ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Благой  Бекярски

Името на Бекярския род е на повече от век. Историята на БЕКЯРИТЕ тръгва от далечната 1883 г., когато 8-годишният Алексо Павлов остава кръгъл сирак и заедно с братята си Георги и Иван  се преселва от мах. Трескавец в мах. Смардещец /местността около оловните рудници в с. Бов/.

След време тримата братя строят обща къща в местността Камико. Впоследствие след тяхното задомяване се разделят, като всеки построява собствен дом. На Камико остават Георги и Иван, а Алексо прави къща в долната мах. на село Бов. Въпреки, че бил неграмотен будният дядо Алексо Павлов е бил кмет на с. Бов

Поради многобройните местения на неженените братя,  живеещите сами мъже/ергени/  им излиза и прякорът БЕКЯРИТЕ. В далечното минало хората от Бекярския род били едни от най-бедните но най-дълголетните в селото, славили са се с пословична работливост и с това, че нито са пушили, нито са псували.

Благой Бекярски е бил над 10 години сред най-добрите шофьори, а като машинист на пътностроителна машина на магистрала Хемус София-Правец е бил първенец сред 200 работници. В рода на Бекярите е имало най-много миньори.

Баба Кръстана - съпругата на Алексо живяла над 100-години /1878 -1978/. Тя имала 8 деца – 4 дъщери и 4 синове, 17 внуци и десетки правнуци. Тъй като по онова време в селото нямало човек, който да помни истинската й рождена година, в местните църковните тефтери я записали  с годината й на кръщенето. Баба Кръстана била много работлива, но на 65-годишна възраст изпаднала в клинична смърт.  Преди самото й погребение тя се възвръща към живот, изненадвайки своите близки с думите  „Деца, какво работите?”, след което надживяа своята 100 годишнина.

От Бекярския род братята Иван и Петър са участвали във Втората световна война. Въпреки многобройните и опасни битки на фронта - оцеляват и след приключването на боевете се завръщат в с. Бов. Двамата фронтоваци са наградени с ордени за участие във войната.

В родословното дърво на рода има 250 имена и десетки фамилии