Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Начало на инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ`2018

За пета поредна година ще се проведе инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ

...
Обява

НЧ "Светлина-1896", Гара Бов предоставя под наем търговски и складови помещения, които се намират в приземния, ...

РОД ПОПОВЦИ


ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Людмила Петрова

Защото всички еднакви се раждаме, но различни си тръгваме от този свят и ако сме живели така, че да дадем смисъл на онова малко тиренце между двете години, то не сме живели напразно!

Родословното дърво, което представям съдържа имената на наследници от осем поколения, като последните представители са родени през април 2018 година.

Попският род носи името си от професията на двама от основоложниците – поп Никола и поп Иван. Първият, известен прародител е Герго, който е живял в край на 18 и началото на 19 век. Той има четирима сина, от които произлизат родове Гергови, Осиковски и Съботинови. Четвъртият син- основоположник на моя род е поп Никола. Той има трима синове. Двама от тях нямат потомство, третият Иван става свещеник и му се раждат седем деца. Единият- Никола - умира като малък- останалите шест създават потомство. Децата му са Гена, Пена, Петко, Иванка, Димитър  и Мария.

Потомците на моите роднини живеят в Бов, Своге, София, Стара Загора, а някои от тях и в чужбина- в САЩ, например. Като професии сред тях е особено разпространена учителската - тя тръгва още от поп Никола, който първоначално е бил учител в Бов, след това продължава с даскал Петко, баба ми Николина Цонева, сестра й Милка - която по образование е детска учителка, аз съм учител и дъщеря ми Лора- също. Иванка Петрова също е учителка, а дъщеря й Цвета е университетски преподавател и политически анализатор. Свещениците в този род имат своето продължение - сестра ми Ася е богослов.  Иванка е женена за свещеник - поп Йордан. Инженерите - Димитър е завършил геология  в Чехия и става по-късно директор на Научно-изследователския институт  по геология в Стара Загора. Известни представители на техническите науки има и в по-следващите поколения – например Свилен Пешев, внук на Иванка и син на Евгени, е на висока позиция в ЧЕЗ в момента. В рода има и известни безнесмени - като Красимир Иванов, който живее в Маями. Най-известният лекар в дефилето и в 18 области на страната и в чужбина беше моят баща д-р Божидар Цонев. В рода има и журналисти. Виктор - внук на Мария и син на Ангелина и аз., потомка на Гена и Николина. Разпространени са и професии, свързани с железопътния транспорт, което е обяснимо,предвид създаването на Гара Бов.

Най-разпространени имена са Иван и Йордан.

Представителите на рода са доста образовани хора - голяма част от тях са с висше образование - от момента, в който то започва да съществува в България. Както е известно някога патриархалните нрави не са допускали жените да бъдат добре образовани, по тази причина от шестимата потомци на поп Иван - образованите са синовете. Но жените са били изключително любознателни , жаждата им за знания се е прехвърлила върху техните деца. Баба ми Николина и сестра й Милка са първите жени в Бов с висше образование. Тъй като баба Гена е била лишена от възможността да учи - само до седми клас са й разрешили и после са я махнали от училище, за да работи и да я омъжат – тя е настоявала дъщерите да имат завършена гимназия и след това висше училище. Баба ми е завършила история и цял живота работи като учителка.

Като най-известен представител на рода и основоположник е поп Никола, който е първия свещеник в този край на дефилето. Изпратили го да се запопи…. Бил учител, революционер, съратник на Левски, преписал "История славянобългарска" и "Александрията" - човек дълбоко родолюбив и вярващ. Поради злополука той остава без крак и 20 години живее като инвалид. Той е бил столетник - роден е през 1820 година и умира 1920. Дъщеря ми Елица Петрова пише есе за него, публикувано в сборника „Бов-шепот от миналото“. Това е интересна особеност на попския род - дълголетници са.

Дарбата за писане на стихове идва от поп Иван, който пописвал. Един ден решил да покаже на Иван Вазов стиховете си. Явно не са били много талантливи, защото Вазов не го похвалил. Когато се върнал в къщи и го попитали как е минала срещата с народния поет, прадядо ми отговорил, че Вазов е студен човек. Така или иначе - и баща ми д-р Божидар Цонев, и аз, и сестра ми Ася пишем стихове. Дано да са по-талантливи от тези на прародителя ни.

Искам да благодаря на Лили Пешева, съпруга на Евгени, син на Иванка за информацията, както и на Теменужка - жена на Иван ,син на Пена, на леля Лидия и дъщеря й Вероника. Снахите в Попския род са изключително интелигентни и са доста красиви, което разбира се облагородява генния фонд. Като информация съм ползвала записките на Петко даскала и тези на моята баба Николина Цонева.

На финала - какво смятам, че  трябва да предадем на осмото поколение и на всички следващи, които няма да можем да видим с материалните си очи - да бъдат родолюбиви, образовани и най-важното – да вярват в Бога. Бъдете благословени! Родът от Бога ни се дава, а кръвта вода не става!

Изтегли PDF