз доволна съм, че съм здрава,
имам работа добра, имам хубави деца,
имам внук - неповторим! С чисто и добро сърце!
Имам къща над главата, имам брат -
Със семейство и деца,
Живи и добри родители, верни приятели
за което аз благодаря!
Но бе и тъжна, че отне ми ти приятелка добра,
Но казваш има и това!
С всичко трябва да се справям и обещавам си това!
За идната година аз желая -
Да срещна моята любов, с която да споделям
Тез богатства мои и да отдам голямата си обич аз!
Нека Новата година е мирна,
Нека е честита, нека е добра
Но само за добри дела!
31.12.2016 г., 17.43 ч.
*****
Отново съм сама с мислите си
Мисли, които ме убиват!
Защо не пеят птичките
С глас щастлив и звънък?
Защо сами стоят тревичките
На никого ненужни?
Защо е жалък и зловещ света
в който ний живеем?
Защо, защо, защо….
Хиляди въпроси…
А отговора той е в нас
И ние сме в него..
И в този кръговрат
Трябва да намерим време
да се обърнем един към друг
С думи нежни и обични
И да кажем на света, че ще сме добри!
Добротата ще спаси света!!!
10.12.2015г., 12.08 ч.
*****
Приятелството е отговорност,
Приятелството е грижа!
Един за друг да вярват в това,
Един за друг да се справят с това!
Понякога приятелството е усмивка
Преданост и чувства силни!
Обич, истинска и откровена
Вяра в чувствата велики!
Той – приятеля, е готов за теб
Да влезе в боя, да те измъкне
Невредим и цял!
Да те извади от жарава…
Да не допусне да се сринеш
Ако ти в нещо си горял….
Да ти покаже грешка твоя,
Макар и да боли те!
Да бъде твоя образ,
да бъде твое огледало
докрай да бъде с теб
и ти с него…!
Да не пресмята, колко ти си дал
Колко аз взел съм и какво ми остава!
Да се раздава и раздава….
Ала колко са такива приятели?!
Безкористно, които те обичат,
В тебе, които се вричат!
Ценят и отстояват това
Независимо колко коства им света!
06.01.2016 г., 17.01 ч.
*****
Още от зарана, рано стана
Билки тя набра
И през росата бърза
Че рано ги навърза
А там в полето
Моми чакат момци
Те при тях да дойдат:
Ех, каква е младост!
Една мома сръчна
Бързо, бързо билките набра
На венче ги върза и
В косите го закичи!
Тъй при момъка отиде
Закичена с усмивка и нежно му прошепна:
„ОБИЧАМ ТЕ“
19.02.2016 г.16 ч.
*****
Спомен мой
Не се забравя туй, което чудесно преживяно е!
Не се забравя детството , което чудно изживяно е!
Спомням си когато, деца сме ний били
И всеки ден игрите ни зовяха!
Късно вечерта огласяхме с детския си глъч
Улиците на нашето селце прекрасно!
Всички бяхме един за друг, макар кавга да е имало в играта,
Нали на туй ни учеха в клас, как трябва задружно да играем-
Да вярваме един във друг, да си помагаме при нужда
И да не предаваме другаря си !
Ех, детство, детство!
Научих се на много, с любов отглеждаха децата си-
Хората в дебрите на Стара планина, на китното селце,
което възторг е допринасяло, допринася и сега
На тез, които могат да го видят и опознаят !
БОВ е древното селце, богато на душевност,
Богато на традиции, богато на история...
Богатство на душата ми!!!
Обичам те, мой роден край!
Обичам те с цялата си същност!
Вдъхновение и сила ти ми даваш ,
С гордост пълниш ми душата!!!
15.08.2017 г., 11.03 ч.
