Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Книгата "Просто Мария"

На 27 ноември /вторник/  от 15.00 ч. в Бов: представяне на книгата "Просто Мария" и среща с  Цвета Порязова - ...

Начало на инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ`2018

За пета поредна година ще се проведе инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ

...

РОД СПАХИОВЦИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Марио Вутов

Започвам тези редове с благодарност към г-н Иван Ковачев, който от 1981 г. до 1983 г. събира информация от хора, живеели преди 1900 г. и запомнили разкази на своите предци. Успява да ги подреди и да напише книга за Спахиовския род. Информацията събира предимно от с. Бов и с. Осеновлаг, като получава помощ от Милчо Александров Вутов, Цветана Гъргорова Митрова и Драгина Иванова Алексова.

Името спахии идва  от конник на Османската империя. Въпреки това Петър Спахийски се е занимавал със скотовъдство и земеделие. Твърди се, че неговият дядо  е бил спахия и е събирал данък за турците. В нашия край не е имало турци и затова данъците са били събирани от българи. Петър е роден около 1814 година. Бил висок и снажен и голям шегаджия. По негово време турците събирали българи да работят ангария на укрепления или важни пътища. Между тях попаднал и Петър. Работата била тежка. Вечерно време българите се събирали около запалени огньове и разговаряли за родните места.  Понякога пеели тъжни песни. Пеел и Петър. На тези забави присъствали и турците, които харесвали неговите песни. Разбрали, че в една от песните Петър ги усмива и затова го натоварили с непосилна работа. Започнали да го бият с камшик. Скоро след това се разболял и починал. Така той оставил две момчета сираци - Леко и Тото.

Леко Петров Спахийски е роден 1940 г. и е бил на около 5 години, когато починал баща му. Живял в голяма бедност, на 10 години го пращат да чиракува при ковач във Враца. Трудолюбив и даровит, той лесно усвоява занаята. Собственикът на ковачницата иска да го остави при него, но  той отказва и се връща в с. Бов. С помощта на брат си Тото построяват ковачница в местността Иванча. Оженва се за Цана Дангова и с нея имат четири деца – Елена, Вута, Мария и Тодор. В рода има поне 4 ковачи, затова освен фамилия Спахийски се появява и фамилия Ковачки, като например двама братя с различни фамилии – Вута Леков Спахийски и Тодор Леков Ковачки.

Моят прадядо е Вута Леков Спахийски. Роден е през 1871г. Бил изправен и напет, с беневреци и риза с бродерия. Наричали са го Вута  “Гиздата”. Женил се е два пъти. От първата си жена има едно дете Елена. С втората си жена имат седем деца – Цена, Кръстьо, Свилен, Филип, Александър, Тодор и Вера.

Участвал е в Балканската война, от която се завръща с много пари. Отваря кръчма, в която е от най - добрите консуматори. Вута с лека ръка изхарчва парите , понякога за да го пренесат през дола за да не се изкаля давал по една жълтица. До края на живота си се занимавал със земеделие и животновъдство.     

В книгата си Иван Ковачев често нарича дядо ми Александър Вутов Леков с името Леко. Така са го наричали всички, така съм го запомнил и аз. В моите спомени е останал вече инвалид – с протеза вместо един крак. В миналото изключително здрав, работил като огняр , след това работи и в кариерите на Бов. Губи крака си след трудова злополука в мина. Има двама сина – Милчо Александров Вутов и Георги Александров Вутов.

Това е само едно малко отклонение от Спахиовския род, на който съм наследник. Информацията, събирана от Иван Ковачев е най-вече от разкази на хора, които за съжаление отдавна не са сред нас. Благодарение на родовата книга се е запазила до наши дни. Надявам се с времето да я обогатим и с много нова информация. За възникналите нови кръгове , а защо не и нови данни от миналото.

Изтегли PDF