ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Елена Петрова

В китка увити, цветята омайват.

Силни са пръстите, свити в юмрук.

В лозово снопче – Кубратова тайна,

Дръжте се заедно! Винаги! Тук!

 

Живее на земята човек! Той е малък, а майката земя – голяма. Човекът обича своята земя, защото той не може да живее без бащината стряха, без свидните родни места, без звънката родна реч и кръшната народна песен, без синевата на родното небе и аромата на благоуханните цветя, без ромона на бистрите води и шумоленето на вековните тайнствени гори, без гордите снежни върхове и чудните птичи песни. Родината ни е подарила багрите си, аромата си, музиката си!

Да се завърнеш у дома!

Мотото на първата среща на няколко рода от Бов. В това число е и нашият, моят род по линия на моята баба Елена – Врачешки род.

Първо се поинтересувахме от къде води началото и защо се казва Врачешки. Поразпитахме макар и малкото останали по-възрастни от рода /трето поколение/. Версиите са две:

Първата и по-вероятна е, че води началото си от с. Врачеш, Ботевградско. Преданието гласи, че там са убили турчин изедник и, за да не дочакат възмездие, се преселват през няколко върха и се заселват източно от селото в Светио кладенец. Там се откриват следи от зидища.

Другата версия е, че са се преселили в с. Врачеш, бягайки от епидемия /чума/.  

За начало на нашето родословно дърво сме взели Тома Стоянов. Той е имал 3 деца – Гена, Горан и Елена.

Гена се омъжва около 1904 г., 1905 г. за Иван Славков от с. Искрец, който е бил учител в с. Бов, където е имало светско училище от 1885 г. По-късно Иван става свещеник в с. Искрец до края на живота си. Тази двойка от своя страна има 5 деца – 4 дъщери и единствен син – Борис, който е завършил медицина във Виена. Негов син е Иван Славков /Батето/. Ние всички се гордеем, че Батето е от нашия род. Един голям човек, един голям българин, който не е вече сред нас! Поклон!

От тази двойка има потомство над 90 души, от които лекари, мед. сестри, инженери, учители, МВР-служители, честни труженици. От род Врачешки, с когото също се гордеем е и д-р на науките Андрей Захариев – преподавател в Пловдивския университет. Той води телевизионното предаване по БНТ – „Библиотеката”, пее в хор „Св. Йоан Кукузел”.

Втори от децата на дядо Тома са Горан Томов и баба Рада, които имат над 200 потомци, пръснати по цяла България, дори и в чужбина. Поради трудното преживяване в бедния Балкан, дядо Горан се изселва с цялото си домочадие /5 сина и 3 дъщери/, с изключение на Мария, която се омъжва за Петър.

И така през месец април 1941 г. вагонът, който бил натоварен с цялата покъщнина, деца и животни, спрял на гара Ведрово, Карнобатско, откъдето с волски коли били прекарани до с. Морава. Там пускат корени в далечната земя.

По това време са се изселили около 40 семейства от нашето село в далечни земи, вечно да жалят за роден край.

От четвърто поколение на този род е Цонко Димитров – инженер от гр. Плевен, който доста се потруди да изгради родословното дърво в този вид. Благодарим ти, Цонко! В този голям клон се трудят: инженери, лекари, мед. сестри, икономисти, строители и много железничари. Те всички живеят задружно, помагайки си един другиму.

Третият клон на дядо Тома е Елена – моята баба. От Елена и Пешо Минов са: Петко – моят баща, Гюргина и Иван. Тук бащи и синове са майстори-колари, ковачи. От този клон двама се изучиха в Москва, Петко е още там, а Александър Григоров беше няколко години зам.-областен управител и областен управител на София-област. Гюргина се омъжва в с. Желен и има 5 деца: 3 сина и 2 дъщери – над 90 души.

Общо над 400 са наследниците до седмо коляно на дядо Тома Врачежанина.

Още много дълго може да се разказва за нашия род, нашите прадеди, наследници – всички нас. Всеки има дан за Род и Родина. Благодарим на всички зетьове и снахи, дошли в нашия род, за тях също можем да кажем много хубави неща.