Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Предстои СЪБОР НА РОДОВЕТЕ

На 14 юни 2019 г. предстои провеждането на СЪБОР НА РОДОВЕТЕ, чиято цел е да насърчи различни поколения да се ...

Обява

НЧ "Светлина-1896", Гара Бов предоставя под наем търговски и складови помещения, които се намират в приземния, ...

РОД ПЛОЧАРИТЕ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Владимир Михайлов

Най – възрастният от рода Плочарите се казва Цона. Той е живял в малка колиба в центъра на с. Бов. Колибата е построена върху камъни и плочи. Затова се казват Плочарите. Цона има син Леко, който се жени за Гергана от рода Мушиковци. Построява по – хубава къщичка. Леко Цонев е първият кмет на с. Бов. Бил е грамотен – можел е да чете и пише. Кметството се е намирало в къщата на Леко и Гергана. Гергана също е била грамотна.

Леко и Гергана имат 5 деца – 3 сина и 2 дъщери. Най – големият син се казва Никола. Съпругата му се казва Цана. Имат 1 дъщеря – Йордана.

Йордана се омъжва за Крум от мах. Забачовец. Имат 1 дъщеря – Павлина, която се омъжва за Владимир Кардашки. Имат дъщеря – Светла и син – Валентин. Баба Пала, както я знаят всички жители на Бов учи децата да пеят лазарски песни. Всяка година ходи по махалите да пее с децата на Лазаровден.

Дъщеря й Светла е учител по професия и треньор по плуване. Има 1 син – Анатолий, който живее със семейството си в Канада. Павлина е почетен член на НЧ „Светлина-1896”, с. Гара Бов. Пее в бовския хор, всяка година облечена като баба Марта, раздава мартенички на малки и големи.

По – малкият брат се казва Цветко, а съпругата му Тодора. Тя е родена в мах. Габровница. Работи в кариерите на Христо Атгелов. Имат 1 син и 3 дъщери. Цветко е убит в Отечествената ваойна в гр. Битоля през 1944 г. Неговото име е записано на паметника в с. Бов.

Синът на Цветко се казва Георги. Работил е в пощата на Гара Бов. Всеки ден е разнасял вестници и списания на хората по махалите. Съпругата му се казва Люба. Тя е от рода Бугарете. Нямат деца.

Най – голямата дъщеря се казва Гина, която е омъжена за Петко от мах. Трън. Те също нямат деца.

Борислава е по – малката сестра и е омъжена за Михайл от кв. Требич, София. Имат 1 дъщеря и 3 сина. Най – големия е Владимир. Работил е в НОИ – гр. София.

По – малкият брат се казва Тодор. След казармата остава да работи към военните.

Най – малкият син се казва Светослав. Дъщерята се казва Лиляна, която е омъжена за Николай от Кумарица. Има дъщеря Елеонора и син Михаил.

Дафина е малката дъщеря на дядо Цветко, която работи като чистачка в училището на с. Бов. Омъжена е за Исай Бекярски. Имат 2 дъщери – Василка и Галина и син Петко.

Най – малкият брат се казва Асен. Работил е в кариерите на Христо Ангелов. По – късно започва работа в Горското стопанство в гр. Своге. Става горски на с. Бов. Съпругата му се казва Милена, която е от рода Гарчовци. Имат 1 син Любен, който е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава и във Френския институт. Любен Асенов е професор. Завършил е Външна търговия, а по – късно и Френска филология.

По – голямата дъщеря се казва Горяна. Завършва учитилския институт в гр. Смолян и работи като учител в Гара Бов. Преподава руски език и български език.

Най – малката дъщеря се казва Виолета и е омъжена за Цветко от Бугарския род. Имат две деца – Ирина и Милена. Двамата братя Никола и Цветко построяват свои къщи в двора на стария дом.

Лата е по – голямата от дъщерите. Омъжена е за Стоян Скробарски и имат 8 деца – 3 сина /Петко, Кръстьо и Иван/ и 5 дъщери /Цветанка, Веселка, Дафина, Йордана и Тодора/. В семейството на Лата има учители. Внукът й Пеньо Пешев е начален учител в с. Бов. Правнучката на Лата, Зорница Атанасова е учител в прогимназията в Своге. Внукът й Румен Петков е военен. Дъщерята на Румен, Поли Колева е лекар по професия и работи във ВМА, гр. София. Румен Кръстев е също внук на баба Лата. Участва във всички културни мероприятия към НЧ „Светлина-1896”, Гара Бов, член е на читалището, играе в театрални постановки и в гр. Своге.

Най – малката дъщеря на Леко се казва Лица, която е починала на 21 г.

Плочарите са живяли много бедно. Трудили са се по нивите на богатите хора в селото. Вечер, уморени са се събирали в двора на стария дом и пеели стари градски песни. Цялото село се е огласяло от гласовете им. Тодора е приготвяла вкусна супа от праз лук. Всички се хранели на една маса.

Днес в Плочите има 2 къщи и спомена за тези хора!

Изтегли PDF