Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Обява

НЧ "Светлина-1896", Гара Бов предоставя под наем търговски и складови помещения, които се намират в приземния, ...

РОД ЛАГЯРСКИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: д-р инж. Методи Младенов

Родоначалник на Лагярете (Лагярския род) е Кола (името на съпругата му е забравено), който е имал пет деца, четири от които (Ивана не е имала деца) дават  разделение на четирите клона на рода.

Потомците на три от децата му, Петър, Цана и Мино, основно населяват с. Бов и с. Гара Бов, докато тези на Тодора населяват основно свогенските села Габровница и Лакатник.

Аз съм потомък на Мино, като моят дядо Младен е негов внук. Това което са ми разказвали по-възрастни представители на рода - от къде идва името на рода ни, е, че той идва от името на лодка - вид „Ладия“ (ще вметна само за читателите, за които не е известно, че до първата четвърт на 20-ти век в Искърското дефиле не е съществувал шосеен път, а транспортът на хора, материали, животни и стоки се е осъществявал по коларски пътища и пътеки, пресичащи билата на Стара планина и коритото на р. Искър. Поради липса на мостове, пренасянето на хора, животни и всякакви материали, стоки и продукти през река Искър се е осъществявало с лодки тип „Ладии“ и салове, кормувани от опитни хора наричани ладиари), като съм срещал две версии.

Едната (която междудругото е представена на сайта на Бов /http://www.bov.bg/show_rodove.php?id=10/ от Веселин Величков (внук на Петър, син на Гена) е, че самият дядо Кола е бил ладиар. За разлика от историята, представена от дядо Весо (В. Величков), на мен ми е разказвано, че той е плавал с ладията в участъка на р. Искър, някъде около сегашната жп гара Бов, а не в долни Желен.

Втората версия (която аз лично съм склонен да приема за правдоподобна, защото при първата хората които ми разказаваха, макар да бяха представители на рода, не бяха сигурни нито за мястото, нито за периода, в който се е случвало това, а всички ми казваха, че така „са чули“ и така „им е разказавано“), ми бе разказана от Милчо Виденов Петров (Милчо Лагярски – внук на Петър, син на Виден), която му е разказвана от баща му и дядо му. М. Петров е категоричен, че това е истинската версия за възникване на името на рода. Тя е следната: дядо Кола Лагярски е имал вуйчо от с. Лакатник (в миналото са съществували само селата Лакатник и Бов (селата Гара Лакатник и Гара Бов, възникват в началото на 20-ти век) и хората от тези две села са били много близки), на който много е приличал визуално. Този му вуйчо е бил ладиар (прекарвал е хора и материали през река Искър в участъка, където понастоящем се намира автомобилният мост при с. Гара Лакатник). В Бов са познавали вуйчото и когато са виждали Кола в далечината, са казвали: "Ето го Лагяро (бъркали са го с вуйчо му). И от там е останало името Лагяре (като „д“ от ладия е модифицирано в „г“, а „иа“ е преминало в „я“). Също така М. Петров беше категоричен, че самият дядо Кола никога не е бил ладиар.

Интересен факт, който ми е разказван за представителите на нашия род, е, че те са имали имоти в Габровница и са едни от първите, които имат имоти на гара Бов (в самия център на сегашното с. Гара Бов) и когато прекарват трасето на жп линията София-Мездра през Искърския пролом в края на 19-ти век, се налага трасето да премине през ливади, които са собственост на Лагярете и то на двамата сина Мино и Петър. Тези ливади са трансформирани в жп линия и поради тази причина, тъй като няма къде да пасат овцете си, двамата братя решават да разделят имотите на две. При подялбата теглят чоп и на единия син Мино се падат имотите в Габровница. Той решава да се премести заедно със семейството си в махала Габровница на с. Бов (местните я наричат Бовска Габровница), за да има къде да пасат стоката си. Другият син Петър остава на гарата. По-късно обаче техните потомци явно са запазили връзката помежду си, защото както ми разказа Милчо Петров, неговият баща Виден (син на дядо Петър) до определен период (някъде до средата на 20-те години на 20-ти век) е продължил да кара стадото си с овце да зимуват (на зимна кошара) в Габровница при вуйчо си Мино. През годините Петър и неговите потомци, правят заменки на имоти от гарата (с. Гара Бов) с такива в селото (с. Бов) на други родове, явно за да осигурят препитанието си.

През 70-те години на 20-ти век започва бавното изселване, основно поради трудова миграция, на жителите на Бовска Габровница, включително и на потомците на Мино, като понастоящем от тях там живеят моят чичо Петко и баба ми Рада. От потомците на Петър по-голямата част също през 60-те и 70-те години на 20-ти век се преместват от с. Бов в с. Гара Бов. Докато изработвах родословното дърво, си дадох сметка, че някои от махалите на с. Гара Бов, са населени в по-голямата си част от представители на рода.

Друг интересен факт, който ми бе разказан от Милчо Виденов Петров (който се е допитал до краеведа Емил Пешев от Лакатник), е, че вуйчото (следователно и майка му) на Кола (родоначалникът на Лагярете) е от клона на потомците на сегашния лакатски род Ерменковци (Ерменкови), които по-рано и в Лакатник са се наричали Лагяре, но вече това название там е изгубено. Пак според г-н Пешев, родоначалниците на този лакатски род, са дошли от Миланово.

Бащата на Кола (пак според М. Петров) е от рода Манговци, като той твърди, че лагярете са произлезли от Манговци.

Искам да благодаря специално на Гина Виденова Симеонова (внучка на Петър) за помощта за издирването на потомците на рода (включително за многобройните й телефонни разговори с някои от тях) и за взаимните ни пътувания за издирване на някои от потомците до с. Габровница, жп спирка Пролет, с. Гара Лакатник и с. Лакатник, из махалите на с. Бов и с. Гара Бов.

Вярвам, че крайният продукт, който успяхме да изготвим с нея – родословното дърво на Лагярския род, ще бъде изключително интересно и полезно. Благодаря и на всички мои роднини, които се включиха с радост в идеята, било то с информация или с осигуряването на снимки.

Изтегли PDF