Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Книгата "Просто Мария"

На 27 ноември /вторник/  от 15.00 ч. в Бов: представяне на книгата "Просто Мария" и среща с  Цвета Порязова - ...

Начало на инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ`2018

За пета поредна година ще се проведе инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ

...

РОД ПЛОЧАРИТЕ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Владимир Михайлов

Най – възрастният от рода Плочарите се казва Цона. Той е живял в малка колиба в центъра на с. Бов. Колибата е построена върху камъни и плочи. Затова се казват Плочарите. Цона има син Леко, който се жени за Гергана от рода Мушиковци. Построява по – хубава къщичка. Леко Цонев е първият кмет на с. Бов. Бил е грамотен – можел е да чете и пише. Кметството се е намирало в къщата на Леко и Гергана. Гергана също е била грамотна.

Леко и Гергана имат 5 деца – 3 сина и 2 дъщери. Най – големият син се казва Никола. Съпругата му се казва Цана. Имат 1 дъщеря – Йордана.

Йордана се омъжва за Крум от мах. Забачовец. Имат 1 дъщеря – Павлина, която се омъжва за Владимир Кардашки. Имат дъщеря – Светла и син – Валентин. Баба Пала, както я знаят всички жители на Бов учи децата да пеят лазарски песни. Всяка година ходи по махалите да пее с децата на Лазаровден.

Дъщеря й Светла е учител по професия и треньор по плуване. Има 1 син – Анатолий, който живее със семейството си в Канада. Павлина е почетен член на НЧ „Светлина-1896”, с. Гара Бов. Пее в бовския хор, всяка година облечена като баба Марта, раздава мартенички на малки и големи.

По – малкият брат се казва Цветко, а съпругата му Тодора. Тя е родена в мах. Габровница. Работи в кариерите на Христо Атгелов. Имат 1 син и 3 дъщери. Цветко е убит в Отечествената ваойна в гр. Битоля през 1944 г. Неговото име е записано на паметника в с. Бов.

Синът на Цветко се казва Георги. Работил е в пощата на Гара Бов. Всеки ден е разнасял вестници и списания на хората по махалите. Съпругата му се казва Люба. Тя е от рода Бугарете. Нямат деца.

Най – голямата дъщеря се казва Гина, която е омъжена за Петко от мах. Трън. Те също нямат деца.

Борислава е по – малката сестра и е омъжена за Михайл от кв. Требич, София. Имат 1 дъщеря и 3 сина. Най – големия е Владимир. Работил е в НОИ – гр. София.

По – малкият брат се казва Тодор. След казармата остава да работи към военните.

Най – малкият син се казва Светослав. Дъщерята се казва Лиляна, която е омъжена за Николай от Кумарица. Има дъщеря Елеонора и син Михаил.

Дафина е малката дъщеря на дядо Цветко, която работи като чистачка в училището на с. Бов. Омъжена е за Исай Бекярски. Имат 2 дъщери – Василка и Галина и син Петко.

Най – малкият брат се казва Асен. Работил е в кариерите на Христо Ангелов. По – късно започва работа в Горското стопанство в гр. Своге. Става горски на с. Бов. Съпругата му се казва Милена, която е от рода Гарчовци. Имат 1 син Любен, който е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава и във Френския институт. Любен Асенов е професор. Завършил е Външна търговия, а по – късно и Френска филология.

По – голямата дъщеря се казва Горяна. Завършва учитилския институт в гр. Смолян и работи като учител в Гара Бов. Преподава руски език и български език.

Най – малката дъщеря се казва Виолета и е омъжена за Цветко от Бугарския род. Имат две деца – Ирина и Милена. Двамата братя Никола и Цветко построяват свои къщи в двора на стария дом.

Лата е по – голямата от дъщерите. Омъжена е за Стоян Скробарски и имат 8 деца – 3 сина /Петко, Кръстьо и Иван/ и 5 дъщери /Цветанка, Веселка, Дафина, Йордана и Тодора/. В семейството на Лата има учители. Внукът й Пеньо Пешев е начален учител в с. Бов. Правнучката на Лата, Зорница Атанасова е учител в прогимназията в Своге. Внукът й Румен Петков е военен. Дъщерята на Румен, Поли Колева е лекар по професия и работи във ВМА, гр. София. Румен Кръстев е също внук на баба Лата. Участва във всички културни мероприятия към НЧ „Светлина-1896”, Гара Бов, член е на читалището, играе в театрални постановки и в гр. Своге.

Най – малката дъщеря на Леко се казва Лица, която е починала на 21 г.

Плочарите са живяли много бедно. Трудили са се по нивите на богатите хора в селото. Вечер, уморени са се събирали в двора на стария дом и пеели стари градски песни. Цялото село се е огласяло от гласовете им. Тодора е приготвяла вкусна супа от праз лук. Всички се хранели на една маса.

Днес в Плочите има 2 къщи и спомена за тези хора!

Изтегли PDF