10 СЛЕД 110 ГОДИНИ НЧ „СВЕТЛИНА – 1896“

автор: Николина Иванова

КАК ОСТАВЯМЕ ИМЕТО СИ В ИСТОРИЯТА

ПЪРВА ГЛАВА

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УПРАВЛЕНИЕ НА НЧ „СВЕТЛИНА-1896“, ГАРА БОВ

1.ОБЩО СЪБРАНИЕ И ПОЧЕТНИ ЧЛЕНОВЕ НА ЧИТАЛИЩЕТО

2.ЧИТАЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО, ПРОВЕРИТЕЛНА КОМИСИЯ И ЩАТЕН ПЕРСОНАЛ

3. ЕТИЧЕН КОДЕКС НА СЛУЖИТЕЛИТЕ, НАСТОЯТЕЛИТЕ И ЧИТАЛИЩНИТЕ ДЕЙЦИ ПРИ НЧ „СВЕТЛИНА-1896“

ВТОРА ГЛАВА

ТРАДИЦИОННИ ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТНИ ИНИЦИАТИВИ

1. ЧИТАЛИЩНА БИБЛИОТЕКА

1.1. БИБЛИОТЕЧНИ ИНИЦИАТИВИ

1.2. БИБЛИОТЕКАТА И БОВСКИТЕ СТОЛЕТНИЦИ

2. НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ ПО ГРЪНЧАРСТВО И ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

3. ЛЮБИТЕЛСКИ ГРУПИ, ФОРМАЦИИ И КЛУБОВЕ

3.1. ТЕАТРАЛНИ И ПЕВЧЕСКИ ГРУПИ

3.2. ТАНЦОВИ ФОРМАЦИИ

3.3. КЛУБ ЗА РЪЧНО ПЛЕТИВО „БОВСКА ПЛЕТКА-НАМЕТКА“ И АРТ АТЕЛИЕ  „СРЪЧКО“

4. СЪХРАНЕНО МИНАЛО -  ОБИЧАИ, ТРАДИЦИИ, ЕТНОГРАФСКА СБИРКА, СЪБИТИЯ И ИНИЦИАТИВИ 

4.1.ОБИЧАЯТ ЛАЗАРУВАНЕ, МЕСТНИТЕ КАМЕННИ ОБРОЦИ И ЕТНОГРАФСКА СБИРКА

4.2. ЛЕТОПИС НА СЪБИТИЯ И ИНИЦИАТИВИ 

ТРЕТА ГЛАВА

ПРАЗНИЦИТЕ НА БОВ - ИНИЦИАТИВИ, УЧАСТНИЦИ, ДАРИТЕЛИ

1. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2006

2. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2007

3. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2008

4. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2009

5. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2010

6. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2011

7. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2012

8. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2013

9. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2014

10. ПРАЗНИЦИ НА БОВ, 2015

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ – УСТАВЪТ НА НЧ „СВЕТЛИНА-1896“

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

  КАК ОСТАВЯМЕ ИМЕТО СИ В ИСТОРИЯТА

„...И мислиш: много си постигнал, на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал, ако не знаеш откъде си тръгнал?..“

 Мадлен Алгафари

 „10 след 110 години НЧ „Светлина – 1896” е продължение на издадената книга „110 години народно читалище „Светлина“ – Бов“.

Дневникът на читалищното десетилитие, от м. февруари 2006 г. до м. февруари 2016 г., е изпъстрен с мигове на постижения и загуби, на общностно обединение и разделение, на вдъхновяване и приземяване. Той е съхранил трудностите, пред които са се изправяли читалищните дейци при отстояване на законността и интереса на 120-годишната институция. В него са вписани имената и делата на местни хора, дарители, доброволци и читалищни партньори от различни крайща на страната.

Неизменна част от историята на читалището в Бов през последните 10 г. са библиотеката, Неделното училище по грънчарство, Туристическият център, любителските състави, пролетните обичаи и съхранените традиции. Читалището информира, вдъхновява, забавлява, обучава и сплотява. В него се раждат и се превръщат в традиция Празниците на двете селища с една история и едно име – Бов. През този период са създадени отличителните местни символи на селото – герб, девиз и знаме. Това е времето, през което редица проектни идеи се превръщат в креативни общностни промени.

Дейността на  читалището в Бов е с по-голяма продължителност от един човешки живот, тя е белязана от присъствието на първите, поставили  началото, до последните,  разделени на такива, които следват техните стъпки, и на други, поели в различна посока. В последните години читалищната дейност в Бов е повлияна от повсеместния прелом на ценности. Години, в които всеки е с право на личен избор – да  следва или да  пренебрегва традиции, правила, норми и закони. Време, в което читалищните постижения на НИЕ-поколението не се зачитат от хора на АЗ-поколението. Тези, които заявяват АЗ, умишлено игнонират, несъзнавайки, че винаги има някой преди тях и до тях в 120-годишната читалищна история.

Историята е това, което се е случило, без значение дали събитията ни се нравят или не.  Годината е мярка за време, с която реченото и стореното днес определят живота ни утре, а времето е това, което показва истинските лица на хората. От позицията на своите 50 г., 25 от които принадлежащи  на  най-старото читалище в община Своге, си давам сметка за важността местните хора да знаят какви хора работят в читалището и къде ги водят. Важен е примерът, който дават на децата и посланията, които оставят  след себе си, важно е да могат каквото казват и да го доказват.

Мъдри бовчани с блага усмивка не веднъж са казвали „Чедо, че ти къде си видяло круша да роди сливи?“, затова читалището и селището ни ще бъдат такива, каквито са хората в тях.

 

ПЪРВА ГЛАВА

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И УПРАВЛЕНИЕ НА НЧ „СВЕТЛИНА-1896“, ГАРА БОВ

На 2 февруари 1896 г. в село Бов учителят Сава Маринов основава читалище и заедно с местните хора му дават името „Светлина“. На 2 февруари православният календар отбелязва големия християнски празник Сретение Господне. Според преданията по време на турското робство на този ден българският народ плащал най-тежкия си данък – кръвния. На този ден еничари обикаляли и бележили със знак от кръвта на заклан петел всеки български дом с мъжки рожби, от който взимали децата за да ги правят войници. Затова денят е познат като Петльовден. До началото на петдесетте години на миналия век читалището е в село Бов, а след това се премества в нововъзникналото селище край железопътната линия – Гара Бов.

На 12.03.2010 г. на годишното събрание на читалището се правят промени в името и в устава на читалището, съобразно изискванията на новия Закон за народните читалища. Така на 09.04.2010 г. Соф. окръжен съд постановява решение, с което към името на НЧ „Светлина” се прибавя годината на основаване – 1896 и най-старото читалище в община Своге вече е  „Светлина – 1896”.

Целите на читалище „Светлина – 1896“ са: обогатяване на културния живот на населението; запазване на местните обичаи и традиции; създаване, опазване, разпространение на духовните ценности и развитие на творческите способности; подпомагане на информационното развитие на местната общност чрез: предоставяне на достъп до обучения в областта на информационните технологии и интернет; развитие и обогатяване на социалната и образователната дейност в селището и осигуряване на достъп до информация.

 

 1. Общо събрание и почетни членове на читалището

Според читалищния устав:Върховен орган на читалището е Общото събрание... Общото събрание има следните компетенции: приема, изменя и допълва Устава; отменя решения на органи на читалището; взема решения за откриване на клонове след съгласуване с Общината; взема решения за изключване на членове на читалището; взема решения за прекратяване на читалището; избира и освобождава членове на настоятелството, проверителната комисия и председателя; утвърждава почетните членове на читалището; определя основните насоки за дейността на читалището; взема решение за членуване или за прекратяване членството в читалищно сдружение; приема бюджета на читалището; приема годишния отчет до 30 март на следващата година; определя ежегодно размера на членския внос; взема решения за сезиране на съда за закононарушения на ръководни органи и членове на читалището; приема вътрешни актове, необходими за организацията на дейността на читалището.“

През последните 10 години общо събрание на членовете на читалището се свиква и провежда ежегодно. Практика е решения и извадки от протоколите да се публикуват в официалната страница на Бов. През 2013 г. в www.bov.bg със заглавие За общото събрание и почетните членове на НЧ "Светлина 1896 е публикуван материал със следното съдържание: „На 1 февруари 2013 г., в самото навечерие на 117-годишнината от основаване на читалището в Бов, се проведе редовно общо годишно-отчетно събрание. Малкият читалищен салон бе мястото, на което се събраха 40 от 50-те  действителни членове на читалището. От 2012 г. бовското читалище има 4 почетни членове с особен принос за неговото развитие: С. Петрова, Л. Петрова, инж. И. Иванов и адв. Е. Митова.  

С. Петрова – Председател на читалището и председателстваща събранието – предложи, а членовете на общото събрание единодушно утвърдиха, още трима почетни членове: Гина Виденова – председател на читалището  от 1969 до 1978 г.; Елена Петрова – секретар на читалището от 1958 до 1982 и Павлина Кардашка – член на читалищното настоятелство в периода 1961-1994 г. Дългогодишните читалищни деятели бяха номинирани за почетни членове заради  всеотдайната  си работа и съпричастност при съхраняване и обогатяване на местната история и култура и получиха почетни плакети, благодарствени писма и читалищни устави. Н. Иванова – библиотекар-секретар на читалището направи отчет за работата на читалището през 2012 г., включващ информация за: персонал, проекти, дарители и доброволци, основни дейности, сред които: читалищна библиотека, библиотечно-информационен център по програма „Глобални библиотеки”, Неделно училище по грънчарство, Туристически информационен център; любителски  състави и клубове, включващи информация за дейността на:  Формация за модерен балет „Арт-М”; Детски  танцов състав „БОВЯНЧЕ”; Певческа група за изворен фолклор „Лазарки”, както и за дейността на новосъздадения на 16 ноември 2012 г. Клуб за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка”; хронология на художествено-творческата дейност. Проследени бяха и всички празнични мероприятия и конкурси през годината, инициирани от читалището.

Л. Пашова – член на Проверителната комисия на читалището – представи Ревизионния акт за приходите и разходите на читалището през 2012 г. Л. Петрова – член на читалищното настоятелство –  представи културния календар за 2013 г. на читалището и запозна присъстващите с идеята за създаване на  книгата „Историята на община Своге в личности”. Д. Петрова – член на проверителната комисия – представи проектобюджет на читалището за 2013 г. М. Младенов – член на читалищното настоятелство – представи работната програма за Празниците на Бов през 2013 г.

По време на събранието особено място бе отделено на новите придобивки за Бов, реализирани в  рамките на  проект „Активни граждански общности чрез читалищата в България”, подкрепен от Фондация „Америка за България”, а именно: Туристически  информационен център и туристическата пътека „Под камико”, които обединиха усилията на 70 доброволци, дарили 1235 човеко-часа труд. За изграждане на туристическия център Асен Симов изготви безвъзмездно техническата проектна документация, а самият проект създаде предпоставки за изграждане на многобройни партньорства. След като членовете на Общото събрание се включиха в обща дискусия и дадоха нови идеи за работата на читалището, предложенията бяха подложени на гласуване. Срещата завърши с очакване за следващата такава, на която през м. март  родолюбците в Бов  ще се съберат отново, за да подготвят едноседмичните празници на селището си.“

През 2014 г. в www.bov.bg  е публикувано следното: „На 07.02.2014 г. от 17.00 ч. в малкия салон на НЧ “Светлина – 1896” – с. Гара Бов се проведе редовно годишно общо отчетно събрание. Събранието бе свикано по решение № 3 на Настоятелството, взето на редовно заседание с Протокол № 10/14.12.2013г. Поканата за събранието бе обявена и изпратена в определения срок, съобразно Закона за читалищата и съдържа: Дневния ред на Общото събрание, датата, часа и мястото на провеждането му. На събранието присъстваха 44 представители от общо 57-те членове на читалището, 50 от които редовни и 7 почетни членове. След направените отчети –  финансов и дейностен за изминалата година, членовете приеха новия бюджет и проекто-плана за културната дейност на читалището за 2014 г.

В края на събранието бе открита дискусия, на която присъстващите направиха предложения и споделиха идеи, свързани с Празници на Бов, 2014:

М. Младенов: „Инициативата по реставрацията на паметника в с. Бов да кандидатства в Конкурс „АГОРА”за читалищна инициатива за 2013 г.”

Н. Николов: „Предлагам идея за създаване на лятно кино на площада в Гара Бов”

К. Петков: „Техно-партито да отпадне от програмата на Празници на Бов, 2014 г. и да се премести на 5-6 юли 2014 г. на лятната сцена.”

В. Месалска: „Предлагам да се въведе месечна такса за съставите по народни танци, като сумата се разходва за дейността на съставите по народни танци.”

М. Андонова: „Предлагам да миксираме изпълнения на съставите на територията на община Своге за Празниците на Бов, 2014, като местните читалищни състави да имат изнесена изява на площада в Бов по време на традиционния събор на селото.”

В. Месалска: „Подготовката и участието на децата би възпрепятствало родителите, които в този ден посрещат гости от други населени места.”

Мнението беше подкрепено от Албена Злакьова и Емилия Георгиева.

Предложението за участие на любителските състави в традиционния концерт-спектакъл в петъчния ден на лятната сцена се подложи на гласуване и бе прието с мнозинство.

Д. Петрова: „По време на Празниците на Бов, 2014 – за по-атрактивно представяне на грънчарството, предлагам грънчарското колело да се изнесе на площада, за да се демонстрира занаята пред по-широка публика.”

В. Борисов: „Споделям предложението на сем. Цоневи, което е свързано с пренасяне на пръст от мемориалния комплекс в гр. Тутракан, където има убити във войната бовски жители и полагането ù в основите на паметника в с. Бов.”

Н. Иванова: „Предложението е хубаво , но нека да го оставим за реализация през 2015г., когато ще се чества годишнина от войната.”

По време на събранието сем. Михаела и Ивайло Андонови дариха на читалището нова музикална система, закупена съвместно със събраните такси за участие от формация за модерен балет "Арт-М", с посланието ”Нека това да се превърне в традиция – читалището на рождения си ден, всяка година да получава дарение.”

След изчерпване на точките заложени в дневния ред събранието беше закрито от Председателя на читалището.“

 

 Членове на общото събрание на НЧ „Светлина-1896” от 2006 г. до 2016 г.

Име, фамилия

Брой години

Период в години

Силвия Петрова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Николина Т. Иванова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Людмил Грозданов

5

2006, 2007, 2008, 2015, 2016

Иван Борисов

5

2006, 2007, 2008, 2015, 2016

Николина Л. Иванова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Петър Димитров

10

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015

Мариела Петрова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Сийка Арангелова

4

2006, 2007, 2008, 2009

Юлия Павлова

1

2006

Григор Любенов

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Магдалена Георгиева

5

2006, 2007, 2008, 2009, 2010

Ангел Цветков

2

2006, 2007

Петър Коцев

2

2006, 2007

Вера Стаменова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Людмила Петрова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

инж. Младен Петров

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Калин Сандов

2

2006, 2007

Мариана Митрова

2

2006, 2007

Ива Петрова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Петя Христозова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Михаела Андонова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Пламен Цонев

3

2006, 2007, 2008

Снежана Сандова

2

2006, 2007

Графка Вачева

2

2006, 2007

Верка Николова

1

2006

Павлина Кардашка

10

2006, 2007, 2008, 2009, 2010,  2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Гина Виденова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Кирил Аламуров

8

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014

Христо Михайлов

6

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011

Стефка Филипова

3

2006, 2007, 2008

Ангелина Алексова

10

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Светлана Петрова

6

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011

Петя Петрова-Скот

5

2006, 2007, 2008, 2009, 2010

инж. Александър Григоров

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Марио Вутов

9

2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Милка Минова

7

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015

Ася Палева

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Искра Вутова

1

2009

д-р инж. Методи Младенов

7

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2016

Петя Стаменова

1

2009

Лилия Пашова

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Даниела Димитрова

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Димитрина Атанасова

7

2009, 2010,  2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Румяна Петрова

5

2009, 2010, 2011, 2012, 2013

Благой Пешев

4

2009, 2010, 2011, 2012

Иван Петков

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Десислава Димитрова

2

2009, 2010

Снежана Тошева

1

2009

Лора Петрова

5

2009, 2010, 2011, 2012, 2013

Иванка Ангелкова

6

2009, 2010,  2013, 2014, 2015, 2016

Асен Симеонов

4

2009, 2010, 2011, 2012

Елена Петрова

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Славчо Петров

6

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014

Десислава Николова

5

2010, 2011, 2012, 2013, 2014

Ивайло Андонов

7

2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Петко Георгиев

1

2010

Петър Грозданов

1

2010

Кристина Александрова

1

2010

Людмила Стоименова

2

2010, 2011

Виолета Григорова

3

2010, 2011, 2012

Валентин Найденов

7

2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Здравка Стаменова

2

2010, 2011

Велика Иванова

5

2010, 2011, 2012, 2013, 2014

Веселин Гергов

1

2010

Васил Георгиев

1

2010

Иван Николов

1

2010

Гинка Николова

1

2010

Левтера Вутова

7

2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Роза Томова

3

2010, 2011, 2012

Емил Илиев

6

2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Деница Маринова

1

2011

Кирил Аламуров

3

2011, 2012, 2013

Елизабет Манолова

1

2011

Марина Симеонова

3

2011, 2012, 2013

Полина Димитрова

6

2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Боян Новков

3

2011, 2012, 2013

Петър Петров

6

2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Йоана Драганова

2

2011, 2012

Невена Петрова

3

2011, 2012, 2013

Албена Михайлова

1

2011

Живко Петров

2

2011, 2012

Александра Илиева

6

2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Катя Димитрова

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Мирослав Петров

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Станислав Петков

4

2012, 2013, 2014, 2015

Юлиян Димитров

3

2012, 2013, 2014

Ивайло Петков

3

2012, 2013, 2014

адв. Емилия Митова

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

инж. Иван Иванов

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Валентин Борисов

4

2013, 2014, 2015, 2016

Симона Ценева

1

2013

Спасийка Колева

2

2013, 2014

Виолета Кръстанова

4

2013, 2014, 2015, 2016

Блага Петкова

3

2014, 2015, 2016

Петко Петков

3

2014, 2015, 2016

Мартин Колев

1

2014

Василиса Милева

3

2014, 2015, 2016

Лина Димитрова

3

2014, 2015, 2016

Динко Банов

2

2014, 2015

Емилия Георгиева

1

2014

Вероника Месалска

2

2014, 2015

Албена Злакьова

3

2014, 2015, 2016

Кристиян Петков

1

2014

Николай Николов

1

2014

Веселин Величков

2

2015, 2016

Огнян Вутов

2

2015, 2016

Виолета Петрова

2

2015, 2016

Цветан Иванов

1

2015

Кирил Николов

2

2015, 2016

Ирина Димитрова

2

2015, 2016

Румен Стоянов

2

2015, 2016

Евгени Стоянов

2

2015, 2016

Светла Петрова

2

2015, 2016

Ивайло Петров

2

2015, 2016

Мариета Любенова

2

2015, 2016

Биляна Грозданова

2

2015, 2016

Славчо Митров

2

2015, 2016

Илияна Христова

2

2015, 2016

Цветана Колева

2

2015, 2016

Василка Миланова

2

2015, 2016

Огнян Цонев

1

2015

Мая Калейска

2

2015, 2016

 

Общото събрание на НЧ „Светлина – 1896“ Гара Бов избира 7 почетни членове  на читалището, със значим принос към развитието му и заради  всеотдайната  им работа за съхраняване на читалищната институция, проявената съпричастност при обогатяване на местната история и култура. През 2012 г. за почетни членове на читалището са избрани:

1.Людмила Петрова за иницииране на Празниците на Бов и написване текста за химн на селището.

2.Силвия Петрова за най-дългогодишен председател на читалището.

3.адв. Емилия Митова за това, че осигурява правната защита на читалището, води изпълнителни действия срещу „БЕТИ 2005” и съдебното дело приключва в полза на читалищната институция.

4.инж. Иван Иванов за дарителската дейност на читалището и селището /направени целеви финансови дарения; изграждане на лятната сцена в Бов в поречието на р. Трескавец; финансиране на издаването и отпечатването на книгата „Бов – шепот от миналото” и др. /

През 2013 г. за почетни членове на читалището  са избрани:

1.Гина Виденова – 10 г. председател на читалището /1969-1978/,  за съпричастността към запазване на местните традиции  и постоянните усилия за привличане на дарители на читалищните мероприятия.

2.Елена Петрова – 24 г. секретар на читалището /1958-1982/, за съпричастността и постоянните усилия за привличане на дарители на читалищните мероприятия.

3.Павлина Петрова – 26 г. член на читалищното настоятелство /1961-1994/ за изключителния ù принос за  съхраняване на обичая Лазаруване в Бов.

Към  2016 г. НЧ „Светлина – 1896“ Гара Бов  е член на: „Съюз на народните читалища“, „Българска библиотечно - информационна асоциация“ и Асоциация „Съвременни читалища“.

2.Читалищно настоятелство, проверителна комисия и щатен персонал

Членовете и председателите на настоятелствата и проверителните комисии изцяло работят на доброволни начала, те са хора, заемащи различни позици през различните години: кметове, директори на училища, учители, университетски преподаватели, библиотекари, представители на частния бизнес... През 2016 г.  читалището посреща 120-годишния си рожден  ден с настоятелство в състав:

инж. Александър Григоров - ангажиран с частен бизнес в с. Гара Бов,

Лина Димитрова – ангажиран с частен бизнес в с. Гара Бов,

Людмила Петрова – експерт в РЕКИЦ Своге и учител в ОУ „И. Вазов“,

Михаела Андонова – общ. съветник от коалиция на: ДПС, Партия на българските жени, и политическите партии “Тракия", "Движение напред България", "Български демократичен център",

д-р инж. Методи Младенов – преподавател в Химикотехнологичен и метарулгичен университет,

Николина Л. Иванова – главен специалист „Образование“  в общ. Своге,

Николина Т. Иванова – библиотекар-секретар в НЧ „Светлина – 1896“.

 Читалищни настоятели 2006 г. – 2016 г.

Име, фамилия

Брой години

Период в години

Иван Иванов

2

2006, 2007

Людмил Грозданов

3

2006, 2007, 2008

Силвия Петрова

9

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014

Николина Иванова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Николина Л. Иванова

11

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 

Марио Вутов

4

2008, 2009, 2010, 2011

Михаела Петрова /Андонова/

8

2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Людмила Петрова

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Александър Григоров

8

2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Методи Младенов

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Лина Димитрова

2

2015, 2016

Председатели на читалище “Светлина-1896” Гара Бов от 2006 г. до 2016 г.

От 2006 г. до 15.03.2015 г. –  Силвия Цонева Петрова

От 16.03.2015 г. – понастоящем д-р инж. Методи Кирилов Младенов

 

Заседанията на читалищните настоятелства от 2006 г. до 2015 г.

Календарна година

Брой проведени заседания

Брой взети решения

2006

10

43

2007

11

54

2008

10

51

2009

10

34

2010

9

43

2011

10

48

2012

11

46

2013

9

36

2014

13

57

2015

12

84

За последните 10 години читалищните настоятели се изправят пред предизвикателството на 2 съдебни дела, които се водят срещу фирми-наематели („БЕТИ“ 2005, и „СКАКЛЯ ХИ“) в читалищната сграда. Много време, средства и негативизъм е цената, заплатена от читалищното настоятелство докато се стигне до финалния резултат – фирмите са осъдени да изплатят на читалището дължимите наеми и направените от читалището съдебни разходи.

През последните 2-3 години все повече хора се интересуват от взиманите  решения на Настоятелството. Различни причини провокират интереса към заседания и срещи, на които освен настоятели присъстват и хора от селището и членове на читалището. Много са предизвикателствата, пред които се изправят читалищните настоятели, повечето от които отстояват интересите на най-старата институция в общината, много са и хората, които не познават целите на читалището.

Редицата срещи, провеждани  по инициатива на читалището не водят до обединение на различните поколения от местната общност. Желанието да се избяга от установените правила на читалищната институция поражда конфронтации и разделение сред щатни работници и настоятели.

Това са част от причините, довели до нови подходи и мерки в управлението на читалището, през 2015 г., предприети от новизбрания председател. През същата година Настоятелството приема „Етичен кодекс на служителите, настоятелите и читалищните дейци“; изработени са правила за наемане на читалищен инвентар за частни прояви на любителските състави; въведена е регистрация за работното време на читалищните служители и репетициите на танцовите формации; изработени са правила при подаване на заявки за участие в местни, регионални и национални фестивали на любителските клубове и формации.

 

Настоящите протоколи от 2 поредни заседания на читалищното настоятелство представят различията, целите, интересите и позициите на настоятели, членове на общото събрание и хора от селището.

ПРОТОКОЛ №8

Днес, 23.07.2014 г. по решение на Настоятелството /Решение №7 от Протокол №7/03.07.2014/ се състоя среща-разговор на читалищното настоятелство  с майките на децата в най-малката група на детски танцов състав „Бовянче”.

На срещата от читалищното настоятелство присъстваха: Силвия Петрова, Николина Т. Иванова, Методи Младенов, Михаела Андонова и Людмила Петрова. Присъства и  Мариела Петрова – библиотекар в читалището и ръководител на танцов състав „Бовянче”, както  и Петър Владов председател на проверителната комисия.

От родителите на децата присъстваха: Катя Димитрова, Биляна Грозданова, Вероника Месалска, Емилия Николчова, Сийка Колева, Людмила Шикова и Илияна Христова.

Дошлите по-рано от определения час се включиха в коментар за визията на рекламни магнити с логото на Бов, като болшинството приеха логото да се изработи върху черен фон, а не както по изпратения вариант от фирмата производител.

След като всички родители, заявили присъствие, пристигнаха на срещата, Николина Иванова честити личния празник на две от рожденичките и представи видеоклип с коментар за това колко е важна екипната работа за добрите резултати на всяко място и че когато се спазват правилата от участниците в групата, неизменно идват и успехите. Накрая завърши с това, че поводът който е събрал всички заедно, е да поговорим за общите цели на читалищния танцов състав и бовянчетата. „Тъй като съм изпратила на всички майки, с изключение на Биляна,  документите за разходване на набраните средства /147 лв./ от великденски картички, ги представям отново: 45 лв.  са разходвани за закупуване на плат за ризите и 102 лв. са разходвани за закупуване на 10 бр. престилки. Направен е Договор за дарение и ушиване на ризите с Десислава Димитрова, в който е описана работата по изработка на 10 ризи и плата. В договора е записано, че изработените ризи са за танцов състав „Бовянче” и възлизат на обща сума от 345 лв. Дарителската кампания за набиране на средства за носийките е инициирана  от читалищното настоятелство с решение №5 Протокол №3/03.05.2014 по предложение на Вероника Месалска. Впоследствие носийките са заприходени като читалищен инвентар.  Успоредно с изработката на  престилките и ризите майките на децата са събирали допълнителни пари за месечна такса, от която са закупени полички. Обърнах се с предложение към тези родители, които желаят да дарят за читалището платените от тях полички, за да имат цял костюм децата. Досега това не се случи, а възникна проблем – от 10 бр.  изработени комплекта носии /престилка и риза/ се върнаха само 6 от тях . Сега оставям коментара на вас.”

Сийка Колева: „На мен Нина ми каза, че носиите, които не са върнати, ще бъдат бракувани.”

Николина Иванова: „Да, споделих, че ще помоля при годишната инвентаризация на читалището да бъдат отчислени 4-те ризи с 4-те престилки, ако не се върнат.”

Петър Владов: „Във футбола, когато един отбор загуби, се сменя треньорът!”

Катя Димитрова: „Защо в Договора за дарение за труд на Деси цената за изработка е калкулирана заедно със сумата, заплатена за плат със събраните от родителите средства?”

Петър Владов: „Като гледам това филмче, мисля, че трябва да бъде сменен треньорът на читалището, за да не стига до такива лоши резултати. Не може читалището да слага цена на ризите, как така е определено, че струва толкова. Все едно аз да взема нещо да ви го дам и след това да кажа, че струва толкова. Не може ли читалището да ги заприхождава без цени? ”

Биляна Грозданова заяви: „Не е редно нещо да се вписва без цена”. Методи Младенов подкрепи становището ù.

Николина Иванова. „Изготвеният Договор за целево дарение, е предварително консултиран и тъй като престилката е на една цена, ризите на друга, се заприхождават отделно и с различни цени.”

Вероника Месалска: „Не мога да разбера защо носиите трябва да са на читалището, като те са за децата, парите са събрани от нас за носии на танцовия състав, а не на читалището.”

Михаела Андонова: „Вероника, проблемът е в това, че тази случка дава повод за разделение между читалището и вас, родителите на децата, а всъщност децата са читалището.”

Методи Младенов: „Не само децата са читалището!”

Михаела Андонова: „Да, Мите, прав си, читалището е на всички. Тук искам да попитам всички майки някоя от вас има ли нещо против целият костюм да остане за съхранение в читалището, за да бъде ползван от други деца, когато е необходимо?”, всички отговориха единодушно с „Не!”

Николина Иванова: „Ами тогава какъв е проблемът?”

Вероника Месалска: „Проблемът е, че искаме носиите да се ползват от децата и да им се дадат, когато е необходимо. Не искам повече да се повтаря случката от Лазаровден, когато Нина заяви, че малките няма да участват в празника и тя няма да даде костюми. Защото Нина няма представа как се почувствах аз пред останалите, когато им казах, че някои няма да участват в Лазаруването. Всички нападнаха мен. Аз искам да попитам защо на тези великденски картички, които подарихме на фирмите, пишеше, че са от читалището, а не и от нас „Гордите майки на Бов”, защо не пишеше никъде, че ние участваме в инициативата и защо ние не получихме благодарствени писма от читалището”

Николина Иванова: „Аз мисля,  че по-важното е, че и вие, които  ги връчихте, сте  членове на читалището. Когато изготвях обявата за стартиране на инициативата за набиране на средства за децата в танцовия състав, съм подходила коректно и съм написала, че читалище „Светлина-1896” и горди майки от Бов организират благотворителна изложба-базар на великденски картички.

На 1 април, когато е  проведена изложбата-базар на великденски картички, като организатор на събитието се е вписала Мариела Петрова. Това може да видите ето от тези 2 разпечатани обяви. Що се отнася до това, което съм изготвила, аз съм постъпила коректно, но за другите, не нося отговорност,  като съм  в отпуск или в болничен.”

Емилия Николчова: „Аз не искам нито да ги гледам, нито да ги чета! Не може ли както на състава на Михи костюмите да стоят в гримьорната и да се ползват без проблем, така да се направи и с тези носии на нашите деца?”

Михаела Андонова „Аз ви предлагам да подпишете всички Договор за дарение, за да може някой да носи отговорност за тях. Нито аз, нито Нина, нито Мариела ще сме вечно в това читалище и е важно костюмите да могат да се ползват занапред. Вие знаете, че през годините събираните такси в „Арт-М” винаги са били разходвани за реквизит, който още в самото начало Нина отказа да заприхождава, защото не иска да ù се водят и да ги брои, с извинението, че се износват бързо и няма смисъл. Гардеробът на „Арт-М” е пълен с неизносени костюми, но той се отваря от всеки и всички танцьори от различните състави си взимат от там, каквото им е необходимо, без  да го връщат, а на Нина изобщо не ù пука за това. Тъй като този разпален разговор очевидно се дължи на голямата енергия на всички ни, ви предлагам да я използваме за нещо градивно.  Искам да ви предложа, така както бабите от клуб „ПЛЕТКА-НАМЕТКА” се събират в читалището, така ние младите майки да се събираме в читалището. Забелязвам интереса на всички ви към направата на градивни и интересни неща, за които смятам, че можем да случваме заедно, за да променяме към добро мястото, в което живеем и отглеждаме децата си. Съгласни ли сте?”

Емилия: „Съгласна съм, но да не се събираме в читалището.”

Михаела Андонова: „Не е нужно да бягаме от читалището. Вие сте обидени на Нина, но читалището не е само тя. Децата ще продължат да танцуват и на Коледа ще бъдат вътре на сцената, а не на студа, нали? Нина, мисля, че тези хора направиха доста в последно време и заслужават поне една топла дума на извинение от теб. ”

Людмила Шикова: „По-добре да се събираме някъде на по биричка, отколкото в читалището.”

Вероника Месалска: „И какво ще стане тогава, когато аз поискам носия, ще дойда да се моля на читалището, като аз съм си я платила ли?”

Катя Димитрова: „На мен ми омръзнаха тези писаници във Фейсбук от Нина. Не може ли да се съберем и да говорим като хора, а трябва да си пишем. Искам да попитам защо в читалището само се заприхождават парите от Великденските картички. Парите за Валя Балканска от същата книга заприходиха ли се? Парите за знамето на Трети март заприходиха ли се? Освен това какъв е проблемът, като  парите за картичките са върнати в тетрадката на читалището? Освен това Деси каза, че ще скъса бележката, с която е направила дарението за изработка на ризите. Така както знамето на Боян не се заприходи в читалището, така и носиите са си за децата.”

Силвия Петрова: „Нина, в този живот има думи като „сгреших” и „извинявам се!”

Николина Иванова: „Тези писаници са сканираните документи за закупуването и ушиването на носиите, а върнатите пари са дадени на и взети от Мариела през този месец. Кой е отговорен за това?

Още през м. май парите са разходвани целево, като  са приложени и съответните разходни документи в тетрадката за дарения. Това което е решило настоятелството по отношение целевото събиране и разходване на сумите, това съм направила. Предварително на обща среща изрично съм питала майките да шием или да купуваме ризите. Те избраха да бъдат ушити, говорих с бабите от „Плетка-наметка” да изплетат ръкавите, с Деси направих договор за ушиването и накрая ги заприходих като читалищен инвентар за танцов състав „Бовянче”.

Людмила Петрова: „Искам само да ви кажа, че няма друго читалище в общината, в което да има клуб БОВСКА ПЛЕТКА-НАМЕТКА  и ГОРДИ МАЙКИ ОТ БОВ, kaкто и няма друго читалище с такава дейност като бовското. Трябва да се гордеете с това, което имате. А ако има проблем, винаги можете да се обърнете към настоятелството.”

Емилия Георгиева: „Аз искам да попитам защо трябваше да се съобразяваме с това на Лазаровден да ходят до 20 лазарки по къщите, като ние предварително минахме и питахме дали ще приемат 30 деца.”

Людмила Шикова: „Да и по тази причина мойто дете не ходи лазарка, защото казаха, че няма да има носия за него.”

Мариела Петрова: „Нина заяви, че са прекалено много 30 деца и затова няма да даде носии на най-малките, освен това искам да попитам дали някоя майка е заявила, че няма да върне носията и е очаквала да получи носията за себе си, след като е платила таксата си. Аз искам да говорим с имена, а не някой каза? Отказвам да нося отговорност за оставените от Катя пари, аз не съм ги прибрала в себе си или у дома. Те са в читалището.”

Методи Младенов: „Според мен леля Нина трябва да се извини на майките.”

Николина Иванова: „Неоспорим факт е, че 4 носии не са върнати в читалището от майките на бовянчетата, а по традиция ходят лазарки над 6-годишна възраст, които могат да изпълняват песните и танците за празника. Когато отидат в един дом 30 деца,  ако домакинята даде на всяко по яйце това са 30 яйца. Времената не за всички са толкова богати, а читалището и догодина ще поведе децата по къщите. Това винаги е било водещо в предишните години за гостуването на лазарките. Предложих на Вероника Месалска и Павлина Кардашка да разделят децата в 2 групи, за да не натоварваме някои от домакините, но това не се случи. От тези 30 деца имаше големи момичета, които само ходеха и водеха за ръка 2-годишните деца,  решихме  да се намали броят на ходещите. Останаха за придружители само 3 жени и 2 големи момичета с останалите 20 лазарки.”

Мариела Петрова: „Според Павлина Кардашка лазарка се ходи от мома, която е готова за женене.”

Людмила Шикова: „Със снимки ще докажа, че ходят и малки деца лазарки.”

Мариела Петрова: „Аз искам да заявя тук пред всички родители и пред настоятелството, че не мога да работя в такава обстановка и до 2 месеца ще напусна читалището. Затова да си помислите кой ще поеме работата занапред.”

Силвия Петрова: „За съжаление още един способен човек ни напуска, така както някога Тишо го направи.”      

Петър Владов: „Не може в това читалище само някои да налагат своето мнение. Крайно време е да се променят нещата и да се чуе гласът и на другите и на младите!”

След като Петър Владов и родителите на децата напуснаха срещата настоятелите продължиха срещата в присъствието на щатните работници в читалището – Мариела Петрова и Илияна Христова. Заседанието продължи със следните изказвания:

Николина Иванова: „След като си говорим откровено искам да споделя, че докато бях в отпуск, Мариела 10 дена не бе отваряла служебната поща на „Глобални библиотеки”. Върнах се на работа на 14 юли, а последното влизане в пощата беше регистрирано на 2 юли. По това време беше дошло писмо от Фондация „Глобални библиотеки”, във връзка с техниката по проекта и финансирането на работното място на глобалния библиотекар. Освен това Мариела е трябвало да направи и отчет за първото полугодие, за който тя не знаше, защото просто не е прочела. В крайна сметка, с помощта на Илияна /заради краткия оставащ срок/ направих и изпратих отчета, вместо Мариела. Освен това и пощата в Туристическсия център не беще отваряна цяла седмица, където имаше нужда да се поднови вече изтекла обява. Това е, което правим, нали искаме да имаме устойчивост на проектите, но така май не ни се получава.”

Михаела Андонова: „Смешно е да се обвинява някой за това колко пъти не е отворил пощата и кой колко пъти е забравил да включи  СОТ-а. Всеки прави грешки и това се случва навсякъде.”

Мариела Петрова: „Аз не знам защо Нина, като беше в отпуск, не е отваряла и тази поща на Глобални библиотеки, след като аз я виждах, че отваря другата ни служебна поща. Освен това заявих, че не съм я отваряла всеки ден, но периодично съм я проверявала. За Туристическия център нали има назначен работник. Аз не знаех, че трябва да отварям пощата, след като има друг.”

Николина Иванова: „Когато съм в отпуск, не съм задължена да проверявам електронните пощи, а освен това работещият в Туристическия център е ангажиран в събота и неделя с е-поща и комуникациите. Според мен за  Туристическия център трябва да работим и да се интересуваме и ние от библиотеката, така както обслужваме туристите през делничните дни.”

Михаела Андонова: „Искам да споделя, че първите 5 години работихме прекрасно с Нина. За съжаление се оказа, че когато тя манипулира хората около себе си и те се съобразяват само с нейното мнение, всичко е наред. Когато обаче започваш да споделяш различно от нейното мнение, нещата се променят. Нина всъщност, за да наложи своето мнение, играе стопер за много възможности, които съществуват, особено при инициативност от младите. Позволява си да определя организирано от съставите „Бовянче” и „Арт-М” събитие като извън-читалищно мероприятие.

В това читалище младите влизат на пръсти. Те са свикнали на въпрос да им се отговаря с „НЕ”. Тя няма време да им обърне внимание, защото все е заета и има много работа. Аз искам да говоря с имена и ще посоча Кристиян, който е един от хората, които най-много помагат на читалището. Той лично идва вкъщи да ми гледа детето, а аз да му правя флаерите за техно партито, защото в читалището му отказват.

Освен това смятам, че е недопустимо това, което тя направи два пъти на организационен комитет – да твърди, че е доволна от факта, че няма да има техно парти в рамките на Празниците на Бов. Колко пъти тя попита младежите кога им е удобно да се провеждат органиционните срещи? Те на колко от тях присъстваха? Защо Кристиян в деня на футболния турнир тази година ми се обади сутринта, за да ме пита как може да му се отвори читалището, при положение, че би могъл да звънне на някой от работещите тук?

Освен това искам да попитам: Настоятелството ли трябва да ми разреши да имам ключ за репетиции, защото Нина ми заяви, че няма да ми даде такъв и се е случвало Мариела да стои до 12 часа през нощта, докато ни чака ние да репетираме.”

Силвия Петрова: „Аз си мисля сега, че вината преди време не е била само в Грозданов, който споделяше, че Нина манипулира всички ни.”

Мариела Петрова: „Да случвало се е да стоя до 12 през нощта, когато Михаела е репетирала. Според мен Нина няма подход към младите хора, тя си има един изграден стереотип за работа, който е подходящ само за старите. Младите хора искат да им се отдели  внимание.”

Николина Иванова: „Както аз, така и Мариела сме се отзовавали на молбите и изготвяли материали на Кристиян, когато е идвал. А що се отнася до това, че съм заявила, заявявам го и сега ДОВОЛА СЪМ, ЧЕ ТЕХНО ПАРТИТО не се проведе в събота на Задушница, защото това е ден за отдаване на почит към мъртвите не се пее, не се танцува, не се жени, не се кръщава. Доволна съм, че не предизвиквахме съдбата за лошо на децата си.”

Освен това с Крис 2-3 пъти се срещахме на стадиона и в читалището за изготвяне на грамотите за победителите. А защо той е безпокоил Михаела, не знам. Що се отнася до ключа от читалището, винаги съм заявявала, че Михаела може да ползва за репетиции сградата, стига да ни каже, кога и коя от нас да ù отвори, така както е по Правилника за вътрешния трудов ред. Така както и аз, и Мариела сме го правили. Михаела в момента е в отпуск по майчинство и на нея не ù е нужен специален достъп до сградата, още повече, че никога досега не ù е отказан такъв в присъствие на щатните работници. Още повече, че преди време, когато в една конфликтна ситуация попитах „Михи, ти знаеш ли, че ще имам финансова проверка?”, а тя отвърна „Ти какво искаш, аз де не спя ли, че ти ще имаш финансова проверка”.  Просто нямам доверие да има ключ от сградата в момент, в който е по майчинство.”

Преди да напусне срещата, Михаела Андонова заяви: „Съжалявам много, но ти, Нина, и този път не можа да „избягаш от себе си”.

Силвия Петрова заяви преди да я последва: „Нина, ти прекали!”

От настоятелството останаха Николина Иванова, Методи Младенов и Людмила Петрова.

Николина Иванова: „Трябваше да поговорим за правилата на инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ, за която Люси допълни, че би било добре детето, събрало най-много гласове, да стане лице на Празниците на Бов през следващата година, а кметът на Бов ще подкрепи инициативата, подсигурявайки парична награда. Освен това има и едно писмо от Фондация „Глобални библиотеки”, с което трябва настоятелите да са запознати.”

Методи Младенов: „Предлагам да спрем с разискванията до тук за да сме коректни към останалите, които напуснаха срещата.”

Николина Иванова: „Ще изпратя на всички по е-поща писмото от Глобални библиотеки и ще очаквам да върнат становището си за инициативата БЪЛГАРЧЕ НА БОВ до 1 август, както решихме на предишната си среща.”

За първи път читалищното настоятелство не изведе общи решения от заседанието си.

Подписали протокола:  председател /С. Петрова/,  секретар /Н. Т. Иванова/ и членове: Л. Петрова, М. Андонова, М. Младенов.

ПРОТОКОЛ №9

Днес 12.08.2014 г. се състоя заседание на читалищното настоятелство. Присъстваха  Александър Григоров,  Людмила Петрова,  Методи Младенов, Михаела Андонова, Николина Л. Иванова и Николина Т. Иванова. Отсъства  Силвия Петрова. Заседанието премина при следния дневен ред:

  1. Определяне на продажни цени на рекламни сувенири /значки и магнити/ с логото на Бов, предназначени за продажба в Туристическия център.
  2. Резултатите след срещата на читалищното настоятелство с майките на най-малките деца от танцов състав „Бовянче”.
  3. Предложения за избор на процедура при набиране на кандидатури за позицията БИБЛИОТЕКАР в библиотечно-информационния център на НЧ „Светлина – 1896”.
  4. Разни: предложените допълнения към протокола от предишното заседание, предложения за провеждане на юбилея 10 г. танцов състав „Нашенки” и изготвяне на поздравления за състава.

По т. 1 от дневния ред настоятелите определиха цените на рекламните сувенири, които бяха поръчани за Туристическия център. За рекламните значки всички присъстващи, с изключение на Михаела Андонова, която предложи 1.00 лв.,  предложиха продажната цена да бъде 1.50 лв.

Н. Иванова запозна присъстващите настоятели, че от поръчаните 1000 бр. рекламни магнити са изпратени от производителя по куриерска фирма 1014 бр., като от тях 994 бр. са с логото на Бов, а 20 бр. са с трактори, като допълни, че по този начин ще бъдат вписани и за продажба в туристическия център.

М. Андонова предложи продажна цена за магнитите 2.00 лв, Ал Григоров – 2.50 лв., като допълни, че може и 2.00, останалите четирима настоятели  /Н. Иванова, Н. Тошева, Л. Петрова и М. Младенов/ предложиха продажната цена да бъде в размер на 2.50 лв.

По т. 2 от дневния ред Николина Иванова сподели, че Мариела Петрова –библиотекар и ръководител на ТС „Бовянче” е върнала обратно на Катя Димитрова  сумата от 145 лв. неправомерно оставена от двете в читалищната тетрадка за дарения. От 4-те дължими ризи с престилки в читалището е върната 1, а 3 ризи с 3 престилки са задържани от В. Месалска, Е. Николчова и К.Димитрова, останали с убеждението, че са си ги заплатили. „Въпреки показаното нежелание от трите майки за връщане на читалищните облекла, предлагам да изчакаме до годишната инвентаризация на читалището и ако до тогава не са върнати, да търсим възможност за отчисляването им от инвентарната книга.”

М. Младенов: „Аз бих искал да попитам дали Катя не желае да върне носията заради Боян, който имаше лични претенции настоятелството да му събира текущо пари за знамето, както и затова, че не се осъществи желанието му за заеме на мястото на чистач в читалището.”

М. Андонова: „Не мога да кажа, но мисля, че родителите на децата са крайно обидени на Нина и заради нея не връщат костюмите на читалището ...”

По т. 3 от дневния ред настоятелите разгледаха изискванията за назначаване на позицията „библиотекар” , заложени в Закона за обществените библиотеки от 2009 г., според който само квалифицирани кадри трябва да работят в обществените библиотеки. Имайки предвид, че Мариела Петрова – библиотекар в читалището, е заявила желание за прекратяване на трудовия ù договор, настоятелите се спряха на позицията да обявят работното място за свободно, след като получат писменото ù предизвестие.

Н. Т. Иванова: „Така както един лекар или един учител, за да упражнява професията си, трябва да има съответната диплома, така библиотекарят трябва да има такава според Закона.”

Настоятелите разгледаха и утвърдената длъжностна характеристика за библиотекар /от 2011 г./ и съобразно нея и Закона за обществените библиотеки решиха читалището да обяви свободената позиция в Бюрото по труда, интернет-страницата на Бов и чрез печатна обява на читалищната сграда.

По т. 4 от дневния ред Н. Иванова благодари на Л. Петрова и М. Андонова за направените допълнения към протокола от предишното заседание и предложи за 10-годишния юбилей на ТС „Нашенки” да се изготвят персонални поздравления във вид на свитъци, така както за 10-годишния юбилей на състава на М. Андонова са били подготвени такива. Освен това припомни, че по броя на танцьорите са били подготвени и поздравленията с акроним от името на АРТ М и сподели, че може от името на НАШЕНКИ да се получи акроним юбилейно послание.

М. Андонова: „Според мен предложението не е удачно, защото танцьори и участници освен на сцената, ще има и в публиката, а те няма как да ги получат. По-добре да се изготви само общ поздравителен адрес от читалищното настоятелство.”

Н. Л. Иванова подкрепи становището и допълни, че е добре поздравителният адрес да бъде към всички бивши и настоящи танцьори.

М. Младенов: „Смятам, че е редно да купим и една кошница с цветя и заедно с поздравителния адрес председателят на читалището да ги поднесе на сцената след концерта.”

Н. Т. Иванова: „Искам да попитам с какво читалището може да е максимално полезно в организацията на юбилейния празник и как да се включи.”

М. Андонова: „Ами идеята е да участват още няколко състава, освен този на „Нашенки”. Ще имаме нужда от реквизит /къщичката от сцената/, носии, цървули и ако вали дъжд, от читалищната сцена. Иначе юбилея сме го планирали на откритата лятна сцена.”

Настоятелите коментираха възможността за отделяне на 50 лв от приходите за кошница с цветя за празника на танцьорите.

В. т. Разни М. Младенов допълни, че е  бил обещал да подари на читалището ел. бойлер, но при демонтажа се е повредил и няма да може да се използва. Затова предложи да се помисли за закупуването  на такъв с читалищни средства. „Не може без топла вода, особено през зимния период”, аргументира се той.

След коментарите на настоятелите дали бойлерът да е 80, 20 или 10 литра, дали да е проточен или не, след анализ на цените между 100-200 лв., болшинството подкрепиха предложението 100 лв. да се заделят за ел. бойлер.

Като приключиха последните коментари се реши:

  1. За поръчаните от читалището и доставените 100 бр. рекламни значки с логото на Бов, продажната цена да бъде 1.50 лв. за бр. Значките да се предлагат за продажба в Туристическия информационен център.
  2. За поръчаните от читалището 1000 бр. рекламни магнити  с логото на Бов, от които са  доставени 1014 бр. /994 бр. с лого и 20 бр. с трактори/ продажната цена да бъде 2.50 лв. за бр. Магнитите да се предлагат за продажба в Туристическия информационен център.
  3. Да се обяви свободно работно място за позицията БИБЛИОТЕКАР В БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР по изискванията на утвърдената длъжностна характеристика,  след като Мариела Петрова направи писменото си предизвестие за освобождаване на мястото /устно предупреждение за освобождаване на мястото е заявено от заемащия длъжността пред настоятелите на 23.07.2014 г. /
  4. Настоятелите на читалището да подсигурят за 10-годишния юбилей на танцов състав "Нашенки" кошница с цветя /до 50 лв./ с поздравителен адрес до всички настоящи и бивши танцьори на състава.
  5. За  нуждите на читалището да се закупи ел. бойлер с цена до 100 лв.

С взетите решения заседанието беше закрито

Подписали протокола:  секретар /Н. Т. Иванова/ и членове: Ал. Григоров,  Л. Петрова,  М. Младенов, М. Андонова, Николина Л. Иванова

След заседанието Н. Т. Иванова представи писмено пред настоятелите позицията си за предишната среща и заяви, че двата  протокола, с писменото становище,  ще бъдат включени в  читалищната  история  „10 СЛЕД 110 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА – 1896” .

 

НАПИСАНО, ВМЕСТО ИЗКАЗАНО

Много мислих след срещата с майките на малките бовянчета  и осъзнах, че през последните години в читалището не всички работим за сближаване на хората от различните поколения. Въпреки че творчеството е връзката между миналото и бъдещето,  това като че ли не се случва при нас напоследък, а по-скоро някои, преследвайки лични цели,  очакват извинения от мен заради възпрепятстването им.

Аз не смятам, че трябва да се извинявам на родители, които тласкат 2-годишните си деца да ходят лазарки, тъй като това нито е традицията, нито възрастта на децата позволява да заучат песните, наричанията, хорàта. В крайна сметка резултатът ще е като при разплаканите 2-годишни танцьори в концерта на лятната сцена тази година.

Аз не смятам, че трябва да се извинявам за това, че за да продължи да съществува Библиотечно-информационият център по Програма „Глоб@лни библиотеки - България” изготвям отчета вместо библиотекаря,  който дни наред не отваря служебната поща, а получава заплата, за да работи и да отчита Проекта.

Освен това смятам, че решенията на настоятелството трябва да са законни и да се зачитат, а не да се харесват от всички.

Няма значение дали определени предложения са мои, на младите, старите  или на другите, важно е да са в интерес на общността и на читалището, а не да преследват лични изгоди. Пресен пример за поредното пренебрегване на  читалищни решения е връщането от чит. членове в тетрадката за дарения на разходвани пари за детски носии. Смятам, че освен всеки да бъде „себе си”, е добре да поеме и последствията от незачитане на самото читалищно настоятелство.

Във връзка с цитираните „писаници” от К. Димитрова: този  сканиран договор е част от тях. Той е получен от всички майки на бовянчетата, за да знаят, че плетачки, шивачки и читалище са направили носиите за децата им в танцов състав „Бовянче”. Въпреки това, 3 майки В. Месалска, Е. Николчова и К. Димитрова не желаят да върнат читалищните ризи и престилки /до момента/.

Питам се, защо някои лица държат да имат ключ от читалището, след като винаги може да ползват базата в присъствие на щатен работник, като освен това знаят, че по Правилник нямат право на това. Ако ние не  спазваме правилата, какво да очакваме от другите?

Щатните работници  имат разписани задължения, подлежат на инструктаж и носят такава отговорност, каквато лицата в отпуск по майчинство не носят.

Относно престоя на М. Андонова и М. Петрова в извън работно време бих допълнила, че това е по тяхно желание и е въпрос на личен избор да стоят „до 12 часа през нощта” в читалището, като освен това всички  знаят, че за това се получава и допълнителен платен отпуск за ненормиран работен ден.

Аз не смятам да се извинявам, че отстоявам читалищните интереси и изисквам зачитане на законите и  правилата, че работя за читалищната институция, а не за определени личности.

Провокирана от изказването на М. Андонова, че „младите” и респективно Кристиян „се страхуват и влизат на пръсти”,  попитах на какво се дължи това негово усещане. В разговора с него и в присъствието на М. Георгиев, се оказа, че и двамата са меко казано „изненадани” от твърдението ù. Накрая ще допълня нещо за манипулацията:

  • тъжен пример за манипулативност са коментарите /по време на предишното заседание/ на очевидни факти и документи – за това как не са важни отчетите, служебните пощи и проектите, как „не се обръща" внимание на младите;
  • тъжно е, че се противопоставят и разделят поколенията, че липсват носии, че се поставят личните изгоди над читалищните приоритети.

 „ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ”. Бих искала един ден, когато нашите наследници четат тези редове, да си спомнят точно тези думи и да съдят за мен по делата ми, а не по нечий думи. Времето е мъдро и отсява истините от неистините и никой по никакъв начин не може да промени това, защото истината не е въпрос на избор.

Силата на мъдрия човек е в неговото търпение да позволи на времето да си свърши работата. Аз смятам да направя именно това. А накрая... накрая изводът е ваш!          

                                                                                        С уважение:  Н. Иванова

На годишно  събрание на читалището през 2016 г. се обсъждат предложенията за промяна на традициите в моминския обичай Лазаруване : да лазаруват деца без ограничение на възрастта, да лазаруват деца над 5-годишна възраст и да лазаруват момичета над 7-годишна възраст. Болшинството от присъстващите подкрепят предложението, ритуалите в обичая Лазаруване да се изпълняват от момичета над 7-годишна възраст, съобразно установените традиции.

Лазарската люлка, която години наред е събирала малки деца и родителите, остава  мястото, на което всички желаещи могат да се присъединят към лазарките и да празнуват заедно.

Членовете и председателите на проверителните комисии изцяло работят на доброволни начала, те са хора, заемащи различни позици през различните години: учители, университетски преподаватели, библиотекари, представители на частния бизнес...

През 2016 г. проверителната комисия на читалището е в състав: Даниела Петрова – керамик-декоратор, Албена Злакьова – служител в жп транспорт и Лилия Пашова – продавач-консултант.

Председатели на Проверителната комисия на читалище „Светлина -1896”  от 2006 г. до 2016 г.

Име, фамилия

Брой години председател

Период в години

Мариела Петрова

6

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011

Петър Димитров

3

2012, 2013, 2014,

Даниела Петрова

2

2015, 2016

 

Членове на Проверителната комисия на читалище „Светлина” от 2006 г. до 2016 г.

Име, фамилия

Брой години  в ПК

Период в години

Петър Димитров

6

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011

Сийка Арангелова

3

2006, 2007, 2008,

Методи Младенов

3

2009,2010, 2011

Лилия Пашова

5

2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Даниела Петрова

3

2012, 2013, 2014

Албена Злакьова

2

2015, 2016

Епизодично работата на читалището се е подпомагала от хората от временната заетост в Кметство Бов. В читалището са работили Блага Петкова, Емил Илиев, Силвия Николова и др.

Поради липса на достатъчно финансови средства за 2 отделни щатни бройки библиотекар и чит. секретар, през 2000 г. функциите на двете длъжности се обединяват в една. През 2006 г. читалището получава 0,5 субсидирана бройка за работа в Интернет центъра. След 2009 г. се закрива щатната  длъжност касиер и читалището преминава на счетоводно обслужване от Счетоводна кантора „Сигурност“, като финансовите операции се осъществяват от Митра Златанова.

През годините броят на, работещите в читалището се променя в зависимост от държавните субсидии, собствените приходи и работата по проекти. Новите услуги и дейности в библиотеката предопределят и потребността от допълнителен квалифициран персонал, като за целта през 2011 г. Министерството на културата осигурява 1 целева  бройка за библиотекар по Програма „Глобални библиотеки – България“.

Щатен  персонал на читалище „Светлина” Гара Бов  от 2006 г. до 2016 г.

Име, фамилия

Длъжност

Период в години

Николина Иванова

библиотекар-секретар

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Калин Сандов

информационен специалист

2006, 2007

Михаела Андонова

организатор офис

библиотекар

 

2007, 2008, 2009, 2010

2011, 2012, 2013, 2014, м. октомври 2015

 

Юлия Павлова

помощен персонал и касиер

2005, 2006, м. юни 2007

Верка Николова

касиер

м. юли 2007 – м. юни 2008

Десислава Димитрова

касиер

м.юни  2008 – м.септември 2009

Милка Минова

помощен персонал

м. януари 2009 – м. октомври 2009

Спасийка Колева

помощен персонал

м. април 2012 –м. декември 2013

Симона Ценева

библиограф-информатор

/по стажантска програма/

м. октомври 2012 – м. април 2013

Мариела Петрова

библиотекар /по заместване/

м. юни 2013 – м. септември 2014

Ирина Димитрова

библиотекар /по заместване/

м. октомври  2014, 2015, 2016

Марина Кръстанова

организатор офис в турист. център

м. май 2014 – м. октомври 2014

Илияна Христова

помощен персонал

м. април 2014, 2015, 2016

 

 

3. Етичен кодекс на служителите, настоятелите и читалищните дейци при НЧ „Светлина – 1896“

През 2015 г. по предложение на председателя на читалището д-р. инж. М. Младеннов болшинстовото от читалищните настоятели гласуват да се приеме вътрешен административен акт с препоръчителен характер – Етичен кодекс.

 

Етичен кодекс на служителите, настоятелите и  читалищните дейци при НЧ „Светлина – 1896“

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този кодекс определя правилата за поведение, към които е желателно да се придържат служителите, настоятелите и читалищните дейци на НЧ „Светлина – 1896”, като има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и да издигне престижа на читалището в местната общност, на общинско и национално ниво.

Чл.2. Дейността на работещите в НЧ „Светлина – 1896”, членовете на настоятелството и читалищните дейци се осъществява при спазване на принципите на законност, лоялност, безпристрастност, политически неутралитет, отговорност и отчетност.

Чл. 3. Работещите в НЧ „Светлина – 1896”, членовете на настоятелството и читалищните дейц, изпълняват служебните си и обществени задължения и самодейност към читалището при строго спазване на изискванията, дефинирани в длъжностните им характеристики, правилниците на читалището, Устава на Читалището, Закона за народните читалища, Закона за обществените библиотеки и всички нормативни актове, които имат отношение към работата на институцията, както и съгласно вътрешните за Читалището правила, разпоредби и спогодби.

ГЛАВА ВТОРА

ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В НЧ „СВЕТЛИНА – 1896” И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЧИТАЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 4. Служителите и членовете на Настоятелството изпълняват служебните си и обществени задължения безпристрастно и непредубедено, като създават условия за равнопоставеност на мненията при обсъждане, приемат и взимат предвид при решенията си мнения и препоръки от граждани и институции.

Чл. 5. Служителите и настоятелите са длъжни да пазят личната информация и данните, с които оперират при изпълнение на служебните си задължения и поетите ангажименти, свързани с изпълнение дейността на Читалището.

Чл. 6. Работещите и настоятелите поставят открито и честно проблемите, с които се сблъскват в процеса на служебните си задължения. Същите нямат право да изразяват лични мнения пред външни организации и институции по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на НЧ „Светлина – 1896”.

Чл. 7. Работещите и настоятелите са длъжни да противодействат на корупционни прояви и неправомерни действия от страна на външни лица или организации, които допускат читалището да бъде поставено във финансова зависимост или друга обвързаност от същите, да не участват в корупционни схеми, както и да не получават подаръци за извършена работа, която влиза в служебните им задължения и поетите ангажименти, свързани с изпъление дейността на Читалището.

Чл. 8. При изпълнение на служебните си задължения работещите и настоятелите трябва да опазват повереното им имущество с грижата на добър стопанин и да не допускат използването му за цели, които не са предмет на дейност на НЧ „Светлина – 1896”.

Чл. 9. При възникване на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт на интереси, служителите в НЧ „Светлина – 1896” трябва да информират председателя на настоятелството и неговите членове.

Чл. 10. При изпълнение на служебните си задължения служителите следва да демонстрират поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомагат, че могат да им се доверяват и да разчитат на тях.

Чл. 11. Служителите на НЧ „Светлина – 1896” поставят пред прекия си ръководител, а ако няма такъв пред Секретаря и/или Председателя на Настоятелството открито и честно проблемите, с които се сблъскват в процеса на работа.

ГЛАВА ТРЕТА

ПОВЕДЕНИЕ НА ЧИТАЛИЩНИТЕ ДЕЙЦИ

Чл. 12. Читалищните дейци поставят открито и честно проблемите, с които се сблъскват в процеса на изпълнение на своята дейност. Същите нямат право да изразяват лични мнения пред външни организации и официални обществени институции по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на НЧ „Светлина – 1896”.

Чл. 13. Читалищните дейци са длъжни да противодействат на корупционни прояви и неправомерни действия от страна на външни лица или организации, които допускат читалището да бъде поставено във финансова зависимост или друга обвързаност от същите, да не участват в корупционни схеми, както и да не получават подаръци за извършената работа и поетите ангажименти, които те са приели да извършат доброволно като част от своята читалищна дейност.

Чл. 14. При извършване на своята дейност читалищните дейци трябва да опазват повереното им имущество с грижата на добър стопанин и да не допускат използването му за цели, които не са предмет на дейност на НЧ „Светлина – 1896”.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЛИЧНО ПОВЕДЕНИЕ И КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Чл. 15. Служителите, настоятелите и читалищните дейци не трябва да създават с поведението си конфликтни ситуации и не трябва да участват в скандални прояви, с които биха могли да накърнят престижа на Читалището, а при възникнали такива не по тяхна вина е желателно да запазват спокойствие, да контролират поведението си и да не допускат уронване на престижа на Читалището.

Чл. 16. Служителят, настоятелят и/или читалищният деец, взависимост от функциите, които изпълнява, и/или възложените му ангажименти свързани с дейността на Читалището, осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в Читалищната институция и следва поведение, което не накърнява престижа на последната, не само при изпълнение на служебните си задължения и/или поети ангажименти, но и в своя обществен и личен живот.     

Чл. 17. Служителите при изпълнение на служебните си задължения, настоятелите, когато чрез възложените им ангажименти представляват Читалището и читалищните дейци, когато извършват читалищна дейност, трябва да имат поведение, съвместимо с добрите нрави, да проявяват уважение и коректност към другия, да се отнасят любезно, възпитано и с уважение към всеки, да не накърняват достойнството и правата на личността и да не допускат каквито и да са прояви на дискриминация.

Чл. 18. Служителите на НЧ „Светлина – 1896”, настоятелите и читалищните дейци трябва да изпълняват задълженията си и поетите ангажименти във връзка с дейността на читалището честно и безпристрастно, като не допускат лични политически, социални, сексуални и други пристрастия да им влияят.

Чл. 19. Със своето лично поведение и чувство за отговорност настоятелите на НЧ „Светлина – 1896” трябва да дават пример на служителите в Читалището и читалищните дейци, а всички заедно трябва да дават пример на населението, възползващо се от обществения характер на институцията.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 По смисъла на този кодекс:

1.„Служител” – лице наето в трудови и/или приравнени взаимоотношения с НЧ „Светлина – 1896”, което получава парично възнаграждение от читалището за дейността, която извършва

2.„Настоятел” – лице избрано от Общото събрание на НЧ „Светлина – 1896” като редовен член на събранието на настоятелите (Настоятелството) на читалището, съгласно правилата и разпоредбите, предвидени в Устава на читалището;

3.„Читалищен деец” (самодеец) е човек непрофесионалист, който е приел доброволно да участва в организацията или изпълнението на културни изяви, организирани от читалището или съдействал за създаването на нови такива.

4.Терминът „самодеец” – се приема като синоним на „читалищен деец” и носи същото смислово значение.

 ЗАКЛЮЧИТЕЛНA РАЗПОРЕДБA

Настоящият Етичен кодекс е приет на заседание на настоятелството на НЧ „Светлина-1896” и влиза в сила от датата на приемането му.

ВТОРА ГЛАВА

ТРАДИЦИОННИ ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТНИ ИНИЦИАТИВИ

Последното деситилетие в историята на НЧ „Светлина-1896“ е изпълнено с промени, предизвикателства и възможности. Време, в което се утвърждават традиционните читалищни дейности, съхраняват се родовата памет и местната история, релизират се проекти, подобряващи живота на хората и облика на селището. Многобройните читалищни инициативи, проекти и  събития са реализирани с подкрепата на десетки доброволци,  дарители и партньори.

1.Читалищна библиотека

Библиотеката поставя началото на книжния фонд още с възникването на читалището. През годините в нея се е работило на доброволни начала, впоследствие са съвместявали две длъжности в една, докато през 70-те години на миналия век читалището разполага с цяла щатна бройка за библиотекар.  След 2000 г., поради липса на финансови средства, отново една длъжност обединява 2 функции на  библиотекар и секретар.

През 2002 г. в читалищната библиотека се създава Интернет център по Проект „Читалища”, оборудва се с компютри, принтери и скенер, разкриват се нови работни места, предлагат се платен интернет достъп, технически, административни и информационни услуги.

През 2006 г. библиотекарите публикуват в порталния сайт www.chitalishte.bg  първата си електронна книга „110 години читалище „Светлина” - Бов”, съдържаща  200 електронни страници и 350 снимки. През 2007 г. се поставя началото на електронните книги „Защото има българи от векове” и „Бов – шепот от миналото”, които през 2015 г. се премахват от интернет пространството поради актуализация на сайта. Така стотици електронни страници и снимки, свързани с историята на бовския край изчезват от виртуалното пространство.

През 2009 г. библиотечният персонал създава официалната интернет страница на селището www.bov.bg с отделна секция „Шепот от миналото” – електронен сборник, в който текущо се публикуват краеведските материали. Друга част от тях са в bov-books.alle.bg., но общата краеведска база остава разпокъсана. Към страницата на Бов впоследствие се изгражда туристически портал. Официалната интернет страница на Бов се админстрира от работещите в читалищната библиотека.

През 2009 г. читалищната библиотека  е одобрена по Проект „Глоб@лни библиотеки–България”, което води до подмяна на остарелите компютри, дооборудване с мултифункционално устройство, мултимедиен проектор и екран. Новите услуги и дейности в библиотеката предопределят и потребността от допълнителен квалифициран персонал, като за целта през 2011 г. Министерството на културата осигурява целева субсидирана бройка за библиотекар. Община Своге като партньор на проектната инициатива ежемесечно заплаща таксите за интернет и СОТ охрана на компютърната техника. Проектът и партньорството по реализацията му дават възможност на местната общност и външни потребители да ползват безплатен интернет достъп в библиотеката и компютърни обучения.

Проект „Глоб@лни библиотеки – България” повишава знанията и подобрява уменията на библиотечния персонал, включвайки библиотекарите в тематични безплатни обучения.

Персоналът на читалищната библиотека от 2006 г. до 2016 г.

Име, фамилия

Длъжност

Период в години

Николина Иванова

библиотекар-секретар

2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016

Калин Сандов

информационен специалист

2006, 2007

Михаела Андонова

 

организатор офис

библиотекар

 

 

2007, 2008, 2009, 2010

2011, 2012, 2013, 2014, м. октомври 2015

Мариела Петрова

библиотекар /по заместване/

м. юни 2013 – м. септември 2014

Ирина Димитрова

библиотекар /по заместване/

м. октомври  2014, 2015, 2016

 

 

Реализираните проекти в областта на информационните технологии надграждат и подобряват визията на библиотеката. Техническата поддръжка на компютърното офис оборудване се осъществява безвъзмездно от инж. Ал. Григоров – читалищен настоятел. В библиотеката от 2012 г. до  2013 г. се предлагат безплатни групови обучения за работа с компютърни технологии. Десетки местни жители на различна възраст са обучени за работа с интернет и работа с текстообработващи програми.

Текущо в библиотеката се подготвят мултимедийни презентации за празници, чествания и теми предложени от местните хора. Читалището се утвърждава като желано и полезно място в Бов, което улеснява живота на местните хора, предоставяйки им различни технически услуги – копиране, принтиране, сканиране.

Библиотечният фонд се обновява с книги по одобрени проекти, финансирани от Министерството на културата, дарения от физически и юридически лица: Зонта клуб „Св. София“, командерия „Св. Иван Рилски“, „Топекс“ ЕООД гр. София, инж. Атанас Борисов,  инж. Иван Иванов, Доброслава Абаджиева, Калин Григоров, д-р Павлета Табакова и др.

 

Библиотеката и информационният център  в цифри от 2006 г. до 2015 г.

 

Година

Библ.

 фонд

(в тома)

Получ.

периодични

издания

Регистр.

читатели

Заети библ.

материали

 за дома

Посещения в

библиотеката за заемане  за дома

Посещения за ползване на читалня и компютри

2006

17 340

6

100

3 570

1 559

5 530

2007

17 340

5

105

3 051

1 104

5 344

2008

16 173

5

110

3 306

2472

3 267

2009

16 175

5

104

2 662

1380

1 280

2010

16 209

3

112

2 546

2 367

1 048

2011

16 259

2

170

2 771

3 134

1 782

2012

16 324

2

201

2644

2 648

2 290

2013

16 424

2

202

3220

1233

1531

2014

16 475

-

200

2732

1117

1154

2015

16 587

1

201

2350

861

1 115

 

Сред книжния фонд в библиотеката, за потребители с различни интереси са обособени кътчета за игра на шах, за рисуване, за разиграване на приказки с кукли петрушки, както и  кът за ръчно плетиво на клуб „Бовска плетка-наметка“. Тематичните кътове са изградени с помощта на дарения – маси, пердета, консумативи от читалищни членове и потребители на библиотеката: Вера Стаменова, Гина Симеонова, Димитрина Атанасова, Димитър Владов, Елена Петрова, сем. Лили и Александър Коцеви,  Силвия Петрова и др.

1.1. Библиотечни инициативи

1 февруари 2006 г.

В навечерието на 2-ри февруари читалището отбеляза 110-та си годишнина в информационно-образователния център на библиотеката. Гости на събитието бяха: Е. Атанасов – кмет на община Своге заедно със своите заместници Л. Петрова и инж. В. Михайлов, П. Коцев – кметски наместник в с. Бов и н.с. М. Капитанова от катедра “БИН  и културна политика” към СУ „Св. Климент Охридски”.

На срещата присъстваха бивши читалищни председатели (И. Гьошев, Г. Симеонова и А.Драганова), които споделиха свои спомени от работата си като ръководители на читалището. На празника бяха дошли и настоящите членове на настоятелството и проверителната комисия на читалище „Светлина” – Гара Бов.

Н.с. М. Капитанова поднесе поздравителен адрес от името на катедра „БИН и културна политика” към СУ „Св. Климент Охридски”. Кметът на община Своге поздрави читалищните дейци и изненада читалищното ръководство с отпускането на 0,5 субсидирана бройка за работа в Информационно-обучителния център, направено по предложение на зам. кмет Л. Петрова.

Секретарят на читалището Н. Иванова в замяна се ангажира всички читалищни служители от селата в община Своге да ползват безплатен интернет достъп в Информационно-обучителния център.

Във фоайето на читалището бе открит кът с портрети на председателите на читалището, в центъра бе направена презентация на читалищната история, публикувана в електронната библиотека на порталния читалищен сайт www.chitalishte.bg.

Историята е изготвена със съдействието на н.с. Мария Капитанова и рецензент проф. А. Гергова от катедра “БИН и културна политика” към СУ на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Всички присъстващи се разделиха с пожелание да се срещнат на 24 май, когато с тържествен концерт ще се отбележи 110-та годишнина на читалището с бившите и настоящи читалищни дейци. В чест на празника читалищното настоятелство подготвя и издаването на книгата “110 години народно читалище “Светлина” – Бов”.

 

17 май 2006 г.

На тази дата местното читалище регистрира издаделство под името „Народно читалище „Светлина” – Бов” и получава свой издаделски код 91892. Първата книга, която издава през тази година е „110 години Народно читалище „Светлина” – Бов”

 

13 февруари 2008 г.

На този ден бе подписан договор между читалището и ПГ„В. Пеев“, гр. Своге за провеждане на учебна практика на учениците в специалност „Спортно-туристически дейности“ в Интернет центъра на библиотеката.

Съвместната работа с учениците е насочена към проучване на туристически маршрути, обекти, запознаване на учениците с местния фолклор, изготвяне на рекламни материали и екскурзоводски беседи....

 

6 ноември 2008 г.

По инициатива на читалище „Цв. Радойнов” – село Крън  стартира интернет сърфиране на тема „Моят роден край” между 8 деца от селата Крън и Гара Бов.Това бе предшестващо мероприятие по случай празника на село Крън.

Децата на възраст от 9 до 12 години предварително бяха подготвили снимков материал за своето населено място. Инициативата се състоя  едновременно в информационните центровете към читалище „Цв. Радойнов” – село Крън и читалище „Светлина” – Гара Бов, участниците в нея, в рамките на един час, обмениха информация за своя роден край.

Интернет сърфирането постави началото на съвместно сътрудничество както между двете читалища, така и сред връстници от две  непознати населени места. 

 

29 ноември 2008 г.

Празникът  „Един ден в света на книгите” събра децата от Бов  в библиотеката на НЧ „Светлина”. Събитието беше организирано по предложение на д-р Павлета Табакова - в качеството ù на Регионален директор за България на Международната елитарна дамска организация Zonta International. Мероприятието  цели да възпита в децата любов към четенето и книгите, провокирайки интереса им към обществените библиотеки.

През 2007 г. се полагат основите на инициативата „Дари книга – вземи книга”,  проведена за първи път в Регионалната библиотека в гр. Велико Търново, а впоследствие и в читалищната билиотека в кв. „Оборище” – гр. София. Зонта интернешънъл клуб „Света София”, с председател М. Стефанова, сътвори незабравим детски празник на книгата в читалищната библиотека в Гара Бов.

Специално за случая членовете на дамския клуб бяха подготвили богата  колекция  книги: от лични библиотечни фондове,  книги закупени специално за събитието, както и книги предоставени за целта от издателствата „Фют” и „Хермес”. 
Всички малчугани, присъстващи на празника, получиха детски книжки. 

Децата бяха забавлявани с четене на приказки от студенти от театралния колеж „Любен Гройс” и бяха почерпени с лакомства от организаторите. На читалищната библиотека бяха дарени над 100 тома художествена, научно-популярна и детска литература. Сред книгите  имаше и уникални екземпляри, които дообогатиха и обновиха книжния фонд, грабвайки вниманието не само  на децата. 

Инициативата „Един  ден в света на книгите”  на  Зонта интернешънъл клуб „Света София” провокира интерес към възраждане на  традицията да се подарява книга – от родители на деца, между приятелите, между близки и познати.

Настоятелството на читалище „Светлина” изрази своите благодарности към: д-р П. Табакова, М. Стефанова,  Ю. Тончева и всички участници в „Един ден в света на книгите”.


28 юли 2009 г.

На този ден в електронната библиотека на www.chitalishte.bg се публикува  книгата "Осем хиляди години от основаването на село Бов” с автор И. Ковачев–геолог и краевед, проучвал миналото и обичаите на бовския край.  

Книгата е посветена на историята на село Бов, която датира от най-дълбока древност. Заключенията на И. Ковачев, че селото е съществувало още през Неолита /6000-4000 г. пр. н. е./, са подкрепени от множеството артефакти от този период, открити в района. 

Той приема за достоверна легендата, че името на селото е дадено от заселилия се в района рицар от Кръстоносните походи маркиз дьо Сен Бьов, за когото обаче смята, че не е основал селището, а се е заселил в близост до вече съществуващото.  В резултат на проучванията и наблюденията си И. Ковачев стига до извода, че  Бов е древно селище с изключително богата история. Към изследователския материал краеведът е изработил и приложил карта с разположение на историческите паметници в района на село Бов.  

Книгата предлага подробна информация за начина на живот и поминъка на хората в Бов от началото на Неолита до създаването и развитието на Гара Бов в средата на XX в.
Ценната информация, съдържаща се в произведението е един от резултатите от стажантската практика в читалище "Светлина" на Станимира Владимирова – студент в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност Културология.

 

25 ноември 2009 г.

От м. ноември библиотеката в Бов е сред 455-те библиотеки, одобрени за включване в първата фаза на Програмата „Глобални библиотеки – България”. От м. ноември библиотеката в Бов е сред Общият бюджет на програмата за България възлиза на 50 милиона щ.д.: 15 милиона щ. д. грант от Фондация "Бил и Мелинда Гейтс", дарение на софтуерни продукти на стойност 6 милиона щ.д. от Майкрософт, и финансиране в размер на 29 милиона щ.д. от централния и местните бюджети в България.

Програмата цели да улесни достъпа на потребителите на обществените библиотеки до знания, информация, възможности и услуги чрез Интернет. Библиотеките партньори ще получат достъп до интернет, компютърно оборудване и периферна техника за ползване от посетители и обучение на своите служители, обслужващи посетителите. Предвижда се общо 900 обществени библиотеки от цялата страна да получат информационно и телекомуникационно оборудване и достъп до интернет, като по този начин да станат по-привлекателни за хората, ще разширят обхвата на предлаганите услуги и ще играят по-значима роля в развитието на местните общности.

Програмата предвижда чрез набиране на допълнителни средства да се осигури оборудване за още поне 700 обществени библиотеки. Близо 3 000 библиотечни служители от над 1 600 библиотеки ще бъдат обучени в компютърни умения, нови услуги и библиотечен мениджмънт. Одобрените библиотеки ще бъдат окончателно включени в програмата след подписване на четиристранно споразумение за сътрудничество между Министерство на културата, ПРООН, съответната община и читалището/библиотеката. От 2010 г. след подписването на четиристранното споразумение и инсталиране на компютърната техника посетителите на читалищната библиотека в Бов могат да ползват безплатен интернет достъп.

 

8 януари 2010 г.

На този ден археологът проф. Н. Овчаров посети библиотеката на НЧ „Светлина – 1896“, запозна се с народните занаяти тъкачество и грънчарство, както и с археологическите експонати в музейната сбирка. Екипът на читалището предостави възможност на археолога да види документалния филм „Днешните рицари – Бов“, който разказа за историческите извори и за съвременния живот на потомците на родовете латинци и бугари.

Професорът прояви интерес към местната топонимия и легенди, които са предпоставка за бъдещо проучване на района. Неговият опит показва, че в много от изследванията се е тръгвало от хипотеза, която с помощта на археологията е била потвърждавана или отхвърляна. Той сподели, че е запознат с традиционните празници на двете селища с едно име, популяризиращи местното културно-историческо наследство и с легендата за произхода на името на Бов. Проф. Овчаров за първи път посети селото и предложи да се включи в един от дните на тазгодишните юбилейни празници, като разкаже за своите проучвания, свързани с района и за археологията като цяло. Заедно със своя домакин инж. И. Иванов – управител на ферма „Чемерник“, видният учен се отправи към с. Бов, за да види на живо свързаните с историческото ни минало махали, чешми, оброчни кръстове, запазили до днес имената си с латински произход.

 

15 януари 2010 г.

Два бяха поводите събрали в навечерието на 15 януари в читалище „Светлина – 1896” гости на селището и местни жители. Това бяха откриването на обновения Информационен център в читалищната сграда, оборудван с компютърна техника по Програма „Глобални библиотеки – България”, и началото на третата занаятчийска учебна година в Неделното училище по грънчарство. Сред гостите на откриването бяха Е.Атанасов – кмет на община Своге, зам.-кметът К. Григоров, В. Маринова – секретар на общината, Кр. Кънева – координатор на терен от Програма „Глобални библиотеки – България” и Г. Томова – регионален координатор за София област, на събитието присъства и М. Вутов – кмет на Гара Бов.

Новите придобивки за малката „глобална библиотека” в Бов са пет компютри, мултимедиен проектор и многофункционално устройство, получени по Програмата. Община Своге подкрепи проекта с текущо заплащане на разходите за интернет и СОТ. Чрез читалището всеки потребител на библиотеката може да ползва безплатен интернет, а тези, които имат нужда от помощ, могат да разчитат на безплатни обучения от читалищния персонал. Трите страни по Проекта /читалище „Светлина – 1896”, Община Своге и Програма „Глобални библиотеки – България”/ се включиха в своеобразен ритуал, чрез който пожелаха на всички, пристъпващи прага на информационния център „Да им върви по вода!”.

Ритуалът носеше и посланието ,,Нека любовта към знанието винаги да е жива, така както водата носи живота след себе си”. Информационният център ще е отворен в неделните дни, по време на занятията в Неделното училище по грънчарство, за да е достъпен и за хоби-курсистите в грънчарската работилница, и за гостите на Бов.

 

22 април 2010 г.

На този ден бе учреден клуб „Млад рицар” към ОУ "Св. св. Кирил и Методий" с помощта на Командерия „Св. Иван Рилски” към Велик Приорат – България. След учредяването, жители и гости на Бов посетиха Неделното училище по грънчарство и библиотеката в местното читалище.

Това бе и поводът, чрез който в навечерието на Международния ден на книгата, 23 април, библиотеката при читалише „Светлина – 1896” да обогати своя фонд с 34 тома научна, художествена и научно-популярна литература на стойност 290 лв. Книгите са лично дарение от командера на Командерия „Св. Иван Рилски” – инж. И Иванов. Този ден в Бов хората направиха още една крачка по пътеките на времето, връщайки се назад към далечното си минало, продължавайки и оставяйки своите следи по страниците на историята.

 

4 ноември 2011 г.

Българската  „Седмица на доброволчеството за библиотеките“ /1 – 8 ноември 2011г./ бе отбелязана в Гара Бов с обновяването на електронната библиотечна база данни в областта на краезнанието. На 04 ноември 2011г. в информационно-обучителния център на читалище "Светлина-1896" бе представено електронното издание "Неизвестен крепител на духовното ни минало по река Габровница". Автор на произведението е историкът доц. д-р Л. Иванов, който споделя хипотези, легенди и доказателства за съществуването на средновековен манастирски комплекс в землището на с. Еленовдол, Софийска област.

Изданието може да бъде открито в електронната библиотека на порталния читалищен сайт. Трите стълба на духовното Възраждане на българина в миналото са били църквата, училището и читалището. Днес по писменото наследство, което съхраним и оставим след себе си, бъдещите поколения  ще съдят за хората и времето, в което живеем.

 

16 декември 2012 г.

В навечерието на Коледа децата от Бов се докоснаха до мъдростта на приказките. Детският празник  „Книга за Коледа“ бе организиран в читалищната библиотека с участието на родители, деца, доброволци и дарители, в лицето на д-р П. Табакова – управител на медицински център  „РепроБиоМед” гр. София.

За най-малките любители на приказките родителите бяха подготвили приказните истории  „Лисицата и щъркелът, “Златното пиле”  и  „Болен здрав носи. Децата с удоволствие слушаха и съвсем искрено споделяха:  как трябва да посрещаме гостите си, защо са си развалили приятелството лисицата и щъркелът, кои герои са хитри и кои глупави, а най-смелите малчугани споделиха на глас желанията си пред „долетялото от приказката златно пиле”. Голямо оживление предизвикаха гатанките, които развихриха детското въображение и провокираха участието на всички присъстващи.

Д-р П. Табакова зарадва децата и читателите на библиотеката с дарения на празнични комплекти от коледни книги. Децата изразиха благодарността си с усмивки, стихчета и песни.

Целта на празника е да се направят първи стъпки, възпитаващи любов към четенето у най-малките. Даването на личен пример от родителите, помощта на дарителите и възможността всичко това да се случва в библиотеката е един от начините  да покажем колко ценни, полезни и интересни са книгите.

 

1 март 2013 г.

В първия ден на м. март в Бов празнуваха малки, големи и вече пораснали деца. Обединените усилия на родители, гости и дарители в лицето на представители от Зонта клуб „Св. София" дадоха възможност на 40 деца да се докоснат до мъдростта на приказките, да се замислят над пролетните гатанки, да се включат със стихчета и песнички в празника.

На „Празника на книгата“ в читалищната библиотека  присъстваха  6 дами от  Зонта клуб „Св. София“, сред които  и  президентът на клуба Г. Съзлайкова, д-р П. Табакова, д-р Ант. Григорова, Ю. Тончева, майки от страна на присъстващите родители прочетоха приказките „Лъжливото овчарче”, „Котаракът и мишките” и зададоха пролетни гатанки  на децата.

В празника се включиха и малките почитатели на книгата Ади, Дени и Михи, които поздравиха със стихчета дошлата на празника Баба Марта, а  предучилщната група в ЦДГ Гара Бов изпя пролетна песничка, след което и останалите деца имаха възможност да се включат и да допринесат за празничното настроение.

В края на „Празника на книгата“ Баба Марта дари  децата с пролетни щъркелчета. Представителите на Зонта клуб „Св. София” вързаха на ръчичките им мартенички, зарадваха с книжка всяко дете, а на читалищната библиотека подариха над 200 книги.

Защо правим всичко това в Бов? Защото си даваме сметка, че децата се нуждаят от пример, за да започнат да харесват нещо. Децата са родени подражатели и ако по-често ни виждат, че  ние се забавляваме, докато четем книга, те също биха общували с нея. Защото като четем на нашите деца, като ги насърчаваме да учат приказки и стихчета, ние им помагаме да дадат най-доброто, на което са способни. Всички възрасти са подвластни на книгата, но всяко дете трябва да извърви до нея свой собствен път, който започва много преди да се научи да чете.

12 юли 2013 г. 

Един филм за традициите на Лазаровден събра малки и големи в читалище „Светлина –1896”, Бов. Заснетият филм от телевизия „Своге” по време на възпроизвеждане на обичая в селището бе представен с помощта на компютърното и мултимедийно оборудване, получено по Програма „ Глоб@лни библиотеки – България”.

Преди самата прожекция бе проведена дискусия с участниците в ритуала и присъстващите за характерните местни особености при лазаруването. Малките лазарки разказаха, че в обичая участват само момичета и типичното за Бов е, че заедно с отправените благословии към стопаните се мята свилена кърпа на рамото на домакина. В нея той завързва желязна пара, за да е здрава годината.

Целта на зададените въпроси от новоназначения библиотекар М. Петрова в библиотечно-информационния център към аудиторията бе запознаване на присъстващите с традицията и акцентиране на важността за съхраняването и предаването ù чрез поколенията. Филмът "Лазаровден в Бов" е на разположение на всички потребители на бибилиотечно-информационния център в читалището.

26 юли 2013 г. 

В библиотечния център на читалище „Светлина – 1896” местните жители се запознаха с начините за предоставяне на е-услуги в областта на здравеопазването. Пенсионерите, присъстващи на срещата се впечатлиха от възможността да бъдат изпращани въпроси чрез библиотеката към НЗОК и се възползваха от нея, за да направят първите си запитвания. На практика потребителите на библиотечния център видяха как модерната технология пести време, нерви и пари на всички. Накрая си обещахме първата среща да стане ежемесечна проява, която да събира местната общност, за да бъдем информирани и здрави.

13 август 2013 г.

Среща на съвременните технологии с традиционния български фолклор се състоя в библиотечния център на читалището. Любители танцьори се докоснаха до магията на българското танцово изкуство чрез съвременните ИКТехнологии.

Виртуалната разходка през различните фолклорни области на България се прие с въодушевление от присъстващите любители на танцовото изкуство. Освен с различията в облеклата, характерни за всяка област, танцьорите се запознаха и с особеностите в музикално и танцово отношение. Голям интерес предизвика представянето на не толкова популярни хора от различните фолклорни области. В края на презентацията всички дружно се хванаха за ръце и отрепетираха заучаването на новите стъпки. Приятна изненада поднесе една нашенка от състава, която беше приготвила домашни сладки.

Така, почерпени с фолклорни и шоколадови емоции танцьорите се разделиха в очакване за нови полезни и приятни срещи в библиотечно-информационния център.

10 февруари 2014 г.

На този ден децата от клуб „Млад рицар" бяха помощници в читалищната библиотека. Вальо и Боби поставиха датници и стикери на десетките дарени книги, които впоследствие подредиха на библиотечните стелажи с помощта на Ерика, Тереза и Алекс. Освен това рицарите на книгата се включиха в изработването на мартеници, като моделите за тях потърсиха и откриха в интернет пространството.

Част от мартениците са предназначени за самотно живеещите в Бов възрастни хора. Малките доброволци предвиждат да зарадват старите хора, като ги посетят по домовете на 1-ви март. За кошницата на Баба Марта, която по традиция ще честити празника на малки и големи в Бов, децата подготвиха мартенски усмивки.

15 май 2014 г.

В читалищната библиотека празнуваха буквите от българската азбука. Съвместната инициатива, организирана от местното читалище и Целодневната градина в Бов, се проведе в рамките на Националната библиотечна седмица. 30-те букви от азбуката на светите братя Кирил и Методий оживяха в ръцете на 30 деца от детската градина и местното училище. Всяко дете предварително беше подготвило своята буква, украсена и оцветена по негово желание. Някои от децата представиха своите букви, като разказаха чрез личните си имена за тях, а други бяха подготвили стихотворения. Вдъхновяващата водеща на празника – Ванеса насърчаваше участниците да споделят думички, които започват с всяка представена буква. Накрая всички деца получиха по една ,,Молба на книгата".

Празникът обедини библиотека, детска градина и родители в желанието им да направят книгата неделима част от живота на децата в Бов.

 

28 септември 2014 г.

През този септемврийски ден читалищната библиотека се включи в кампанията ЧЕТИ С МЕН, като събра малки и големи любители на книгата. Националната инициатива „Чети с мен, доведи приятел” се организира под патронажа на президента Росен Плевнелиев и е по инициатива на Министерството на културата, Министерството на образованието, подкрепена е от редица неправителствени организации. Тя има за цел да насърчи четенето, да повиши грамотността сред хора от различни възрасти и от различни места. Празникът на споделеното четене се проведе в десетки училища, библиотеки и читалища от цялата страна.

За организацията и провеждането на ЧЕТИ С МЕН В БОВ се погрижиха 4-ма доброволци – Анриета, Ванеса, Екатерина и Тереза, която посрещаше всички участници в празника с усмивка и с изработените за случая стикери значки. Дошлите на празника четоха различни откъси от различни книги. Иванка Ангелкова представи няколко стихотворения от Патриарха на българската литература Иван Вазов, който в миналото неведнъж е посещавал бовския край.

Най-възрастният читател на библиотеката В. Борисов /дядо Весо/ прочете няколко пасажа от половинвековната книжка РАЗГОВОР С РОДИТЕЛИ. Примерите разказваха за ценностите на българското семейство в миналото, като някои от тях истински усмихнаха присъстващите на срещата. Родителите, приятелите и децата четоха части от своит любими книги и обичани детски приказки.

Специално за празника А. Жекова бе изработила сувенирни книжки и бе подготвила няколко игри с книги: „Подреди книгите”, „Кръстословица с книги”,  „Търси се” .

За най-малките, все още непознаващи буквите, бе направено състезание кой по-бързо ще нареди част от приказка с картинни кубчета. За радост на децата в тази игра на помощ се притекоха и родителите.

Най-малкият доброволец Кати, в ролята на Червената шапчица, раздавaше шоколади на най-добре представилите се в игрите, а на всички останали бонбони с пожелание „Да ви е сладко четенето като лакомството!” В. Миленова, освен че беше асистент при провеждането на игрите с книги, прочете и 2 авторски стихотворения, написани съвместно с В. Милева /нейна майка/.

КНИЖКА

Книжка вземи и с любов я прочети,

по-мъдър ти стани и ученолюбив расти!

Тя знания ти дава и моменти хубави раздава,

с нея хора ний ще станем, да четем няма да престанем!

 

КНИЖКАТА ЛЮБИМА

Любимата си книжка разтвори, историята в нея прочети!

Ще откриеш герои интересни и различни случки смешни.

Удоволствие ще е за тебе да намираш често време

за книжката любима, която под възглавницата крия.

Мама три пъти ми вика нещо, а аз чета си нещо смешно:

„Мамо, принцеса съм в момента  – моля, отивам на среща с героя”.

Така минават часовете в захлас, взимам втора, трета книжка аз.

Обичам да чета! Да прочитам любимата си книжка аз обичам!

 

Преди да се разделят малките, големите и вече пораснали участници в ЧЕТИ С МЕН В БОВ, всички събраха своите послания върху общо табло. Най-малките очертаха  своите ръчички върху него в унисон със символа на кампанията, който показва една ръка на дете и една ръка на възрастен, държащи корица на книга. Таблото бе оставено в библиотеката като спомен от празника.

 

31 октомври 2014 г.

Този ден читалищната библиотека събра различни поколения в Бов. Празникът по случай Деня на народните будители съвпадна с поредната сбирка на участниците от клуба за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка”.

По повод светлия празник бе представена мултимедийна презентация „Народните будители – вчера и днес”, отразяваща имената и делата на вечните български будители – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Кл. Охридски, В. Априлов, В. Левски, Хр. Ботев и др. Подчерта се, че Денят на народните будители – 1 ноември е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.

За присъстващите бе подготвена специална викторина с въпроси, като най-добрите получиха лакомства и книги, подсигурени за случая от А. Жекова. По-късно учениците разказаха за първите си учители и за живота на любими герои от българската история. Споделените случки от училищния живот от вече пенсионираните ученички – бабите от клуба „Бовска плетка-наметка” искрено усмихнаха младите.

Денят на будителите насърчи общуването между деца и възрастни в Бов, показвайки колко е интересно и полезно различните поколения да живеят заедно, предавайки опита и знанията си едно на друго, учейки децата на отговорност, солидарност и толерантност. Разделяйки се след срещата, като че ли всеки намери своя пътека към народните будители за поклон, за признание към делото и живота им. Всички дошли на празника отнесоха частица от споделеното и чутото за бележития ден и големите българи.

 

22 май 2015 г.

На този ден в библиотеката на Бов с подкрепа на местната детска градина, се проведе „Празник на буквите“. Деца от различни възрасти се забавляваха като търсеха сред детските книжки книги със заглавия започващи с определени букви, отгатваха гатанки, подреждаха буквите от българската азбука, а накрая получаваха за  награда книги, бонбони и балони.

 

1.2. Библиотеката и бовските столетници

През 2013 г. в библиотеката започва издирване и споделяне във фейсбук /ФБ/ страницата на Бов,  на житейски истории на бовчани, прехвърлили 90-годишна възраст. cна През 2013 г. в библиотеката започва издирване и споделяне във фейсбук /ФБ/ страницата на БовИдеята за събиране на снимковия и житейския материал е на В. Борисов, който пожела бовските столетници да бъдат част от рубриката „За хората над 90 години – национален клуб столетник“, в. "Трета възраст". От тогава материалите, освен че се публикуват в интернет, се изпращат и във вестника.

Някои от бовските столетници вече не са между нас, други все още ни радват с тяхната мъдрост, но всички те, споделяйки частица от историята на  своя живот, оставят сред нас късче от времето, в което са живели.

 Дълголетието си дължа на ходенето и шегата

Дядо Крум е един от най-старите жители в Бов, роден е през 1922 г. на 22 юли. Прогимназиалното си образование завършва в училището в Гара Бов. Той е един от многобройните ученици, които през 1937 г. получили повишение с една единица на успеха по случай раждането на Цар Симеон Втори, така вместо с 4.10 било записано в свидетелството на Крум Стоянов, че е дипломиран с успех 5.10.

По време на учението си дядо Крум изучавал църковнославянски език, откъдето се породил интересът му към църковнославянските песнопения. Оттогава и насетне дълги години той е участвал в празничните песнопения в църквите на с. Бов, с. Искрец, осеновлашкия манастир „Седемте престола”, женския манастир в с. Присово /Великотърновска обл./

Създава семейство през 1945 г., като се жени за Надежда Никифорова. Млад остава вдовец и отглежда сам двамата си сина Любен и Стефан. Днес дядо Крум освен на синовете си се радва и на 4-ма внуци и 2-ма правнуци.

Само няколко години Крум Стоянов работи като шивач, а впоследствие 40 години е монтьор на телефонни системи, дори след пенсионирането си е продължил още 8 години да практикува професията. Като телефонен техник той е ръководил изграждането на телефонната мрежа от с. Осеновлак до манастира „Седем престола”. През 40-годишния си трудов стаж той сам е поддържал телефоните в селата: Бов, Лакатник, Зимевица, Заноге, Заселе, Еленов дол, Осеновлак, Габровница, Губислав. За да стигне до всички далечни места, той единствено е разчитал на колелото и краката си.

Неведнъж се е случвало да носи на гръб освен 30-килограмовата си чанта с инструменти, и повреденото си колело. За него родственикът му Янко Томов казва „Да не си на Крум гуменяк и колело.” 

Заради дългогодишната и всеотдайна работа Крум Стоянов е обявен за почетен служител на Министерството на съобщенията. От първия до последния си ден на трудовия стаж като телефонен техник дядо Крум води личен дневник. 

„Точността е част от живота ми. Никога не съм закъснявал за работа, а дълголетието си дължа на ходенето и шегата” казва 92-годишният дядо Крум и примижава с шеговитите си очи,  усмихвайки всеки, с когото се заговори.

 

Житейската история на най-стария жител на Гара Бов

Иван Георгиев Николов е роден на 26 ноември 1922 г. в с. Бов, където е завършил 4-ти клас в местното основно училище. Дядо Иван и до днес си спомня своя учител – даскал Петко поп Иванов, който освен учебния материал е учил учениците как да постъпват в живота. Впоследствие записва в Искрец земеделското училище, след което е учил в София и работил в държавната печатница.

До 17-годишен е живял в една стая с още 6 човека: родителите му, техните родители и двете му сестри, това го накарало сам да се захване със строежа на собствена къща.
На 20 години е бил войник в софийската танкова бригада, където станал командир. Не веднъж е бил първенец на ротата. През 1943 г. преживял всички бомбардировки в столицата, участвал е като танкист във военните действия в Сърбия.

През 1947 г. се оженил за Мария Иванова, с която живее и до днес, с нея имат две деца Боряна и Валентин, 4 внуци и 2 правнуци. След време Иван Николов изкарал машинописни курсове, отишъл на работа във военната инженерна школа, записал да учи във 2-ра мъжка гимназия, която по-късно напуснал заради болните си родители.

Прибирайки се в с. Бов, започнал работа като общ работник в каменната кариера, после се прехвърлил като завеждащ смяна в „Диабаз”, а впоследствие е бил началник на взривните складове в предприятие „Редки метали.”

В периода 1957-1959 г. е бил последният кмет на община Бов, която е обхващала няколко съседни села с общински център Бов. По негово време се построил пътят от с. Бов до местността Издримец; работило се е по строежа на читалищната сграда в Гара Бов и първия етаж на сградата за фурната за хляб; железен мост над жп линията, свързал кв. Търно и старото училище, за да бъде безопасно преминаването на учениците; залесени са над 100 декара ниви с иглолистна гора над с. Бов.

Обичал е обществената работа, а от 16-годишен е ловец, като преди десетина години е оставил пушката на сина си – Валентин.

Днес Дядо Иван, освен че всяка сутрин събужда баба Марийка с чаша ароматно кафе, обича да работи в зеленчуковата градина и да се събира със съседите си. 

Според него е доживял до 91-годишнината си, защото не е бил лентяй, работил е, грижил се е за близките си и винаги е обичал това което прави – в кметството, в каменните кариери…

Доволен е от това, че като кмет и като човек е оставил следа след себе си. Най-голямото му желание е да има повече разбирателство между хората.

 

Баба Тана от Бовска Габровница разказва

Стояна Стоянова Бобарска, или както я знаят баба Тана, е най-старият жител в село Бов. Родена е на 13 юли 1919 г. и от това лято е подкарала своята 95-а година. Живее високо в планината в Бовска Габровница – най-отдалечената махала на с. Бов. Някога в тази махала е имало над 200 човека, училище до 4 клас, в което децата са стигали над 70. Днес там живеят само 8 човека, откъснати от забързания живот, разчитащи един на друг, очакващи близки и роднини да намерят време да стигнат до кирпичените им къщи, пръснати в различни краища на бовските покрайнини.

Тя е от многодетно семейство с 5 братя и сестри. Когато била на 6 месеца, останала без баща, като впоследдствие майка ù се омъжила повторно и природила още 3 деца. Така баба Тана била едно от 8-те деца в семейството, които заедно ходили да жънат по нивите, да копаят, да гледат стоката. 

През 1939 г. се омъжила за Кольо Бобарски и с него построили собствена кирпичена къща, в която се родили дъщеря ù и двамата ù сина. Преди 9 години починал съпругът ù, тя останала да живее само с неженения си син Димитър.

Връщайки се назад в миналото, казва, че „С дедо Кольо не сме мислили да се маиняме, колко трудно да е било”, не си спомня някога за нещо да са се карали с него.

Още помни думите на жътварски песни като „Застояло слънце насред небо. Застояло сеир погледало, как се бият троица ергени за убава мома....” или „Карай, Яно, на край да я караме...”.

Днес баба Тана се радва на внуци и правнуци, като казва, че цял живот е въртяла къщната работа, гледала е стоката... „Я колко пати съм одила пастир, ти толко не можеш да преброиш.” Обича да посреща вкъщи канени и неканени гости. Няма човек, който да е минал през дома ù и да не е споделила с него, това което има за нея на масата, та дори и само хляб и сол да е било. 

От всичко най-обича да преде и плете вълнени ръкавици и чорапи, като дори на тези години не са ù нужни очила. Смята, че е доживяла до днес, защото много е работила и цял живот се е хранила, с това което сама е произвеждала: от месото и млякото, та до плодовете и зеленчуците.

 

Пъстрият живот на един столетник от войната

Д-р Милан Джоков е роден на 16.09.1921 г. в многодетно семейство с общо 6 братя и сестри. През 1943 г. завършва 7-ма мъжка гимназия в гр. София. След това преминава през задължителна военна служба, постъпвайки в 25-и пехотен Драгомански полк – гр. Сливница. Три месеца по-късно на 10 януари 1944 г. /по време на големите бомбардировки/ постъпва в Школа за запасни офицери в гр. София. На 16.09.1944 г. е произведен в чин фелдфебел школник.

На 25.09.1944 г. заминава за Пирот, където българският полк е заел позиции срещу един от най-организираните си противници – немската армия. Срещу българските войски са танковете МАЙБАХ. И до днес д-р Джоков си спомня нареждането към българските войници „Мери амбразурите!” /отворите за наблюдение от танка/.
През същата година взима участие в боевете за Ниш, стига до Косово, гр. Гниляне. На 15.01.1945 г. българските войски получават заповед да се завърнат в България, защото задачата е изпълнена. Целият полк тръгва пеша за България, изминавайки по 30-40 км. на ден. Войниците са имали само една почивка в гр. Бояновци, където са били обезвъшавани /били почистени от въшки/.

На 15.09.1945 г. изтича военната му служба и той се записва да учи в Ветеринарномедицинския факултет в гр. София, който завършва през 1950 г. Като студент е отговарял за културно-масовата дейност и поради тази причина заедно с колегите си е посетил десетки опери и оперети. През 1950 г. се жени за Йорданка Христова, с която живее и до днес. 
Първото назначение като ветеринарен лекар д-р Милан Джоков получава в гр. Белица, Разложко. После работи в с. Дръмша, Софийско. През 1953 г. идва в Участъкова ветеринарна служба в Гара Бов, обслужвайки селата Гара Бов, с. Бов, с. Лакатник, с. Церово, с. Зимeвица, с. Заселе, с. Заноге и с. Губислав. 

В целия район по това време е имало около 50 000 овце и няколко хиляди прасета и крави. Само в с. Бов е имало 5 000 овце, 1 200 крави, 100 коне, стотици прасета и хиляди домашни птици. През 50-те години в безлюдната днес махала Бовска Габровница са отглеждани над 100 крави.

До 1985 г. работи като ветеринарен лекар в Бов, след което се пенсионира, но продължава да практикува професията си. Въпреки че днес живее със съпругата си в София, той продължава да се връща Бов, мястото където са преминали 60 лета от 93-годишния му живот, мястото на което се връща най-много заради хората.

Д-р Джоков през целия си живот е обичал да пътува по света, бил е в Истанбул, Пирея, Ница, Монте Карло, Палма де Майорка, остров Малта, Кайро, стигал е до египетските пирамиди, Виена, Вилнюс, Ленинград, Москва, Лайпциг, Будапеща, Букурещ, Барселона, Бейрут. През 1960 г. е бил на олимпийските игри в Рим, по това време се среща и със световно известния оперен певец Борис Христов.

За участие в Отечествената война и за годишнини от войната има общо 6 медала. Според него не би трябвало военната служба да се отменя и една от големите грешки днес е, че младежта е на улицата, сред много пороци, вместо да е в казармата, където се възпитава на ред и дисциплина за цял живот.

Първата в живота си визитна картичка той прави през 2009 г. На нея е изписано о.з капитан от пехотата ветеринарен лекар д-р МИЛАН ДЖОКОВ. Това малко картонче му „отваря” много врати, които преди това са били затворени. 

Според думите му до 92-годишнината си е доживял, защото е от семейство на дълголетници, майка му умира на над 90-годишна възраст, никога не е пушил и не е злоупотребявал с алкохола.

 

През живота си никой никога не съм мразила

Баба Горяна – Горяна Петрова Алексова е една от най-благите баби на Бов. Родена е на 21.07.1924 г. в с. Бов, израсла в многодетно семейство със 7 деца. Била бедно дете, имала парцалени играчки, които си правила сама. Толкова трудни и бедни били времената, в които се родила, че неведнъж е ходила боса по нивите да жъне и по ливадите да пасе стоката, а за да отиде на събор, взимала чужди дрехи назаем. Като ходела на седянка, докато не изпредяла къделята, не ставала да играе.

От малка най-много обичала да пее, където и каквото да захване, все с песен го правила. „Спомням си като дете, че веднъж запях на чешмата. Като си тръгнах, срещнах Манол, който ми рече „Постоях да те послушам, ето ти 2 лева”. Баба Горяна е учила до 4-то отделение в училището в с. Бов, била силна ученичка. Не може да забрави и до днес тържеството в края на учебната година, когато дошли много родители и гости, тогава така изпяла песента „Я подай ми, мамо, медната цафара”, че всички станали на крака и бурно и дълго ù ръкопляскали. 

После записала да учи в София плетаческо училище, но тъй като било времето на бомбардировките над столицата, се отказала.

През живота си е работила в цех за изработка на кукли, била е тъкачка, плетачка, работила е като готвачка в детската градина и накрая се е пенсионирала като работничка в железниците.

На 23 години се омъжила за Владо Димитров, с който имат 2-ма сина – Димитър и Петър. Днес Баба Горяна има 4 внуци и 8 правнуци. Най-трудно в живота ù е било, когато е гледала децата си и се е налагало да ги носи пеш „заденати” на гръб от Гара Бов до мах. Кръст /под връх Издримец/, където живяла до 1953 г. Впоследствие с децата и със съпруга си се преместила на Гара Бов, където построили нова къща. 

Най-хубавите ù години били времената, когато се оженили синовете ù. Винаги песента е била с нея и в труд, и в радост, и със стоката, и на нивата, и с децата. „А читалището ми е най на сърцето”, казва баба Горяна. Там години наред съм пяла в хòра и съм обиколила много места в бившия Съветски съюз”.  Преди 19 години умира съпругът ù, по този повод тя казва „До когато ти е другаро, до тогава ти е живото” и от тогава спира да пее.

Днес белокосата и блага баба Горяна сама шета в приземния етаж на къщата си, в която по горните етажи живеят деца, внуци и правнуци. Сама си готви, пере, чисти. Сама приготвя зимнини и ароматни сокове от бъзов цвят. 

Едно от любимите ù занимания е да плете, много от изработените от нея терлици, чорапи, пъстри столовки, фино изплетени покривки е подарила на читалището, а много от тях може да се видят навсякъде из дома ù. 

За себе си казва „До 90 години съм доживяла, защото никой никога не съм мразила и няма човек, с който да съм се скарала. Някога нямаше омраза, бяхме сплотени и задружни. Вярвам в Господ. Откакто се помня и до ден днешен не съм си легнала вечер без да съм се прекръстила.”

 

Смисълът на живота на баба Спаса

Вече 90-годишната Баба Спаса е родена през далечната 1924 г. на 5 юни в с. Желен. Тя е учила до 4-то отделение в родното си село, от малка е слугувала при по-заможни хора, работила е много на изполица /имоти взети за обработване срещу половината от продукцията/. През 1948 г. се омъжва в с. Бов за Исай Арангелов, който бил вдовец с 3 деца –Николай, Митко и Санка. Семейството на Спаса и Исай впоследствие се увеличава с още 4 рожби –Траянка, Младен, Ганка и Валентин.

През целия си живот тя е била домакиня, гледала децата, къщната работа, тъкала, предяла, грижила се е за домашните животни, жънела... Когато била бременна неведнъж се е случвало да се храни само с чорба от коприва, след непосилно копаене по ниви и градини. 
Животът на семейството бил труден и беден, родителите на 7-те деца денонщно работили за прехраната – засявали царевица и жито, косили, събирали сено за животните. 

Веднъж през 1965 г. 3-годишният ù син Валентин като на игра запалил купа със сено. Огънят бързо се разпространил по цялата ливада, окосената трева горяла, огнените езици преврънали в пепел 5-те големи купи сено, с които трябвало през зимата да се изхрани добитъкът. Положените усилия от цялото семейство и притеклите се хора на помощ не могли да потушат пожара. Всичко окосено и спластено изгоряло. Тази трудна зима многодетното семейство на Спаса и Исай преживяло благодарение на помощтта на хората от с. Бов.
За да отгледа и да изучи децата си, баба Спаса продавала яйца и мляко, а с получените пари им купувала дрехи, обувки и тетрадки. По онова време в кирпичената къща нямало ток, съпругът ù Исай в по-голямата част от годината бил овчар високо в планината и тя сама гледала своите 7 чеда.

Баба Спаса никога не е правила разлика между своите и заварените деца, всички ги е отгледала с обич и грижа, сплотявала ги е, радвала им се е, превърнала ги е в смисъл на своя живот.От дълги години тя е вдовица, а допреди година е живяла и се е справяла с всичко сама в къщата си в село Бов. Най-много от всичко обичала през лятото да ù гостуват децата. При нея понякога са се събирали по 7 внучета наведнъж, за тях било весело и хубаво да са при баба.

Днес тя се радва на 11 внуци и 15 правнуци, живее в Гара Бов в къщата на сина си Младен, все още обича да преде и дa плете. Вярва в Господ, пости и кафе не пие, но всяка сутрин подслажда билковия си чай с лъжичка мед.

 

Животът на една българка от Бов - Цветана Колева

Една от най-личните моми на Бов в миналото е била вече 90-годишната баба Цветана. Сварвам я седнала на двора на диванче, застлано с кенарена покривка оплетена с красива дантела от нея самата преди много време. Посреща ме с кутия шоколадови бонбони и с умиление си спомня за времето, когато в нейната къща кой как е минавал, все се е отбивал заради вкусните ù гозби. Показва ми и една керамична плочка с послание „На любимата свекърва”, която е получила от снахите си. Като я питам на колко години е, тя с присъщото си чувство за хумор споделя „Я си ги броих сама, та да не ги види никой.” 

Днес силите на баба Цветана единствено стигат само да пресуква прежда с вретеното сред градинските цветя и дъхавите билки, оставени да съхнат над лятното ù диванче.
За нея синът ù инж. Иван Иванов разказва: „Майка ми е родена на 17.02.1924 г. в с. Бов, обл. Софийска. Нейната майка Петра е от рода на латинците. Родена е по Петровден през 1896 г. и отраснала в махала Кошуштица. Били са 5 дъщери. Отличаваше се с голямо сърце и беше готова да помогне на всеки.

В джоба си винаги имаше бонбони, разпитваше всеки, който минаваше покрай тяхната къща. Ще го нахрани, ако дрехите са му скъсани, ще ги закърпи. Беше изключително справедлива и не търпеше нeправдата. Баща ù Коца Мошиков е роден през 1899 г. в с. Бов. Имал е 3-ма братя. Отличаваше се с изключителна работоспособност, но беше склонен към кавги и разправии. Майка ми имаше 4-ма братя: Петко работеше като горски. Дано всички горски днес да пазят гората като него. Кръстьо починал като малък. Христо бил най-буен. Член на РМС. Загинал в съпротивителното движение през 1942 г., като е бил принуден да се самоубие, след като е бил предаден и обграден на Свинсов връх в с. Лакатник.
Мито, за разлика от целия род, който се е отличавал с изключително трудолюбие и работоспособност, нямаше такива качества. Благой – най-малкият от братята работеше като финансист в Община Своге. Отличаваше се с изключително веселия си характер. Беше много добър ловец. Имаше много голям принос за развитието на село и гара Бов. От него човек можеше да се научи на много неща. Майка ми Цветана е учила в с. Бов до четвърти клас. От свидетелството за завършено образование е видно, че тя е била отлична ученичка. Баща ù не ù е разрешил да учи повече, за да помага на майка си у дома.

На младини е била много красива, с енергична походка. Има сини очи и бяла коса. Нейната красота е запазена и сега, когато е на 90 г. Отличава се с изключителна работоспособност, остър ум. Има много тънко чувство за хумор. Никога не съм я видял да пада духом, винаги е била оптимист. Готова е да помогне на всеки. Не търпи несправедливост. 

По рождение е много „серт”. Винаги казва истината, дори да е неприятна и да боли. През 1945 г. се омъжила за баща ми Кольо Колев. Първоначално живеят в махала Страмол, но веднага започват строителство на къща в махала Лоскач. През 1946 г. се ражда брат ми Любчо. През 1948 г. се ражда брат ми Христо, който, за съжаление, умира още като бебе. През 1950 г. се ражда третия ù син Иван,т.е. аз. От 1956 г. работи като продавачка в магазин на Гара Бов, а след това – в цеха за производство на кукли и там се пенсионира.
Животът ù никак не е бил лек. През 1972 г. при автомобилна катастрофа загина големият ми брат – Любчо. Само тя знае как го е преживяла.

Има прекрасен глас и на младини пееше много хубаво. Обичаше да играе хоро. Винаги е била отлична домакиня. Нейните кюфтета и пълнено агне са ненадминати. През последните 2 години има здравословни проблеми, но пак не се предава.Със своя оптимизъм и борбен дух може да бъде пример за бъдни поколения. Прекланям се пред нея с много обич.”

 

Животът на сладкодумната баба Гена

Гена Виденова Колева е родена на 27.01.1925 г. в с. Бов, израсла в многодетно семейство от 3 сестри и 2 братя. Учила е до 7 кл., от малка е помагала в отглеждането на домашните животни, работила е къщна работа, а по-късно и в бакалницата на родителите си.
На 17 години, през 1942 г., от събора в с. Бов, пристава на Иван Скробарски, който също е от многодетно семейство с 8 деца. В къщата на Иван в една стая са живели 10 човека от три поколения – родители, деца и внуци. От първия ден до деня на своята сватба, тя дели едно легло със свекървата и зълвите си. Сладкодумната баба Гена и до днес си спомня с умиление сватбения ден на ливадата, където се събрали да празнуват десетки роднини, близки, съседи и приятели.

През 1946 г. съпругът ù заедно с неговите братя успяват да постороят собствена къща, където семейството се премества и заживява отделно. Въпреки трудния си живот, баба Гена е споделяла трапезата в своя дом с много гости, помагала и продължава да помага на своите роднини, близки и приятели.

През 1957 г. започва работа в цех за ръчно плетиво, а след това в шивашки цех в Гара Бов. Тя е самоук шивач, който така усвоява занаята, че дълги години е търсена от хора от различни населени места, които идват в Бов, питайки „Къде живее Гена шивачката?”. 
През 1974 г., само на 49 години, Гена остава вдовица. През 1980 г. се пенсионира, но продължава да упражнява шивашкия занаят. Ушила е много поли, блузи, сака..., през ръцете ù са минали десетки булченски и абитуриентски рокли. 

Сладкодумната и обичана шивачка посреща своя 90-годишен юбилей сред близки и роднини. Днес, вече изоставила шивачеството, баба Гена още обича да плете, готви с удоволствие, занимава се с цветната и зеленчуковата градина в двора си. 

Независимо от годините си тя е с бърза мисъл, с усмивка и с удоволствие споделя ярките си спомени за живота и хората от миналото. Грижливо е съхранила в старите ракли и долапи изработени от нея ризи, плетива и покривки. Част от тях е дарила на местното читалище, като за всяко може да разкаже увлекателна история: кога е изплетено, как е ушито, къде е било...

Според баба Гена „Омразата мори човек. Мене Господ още ме държи на тоя свет, защото на много съм помогнала и никой не съм мразила” и продължава „Добре ще e децата да се вслушват в думите на родителите си!”

 

Дядо Весо навърши 90 години

Най-възрастният читател в библиотеката на НЧ „Светлина – 1896” – с. Гара Бов, Веселин Борисов Величков е роден на 11.01.1926 г. в с. Бов, общ. Своге, област Софийска. През м. януари 2016 г. в пенсионерския клуб на Гара Бов той отпазнува своя  юбилей сред близки, роднини и приятели.

Дядо Веселин е третото дете от 6 деца в семейството си. От 8-годишна възраст тръгва подир овцете и по говедата, а вече 12-годишен хваща ралото и мотиката. Работил е и на чуждите ниви, гледал е и чужда стока.

През 1940 г. завършва основно образование в Гара Бов с успех мн.добър 4,95. Най-близки гимназии по това време е имало само в София. Били достъпни само за деца на по-заможни родители.

От 15-годишен  започва трудовата си дейност по залесяване, дърводобив, каменни кариери, ж.п. линии и най-накрая се озовава в мините, където през 1976 г. се пенсионира на 50 г.

На 23 години се жени за Параскева от с. Бов, с нея имат 64 г. семеен живот, раждат му се 2 дъщери – Здравка и Веселинка, имат 4 внуци и 5 правнуци. До 1965 г. живеели в стара  къща, но благодарение на упорития си труд, двамата построяват полумасивна къща в с. Бов и масивно жилище на Гара Бов.

След пенсионирането си отглеждат домашни животни, като от продажбата им допълват семейния си бюджет, но в края на 2009 г. съпругата му получава инсулт със 100% инвалидност. Дядо Весо, заедно с  дъщерите я гледат 3 г. на легло и количка. На 02.02.2013 г. си отива от този свят. От тогава дядо Весо живее сам и споделя съдбата на останалите самотни хора. Помагат му  дъщерите.

Жизнен, изправен и с бистър ум, всеки ден е в движение, до магазините, съседи и приятели. Редовно чете в-к „Трета възраст” и книги от читалищната библиотека. Има чувство за хумор. Отглежда кокошки и зайци в двора, обработва градина – картофи, домати, пипер и лук и различни подправки. Помагат му двете дъщери. С тях поддържа мобилна телефонна връзка.

На въпроса на какво се дължи дълголетието му, той каза: „На любовта към домашните животни, всекидневия труд и чистия планински въздух”.  Хранил се е с бедна на мазнини храна, похапва си повече домашни зеленчуци, мляко, сирене и кашкавал, рядко в храната му присъства месото.

Голяма радост за него е, когато го посещават дъщерите, внуците и правнуците, защото това е най-голямото богатство, което животът му е дал.

2. Неделно училище по грънчарство и Туристически информационен център

Неделното училище по грънчарство и Туристическият информационен център са нови дейности, появили се в резултат на разработени и реализирани от читалището проекти.

Неделното училище  по грънчарство е изградено през 2009 г. по проект, финансиран от Национален фонд „Култура” по Програма за проучване, опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор със сесия “Българските занаяти – старинни и съвременни”, с подкрепата на местния бизнес и частни дарители от Бов.

Проектът се реализира в партньорството на фирмата за художествена керамика “Тим Шел” с. Вл. Тричков и местното основно училище „Св. св. Кирил и Методий”,  подкрепен е от сдружение Зонта интернешънъл клуб „Света София” и д-р Павлета Табакова, които даряват грънчарското колело. “Чавдар груп” ООД – гр. Своге подсигурява мебелите, ЕТ “Росима” – Гара Бов прави безплатен монтаж на стелажите.

От самото създаване на училището преподаватели в него са Д. Петрова и В. Найденов – майстори по занаята за изработване на керамични изделия и изработване на художествена керамика. Преподавателите през 2009 г. обучават първите си 7 хоби-курсисти –  ученици от ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, Гара Бов.  Резултатът от положените усилия е представен в рамките на „Празници на Бов, 2009 – Традицията е жива” под формата на изложба-базар на керамични сувенири.

Най-доброто от всеки проведен урок е събрано и представено чрез филма “Уроци по грънчарство”, заснет от КТ “Алиса`93” – гр. Своге. По време на занятията всеки един от малките грънчари проявява своя индивидуалност. Ето защо в удостоверения за успешно завършване на първата занаятчийска учебна година всяко дете е отличено за постижения в различна област от занаята: А. Котова – за постижения в областта на гравирането и изграждането на пластика от фуршове; В. Петкова – за най-добра работа в глазирането и пластиката; Вл. Стоименов – с уменията си на грънчарското колело; З. Стаменов – за заложбите си в моделирането и създаването на форми; М. Димитрова – за успешното изпълнение на композиция и на фриз; Р. Колева – за отлични резултати в гравирането и работата на грънчарското колело; Ст. Димитрова – за възможностите си в областта на декорацията.

През Неделното училище са преминали десетки хоби курсисти от различни населени места, като най-малкият хоби-курсист е бил на 8, а най- възрастният на 58-годишна възраст. Не е изключение едни и същи хоби курсисти да са години наред част от групите в Неделното училище по грънчарство.

При откриване на всяка нова занаятчийска година се създава своеобразен ритуал: присъстващи и гости да изписват послания и да оставят имената си върху глинена съдинка; всеки хоби курсист да си избере керамичен сувенир, изработен от тези преди него – символ на невидимата нишка, свързваща всички през годините, докоснали се до магията на глината. Неизменна част от традицията за посрещане на новите хоби курсисти са менчето с вода, за да им върви по вода,  хлябът и медът, за да им се „услади занаятът”.

 

Хоби-курсистите в Неделното училище по грънчарство от 2009 г. до 2016 г.

2009 г.

Ива Петкова

Милена Костадинова

2015 г.

Антонина Котова

Йоанна Евгениева

Михаела Петкова

Албена Злакьова

Валерия Петкова

Лилия Пашова

Незабравка Лалова

Анна Димитрова

Владислав Стаменов

Людмила Петрикова

Радка Трашлиева

Ванеса Милева

Здравко Стаменов

Магдалина Тодорова

Таня Костадинова

Вяра Димитрова

Михаела Димитрова

Милена Костадинова

2014 г.

Виктория Илиева

Роксана Колева

Радка Трашлиева

Анна Димитрова

Виктория Петкова

Стефани Димитрова

Стефани Димитрова

Антоанета Андонова

Доброслава Абаджиева

2010 г.

Таня Костадинова

Албена Боева

Елина Миткова

Антонина Котова

2012 г.

Албена Злакьова

Ивелина Илиева

Валерия Петкова

Александър Симеонов

Ванеса Милева

Йоанна Евгениева

Дарина Ценова

Анна Попова

Вяра Димитрова

Милена Костадинова

Здравко Стаменов

Антонио Петров

Виктория Петкова

Михаела Георгиева

Йоанна Евгениева

Бранимир Йорданов

Дарина Ценова

Незабравка Лалова

Людмила Петрикова

Елеонора Балканска

Доброслава Абаджиева

Петрана Гергова

Милена Костадинова

Елина Миткова

Елеонора Балканска

Радка Трашлиева

Незабравка Лалова

Йоанна Евгениева

Ива Василева

2016 г.

Петя Петрова

Радка Трашлиева

Людмил Владов

Елеонора Балканска

Полина Петкова

Тереза Симеонова

Мариела Петрова

Виктория Петкова

Стефани Димитрова

Яна Декова

Милена Костадинова

Десислава Манчева

Тереза Симеонова

2013 г.

Незабравка Лалова

Десислава Томова

2011 г.

Бранимир Йорданов

Петрана Гергова

Милена Костадинова

Александър Симеонов

Виктория Петкова

Радка Трашлиева

Незабравка Лалова

Бранимир Йорданов

Вяра Димитрова

Рая Димитрова

Петрана Гергова

Дебора Христова

Даниел Колев

Теодора Билярска

Радка Трашлиева

Елеонора Балканска

Дарина Ценова

Стела Стилиянова

 

Елина Миткова

Елеонора Балканска

Таня Костадинова

 

 

По традиция  занаятчийската година в Неделното училище  започва през м. януари  и приключва през м. юни с раздаване на удостоверения на хоби курсистите и  изложба базар на керамични предмети. Единственото през 2016 г. занятията започват от м. февруари поради това, че в януарския ден, определен за откриване на занаятчийската година, пада толкова много сняг, че транспортният достъп до Бов е невъзможен.

С избожба на керамика Неделното училище се представя на местни, регионални и национални фестивали, има задгранично участие през 2010 г. в гр. Ступава, Словакия. 

Туристическият информационен център /ТИЦ/ е открит през 2012 г. Той е построен в рамките на проект „Активни граждански общности чрез читалищата в България: втори етап” и е резултат от партньорството на читалището със Сдружение „Платформа АГОРА”. През пролетта на 2011 г. са проведени 2 местни граждански дискусии, които финализират със заключението, че Бов се нуждае от популяризиране като туристическа дестинация.

По проекта се изгражда туристическа пътека „Под камико”; обучават се местни туристически водачи; създава се туристически портал към официалната интернет страница на Бов: www.bov.bg; изготвя се карта на туристическите маршрути в селището; поставят се туристически информационни табла, указателни табели; изготвят се печатни рекламни материали – дипляни, фланелки, знаменца; изработват се местни сувенири и т.н.

При реализирането на проекта читалището работи в партньорство с: Университетския спасително-авариен отряд, гр. София, представляващ се от В. Гурев и Хр. Петрова; дирекция на Природен парк „Врачански балкан”; клуб по екотуризъм към Професионална гимназия „Велизар Пеев”, гр. Своге с ръководител С. Тошева; клуб по туризъм към Основно училище „Васил Левски”, с. Церово с ръководител В. Георгиев и др.

В изграждането на туристическия център и туристическа пътека „Под камико“ се включват  десетки доброволци.

Списък на доброволците, участвали в реализиране на дейностите по проекта

Александър Григоров

Дарина Венкова

Мариела Петрова

Славчо Младенов

Александър Кръстев

Даяна  Новкова

Мартин Росенов

Станислав Петков

Анита Георгиева

Димитър Андонов

Методи Младенов

Стивън Абиб

Боян Новков

Димитър Рашков

Милен Минов

Снежана Тошева

Васил Гурев

Ева  Ценкова

Мирела  Спасова

Спас Минов

Венелин Георгиев

Емил Петков

Михаил Митов

Соня  Алексова

Венеса Атанасова

Иван Димитров

Михаела Георгиева

Стефан Цолов

Весела  Георгиева

Ивайло Андонов

Михаела Соколова

Тедислав Петров

Виктория Колева

Ивайло Цветанов

Натали Димитрова

Теодор Ангелов

Виктор Стоянов

Кирил Младенов

Николай Младенов

Христина Петрова

Габриела Антонова

Красимир Ценов

Поля  Георгиева

Цветелин Иванов

Даниел Павлов

Кристиян Милушев

Павлина Кардашка

Юлиян Димитров

Даниел Петров

Малвина Стойкова

Росен Колев 

 

През делничните дни потребителите на ТИЦ се посрещат от библиотекарите, работещи на доброволни начала в новия читалищен обект. Кметство Бов периодично предоставя възможност за временна трудова заетост на лица по различни програми, за да е отворен центърът за туристите в  почивните дни. При стартиране на дейността в центъра работят Е. Илиев и Блага Петкова.  През 2012 г.  читалището се включва в проект  „Ново начало от образование към заетост”, чрез който в туристическия център  стажува и работи С. Димитрова. Впоследствие в туристическия център  работи М. Кръстанова чрез целеви дарения, направени от инж. И. Иванов.

Нa 9 август 2012 г. представители от дирекция „Управление на човешките ресурси” в Министерство на отбраната посещават ТИЦ. Интерес у тях предизвика мултимедийна презентация за историческото минало, местните забележителности, възможностите за прекарване на свободното време, ръчно изработените сувенири на бовски майстори.

През 2013 г. участниците от студио „Млад журналист" към ПГ „В. Пеев", с ръководител Радка Трашлиева, посещават  и се запознават с дейността на ТИЦ в Бов.

През 2014 г. в един от съботните дни, в рамките на традиционните празници на Бов  Кр. Петков организира група за поход по туристическа пътека „Под камико", тръгвайки от ТИЦ в Бов. През м. май крайната точка на велопохода, организиран от СОУ „Иван Вазов", гр. Своге  е туристическият център. Някои от участниците получиха карта с туристическите маршрути в бовския край, други седнаха на грънчарското колело, трети се запознаха с родословното дърво на прототипа на Вазовия герой от разказа „Дядо Йоцо гледа", а четвърти си припомниха как се тъче на бовски стан.

През м. юни 2015 г. поредната група студенти в спец. „Геология" към СУ „Св. Кл. Охридски" преминаха през Туристическия център, преди да разгледат скалните образувания между Бов и Церово. Организираното посещение е дело на Н. Лалова от с. Церово, която използва всяка  възможност да популяризира бовския край.

През 2015 г. читалището кандидатства, но не получава исканата от Министерството на културата 0,5 субсидирна бройка за работа в съботно-неделните дни в центъра. ТИЦ утвърждава практиката през делничните дни да се отворя на доброволни начала, от читалищните библиотекари, които предоставят на туристите печатни рекламни материали, сувенири, представят мултимедийни презентации, свързани с местните забележителности, флората, фауната, бита и традициите в бовския край.

Туристическият център е място, на което местните  занаятчии предлагат за продажба сувенири, предмети и плетива, а любителите на шахмата могат да наемат атрактивни шахматни фигури за игра на единствената в общината открита шахматна площадка пред читалището.

 

3. Любителски групи, формации и клубове

3.1. Театрални и певчески групи

Театралните любителски изяви са неизменна част от читалищното художествено творчество през последните 10 години. Кратките хумористични сценки, подготвяни и представяни от деца и възрастни разнообразяват коледните програми и традиционните празници на селището. Ръководителите и участниците в театралните изяви от Бов и други населени места в общината безвъзмездно участват и допринасят за колорита на бовските инициативи.

През годините от читалищната сцена са радвали публиката: Благой Пешев, Васил Божилов, Евгени Стоянов, Екатерина Лазарова, Емил Илиев, Емануела Пашова, Илияна Маринкова, Лилия Пашова, Лора Петрова, Людмила Петрова, Мариела Петрова, Мариета Любенова, Мартин Шинков, Методи Младенов, Михаела Петрова, Младен Петров, Павлина Кардашка, Румен Кръстев, Цветослава Петкова и др.

Детските тетрални  изяви през 2014 г. и 2015 г. са под ръководствато на Ирина Димитрова и Мариета Любенова, които на доброволни начала работятс местните ученици. През този период участници от  ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Гара Бов са: Алекс Бисеров, Борис Савов, Валентин Стоянов, Васил Василев, Велизар Цветанов, Виктория Илиева, Евелина Митрова, Кристиян Николов, Николета Исаева, Рая Алексова, Теодора Иванова, Теодора Петрова.

Единствената пиеса, подготовена и представена през 2006 г., е детско-юношеската постановка „Сродяване“ с автор, сценарист, режисьор и постановчик Л. Петрова. Пиесата е представена на читалищна сцена от учениците в местното училище по случай отбелязването на 805 години, откакто селището носи името Бов. В ролите: Анатоли Владов – отец Иларион, Антонина Котова – Велика, Алекс Котов – Иванко, Ася Манолова – Цвета, Валерия Петкова – рицар,  Виктория Борисова – слуга, Иванка Георгиева – слуга,  Ивайло Георгиев – маркиз, Кристиян Милушев – страж, Петър Георгиев – слуга, Полина Петкова – баба Рада, Роксана Колева – Борилчо, Симона Борисова – Марийка, Слав Димитров – старейшина, Стела Милушева – слуга, Тереза Симеонова – рицар.

Суфльори на пиесата – Радина Крумова и Цветелина Манойлова.

Декорът и облеклата на участниците в пиесата са подсигурени от инж. Иван Иванов –управител на еко ферма „Чемерник“, който впоследствие ги дарява на читалището.

През 2015 г. по случай Деня на хумора и шегата Румен Кръстев представя хумористичен моноспектакъл „Румен и... усмивки“. Малкият читалищен салон в Гара Бов събра почитатели на празника, които с усмивки аплодираха авторските истории и весели закачки. В празника се включиха и бабите от клуб „Бовска плетка-наметка" с хумористични песни, интересни случки и вицове. Купата „БОВСКА УСМИВКА, 2015" спечели сладкодумната Левтера Вутова /баба Лета/.

Местните певчески изяви присъстват в читалищната история до 2009 г. През 2007 г. към читалището се сформира детска певческа група с ръководител Снежана Сандова, която разучава с децата песните „Тръгна Ежко за водица”, „Теменуго, теменужке”, „Замръкнала е мъри хубава Яна”, „Стани, стани, Тодоре” и местни лазарски песни.

През 2007 г. детската певческа група участва: на 24 май в празнична програма по случай патронния празник на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”; на 25 май  в сборната програма на читалищната сцена по случай Празници на Бов, 2007; на 31 май в празника на детската градина в Бов по случай приключване на учебната година на предучилищната група.

През същата година на 31март децата от певческата група се включват във възпроизвеждане на обичая Лазаруване в с. Бов. В празника са включени изпълнения на женска вокална група, ръководена от С. Сандова, които заедно с Лазаруването са заснети от телевизия „Алиса 93” за филм, излъчен в Република Сърбия.

Участници в детска певческа група през 2007 г.

Ася Манолова

Деян Димитров

Магдалена Мирчева

Стефани  Димитрова

Борил Николов

Здравко Стоименов

Павлин Тодоров

Цветомир Георгиев

Виктория Борисова

Ивета Маринкова

Симона Борисова

Цветелина Манойлова

Владислав Стоименов

Йоана Борисова

Симона Иванова

 

През 2008 г. към читалището се сформира женска певческа група „Бовчанките” с ръководител  Светослав Балтаков, който с гъдулка съпровожда всички вокални изпълнения на бовчанките.  Сред репертоара на разучените и представени песни от бовчанките са: „Ганке, моме, душо блага”, „Ой, шопе, шопе”, „Залюбила малка мома”, „Провикна се недината майка”, „Сакам да се женим, мамо”, „Сбърканата Рада” и др.

Участници в певческата дейност от 2007 г. до 2009 г.

Ангелина Георгиева

Людмила Петрова

Невенка Илиева

Стефка Филипова

Ася Палева

Маргарита Гоцова

Павлина Кардашка

Снежана Сандова

Даниела Петрова

Николина Иванова

Рени Иванова

Цветана Колева

Димитрина Атанасова

 

 

 

През 2008 г. групата има участия: в Бов на 12 юни 2008 г. в празника „С перо и песен” в местността Злио камик, част от Празници на Бов, 2008; на 22 септември в гр. Своге в конкурса „Огньове в дефилето“. Поради липса на читалищни средства за ръководителя и за подготовката на групата за конкурса, участието се се осигурява чрез финансови средства,  дарени от: А. Георгиева, А. Палева, Д. Петрова, Г. Симеонова, Д. Петрова, Е. Петрова, Л. Петрова, Н. Илиева, Н. Иванова, П. Кардашка и Ц. Колева.

През 2009 г. „Бовчанки“ участват на 25 май в сборната програма на традиционните празници на селището и в Общинския конкурс за Любителско творчество.

 

3.2. Танцови формации

От 2006 г. до 2016 г. към читалището функционират: формация за модерен балет „Арт М” с раководител Михаела /Петрова/ Андонова, съставите за народни танци:  „Нашенки” и “Деца на слънцето” /“Светлина“/ с ръководител Петя Петрова; „Бовянче” с ръководител Мариела Петрова; „Лудо-младо” и „Самодейци” с ръководител Лина Димитрова. Повечето от ръководителите водят дневници за участниците и изявите, което дава пълна картина на дейността им.

На всички танцови формации читалището предоставя сцена и зали за репетиции, заплаща осветлението и отоплението, осигурява носии и сценично облекло за изявите, подпомага транспорта при участия извън селището. Месечните такси, внасяни от участниците, изцяло отиват за плащане на възнагражденията на ръководителите.

През 2015 г. читалищните настоятели приемат правила за безплатно осигуряване на читалищни носии на формациите, само когато те се представят от името на чшталището. Решението е продиктувано от действията на художествени ръководители, които без знанието на читалищното настоятелство участват с ръководените от тях състави във фестивала „1000 носии на едно място” – гр. Разлог, организират местни обществени изяви /1-ви април и юбилеен концерт на „Нашенки“/, разграничавайки се от институцията читалище, въпреки че за подготовката и провеждането използват материалната читалищна база /сцена, носии, репетиционни зали./ Читалищното настоятелство дава възможност на ръководителите да продължат и с частните изяви на съставите, но вече наемайки читалищен инвентар срещу заплащане. Набраните средствата се инвестират в закупуване и поддръжка на читалищния инвентар.

Танцовите състави имат многобройни участия на местни, регионални, национални и международни празници и фестивали, откъдето получават десетки грамоти и сертификати.

Най-високите отличия, получени в национални фестивали с конкурсен характер са:

  • 1-во място, присъдено на детски танцов състав „Лудо-младо” с ръководител Лина Димитрова от Национален фестивал на белия щъркел в с. Мрамор през 2015 г.
  • 2-ро място, присъдено на танцов състав за народни танци „Бовянче” с ръководител Мариела Петрова от Национален фестивал „Дай, бабо, огънче” в с. Мещица през 2014 г.
  • Диплом за отлично представяне на формация за модерен балет „Арт М” с ръководител Михаела /Петрова/ Андонова в Шести национален танцов фестивал „Ритъмът в сърцето ми” в гр. София, 2012 г. с направление „Съвременни и забавни танци“

От местни конкурси за любителско творчество:

  • 1-во място за авторско творчество през 2008 г., 2009 г. и 2011 г. и 2-ро място през 2002 г. получава  формация за модерни танци „Арт М” с ръководител Михаела Петрова /Андонова/ от конкурса „Огньове в дефилето”
  • 2-ро място в кагегория „Български фолклор“ в конкурса „Огньове в дефилето” завоюва през 2008 г. танцов състав „Нашенки“ с ръководител П. Петрова
  • 3-то място през 2012 г. за танцов състав Бовянче с ръководител Мариела Петрова от Конкурса „Огньове в дефилето”

Формация за модерен балет „Арт М с ръководител и хореограф Михаела /Петрова/ Андонова е създадена към читалището през 2001 г. Носител е на 3 първи и една втора награда от местни конкурси за съвременно авторско творчество. През 2008 г. към групата е сформиран спортно-мажоретен състав. Ръководителят на школата работи с участници от 5 до над 20-годишна възраст, а през 2014 г. преустановява набирането на нови любители танцьори.

Финансирането на ръководителя се осъществява чрез събиране на такси от участниците. През 2015 г. ръководителят на формацията на заседание на читалищното настоятелство заявява намеренията си да излезе „изпод шапката” на читалището и да се изявява като частен състав.


Участници в състава за модерни танци „Арт М” от 
2006 г. до 2016 г.

Анна Димитрова

Деница Димитрова

Ивелина Томова

Полина Димитрова

Антонина Котова

Евелина Митрова

Изабела  Пенева

Ралица  Симеонова

Ася Манолова

Елизабет Манолова

Йоана Борисова

Рая Димитрова

Валерия Петкова

Елица Петрова

Йоана Драганова

Роксана Колева

Ванеса Милева

Емил Петков

Йоана Евгенива

Симона Борисова

Виктор  Стоянов

Емилия Костова

Лина Иванова

Симона Иванова

Виктория Борисова

Ерика Иванова

Марина Симеонова

Стефани Димитрова

Виктория Илиева

Жанета Осипова

Михаела Димитрова

Теодора Тихомирова

Виктория Петрова

Иванка Георгиева

Михаела Маринкова

Тереза Антонова

Габриела Димитрова

Ивета Георгиева

Натали Петрова

Тереза Симеонова

Даниел  Павлов

Ивелина Илиева

Николета Ангелова

 

 

През 2006 г. формацията участва на: 3 юни в Празници на Бов, 2006 на лятната сцена в селището; 1юли в гр. Своге на открита сцена пред ч-ще „Градище” в сборна програма

През 2007 г. участията на танцьорите са в три дни от традиционните празници на Бов: на 24 май в празничната програма по случай Деня на славянската писменост и  българската култура в двора на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Гара Бов; на 25 май в в любителския спектакъл „Дръж се, земьо”; на 26 май мажоретната формация участва с 2 свои изпълнения преди започването на спортните прояви на стадиона на Гара Бов. Изявите на формацията продължават на 19 август на връх Грохотен с 2 танцови изпълнеия по случай традиционния туристически събор на гр. Своге и на 21 декември на читалищната сцена в Гара Бов с участие в сборната коледна програма.

През 2008 г. формацията участва на: 17 март – Тодоровден в празника в с. Заселе по случай провежданата кушия; 28 март в сборен празничен концерт в с. Реброво, посветен на патронния празник на местното основно училище  „Д-р Петър Берон”; 24 май в празничния концерт, посветен на 80-годишния юбилей на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, Гара Бов; 13 юни – в Празници на Бов, 2008 в сборната празнична програма на лятната сцена; 1 септември в събитието, посветено на загиналите септемврийци пред паметника в с. Миланово; 22 септември в гр. Своге в Първия местен конкурс за любителско творчество „Огньове в дефилето” – „С песен и танц за България”, където получава първа награда за съвременно авторско творчество за изпълнението на танците „Латиноамериканско реге” и „Катерино моме”; 2 ноември в спортната зала на СОУ „Иван Вазов” гр. Своге мажоретната група към формацията се включи с няколко танцови изпълнения в почивките на  баскетболната среща между  отбора на  “Спортист”–  Своге и „Славия”– София.

През 2009 г. формация „Арт М“ взема участия на: 31 март в патронния празник на ОУ „Д-р Петър Берон” в с. Реброво; 5 юни в сборната програма на лятната сцена в нощния концерт на Празници на Бов, 2009; 22 септември  в кулинарния фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град” в гр. София; 22 декември в сборната коледна програма на читалищната сцена в с. Гара Бов.

През 2010 г.мажоретната група към формация „Арт М” участва в поредица от баскетболни срещи на баскетболен клуб „Своге” през месеците януари и февруари. От 25 до 27 юни формацията участва в „Събор на читалищата гр. Бяла`2010”. Всички участници получават поименни грамоти от Варненски свободен университет, предлагащи преференции при кандидатстване в университета в катедра „Изкуства”. От 30 септември до 4 октомври формацията пътува в Република Словакия и участва с танцови изпълнения в празника на зелето в „Ступава” и на градската сцена в гр. Братислава.

През 2011 г. формация „Арт М“ има участия на: 19 януари  в благотворителен концерт в читалище „Градище”, гр. Своге; 11 март в големия читалищен салон на Гара Бов формацията отбеляза своя 10-годишен юбилей със самостоятелен концерт, осъществен с подкрепата на: Хр. Йовов, сем. Людмила и Младен Петрови, фризьорски салон „Мая стил”, Ал. Григоров, М. Петрова, родители и приятели на състава; 14 април в „Арт бейби фест`2011” в Националния исторически музей, гр. София,  съвместно с група „Акага”, Графа, Мая Нешкова. Участието е по  покана на д-р Табакова от медицински център „Репро био мед”; 21 май в третото издание „Огньове в дефилето” в гр. Своге, където за пореден път завоюва първо място в местния конкурс за любителско творчество; 9 юни участие в празничния концерт на открита лятна сцена  в Гара Бов по случай Празници на Бов, 2011; 19 юни в сборна празнична програма в с. Церово по случай традиционния събор на селището; 25 юни в празничин концерт в с. Столник по случай традиционния празник на селището; 30 юни в празнична програма на читалищната сцена в гр. Своге по случай завършване на учебна 2010/2011 г. в ПГ „Велизар Пеев”; 26 август в гр. Нови Искър по случай Празници на Искърското дефиле; 25 декември танцьорите представят свои изпълнения в сборната програма „Да изберем Коледа” на читалищната сцена в  Гара Бов.

През 2012 г.формацията участва на: 28 февруари в благотворителен концерт „Приказка за доброто” на читалищната сцена в гр. Своге; 1 април в Шести национален фестивал „Ритъмът в сърцето ми” в гр. София, откъдето получава диплома за отлично представяне; 17 април в празника на гр. Нови искър по случай 38-годишнината на града; 30 май на читалищната сцена в Гара Бов по случай 50-годишния юбилей на детската градина в Бов; 1 юни в Празници на Бов, 2012, като представя свои изпълнения в сборната програма на открита лятна сцена в Гара Бов; 30 юни в общинския конкурс „Огньове в дефилето” в гр. Своге формацията завоюва 2-ро място; 29 юни в празнична церемония по случай завършването на учебната година на учениците от ПГ „Велизар Пеев” гр. Своге; 23 септември в честванията пред паметника в с. Миланово; 25 декември  в сборната празнична програма на читалищната сцена в Бов  по случай Коледа.

През 2013 г. участията на формацията за модерен балет са на: 5 март в благотворителен концерт в с. Столник; 15 май  в Празници на Искърското дефиле в гр. Мездра; 21 юни в празничната програма на лятната сцена в с. Гара Бов, част от Празници на Бов, 2013; 24 юни в традиционния празник на гр. Нови Искър; 29 юни в традиционния празник в Своге „На Петровден в Своге”; 25 декември в сборната празнична програма на читалищната сцена в с. Гара Бов „Заедно на Коледа”.

 

През 2014 г. участията на танцьорите са на: 6 юни в празничния концерт на открита лятна сцена в  с. Гара Бов, част от Празници на Бов, 2014; 28 юни  в концерта „50 години Своге – град”; 5 юли  във вила „Екатерина”, с. Вакарел; 13 септември в юбилейния концерт „10 години танцов състав „Нашенки”, проведен на читалищната сцена в с. Гара Бов. На 20 ноември формацията участва в 85-годишния юбилей на НЧ „Хр. Ботев – 1929”, с. Церово; 19 декември в с. Столник в коледен концерт на читалищната сцена в селището.

През 2015 г. формация „Арт М“ има участия на:13 април в гр. Разлог във фестивала „1000 носии на едно място”; 4 юли във фестивала „Огньове в дефилето” в гр. Своге; 25 декември в сборната коледна програма на читалищната сцена в Бов.

Съставите за народни танци „Нашенки” /сформиран през 2004/ и „Деца на слънцето” /сформиран през 2005 г., впоследствие преименуван в „Светлина“/ са с ръководител и хореограф Петя Петрова. Заплащането на  ръководителя се формира от месечните такси, внасяни от танцьорите.

От  2013 г. „Нашенки“ се ръководи от Мариела Петрова, която на доброволни начала създава хореографиите на танцовите изпълнения. До 2014 г. на доброволни начала към „Нашенки“ работят корепетиторите Васил Божилов – акордеон и Емил Илиев – тъпан.

Ръководителите на танцовата формация участват и като танцьори в изявите на състава. Дейността на „Нашенки” приключва с отбелязването на 10-годишния  им юбилей през 2014 г. В  читалището няма съхранен Дневник на изявите и участията на формациите до 2013 г. По тази причина информацията за дейността и участниците е непълна, като отразеното за състава е на база снимки от читалищния фотоархив.

Участници в състава за народни танци „Нашенки” от 2006 г. до 2014 г.

Албена Злакьова

Доброслава Абаджиева

Лиляна Лазарова

Петя Петрова

Антонина Котова

Емануела Пашова

Лора Петрова

Радина Крумова

Вероника Месалска

Катя Димитрова

Людмила Петрова

Ралица Петрова

Виктория Петкова

Лили Лазарова

Мариела Петрова

Роксана Колева

Габриела Димитрова

Лили Пашова

Младен Петров

Светлана Петрова

Десислава Валентинова

Лина Димитрова

Михаела Петрова

Симона Борисова

Участници в детски танцов състав „Светлина” от 2006 г. до 2011 г.

Александър Николов

Габриела Димитрова

Здравко Стаменов

Полина Петкова

Благовест Николов

Давид Монтоя

Иванка Георгиева

Рдина Крумова

Валерия Петкова

Даниел Павлов

Лина Иванова

Роксана Колева

Владислав Стоименов

Емил Петков

Павлин Петров

Тереза Симеонова

През 2008 г. участията на съставите са:  на 24 май детски танцов състав „Светлина” в програма по случай патронния празник на ОУ „Св. св Кирил и Методий”; на 13 юни в традиционните Празници на Бов; на 30 май „Нашенки” участват в Празници на Искърското дефиле в гр. Нови Искър, представяйки танца „Бовска кръчма“; на 1 септември „Нашенки” в събитието, посветено на загиналите септемврийци пред паметника в с. Миланово, а на 22 септември в гр. Своге в Първия местен конкурс за любителско творчество „Огньове в дефилето” – „С песен и танц за България”.

През 2009 г. съставите имат участия: на 24 май в двора на училището; на 5 юни на лятната сцена в традиционните празници на селището с детски танцов състав „Светлина”; от 8 до 12 юли 2009 г. „Нашенки” и мъжка фолклорна певческа група „Нашенци” към НЧ „Цвятко Радойнов” – с. Крън участват в международен фолклорен фестивал в Гърция. „Нашенки“ представят танците „Бовска кръчма”, „Нашенки” и „Кръговрат”. Участието на бовския състав във фестивала се осъществи с подкрепата на “Пътна компания” АД – гр. София, с изпълнителен директор Ал. Григоров и екоферма „Чемерник” – с. Бов, с управител инж. И. Иванов; участията на формацията продължават чрез кулинарния фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град“ в гр. Свищов, гр.В. Търново,  гр. Хисаря, София и финализират на 22 декември с участие в коледна програма на читалищната сцена в Бов.

През 2011 г. на 11 март танцов състав „Нашенки”  участва с музикален поздрав в празничния канцерт, посветен на 10-годишния юбилей на фрмация за модерен балет „Арт М”, състоял се на читалищната сцена в с. Гара Бов и на 11 юни на лятната сцена в сборната програма на Празници на Бов, 2011 и на 25 декември в Коледния празник в Бов.

През 2013 г.  съставът създава танците „Копаница”, „Ширто”, „Шопска сюита” и ги представя: на 21 юни в нощния концерт на лятната сцена по случай Празници на Бов, 2013; на 26 юни на „Петровден у шоплуко” в гр. Своге;

на 28 юни във фестивала „Мостът на културите” в гр. Кърджали; на 12 октомври в с. Реброво по случай юбилейното честване на 85-годишнината от основаването на местното читалище; на 25 декември на читалищната сцена в Гара Бов в празника „Заедно на Коледа”

През 2014 г. танцьорите от „Нашенки“ участват на: 6 юни в сборната празнична програма на лятната сцена по случай Празници на Бов, 2014; 28 юни в „Огньове в дефилето” в гр. Своге; 29 юни в с. Заселе по случай откриването на новопостроения паметник на загиналите във войните; на 13 септември дейността на състава финализира  с празничен концерт по случай 10-годишната му дейност. В празничната програма участват и формация за модерен балет „Арт М”, танцов състав „Бовянче” и любителски състави от с. Столник и с. Гара Лакатник.

Танцов състав за народни танци „Бовянче” с ръководител и хореограф Мариела Петрова е създаден към читалището през 2011 г. От създаването на формацията ръководителят работи без заплащане, като привлича на доброволни начала да се включат като корепетитори Васил Божилов  и Емил Илиев. Корепетиторите работят с бовянчетата до 2013 г. безплатно.

През 2014 г., чрез благотворителна изложба-базар на великденски картички, инициирана от читалището и група „Горди майки от Бов“, се осигуряват средства за закупуване за носии на малките танцьори. За целта читалището отваря книга за дарения.

Д. Димитрова ушива безвъзмездно от закупения плат 10 бр. кенарени ризи за най-малките  бовянчета, жените от клуб „Бовска плетка-наметка” безвъзмездно изработват плетени дантели, пазви и ръкави на ризите. От даренията се закупуват и престилки към ризите. Така с набраните средства и доброволния труд се осиуряват 10 ризи и престилки, допълвайки читалищната колекция от носии.

 Списък на лицата, направили дарения за читалището  на благотворителната изложбата-базар на великденски картичики

Александра Илиева

Галя Месалска

Левтера Петрова

Нина Тошева

Анна Димитрова

Деси Илиева

Лиляна Симеонова

Петя Цекова

Анета Иванова

Деси Николова

Людмила Шикова

Ралица Симеонова

Биляна Грозданова

Доброслава Абаджиева

Малинка Иванова

Силвия Димитрова

Боян Новков

Емилия Георгиева

Мариела Петрова

Станислав Николов

Ванеса Милева

Жасмина Тодорова

Мая Георгиева

Таня Панева

Ваня Митрова

Илияна Христова

Методи Младенов

Росен Колев

Венета Димитрова

Катерина Емилова

Мирослав Георгиев

Рая Димитрова

Виолета Димитрова

Катя Димитрова

Михаела Андонова

 

Владислав Рашков

Кристиян Петков

Михаела Петкова

 

 

Участници в състава за народни танци „Бовянче” от 2011 г. до 2016 г.

Аделина Колева

Васил Божилов

Лидия Питкова

Роксана Колева

Алекс Димитров

Виктория Цекова

Лина Иванова

Рая Ивайлова

Александър Бисеров

Виктория Илиева

Магдалина Тодорова

Рая Радостинова

Александър Симеонов

Виктория Петкова

Мартин Колев

Симона Борисова

Александър Цеков

Габриела Димитрова

Михаела Димитрова

Симона Иванова

Анна Димитрова

Евелина Митрова

Наталина Тодорова

Сияна Мирославова

Антонина Котова

Ерика Иванова

Никол Николова

Теодора Петрова

Ася Асенова

Здравко Христофоров

Никол  Владимирова

Тереза Антонова

Борислав Христов

Иоана Светломирова

Полина Петкова

Тереза Симеонова

Благовест Николов

Иванка Георгиева

Радина Крумова

Цветелина Манойлова

Бранимир Йорданов

Ивайла Петрова

Рая Димитрова

 

Ванеса Милева

Катрин Новкова

Ростислав Колев

 

През 2011 г.бовянчетата участват в нощния концерт на лятна сцена, част от традиционните Празници на Бов и в коледния концерт на местната читалищна сцена.

През 2012 г. танцьорите от формацията участват Националния фолклорен фестивал в с. Мещица, на 1 юни в традиционните Празници на селището и на 25 декември в коледния концерт на читалищната сцена в Гара Бов.

През 2013 г. танцов състав „Бовянче“ участва в празнични програми в с. Желен на 8 март, 1 май и 22 декември; на 21 юни взима участие в сборната програма на лятната сцена, в рамките на традиционните празници на Бов; на 28 юни в проявата „Мостът на културите“ гр. „Кърджали“.

През 2014 г. танцьорите от състава участват на 17.05.2014 г. в Националния фолклорен фестивал „Дай, бабо, огънче!" в с. Мещица, където с танците „Заигравки", „Йовино хоро" и „Кисмет" печелят второ място в категория ТАНЦОВИ СЪСТАВИ; 6 юни в нощния концерт на лятна сцена, част от празниците на Бов; 29 юни в с. Заселе по случай откриването на новопостроения паметник на загиналите във войните;  13 септември в празничния концерт по случай 10-годишнината на формация „Арт М” и на 25 декември в коледния концерт на читалищната сцена в Бов.

През 2015 г. танцов състав „Бовянче“ участва на 13 април в гр. Разлог във фестивала „1000 носии на едно място” на 25 и на 26 юли в международния фолклорен фестивал. „Черноморски перли”  в Слъчев бряг, през м. август във фестивал с международно участие в с. Звездица.

Дейността на танцьорите за годината приключва на 25 декември с коледния концерт в Бов.

Детски състав за народни танци „Лудо-младо” и танцова група „Самодейци” се сформират към читалището от Лина Димитрова.

 На 18 октомври 2014 г. е първата репетиция на детския състав, а през м. април 2015 г. се провежда и първата репетиция на танцова формация „Самодейци”.Участниците заплащат месечни такси, с които се формира възнаграждението на ръководителя, а от 2015 г. и хонорарите на корепетиторите – Васил Божилов и Емил Илиев.

През 2015 г. за танцьорите от „Лудо-младо“ Г. Алексова и плетачките  от клуб „Бовска плетка-наметка“ /В. Кръстанова, Г. Симеонова, Г. Вачева, И.Ангелкова/ изработват 12 чифта шарени чорапи, а Г. Симеонова изработва допълнително още 7 чифта шарени чорапи за танцова група „Самодейци“.

 

Участници в детски танцов състав „Лудо-младо” от 2014 г.  до 2016 г.

Аделина Александрова

Виктория Цекова

Ивайла Петрова

Рая Георгиева

Алекс Бисеров

Даяна Тихомирова

Йоана Миткова

Рая Огнянова

Анна Светломирова

Евелина Димитрова

МарияНиколаева

Симеон Митков

Божидар Цветелинов

Ерика Иванова

Михаела Димитрова

Теодора Тихомирова

Ванеса Милева

Ерика Петкова

Николета Николаева

Филип Димитров

Виктория Илиева

Живко Борисов

Рая Ангелова

 

 

Участници в танцова формация „Самодейци” от 2015 г. до 2016 г.

Албена Злакьова

Вероника Рашкова

Лина Димитрова

Незабравка Лалова

Биляна Грозданова

Илияна Христова

Методи Младенов

Славчо Младенов

Василиса Милева

 

 

 

 

През 2014 г. на 25 декември танцьорите от танцов състав „Лудо-младо” за първи път имат публична изява, представяки 2 танца в сборната коледна програма на читалищната сцена в Бов.

През 2015 г. децата от танцов състав „Лудо-младо” участват на: 18 април в пролетния фолклорен празник „Да съхраним българското” в с. Церово; 25 април в 8-мия национален фестивал на белия щъркел в с. Мрамор, където със своя „Северняшки танц” печелят 1-во място /категория 7-14 години/ и парична награда; 11 май  в двора на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Гара Бов; през м. юни танцьорите участват на местен празник в с. Батулия; на 22  декември в празнична програма в гр. Своге, на 26 декември в коледен празник на читалищната сцена в с. Желен.

На 29 май детският състав „Лудо-младо” и танцова формация „Самодейци” участват в нощния концерт-спектакъл, част от Празници на Бов, 2015, на 13 юни двата състава участват в с. Искрец във 2-рия фолклорен събор „Фолклорни ритми в полите на Балкана”, на 4 юли танцьорите участват във фолклорния събор в гр. Вършец „Пей, танцувай и на „Зелени дел” се любувай”, а на 25 декември танцьорите участват в коледния концерт на читалищната сцена в Бов.

3.3. Клуб за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка“ и арт ателие „Сръчко"

Клубът за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка“ се появява 16 ноември /петък/  2012 г., когато планираните снимки на пет бовски плетачки от различни поколения /Бойка Пеева, Димитрина Младенова, Мариела Петрова, Павлина Кардашка, Роксана Колева/ за една национална телевизия се отлагат заради заболяване на водещия на предаването. Тогава  спонтанно се ражда идеята за клуб, в който любителите на ръчното плетиво ще могат да се събират в читалището, да споделят, да показват, да разказват, всичко което знаят за този занаят. Идеята е можещите да предадат на желаещите умения, мъдрите да научат младите на занаят. Част от изработените дрехи, аксесоари, чорапи, терлици и сувенири ще се предлагат за продажба в читалищния Туристически център. 

Оттогава всеки последен петък на месеца в 15 ч. клубът събира малки и големи плетачки в читалището, а през 2015 г. за любителите на занаята е обособен отделен кът в читалищната библиотека. Някои от плетачките не пропускат месечната сбирка, други идват епизодично, трети от любопитство, а понякога бабите водят със себе си своите внучки и правнучки.

Участници в клуб за ръчно плетиво „Бовска плетка-наметка“ от 2012 г. до 2016 г.

Албена Злакьова

Виолета Кръстанова

Димитрина Младенова

Милка Ценова

Ангелина Георгиева

Гина Симеонова

Иванка Ангелкова

Николина Иванова

Блага Петкова

Гина Петрова

Левтера Вутова

Павлина Кардашка

Бойка Пеева

Графка Вачева

Мария Петрова

 

 

От създаването на клуба плетачките не забравят да отбележат всяка годишнина на „Бовска плетка-наметка“. През 2013 г. на първата годишнина присъстват всички 15 плетачки. За тях Ивета Христова е приготвила специална торта, декорирана със захарно килимче, захарни кълба прежда и игли от захарно тесто. Плетачките проследиха мултимедийната презентация, разказваща в снимки за всяка тяхна месечна среща. Спомниха си за основаването на клуба, за включването им в изработка на мартеници и приготвянето на ястия за кулинарната изложба по време на Празници на Бов, 2013. През 2014 г. участниците в клуба посрещат втората си годишнина с плетка, игли и гостуване в читалището в с. Осеновлаг, а през 2015 г. Албена Злакьова организира атрактивна кулинарна изложба по случай 3-тата годишнина на плетачките.

Сръчните жени безплатно изработват за любителските колективи в читалището шарени чорапи, с ръчно изплетени дантели украсяват ръкавите и ризите на най-малките танцьори, включват се в изработването на мартеници, възстановяват автентични ленени ризи и предоставят за продажба в Туристическия център плетива на консигнация.

Клуб „Бовска плетка-наметка“ участва с ръчно изработени плетива в местни, регионални  и национални изложба-базари.

Арт  ателие  „Сръчко“ е създаден през 2014 г. от Александра Иванова  и Белослава Велева. Те поемат предизвикателството сформираният клуб за приложно изкуство да работи с деца, които искат да развиват своите умения, да изграждат усет за красота и хармония, да сътворяват красиви произведения, неусетно усвоявайки техники и знания.

Децата заплащат такси, от които се формират възнагражденията на ръководителите. Клубът работи от м.октомври  2014 г. до м. март 2015 г., когато ръководителите преустановяват дейността му.

 

Участници в арт ателие „Сръчко“ от 2014 г. до 2015 г.

Алекс Бисеров

Ерика Иванова

Николета Исаева

Рая  Радостинова

Борислав Вачев

Катерина Емилова

НиколВладиславова

Сияна Мирославова

Виктория Илиева

Катрин Новкова

Петър Петров

Тереза Емилова

Давид Монтоя

Мария Исаева

Пламен Борисов

Христин Николова

Евелина Димитрова

Михаела Бисерова

Рая  Огнянова

 

Съхранено минало – обичаи, традиции, етнографска сбирка, летопис на събития и инициативи

4.1.   Обичаят лазаруване, каменни оброци и етнографска сбирка

Пролетният обичай Лазаруване в Бов се съхранява и предава от поколение на поколение вече десетилетия. Основно в него участват момичета над 7-годишна възраст, които изпълняват ритуалите на Лазаровден, облечени в празнични носии, с кошници в ръце и  цветни венци на главите си. Събирайки се в група от 10-15 момичета  те „събуждат“ селото с лазарски песни.

Като влязат в двора на някой дом, лазарките премятат свилена кърпа на рамото на стопанина и благославят: “Здраве и живот на тази къща, плодни ниви и градини. От всяка лоза – ведро вино, от всяка крава – ведро мляко, от всяка овца – две агнета! Ой, Лазаре, Лазаре, ой те тебе, Лазаре! Да сте живи и здрави стопани! Да са плодни ниви и градини! Житото – до пояс, ръжта – до стрехите, царевицата – до гредите. От два класа –  шиник жито, от две зърна – две шепи, от всяка крава – ведро мляко, от всяка овца – две агнета”. На децата наричат за здраве, на момите – за хубост, на ергените – за богатство, на дома – за благополучие.

Гостоприемни стопани  посрещат и даряват лазарките с яйца и с това „що е родила земята”, а в кърпата връзват желязна пара, за да е „здрава” годината като желязото. В Бов се знае, че къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. След като са обиколили къщите с песни и наричания за здраве и берекет, лазарките се събират при лазарската люлка. Там делят помежду си събраните дарове и се люлеят за здраве, задно с малки и големи деца, дошли да споделят празника.

Песни, които се изпълняват в Бов на Лазаровден, са: „Прехвръкна пчела“, „Низ по село Лазар ходи”, „Кога лани дойдохме”, „Тука първодойдохме, Лазаре”, „Вийте се, вий лазари, лазарки”, „Лаленце се люлее”.

Времената се променят, а с тях и обичаите. До 1994 г. сред лазарките се е избирало кумица, като по традиция това се е правило с хлебни залчета „белязани“ от момичетата с различен по цвят конец. Залчетата се пускали по течаща вода и първото „тръгнало“ определяло коя е кумицата. Впоследствие изборът на кумица се е правил с цветните венчетата от главите на лазарките. Подир кумицата тръгват лазарките с песента „Напред, напред, кумице, напред си се паднала, та напред да идеш“, като  съпровождат избраната мома чак до дома на кумицата... По традиция всички лазарки се събирали на обща трапеза на Великден при кумицата, която ги посреща и гощава, след което заедно празнуват и се люлеят на великдинската люлка в центъра на селището. На общоселския празник специално за кумицата лазарките пеели „Залюля се кумица на тънко дърво високо...“

Според народното поверие избраната мома за кумица ще се задоми до другия Лазаровден. Дали е случайност или не, но това се е случило с всички момичета, които са кумичкували в Бов.

Някогашните лазарки, днес вече баби, разказват за обичая и традициите в бовския край. Гина Симеонова: „През 40-те г. на миналия век лазаруването в Бов бе организирано от учителката ни по пеене г-жа Божанка Митева. Тогава момичетата се обличахме в литаци или завески /домашно изтъкани от вълна/ с бели ризи с дантели“. На главите си носехме венчета от пролетни цветя или копринени бариши /забрадки/. Кошниците си също украсявахме с цветя и много здравец.

Лазарската група, обикновено момичета от по-горните училищни класове, се посрещаше с радост от стопаните. На рамото на домакинята мятахме голяма, домашно тъкана кърпа, в която тя връзваше желязна пара – символ на здраве и сила за цялото домочадие.

В двора извивахме лазарско хоро, а песента ни бе според това дали в къщата има малко детенце, мома или момък. След това стопанката на къщата даряваше лазарките с яйца, сушени плодове, с картофи, фасул, орехи, ябълки, бонбони и пари.

Събраните продукти и пари предоставяхме за ползване в училищната трапезария, която всеки ден даваше безплатен обяд на крайно нуждаещи се, сред които бедни ученици и живеещите в отдалечените краища на с. Бов, с. Церово и с. Заселе.“

Десетки години читалището сформира лазарски групи с момичета, повечето над 7-годишна възраст, организира гостуването във всяка къща, следва посланията на традицията, стреми се празникът да носи удоволствие на лазарките и на домакините.

Участници във възпроизвеждане на обичая „Лазаруване” в периода  2007 г. - 2015 г.

 

Аделина Колева

Деница Димитрова

Йоана Евгенива

Рая Димитрова

Анна Димитрова

Евелина Митрова

Йоана Светломирова

Рая Радославова

Антонина Котова

Екатерина Конова

Катрин Новкова

Рая Кадийска

Ася Асенова

Елизабет Манолова

Катерина Емилова

Роксана Колева

Ася Манолова

Ерика Иванова

Лина Иванова

Симона Борисова

Александра Владимирова

Жанета Осипова

Магдалена Мирчева

Симона Иванова

Валерия Петкова

Ивайла Петрова

Марина Симеонова

Сияна Мирославова

Ванеса Милева

Иванка Георгиева

Мария Исаева

Стефани Димитрова

Виктория Борисова

Ивелина Илиева

Михаела Димитрова

Теодора Иванова

Виктория Илиева

Ивелина Томова

Михаела Маринкова

Теодора Тихомирова

Виктория Цекова

Ивета Георгиева

Натали Петрова

Тереза Антонова

Виктория Петкова

Ивета Маринкова

Николета Ангелова

Тереза Симеонова

Виктория Петрова

Изабела  Пенева

Николета Исаева

Христин Николова

Виктория Цекова

Йоана Борисова

Полина Димитрова

Цветелина Манойлова

Габриела Димитрова

Йоана Драганова

Ралица  Симеонова

 

 

През 2007 г. Снежана Сандова  разучава с децата лазарските песни и пише в дневника на групата: На 31 март лазаруваме в с. Бов. Времето е студено и дъждовоно, високите върхове на селото са заснежени. Въпреки това гостоприемните стопани са се приготвили и чакат лазарк

ите пред своите къщи. След песните и наричанията за здраве стопаните пълнят кошниците на лазарките с всичко що е родила земята и ги даряват с желязна пара, която  връзват в свилена карпа. Заради студа и снега да най-отдалечните къщи на селото лазарките стигнаха с магарешка каручка. Лазарките се смееха и пееха, беше студено и весело“.

Обичаят бе заснет  от КТ “Алиса 93”. Лазаруването в село Бов  има свое особено място във филмите, отразяващи уникалността на  културно-историческото  наследство на община Своге, те популяризират общината през 2007 г.  в Република Сърбия чрез  програма "Добросъседство" 2005.

От 2008 г. лазарските групи към читалището се ръководят от П. Кардашка.

Бившата хористка учи безвъзмездно в читалището малки и големи момичета на лазарските песни и наричания. „Звъннаха лазарските песни на Лазаровден. Обкичените с цветя момичета от читалището лазаруваха в Гара Бов. Обиколиха със своите кошнички центъра на селото, преминаха през къщите в кварталите „Бункера“ и „Кукла“, отправяйки благопожелания за здраве и берекет.“

Пролетният празник завърши с хвърлянето на лазарските венци в река Трескавец. Възпроизвеждането на обичая е заснето от КТ „Алиса“ гр. Своге и фотографа Йордан Йорданов – Дълес.

На 18 май детско-юношеска група „Лазарки“ представя обичая на ХIII-ия национален фестивал за изворен фолклор в гр. Костандово, като с лазарките в обичая участват  П. Кардашка и А. Георгиева.

През 2009 г. в слънчевото утро на 11 април момичетата от Бов лазаруват в кв. Точището. През целия ден лазарките пяха на млади и стари, лазарската кърпа бе мятана върху десетки стопани, отворили портите на своите къщи за младостта, пролетта и доброто.

През 2010 г. на Лазаровден в кв. Зад моста лазарки пяха, играха и наричаха. Гостоприемните домакини даряваха кошниците им с всичко що е родила земята, а в лазарската кърпа връзваха желязна пара, „ за да е желязно здравето в къщата”.

През 2011 г. на 16 април из Бов звъннаха лазарски гласчета, люшна се лазарско хоро, преметна се лазарска кърпа: „Ой, Лазаре, Лазаре, тука първо дойдохме да благословим стопани, да си люшнем хорцето, да ви стоплим сърцето, да поникне пшеница, да са здрави дечица”. В късния следобед всички се събраха при вързаната люлка в кв. Кукла, където лазарките си разделиха даровете, децата се люшнаха за здраве, а някои баби си припомниха далечното миналото, когато и те са лазарували.

За първа година 4-месечната Рая посрещна Лазаровден с цветно венче на главата и малка кошничка в ръката, за трета година А. Дончев бе дошъл да „улови” с фотоапарата си миговете на традицията и за поредна година П. Кардашка подготви с децата лазарските песни.

През 2012 г.на Лазаровден лазарките, подготвени от читалището, пеят, играят и благославят домовете в кв Лускач. Тръгвайки сутринта от центъра на селището, преминавайки през десетки къщи, в ранния следобяд лазарките приключиха с лазаруването пред лазарските люлки, вързани в двора на Б. Новков.

През 2013 г. на лазарова събота /27 април/ рано след изгрев слънце бовските лазарки свиват пъстри венчета, обличат китни премени и с кошници в ръцете тръгват с песни из селото:“Вийте се вий, лазари, лазарки да се вият кошери...Играй, играй, Лазаре, днеска ти е ден дошел! Днеска бела събота, утре цветна неделя!” Тази година гостоприемни стопани от кварталите Точището и Кукла отварят вратите на къщите си за лазарките.

На 12 април 2014 г. в центъра на Гара Бов се проведе обичаят лазаруване. По традиция празникът събра малки, големи и още по-големи лазарки в традиционни носии, с цветни венци на главите. Те обиколиха къщите, пеейки обредни лазарски песни с пожелание за здраве, плодородие и щастлив живот. С наричания благославяха за здраве, щастие и берекет. След лазарското хоро стопаните даряваха лазарките с яйца, плодове, бонбони и дребни подаръци.

На 4 април 2015 г. лазарки в празнични носии обиколиха къщите в кв. Скакля, пеейки и наричайки за здраве, плодородие, късмет... “Да сте живи и здрави, стопани! Сребро и злато да се лее и през прага да прелива. Да са пълни къщята, да са здрави децата, да се роят пчелите, да се множат парите. Ой, Лазаре, Лазаре, ой те тебе, Лазаре!”.

Слънчевите момичета пяха лазарски песни на случайни туристи по Вазовата пътека, играха лазарско хоро в двора на новостроящия се хотел в квартала, а накрая се люшнаха за здраве на лазарската люлка. Много жители и гости на Бов споделиха празника, превръщайки го в незабравим спомен.

П. Кардашка – ръководител на лазарската група разказва за времето, което е посветила на обичая: „През 2008 г. приех предложението на читалището да помагам на лазарките при заучаване на лазарските песни и да обикалям с тях къщите в определения ден за лазаруване. През 2015 г. на Лазаровден бяхме в кв. Скакля, където гостоприемни стопани ни посрещнаха много добре. Към края обичаят се превърна в истински непринуден празник. В двора на последната къща, в която гостувахме, имаше богати трапези и вързана люлка, на която лазарките залюляха за здраве всички деца. Дошлите да споделят празника бяха облекли децата си в народни носии. Всички бяхме радостни и развълнувани.“

Каменните оброци са неразделна част от традициите на хората в Бов. Селището е едно от местата с най-много старинни оброчни кръстове. В далечното минало православните храмове са били малко. Трудният достъп до тях, заради отдалечеността на живеещите в различните махали, предопределя създаването на каменните оброци.

Каменните кръстове са посветени на християнски светци. Оброчните места  се посещават от вярващите на определен църковен празник и там по традиция се провежда богослужение. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. На мястото се коли животно – вол, теле, агне, овца и се приготвя курбан.  На оброчния кръст и около него се палят свещи, освещава се храна и вода за здраве. Оброците са били поставяни на свещени места – край някое дърво, в близост до извор, кладенец, чешма, за които се носят различни предания.

Сред местните хора битува вярването, че който счупи или посегне със зла умисъл върху оброка, ще го сполети нещастие или ще се случи нещо лошо на него или на неговото семейство. Оброците в Бов са лични, семейно-родови, селски.

През 2015 г. читалището разработва проектно предложение „Оброчните каменни кръстове – мост между поколенията за запазване на културното наследство” и участва в конкурс „Библиотеката – център на местната общност”, обявен от Фондация „Глобални библиотеки – България”. Проектът е одобрен, получава финансиране и се осъществява с партньорството на Университетския аварийно-спасителен отряд (УАСО). Проектът е подпомогнат с целево финансово дарение от И. Иванов.

Целите на проекта е да се съхранят и предадат на идните поколения традициите, свързани с оброчните каменни кръстове в бовския край; оброците да се популяризират като малко позната част от културното наследство в селището, привличайки интереса на местните деца, младежи и потенциални туристи; стимулиране развитието на Бов чрез представянето на достъп на информация за местното културно-историческо наследство.

По проекта д-р инж. М. Младенов издирва, проучва, събира и обобщава събрана информация за десетки местни оброци, които са структурирани в 4 категории: 1) налични и действащи; 2) налични, но недействащи; 3) неизвестни и съществували в миналото, потвърдени със сигурни сведения; 4) неизвестни, за чието съществуване има непотвърдени данни.

В рамките на проекта са снети географските координати на оброчните кръстове и са описани обичаите, съпътстващи честването им; изготвена е цифрова карта с оброците и туристическите обекти в Бов, която е публикувана в туристическия портал на официалната страница на Бов www.bov.bg и е отпечатана на хартиен носител; изработени са 2 табла на PVC, поставени на изходните точки на туристическите пътеки в селото; в библиотеката бе организирана среща „Оброците – мост между поколенията“ с  преподавателя по вероучение А. Палева, бе представена и мултимедийна презентация за знаковата символика, ритуалите и историята на каменните кръстове; проведен бе туристически поход до 8 от оброците. Походът бе под ръководството на планинския водач Хр. Петрова и бе придружен с беседа на тема „Мястото на оброчните кръстове в съвременния живот”, представена от д-р инж. М. Младенов.

 

Списък на лицата, участвали в реализиране на дейностите по проекта с предоставяне на информация, издирване на оброчни кръстовете, снемане на координати...

 

Ася Палева 

Димитър Л. Ангелов

Митко Н. Иванов

Петър Божилов

Биляна Гатева

Димитър П. Малинов

Митко Митров

Петър К. Петров

БлагойХ. Ненов

Драган И. Петров

Митко Филипов

Рада В. Минова

Благойка Иванова

Евгения Митева

Момчил Л. Григоров

Радослав Симеонов

Божан Ганев

Емилия Попова

Неделя С. Иванова

Райна П. Малинова

Валентин Борисов

Иван Б. Иванов

Незабравка Лалова

Роза и Цено Симеонови

Васил Митров

Катина Калейска

Николай Ганчов

Светла Цанева

Велика Дангова

Красимир М. Иванов

Николай П. Цонев

Симеон Н. Петков

Велика и Иван Петрови

Лазаринка И. Павлова

Николина Г. Митрова

Славка Славчева

Веселин Б. Величков

Лиляна Х. Петрова

Николина Л. Иванова

Славка С. Гергова

Галина и Петко Тодорови

Линка Г. Пешева

Николина Иванова

Тодорка В. Андреева

Георги П. Петров

Любен И. Стоянов

Павел К. Георгиев

Цветанка Маринкова

Гена Малинова

Магдалена  и Кирил Георгиеви

Петър Р. Петров

Цветко Мечкарски

Горяна П. Алексова

Манол Колев

Петко М. Николов

Ценко И. Петров

Григор Л. Григоров

Милчо М. Иванов

Петранка и Кирил Николови

Христина Петрова

Димитър К. Георгиев

Митко Вл. Алексов

Петър А. Леков

 

 

 

Етнографската сбирка  е разположена в читалищните фоайета. На първия етаж в сградата се намират фотографската изложба на снимки от миналото на Бов и родословното дърво на Дядо Йоцо, а на втория етаж е разположен битовият кът, представящ традиционните  предмети, облекла и занаяти.

Фотографската изложба на „стари“ снимки в читалището се подготвя по предложение на д-р инж. М. Младенов, открива се на 7 юни 2011 г. и съдържа десетки фотографии  от бита, културата, традициите и природата в Бов. Снимките са от личните архиви на: Ангелина Георгиева, Велика Дангова, Гина Виденова, Данка Генова, Елена Петрова, Лиляна Цекова, Мария Алексиева, Павлина Кардашка, сем. Петранка и Кирил Николови, Петър Владов, сем. Светла и Георги Петрови.

На 18.06.2013 г. фотографската изложба се обновява със снимки, предоставени от местните жители Велика Дангова, Виолета Кръстанова, Гена Виденова, Данка Кръстева,  Левтера Вутова, Марина Дамянова, Павлина Кардашка и Петър Благоев. Комисия към читалището в състав Петър Петров, Спас Минов и Методи Младенов избира 100 от снимките, като най-ранната снимка е от 20-те години на 20-ти век, а най-късната – от 90-те години.

Снимките представят моменти от бита, социалния и културния живот на местните хора (сватби, кръщенета, народни ритуали, избори, събори...), моменти от развитието на селището в индустриален план (строеж на цехове, стопански сгради...),  природни пейзажи  и природни дадености. Събирането на снимки продължава.

Родословното дърво на Дядо Йоцо е поставено в читалищното фоайе през м. септември 2009 г. Прототипът на Вазовия герой от едноименния разказ "Дядо Йоцо гледа" е живял в местността Арто в с. Заселе, общ. Своге, където са били разположени къщата и кошарите му.

Истинското му име било Йордан Маринков Църнярски. Двамата му братя – Генко и Пеянко, за разлика от Йордан, създали свои семейства, чиито потомци и днес живеят в пределите на Искърското дефиле. През 2005 г., правнуците на дядо Божил, от рода на Църнярите, полагат основите на туристически комплекс “Божилово” – с. Заселе.

Според спомени на стари заселци Дядо Йоцо ослепял след падане по време на буря, докато бил със стадото си. Въпреки слепотата си с копнеж изживявал новото време на следосвобожденска България. Той доживял до 60-годишна възраст, когато една зимна утрин го открили на надвесената над Искъра негова любима скала – Злио Камик. Това място е наречено така, защото, каквото паднело от него, не оживявало. Въпреки това е предпочитано място от пастири заради прекрасната гледка, която се открива от там към жп линията и околността.

Историческите проучвания и събраните данни са основата, върху която се създава родословното дърво на едноименния герой. То е факт благодарение на положените усилия от кмета на село Заселе – А. Венчева, Н. Божилова – собственик на комплекс “Божилово”, с. Заселе и читалище “Светлина”.

Битовият кът в читалището има дълга история, започнала преди 50 години с първите дарения от Петко поп Иванов. Предметите и облеклата в него са  събрани с помощта  на жителите на Бов, самодейците  и служителите на читалището. 

Сбирката, разположена на втория етаж на читалищната сграда включва много предмети, по-интересните от които са:  ръжен,  месали, кобилици, котли (менци за вода), гърнета, дараци, хурки, мотовилки, чекръци, бърда, нищелки, цеви, сърпове, паламарки, чутура, цедилка (бебешка люлка), мъжки и женски дрехи, пояси, престилки. 

Най-старата  мъжка носия е белодрешно облекло от 1900-та година.

Около 60-те години на миналия век в кв. Скакля се преместват да живеят десетки заселци, донасяйки в Бов своите традиции, обичаи и облекла. В битовия кът има 70-годишна женска носия от с. Заселе, изработена от Александра Генкова. В далечното минало по празник заселката обличала под шаячния литак /пошит с паети и украсен с вълнен ширит/ копринена ръчно везана блуза. В делничен ден под литака е носилa долна грубо изтъкана ленена риза с пошити ръкави. Ръчно изтъкан колан е прихващал литака и ризата. В миналото по време на сватби коланите са се дарявали на девери и деверичници /днешните шафери/. По традиция шафери са ходили несемейни млади момичета и момчета с пъстри, диагонално преметнати колани през едното рамо. По този знак деверичниците се отличавали от останалите сватбари.
Автентичният литак, ризи и колани са дарени на НЧ „Светлина –1896” от Искра Петрова.

През 2010 г. сем. Бона и Димитър Малинови подаряват на читалището хоризонтален стан за тъкане на пътеки, губери, китеници.

В битовия кът могат да се видят и свилени кърпи, козяци, завръзвани черги, шарени пътеки, дарени от: Ангелина Георгиева, Вера Стаменова, Виолета Кръстанова, Гена Виденова, Гина Симеонова, Гинка Николова, Горяна Алексова, Димитрина Атанасова, Иван Иванов, Иванка Делистоянова, Павлина Кардашка, Лиляна Петрова, сем. Лиляна и Димитър Цекови, сем. Людмила и Младен Петрови, Милка Ценова, Николица Николова, Румяна Петрова,  Светлана Петрова, Стефана Филипова, Христо Михайлов и др.

Етнографската сбирка е със свободен достъп и текущо се попълва с дарения.

 

4.2. Летопис на събития и инициативи

2 юли 2006 г.

На читалищната сцена в Бов гостува любителска театрална група към читалище „Градище“, гр. Своге, представяйки пиесата „Старо село накрай света“. Режисьор на постановката Хр. Попов, в ролята на Мата – С. Петрова /председател на НЧ „Светлина“ Бов./

 

5 юли 2006 г.

Читалище „Светлина” е сред 12-те одобрени институции за включването им в проекта „Селска мрежа и Лидер”. Кандидатите са 200 НПО и читалища, но само малка част от тях са получили възможността да участват в обучения за подготовка на местните общности за инициативи, целящи устойчивото развитие на селските райони в България.

 

25 юли 2006 г.

Читалище „Светлина” е одобрено за партньор и участник в Програма „Читалищата – информационни посредници в селските райони”. То е едно от 20-те читалища, поканени да се включат директно в програмата без конкурсно начало поради натрупания опит в последните години като информационен посредник.

 

29 април 2007 г.

В неделния ден се откри обновената Вазова пътека.Тя започва от квартал Скакля на с. Гара Бов, а крайната ù точка е в землището на с. Заселе. По този повод Община Своге организира туристически поход "По стъпките на Вазов" с участието на ученици от гр. Своге, Гара Бов и многобройни любители на планината. Преди стартиране на похода деца от местното читалище рецитираха вазови стихове и участваха в ритуала с благопожелания за туристическия маршрут. Официално откриване на пътеката направи кметът на общината – Е. Атанасов, с пожелание да се ползва със здраве и да се опазва от всички. "Това е само една от многобройните стъпки за развитието на туризма в общината" подчерта той.

Гости на празника бяха: д-р П. Берон – депутат, К. Паскалев – председател на БТС, В. Удев – изпълнителен секретар на БТС и Йорд. Янкулов – председател на ТД "Грохотен". Присътваха още и заместник кметовете на общината – И. Младенов и Д. Христов, кметовете на с. Бов, с. Гара Бов и с.Заселе, представители на медиите. 

Всички походници преминаха през живописни кътчета, по които се вие пътеката, като за кратка почивка се спряха под водопада Скакля, докоснаха се до местата, където е живял прототипът на Вазовия герой Дядо Йоцо.

 

2 август 2007 г.

Днес в ПГ „Отец Паисий“ е учредена местна инициативна група „МИГ Своге“, а читалище „Светлина“ присъства като учредител с двама представители Н. Иванова и К. Сандов. Новата МИГ избра 7-членен управителен съвет, като в него влезе и представител на читалището в  Бов.

 

19 декември 2007 г.

На този ден в мултимедийната зала на ПГ „Велизар Пеев“, гр. Своге НЧ „Светлина“ –  Гара Бов и НЧ „Хр. Ботев“ – с. Церово споделиха пред общинската администрация и представители на читалищата от общината постигнатото по Програма „Читалищата –информационни посредници в селските райони“. Двете читалища са сред 80 одобрени читалища по проект на ПРООН, подкрепен от Министерството на културата и осъществен от Фондация за развитие „Читалища“.

Едни от целите на Програмата са утвърждаване на читалищата като местни информационни посредници с принос в подобряване на качеството на живот в малките общности и стимулиране на гражданско участие.

 

21 декември 2007 г.

В снежния декемврийски ден от 11.30 ч. в читалищното фоайе бе открита изложба на коледни картички, изработени от учениците в местното училище. Всеки, посетил изложбата, имаше възможност да гласува за най-хубава коледна картичка.

На площада в Гара Бов в 12.30 ч. пристигна Дядо Коледа, който изненада дошлите деца с тежък чувал, пълен с подаръци. Намериха се доброволци, които да помогнат на белобрадия старец да пренесе чувала си и да раздаде подаръците на всички деца в Бов на възраст от 1 до 14 г.

В 13.00 ч. Дядо Коледа обяви резултатите от гласуването за най-хубава коледна картичка. Най-много гласове бяха събрали картичките, изработени от Д. Димитрова, В. Борисова и Н. Николова. Кметът на Бов – М. Вутов връчи на децата специални грамоти и подаръци.

Празничната украса и подаръците бяха подсигурени от сем. Надя и Христо Йовови от гр. Своге, инж. И. Кондов от клон „Диабаз“, гр. Своге, В. Анков – РПК „Чавдар“, гр. Своге, представители на търговската мрежа в Бов: С. Петкова –  ЕТ „Прима С“, П. Владов – ЕТ „Рубин“, И. Иванов – ЕТ „ИДАЛ“.

За истинска радоста на децата, в ролята на Дядо Коледа през този ден се вживя фотографът и художник Йордан Йорданов – Дълес.

 

29 януари 2008 г.

Приключи приема на заявки за участие в пилотната програма за практическо обучение (стаж) в читалище на Фондация за развитие "Читалиаща". Стажът е предназначен за изграждане на капацитета на членове на читалищните екипи в посока “развитие на активни граждански общности”. Кандидатурите за стаж във всяко от читалищата-домакини бяха разгледани по реда на постъпването им. Сред одобрените кандидатури е и тази на НЧ „Светлина“ . Фондация за развитие "Читалища" им пожела успешна и ползотворна работа!

 

1 март 2008 г.

 Два бяха поводите за празнуване в този ден в читалището: детският празник „Баба Марта бързала – мартенички вързала“ и Денят на самодееца.

 В късния следобед Баба Марта /П. Кардашка/ закичи с мартеници всички деца, дошли на празника в читалището, а после изненада с мартеници и певиците от женската певчека група „Бовчанки“, репетиращи в този ден. Мгобройни аплодисменти пожъна стихотворението „Аз съм българче“ в изпълнение на малката Тереза, с което тя поздрави всички присъстващи на празника.

 

17 април 2008 г.

В този съботен ден любители на природата от цялата община Своге отделиха част от свободното си време за една интересна туристическа инициатива. В организирания от Община Своге туристически поход взеха участие ученици от почти всички училища в общината, местни планинари и гости на тази красива част от Искърското дефиле.

В 10.00 ч. беше показана мултимедийна презентация за Вазовата екопътека, подготвена от учениците в специалност Спортно-туристически дейности в ПГ “Велизар Пеев” – гр. Своге, с класен ръководител С. Тошева, съвместно с Информационно-обучителния център към НЧ “Светлина” – Гара Бов. Презентацията се състоя в големия салон на читалището и привлече вниманието на зрителите с подробна информация за природните забележителности, намиращи се в обсега на Вазовата пътека, флората, фауната, географските и климатични особености, възможностите за практикуване на различни видове туризъм. Тази презентация е плод на труда на учениците от ПГ “Велизар Пеев”, които в рамките на втория учебен срок проведоха своята учебна практика в центъра в Гара Бов. 

След презентацията походниците се насочиха към Скакля и Вазовата екопътека. Времето благоприятстваше за провеждането на инициативата. За някои познат, за други – не съвсем, туристическият маршрут  разкриваше пред погледа на всички своите красиви гледки. 
Уморени от изкачването на пътеката, стигнали крайната ù точка в село Заселе, за участниците в похода денят бележеше своя край, но всъщност това беше само началото на забавленията. Учениците от ПГ “Велизар Пеев” бяха подготвили спортно-туристически игри на зелената поляна в края на маршрута, които се превърнаха в истински празник за всички участници. Малки и големи взеха участие в дърпането на въже, скачането с чували, а истински интерес предизвикаха разгъването и сгъването на палатки и щафетната надпревара.

Туристическите инициативи продължават с туристическия поход “По стъпките на Вазов” – инициатива, която е част от Празници на Бов 2008  – “Не се гаси туй, що не гасне”.

 

1 март 2009 г.

На този ден читалище „Светлина“ прибави още една страница към традицията Баба Марта да закичва с мартеници децата от Бов. В неделния ден пред обкичената с цветя къщичка П. Кардашка очакваше малчуганите с пълна кошница с мартеници и приказки за мартеницата.

След като закичи всички дошли на празники с бели и червени мартеници Баба Марта влезе и в Неделното училище по грънчарство, в което се провеждаха занятията на хоби-курсистите и завърза мартеници и на малките занаятчии.

Идеята на читалищното настоятелство 1-ви март да се празнува по този начин тръгва преди 18 години, когато местен дърводелец /Д. Малинов/ изработва приказна дървена къщичка, читалището оргнизира празника, а местните търговци осигуряват мартеници за децата. Оттогава до днес 18 поколения в Бов пазят снимки и спомени от своя 1- ви март. Различното на този ден бе, че някои от децата преди 18 години, днес вече със собствени семейства, доведоха своите деца, продължавайки традицията.

Тази година мартениците за празника бяха подсигурени от ЕТ „ИДАЛ“ – И. Иванов.

 

19 септември 2009 г.

Живописна местност над село Бов събра хора от различни поколения. Повод за това бе освещаването на “Светио кладенец” – място познато от десетки години с лечебните свойства на водата, която извира там.

Празничният водосвет извърши протойерей Л. Пешев, в присъствието на Е. Атанасов – кмет на община Своге, Д. Христов – зам.-кмет на община Своге, М. Вутов – кмет на Гара Бов и кметския наместник на село Бов – П. Коцев. „Първият каптаж на извора е направен през 1932 година, когато кладенецът е осветен от отец Иван и отец Григор” – разказа 78-годишният П. Стоянов, най-възрастният жител на селото, който се грижи за поддържането на святото място.

Мястото е познато на местното население като „Светио кладенец”. 74 години по-късно група ентусиасти, сред които П. Алексов, А. Леков, П. Стоянов, В. Георгиев, Н. Цонев, А. Веселинов, Н. Вутов, Т. Лекова и Л. Пешева решават да построят чешма. В резултат на това водата е изследвана и нейните уникалните свойства са доказани – лекува очни, сърдечно-съдови и стомашни заболявания. Интересен факт е, че водата, независимо колко време престоява в затворен съд, не губи качествата си.

Носи се легенда, че високо над чешмата се намирали старо селище и останки от тракийско светилище. Това свято място събра в съботния следобед над стотина гости от столицата, общината, селото и по традиция всеки опита от курбана за здраве. След кратък рецитал на стихове от местната жителка Т. Лекова, кметовете Е. Ататнасов, М. Вутов и П. Коцев прерязаха лентата на новопостроената чешма. “Светио кладенец” бе изграден с материали, предоставени от Община Своге и ГБС – клон „Диабаз” Гара Бов и благодарение на безвъзмездния труд на местните жители.

 

14 декември 2009 г.

На този ден в хотел „България“ гр. София  се проведе официалната церемония по награждаването в конкурса „АГОРА 2009”. „Празници на Бов, 2009 – Традицията е жива” бе едно от 7-те номинирани предложения за най-успешна гражданска инициатива, реализирана от читалище през 2009 г. За участие в конкурса бяха допуснати практики, проекти и инициативи на читалища, които през настоящата година са стимулирали участие на граждани в решаването на проблеми на общността, отговорили са на реални нейни потребности, мобилизирали са подкрепа за различни каузи, повишили са солидарността и доверието, подпомогнали са изграждането на активни общности за местно развитие.

Кандидатури за участие в конкурса бяха подадени от цялата страна. След предварителен подбор, жури в състав: Е. Лисичкова – председател на Управителния съвет на Платформа АГОРА, д-р Р. Сечков – директор на Фондация „С.Е.Г.А.”, доц. д-р В. Янчев – СУ „Климент Охридски”, Д. Цонков – търговски директор на „Тангра мега рок радио”, С. Трайчева – филолог и преводач, Д. Минков – Ппедседател на Фондация „Артист” и С. Анадолиев – управител на Академия за образователни иновации, номинира седем инициативи, сред които и „Празници на Бов, 2009 – Традицията е жива“

След открито гласуване бе отличено Народно читалище "Развитие", гр. Дряново, област Габрово, за развитието на социалната услуга Приемна грижа в община Дряново, под надслов "Ако можеш помогни и в дома си ме вземи". Всички участници получиха сертификат и плакет за „Инициатива на годината, 2009”.

 

25 декември 2009 г.

В първия ден на Коледа от 18 ч. в големия читалищен салон се проведе коледен празник с участието на танцов състав „Нашенки”, формация за модерен балет „Арт-М”, детски танцов състав „Светлина” и детска певческа група.

След концертната програма бяха наградени участниците в конкурса за най-хубава коледна картичка. За всички участници бяха подсигурени награди.

 

24-30 януари  2010 г.

От 24 до 30 януари в гр. Пловдив се проведе 74-тото държавно индивидуално първенство 2010, полуфинал за мъже по класически шах. В него взе участие майсторът на спорта,  кмет на Гара Бов и член на настоятелството на читалището – Марио Вутов.

 Четиридесетте участници играха в 9 кръга по швейцарската схема. М. Вутов се класира на девето място в крайното класиране и така остана сред резервите за участие във финала. Ежегодното първенство се организира от Българската федерация по шахмат. След приключването на полуфинала се проведе 32-ия открит шампионат на България – Мемориал Георги Трингов 2010. В турнира взеха участие над 50 чужденци и общо над 300 шахматисти. Това е абсолютен рекорд за страната ни, а Марио Вутов се класира на двадесет и първо място, сред 20 гросмайстори и 22 международни майстори по шахмат.

 

1 март 2010 г.

За Баба Марта и мартениците винаги ни напомня датата 1-ви март и ни връща назад към традицията да подарим мартеничка и ведър поздрав. Именно традиционният мартенски празник стана повод в читалище „Светлина” – Гара Бов на 1 март да влязат малчуганите от целодневната детска градина и ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където пред своята къщичка ги очакваше добрата Баба Марта.

Малките възпитаници на детската градина нетърпеливо изпълниха песнички и стихчета, а Баба Марта привлече вниманието им, като разказа легендата за празника. Своя първи мартенски поздрав получиха и много новородени дечица от Гара Бов. Придружени от класните си ръководители учениците от основното училище в селището също не пропуснаха да отбележат празничния повод и да поздравят Баба Марта. С изпълнието на песента „Рума мома”, в акомпанимент на китара от В. Кардашки своите връстници поздравиха А. Манолова и Ц. Бориславова. Екипът на читалище „Светлина” изказа своите благодарности на П. Кардашка, която за пореден път успя да пресъздаде успешно образа на Баба Марта, благодарности получи и Св. Стаменов, който дари мартеничките за провеждането на празника в Бов.

 

24 май 2010 г.

По повод 24 май – Ден на българската просвета, култура и на славянската писменост, Началникът на регионалния инспекторат по образованието на Софийска област – Пламен Иванов удостои с почетна грамота Силвия Петрова – директор на Целодневна детска градина – Гара Бов и дългогодишен председател на читалище „Светлина –1896”.

Изборът за награждаване на учители и директори на училища, детски градини и обслужващи звена в Софийска област бе направен по предложение на екип от експерти в инспектората.

 

30 септември 2010 г.

 От 30 септември до 4 октомври в град Ступава в Словакия се проведе ежегодният празник на зелето, който се превръща в тридневно необичайно оживление с разнообразни събития и мероприятия. Партньорството между Община Своге и словашкия град продължи своята традиция и през 2010-а година. За доброто представяне на нашата община тази година се погрижиха самодейни състави на НЧ „Светлина – 1896”, Гара Бов и НЧ „Градище – 1907”, град Своге.

В едночасовата българска танцово-певческа програма взеха участие танцов състав „Нашенки” с хореограф П. Асенова и формация за модерен балет „Арт-М” с ръководител М. Петрова при читалището в Гара Бов, както и женската фолклорна група за автентичен фолклор с ръководител С. Борисова към читалището в град Своге. Представена бе и изложба-базар на керамични сувенири от Неделното училище по грънчарство в Гара Бов. На празничните мероприятия присъстваха: Е. Атанасов – кмет на община Своге, К. Григоров –зам.-кмет, Вероника Маринова – секретар и представители на свогенската общинска администрация. Гостоприемните домакини и този път старателно се погрижиха за своите гости, като им предложха разнообразна културно-познавателна програма.

Празничните мероприятия започнаха с провеждането на бароков концерт в катедралата на град Ступава и традиционното изложение на хризантеми в градската галерия. Групата от община Своге имаше възможност да посети българския културен институт в Братислава, където изнесе самостоятелен концерт на открита сцена в центъра на града. Голям интерес сред посетителите на Ступава предизвика изложението на огромни тикви, зелки, плодове и зеленчуци, аранжирани в причудливи форми.

Докато всички опитваха традиционните местни гозби, на сцената в града-домакин се изявяваха както местни танцови и певчески колективи, така и състави от Чехия, Унгария и България. Въпреки студеното есенно време нашите самодейци имаха възможността да разгледат намиращата се в близост до словашкия град столица на Австрия – Виена. Заредени с добро настроение и доволни от своя престой, представителите на община Своге отправиха своите специални благодарност към любезния домакин, родом от Своге – П. Младенов и неговото семейство, които съпътстваха и обгрижваха свогенскага група през цялото време. Гостуването в Словакия остави след себе си частица от магията на българския фолклор и дъх на глина от керамиката на малките бовски грънчари.

 

21 декември 2010 г.

Традицията повелява до Коледа започнатата работа през годината да се довърши. Затова в миналото нашите баби са гледали запредената хурка да се изпреде, заплетените чорапи да се доплетат, затъканата на стана черга да се дотъче! Спазвайки традицията, затъканата пътека на времето, символ на Празници на Бов, 2010 „По пътеките на времето”, беше свалена от читалищния стан от А. Георгиева и Д. Младенова на 21 декември, преди коледните празници.

В пъстроцветената черга своите шарки, цветове, емоции и послания затъкаха десетки участници в празниците на селището, гости и приятели на читалището. Сътворената пътека е траен спомен и веществено свидетелство за творческата мисъл, талант и ентусиазъм на местните хора!

Традицията повелява преди края на календарната година хората от Бов да подготвят работната програма за празничните инициативи през идната година. Спазвайки традицията, вече пета поредна година участници в тазгодишните празници, кулинари, дарители и организатори се събраха на работна среща – този път и с коледно настроение. На 21 декември 2010 г. петдесетте присъстващи на срещата за Празници на Бов, 2011 споделиха своите предложения за празничните инициативи, заявиха своето желание за участие и подкрепа. И макар че днес традициите на са това, което бяха, хората от двете селища с една история и едно име – Бов, подготвят и очакват трите юбилейни годишнини през настъпващата 2011 г.: 805 г. откакто село Бов носи своето име, 115 г. от основаване на НЧ „Светлина – 1896”, 90 г. от възникването на селище покрай жп линията – Гара Бов.

 

26 януари 2011 г.

Сдружение „Платформа АГОРА” отличи Празници на Бов, 2010 „По пътеките на времето” за особен принос в развитието на местната общност в област ”Изкуство и култура за развитие”. Официалната церемония се състоя на 26 януари в хотел „Дедеман принцес” –София, където Народно читалище „Светлина – 1896” Гара Бов получи плакет, сертификат и сумата от 500 лв. за реализираната читалищна инициатива.

На събитието присъстваха Е. Атанасов – кмет на община Своге, С. Петрова – председател на читалището, инж. И. Иванов – основен дарител на Празниците в Бов, читалищни настоятели и учители. По време на церемонията Празниците бяха представени от участниците в клуб „Млад рицар”, които в мерена реч разказаха за 8-дневните празнични мероприятия:

Нишката на времето снове, легендите за родния ни край.

Потомците на българи от векове празнуват 8 дни през месец май.

Нишката на времето снове и води хората по Вазови пътеки.

Злио камик иска вятъра да спре, с Дядо Йоцо прави горди всеки.

Нишката на времето снове – българска песен, няколко реда.

Шепот от миналото нишки плете, радва младостта, която отгледа.

Нишката на времето снове, „Пъстра трапеза” в Бов ни гостува,

занаяти и конкурси да събере. Приятелството днес най-много струва.

Нишката на времето снове, огньове, танци – вдъхновение.

Нощна приказка, концерт-спектакъл, във въздуха танцува настроение.

Нишката на времето снове по традиция с велосипеди, шах.

Спортът е за силните и смелите – в Бов сме много от тях.

С нишките и времето през годините така вървиме.

Празник е във всеки двор на две селища с една история и едно име.“

В ролята на застъпници на Празници на Бов, 2010 бяха кметът на община Своге и инж. Иван Иванов. Г-н Атанасов сподели, че местната власт покрепя ежегодните празнични инициативи от 2006 година, чрез които се популяризира културно-историческото наследство и природно богатство в селищата от общината.

 

11 април 2011 г.

На този ден читалище „Светлина – 1896” събра представители на различни граждански групи от Бов по повод провеждането на първа дискусия в направление „Алтернативен туризъм”. Дискусионната среща бе организирана в рамките на проект на Платформа АГОРА "Активни граждански общности чрез читалищата в България: втори етап", финансиран от Фондация "Америка за България". На дискусията присъстваха: К. Григоров – зам.-кмет на община Своге, общинските съветници Ю. Леков и Вл. Минчев, М. Вутов – кмет на Гара Бов, Е. Лисичкова – председател на Платформа АГОРА, Г. Петров – председател на Асоциация „Съвременни читалища”, Б. Илиева – координатор проекти „Платформа АГОРА”, Св. Тодоров от ТИЦ – Своге, представителите от БАН – М. Славкова и Йел. Ахмедова, собственици на туристическите бази в Бов. След представянето на проектната инициатива и определянето на критерии за изведените предложения, присъстващите имаха възможността да споделят своите виждания за проблемите на селището и да заявят гражданската си позиция относно тяхното разрешаване. Множеството изказвания засегнаха темата за замърсяването с отпадъци в селището, рушащите се сгради, неподдържаната туристическа инфраструктура, липсата на информационни табла и указателни табели.

Предложенията бяха разнообразни и благодарение на тях се стигна до: определяне на ден за почистване на селището – 30 април 2011г. , като всеки един от присъстващите се ангажира да обедини около себе си живеещите в съседство; създадване на 2 граждански екипа за работа по осъществяването на дейности, свързани със: създаването на туристически информационен център, който да се заеме с разрешаването на изведените проблеми в сферата на туризма и инициирането на екоотряд, който да се грижи за почистването както на селището като цяло, така и на туристическите обекти в него. Група граждани поеха отговорност за ремонтирането и обновяването на детската пощадка в центъра на селището със собствени средства; младежите от селото се ангажираха с частично почистване на коритото на река Трескавец в района на жп гарата.

Като резултат от проведения граждаски форум, извеждането на приоритетни проблеми и начините за тяхното разрешаване Сдружение „Платформа АГОРА” ще финансира разрешаването на тези проблеми посредством инициатива с $5000. След изведените резултати присъстващите се разделиха с дата за нова среща, заявена подкрепа от местната власт, множество поети ангажименти и ентусиазъм да направят Бов едно по-красиво и гостоприемно място за живот, туризъм и почивка.

 

27 май 2011 г.

Проектната инициатива на Платформа АГОРА „Активни граждански общности чрез читалищата”, която се осъществява в читалище „Светлина – 1896”, Гара Бов премина към своя втори етап. На 27 май в малкия читалищен салон се проведе втората гражданска дискусия в направление „Алтернативен туризъм”, която събра над двадесет местни жители. При провеждането на първия дискусионен форум бяха изведени две основни проблемни области: екологията и чистотата на населеното място и липсата на туристическа информация и недостатъчното популяризиране на туристическите ресурси в Бов. Постъпилите предложения за разрешаването на посочените проблеми бяха разнообразни и благодарение на тях се стигна до създаването на два граждански екипа за работа по: създаването на туристически информационен център, който да се заеме с разрешаването на изведените проблемите в сферата на туризма, и сформирането на екоотряд, който да се грижи за почистването както на селището като цяло, така и на туристическите обекти и маршрути в него.

В периода между първата и втората граждански дискусии двата екипа работиха заедно. Бяха проведени общо 5 работни срещи, на които се обобщиха предложенията, поеха се конкретни ангажименти, проучваха се възможности. На една от тях участие взе и П. Петров – експерт по алтернативните форми за туризъм, който направи оценка на наличните ресурси и спомогна работата на екипите. Гражданските екипи не само проучваха и обсъждаха, а вследствие на проведените срещи бяха реализирани няколко конкретни инициативи с осезаем краен резултат. Част от тях бяха почистването на центъра на Гара Бов, инициираното цялостно пролетно почистване на селището, ремонтирането на детската площадка в централната селищна част. В тези доброволни инициативи се включиха над 100 човека. Освен множеството граждани от Бов, своята подкрепа оказа и местната власт в лицето на зам.-кмета на община Своге – К. Григоров, общ. съветник – Ю. Леков, кметът на Гара Бов – М. Вутов, Горско стопанство – Своге. Втората гражданска дискусия постави край на текущото обсъждане в сферата на туризма и начало на бъдещото реализиране на планираната проектната инициатива.

Предстоят дейности, свързани с построяването и откриването на туристически информационен център в Гара Бов, поставянето на туристически информационни табла и указателни табели, създаването на нов екомаршрут в направление Гара Бов – село Бов, обучението на местни туристически гидове и мн. др. Планираните инициативи ще бъдат осъществени в рамките на следващите десет месеца, благодарение на финансирането от страна на Платформа АГОРА и Фондация „Америка за България”, а тяхното официално откриване ще бъде в рамките на Празници на Бов, 2012.

 

25 декември 2011 г.

Навръх Коледа от 18 ч. в големия читалищен салон на Гара Бов празничен концерт-спектакъл „Бов избра Коледа“ с участие на местни любителски състави. Празникът продължи на площада с народно веселие и греяно вино, подготвено от П. Владов, и снимки с Дядо Коледа /Младен Петров/.

 

1 март 2011 г.

В празничния ден Баба Марта /П.Кардашка/ пред своята къщичка в читалището закичи с мартеница всички деца, дошли на празника, с пожеланието „да са бели и червени през цялата година“. Много от празнуващите си направиха снимки с Баба Марта.

 

6 март 2012 г.

На този ден в хотел ДЕДЕМАН ПРИНЦЕС, гр. София се проведе конкурс "Агора" за най-успешна гражданска инициатива, реализирана от читалищата през 2011 г. В конкурса от 49-те участващи предложения от цялата страна само 10 нициативи на читалища бяха отличени.

Една от 10-те номинирани бе и инициативата на НЧ „Светлина – 1896”, Гара Бов: Нека ви разкажа за моя роден край, която бе представена на конкурса от Л. Петрова – член на читалищното настоятелство, Н. Петрова – председател на клуб „Млад рицар” в Гара Бов и А. Петров – участник в клуба.

Нека ви разкажа за моя роден край е местна кауза за популяризиране на културно-историческото наследство, която провокира създаването на сборник с исторически проучвания, легенди, митове и предания за селищата в община Своге. Обединените усилия на автори, дарители и партньори доведоха до издаване и отпечатване на книгата "Бов – шепот от миналото" с 57 произведения, групирани в три части: „Шепот от миналото" съдържа проучвания за бовския край и картографски приложения за историческите паметници в района; „Защото има българи от векове" – с най-добрите легенди, предания и разкази за селищата в община Своге, участвали в едноименен литературен конкурс; „Хора от Бов, които трябва да знаем и помним" – с биографични данни и спомени за личности с принос за развитието на Бов. В Европейската година на доброволчеството и дарителството 32-ма автори, на възраст от 9 до 79-годишна възраст, безплатно предоставиха своите произведения за включване в сборника.

Участниците в клуб „Млад рицар“ Гара Бов заедно с неговия председател /учителката Н. Петрова/ положиха основата на третата част на сборника „Хора от Бов, които трябва да знаем и помним“. Чрез посредничеството на ББИА /Българската библиотечно-информационна асоциация/ читалището, като съставител на сборника, получи безплатни юридически консултации при документалното уреждане на авторските права във връзка със Закона за авторското право и сродните му права. Р. Трашлиева – преподавател по литература в ПГ „Велизар Пеев“ гр. Своге, направи безплатна редакция на текстовете в книгата. Инж. И. Иванов, в качеството си на дарител и командер на Командерия „Св. Иван Рилски“, финансира в размер на 2000 лв. отпечатването на сборника.

Читалищният екип структурира съдържанието, изготви обложката на сборника и прилежащите книгоразделители, а впоследствие читалищното издателство издаде сборника. Журналистката Л. Петрова състави предисловието на книгата и заедно с писателя Н. Николов от Съюза на независимите български писатели направиха публичното ù представяне в рамките на Празници на Бов, 2011 г.

Ефектът от изготвянето и публикуването на сборника се изразява в обогатяване на знанията за родния край на местните хора и живеещи извън територията на общината. Бе създаден нов продукт с местно значение в областта на книжовното културно-историческо наследство, предизвикващ интереса на стотиците туристи и гости, посещаващи селището. Тази кауза обедини и насърчи местната общност за нови проучвания, формира и възпита родолюбиви ученици и младежи, допринесе за изграждането на стойностна ценностна система. Не на последно място сборникът подпомогна учебния процес на учениците в началния курс на местното училище, предоставен е на свободен достъп и заемане за дома от читалищната библиотека, предлага се и за продажба.

Из книгата „Бов-шепот от миналото“: „Какво обединява миналото и бъдещето, легендите и фактите? Как хората са вписали имената си в местната история? Отговорите са в книгата, чийто страници съм разтворила, приятелю. В нея са преплетени гледните точки на няколко поколения българи. От книгата, приятелю, ще научиш много, ще се забавляваш, ще се възхищаваш, ще се учудиш, ще се натъжиш. Накрая ще разбереш колко важно е да пазиш спомените на своите деди, за да осмислиш днешното си битие.” /Л. Петрова/

Историята: „…През 1967 година прочетох статията “Кондофрей” в списанието “Наша родина”. Според тази статия с. Бов е основано от маркиз дьо Сен Бьов. Той е участвал в Четвъртия кръстоносен поход. През 1205 година той бил пленен заедно с императора на Латинската империя Балдуин Фландърски от войските на цар Калоян при гр. Одрин... След смъртта на Балдуин в 1206 година маркиз дьо Сен Бьов заедно с още 1000 рицари били изпратени в Искърското дефиле, където според статията той основал село, което и сега носи неговото име. Според устните сведения на автора на статията Йордан Вълчев, данните за написването на тази статия са му дадени от проф. Дуйчев, който ги е открил във Ватиканската библиотека, където е работил 18 години...” /И. Ковачев/

Легендите: „…В село Бов, срещу Вазовата къща, отсреща скалата се намира Тънкосерската пещера. Местните хората я наричат още и “Мечата дупка”. Носи се дума, че в далечното минало комитите на Дойно Белев се криели в тази пещера. За да не се изгубят, комитите връзвали канап в началото на пещерата и тръгвали да обикалят разклоненията ù. Една сутрин, след като пренощували в пещерата, хайдутите открили до заспалия им другар спяща мечка и оттогава я кръстили “Мечата дупка”. /М. Василев/ Хората: „Тук, в бовския край, Иван Вазов среща слепия дядо Йордан, който е прототип на героя Дядо Йоцо в едноименния му разказ “Дядо Йоцо гледа”. И днес над железопътната линия над Гара Бов стои така нареченият Злио камик, откъдето Дядо Йоцо е приветствал Нова България, а зидовете на кошарите на слепия старец още пазят спомена за миналите времена и посещението на класика на българската литература.../Е. Петков/ „Коца Иванов, роден през 1899, се пенсионирал като стрелочник на гара Бов. Той се отличавал с изключителната си работоспособност и не дотам благия си характер. Ето един интересен случай: Цар Борис пътувал като машинист на парен локомотив и спира на гара Бов да си купи баничка. Чиновникът от гарата дал зелен семафор, т.е. влакът да тръгва, но композицията не потегля. Тогава дядо ми Коца хуква към горната стрелка да провери какво става и отивайки при машиниста, му теглил един „бовски поздрав”. Машинистът се смутил, но нищо не казал, качил се във влака и веднага потеглил. След около час от жп гара Своге се обадили, че машинистът на товарния влак бил цар Борис. Дядо ми се строполил на една пейка силно притеснен, че ще бъде уволнен. Последствия не е имало.” /инж. И. Иванов/

Инициативата на НЧ „Светлина – 1896”, Гара Бов, заедно с още 8 читалищни предложения получиха плакети, сертификати и предметни награди.

 

29 ноември 2012 г.

Сдружение „Платформа АГОРА”, съвместно с Фондация „Америка за България” и Българския дарителски форум организираха първото по рода си събитие, което срещна индивидуални и корпоративни дарители с представители на седем малки общности от страната. Форумът се състоя на 29 ноември и участие в него взе НЧ „Светлина – 1896”, Гара Бов.

Събитието имаше за цел да създаде среда за взаимодействие между социално отговорния бизнес и индивидуални дарители с активни представители на 7 общности от малки населени места и да провокира дарителство в подкрепа на техните граждански инициативи. Една от 7-те представени инициативи на форума бе тази на бовското читалище, което продължава своите усилия за развитието на туризма.

Част от сформирания граждански екип в Бов, който преди повече от година почисти селището, включи се в обновяването на централната част на селото, построи туристическия информационен център и създаде новата туристическа пътека „Под камико”, представи пред присъстващите дарители и гости своята нова идея. Желанието на младите хора е в приземния етаж на читалищната сграда да бъде създадена интерактивна експозиция на Стара планина. Това място, подобно на музей ще представя площта на планината, включително и дела ù в Сърбия, под формата на макет. Върху него по интерактивен метод ще бъдат проектирани промяната в годишните времена на територията на планината, етнографските области с характерния поминък за тях, по-важните исторически събития, случили се в Стара планина. Тази амбициозна задача обаче трябва да започне с първите стъпки, а именно – ремонтиране на помещението от 240 кв. м., изграждането на ел. инсталация, набирането на доброволци за изготвянето на специализирания софтуер и т.н.

Представянето на бъдещата инициатива грабна вниманието на гостите с иновативния си подход за привличане на туристи на територията на община Своге.  Това допринесе за направено индивидуално финансово дарение в рамките на 500 лв., ангажимент от страна на корпоративен дарител за осигуряването на част от материалите за ремонт на помещението, а представители от неправителствени организации предложиха своя доброволен труд за реализиране на инициативата.

Участието във форума „Зареди промяна” се превърна в едно своеобразно продължение на положените от читалището и местната общност в Бов усилия в сферата на Туризма и провокира търсенето на възможности за бъдещата реализация.

 

25 декември 2012 г.

Коледният концерт на читалищната сцена в Бов бе с участието на местните танцови състави "Бовянче" и "Арт М", както и на свогенския театрален колектив с ръководител М. Любенова.

Пред Неделното училище по грънчарство бе уредена изложба-базар на керамични сувенири, подготвена от преподавателите по грънчарство Д. Петрова и В. Найденов. Празникът продължи на площада с народни хора, греяна ракия и ароматно вино. За музиката на площада се беше погрижил Динко Банов, а казаните с безплатните сгряващи питиета беше приготвил Петър Владов.

 

1 март 2013 г.

На 1 март в Бов празнуваха малки, големи и вече пораснали деца. На обяд Баба Марта тръгна да честити празника на работещите в магазините, кметството, жп гарата... От 14 ч. в читалищната библиотека Зонта клуб "Св. София" организира, съвместно с читалището, „Пролетен празник на книгата“, на който родители четяха приказки и гатанки, децата посрещнаха Баба Марта с песнички и стихчета, а накрая получиха книжка и мартенички.

Преди да си тръгнат за вкъщи, малчуганите танцуваха на организираната за тях безплатна дискотека и си направиха снимки пред къщичката на Баба Марта.

 

14 март 2013 г.

На този ден в гр. София в „Принцес хотел“ в Конкурс АГОРА, 2012 се представиха 10-те номинирани граждански инициативи, реализирани от читалища.Сред тях бе и бовският проект за изграждане на Туристически информационен център и туристическа пътека "Под камико". Инициативата бе представена от 4-ма доброволци, участващи в проекта: Б. Новков, М. Петрова, С. Петров и обучителят на туристическите водачи – В.  Гурев.

Почетен плакет и сертификат на бовските представители бе връчен от инж. Георги Петров – Председател на Асоциация „Съвременни читалища“.

 

11 октомври 2013 г.

Днес в читалище „Светлина – 1896”, Гара Бов се проведе тематична среща „Как да се държим в църква”. Това бе първата от поредица инициативи с участието на богослова А. Палева и протойерей Л. Пешев, под общо название ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН.

Под формата на беседа А. Палева запозна присъстващите с основните правила за поведение в църква и представи текстовете на някои църковни молитви. За хората, дошли на срещата, лекторът бе подготвил и два видеофилма за християнските ценности. Породените въпроси, по време на срещата получиха изчерпателни отговори от богослова и свещеника.

В края на срещата прот. Л. Пешев сподели, че в Гара Бов ще бъде издигнат православен храм с името „Св. Троица” и е въпрос на  време да бъде направена първата копка. Интересното за новия храм е, че той ще е кръстокуполен /застроената му площ от 82 кв. м. ще следва формата на кръст/ по идея на свещеника. Името на бъдещата църква е тясно свързано с традиционния празник и събор на Гара Бов, който се отбелязва на „Петдесетница”.

Петдесетница или Ден на Света Троица е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (след Великден). Библиотекарят Н. Иванова сподели, че по идея на бовското читалищно настоятелство е поръчана и вече е изработена летописна книга за храма, в която да се отразяват най-важните и значими събития. Луксозната книга, с дебели червени корици и позлатени страници, е съвместно дарение за бъдещата църква от прот. Л. Пешев и читалището в Бов.

По време на Възраждането трите духовни стълба на българския народ са били училището, църквата и читалището. Въпреки че човешките ценностите днес са променени, връщането ни към миналото и корените на народа ни, може отново да провокира и обедини хората, превръщайки ги в единна родолюбива общност. Това е очакването на повечето бивши и настоящи читалищни настоятели в селището.

Екипът на НЧ "Светлина – 1896" текущо ще събира предложения за тематични срещи и компетентни лектори, които биха се включили на доброволни начала в инициативата ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН.

 

25 декември 2013 г.

Навръх Коледа от 16.00 часа започна празничният концерт  „Заедно на Коледа” в салона на НЧ „Светлина – 1896”.  Програмата бе открита от 2- годишни сурвакари. Пред 300 човека публика най-малките участници излязоха на сцената с народни носии и ръчно изработени сурвачки.

Танцовите състави „Нашенки ” и „Бовянче” с ръководител М. Петрова и корепетитори В. Божилов и Е. Илиев представиха танците: „Мило либе”, „ Сестра брата кани”, „Малките животни”, „Кисмет”, „Копаница”, „Ча-ча-ча ” и „Шопска сюита”. В програмата участавха и трите групи от танцова формация „Атр-М” с ръководител М. Андонова. Те се представиха с танците: „Мамбо”, „RNB”, “Кънтри” и “Рома ле”. В импровизацията „Калпаците” се включиха: В. Божилов, Е. Илиев, Р. Колева, Г. Димитрова и М. Петрова, а театрална сценка с бовски привкус бе изпълнена от семейство Людмила и Младен Петрови.

На родна сцена, след много години, отново пя П. Валентинова, която представи две гръцки песни и авторската песен  „Молитва”. С коледни стихчета публиката бе зарадвана от К. Новкова, Д. Новков, Т. Емилова, Е. Иванова и Е. Лазарова. С празнични коледарски наричания се включи и група ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, подготвена от учителката Николина Тошева. На финала на концертната програма М. Вутов – кмет на Бов, отправи коледни пожелания към жителите и гостите на Бов.

Настоятелството на НЧ ”Светлина –1896” благодари на всички участници, дарители и зрители за това, че бяха заедно на Коледа и пожела: „ Нека всяка Коледа читалищната сцена да събира и връща в Бов порасналите вече танцьори, певци и актьори, така както трапезата на Бъдни вечер събира хората от едно семейство.“

След концертната програма празненството продължи с греяно вино, бовска ракия и кръшни хора на площада. Дарители за празника бяха: П. Владов, Н. Марков, Г. Малинов, Н. Симеонов, М. Андонова и И. Андонов. За празничното насторние по време на концерта и на площадното веселие се погрижиха: Ал. Григоров, В. Божилов и Д. Банов.

 

1 март 2014 г.

В първия ден на м. март Баба Марта зарадва малки и големи на площада в Бов. Тя пристигна заедно със своите внучки (Рая и Сияна). След като обиколи търговските обекти, гарата и кметството,  раздаде заедно с помощнички си „мартенски усмивки“ на малки и големи деца, дошли на празника.

Както всяка година, така и тази, П. Кардашка (Баба Марта) посвети един ден от живота си на традициите в Бов. Доволните малчугани си направиха снимки за спомен. Мартениците във вид на „усмивки“ бяха изработени от доброволци, а материалите за тях бяха дарени от Александър Еленков. 

 

2 март 2014 г.

От началото на м. януари до началото на м. март читалищното настоятелство се ангажира с набиране на парични средства за ушиване на голям български флаг по случай националния празник на България – 3 март. Идеята за ушиване на знамето е на Боян Новков.

Патриотичното дело обедини жители и приятели на Бов. Двете шивачки – Роза Гекова и Десислава  Николова се включиха в инициативата, като на доброволни начала в рамките на няколко дни 18 ч. шиха знамето в местното читалище.

В отворена книга за дарения в читалищната библиотека се вписват 92 дарители, които събират общо 1033.00 лв.  Събраната сума е предоставена на Боян Новков, който закупува материалите за изработка на знамето, организира транспорта и координира монтажа. За дейностите са разходвани 833.60 лв, а остатъкът от събраните дарения е заделен за ново знаме през 2015 г.

На 2-ри март алпинисти-доброволци се заеха с осъществяване на спускане на знамето, което отне часове усилена работа при неблагоприятни атмосферни условия. Около обяд огромното знаме с площ от 720 кв. м. се развя над Гара Бов от скалата, която бовяни наричат „Малката Шипка”. Голям медиен интерес предизвика местната инициатива по ушиване и спускане на българския трибагреник в навечерието на Националния празник на България. В този ден центърът на селото бе пълен с местни хора, присъстваха гости и журналисти.

С приключване на дарителската кампания за знамето в библиотеката, читалището пожела: „Инициативата да вдъхнови местната общност и следващата година всяка къща в Бов да посрещне 3-ти март с трибагреник.“

Списък на лицата, участвали с финансови дарения за ушиване на  знамето в Бов по случай 3-ти март: Националния празник на България  

Албена Злакьова

Галя Петкова

Иван Новков

Нина Иванова

Александра Илиева

Ганка Петрова

Ивайло Петков

Пенка Иванова

Ангелина Алексова

Гергана Виткова

Красимир Иванов

Петко и Блага Петрови

Ани Михайлова

Гергана Георгиева

Красина Петкова

Петър Владов

Антон Дончев

Георги Бояджиев

Lauura Dauis

Петя Петрова

Асен Николов

Георги Георгиев

Левтера Петрова

Радка Трашлиева

Асен Харалампиев

Георгина Георгиева

Лилия Павлова

Роза Гекова

Благой Пешев

Гина Симеонова

Лина Димитрова

Росен Колев

Благойка Василева

Дамяна Валериева

Лъчезар Евгениев

Росица Георгиева

Борислав Николов

Дарина Ценова

Любка Найденова

Светла Величкова

Валентин Вутов

Димитър Владов

Мадлен Кирилова

Светлозар Стаменов

Валентин Георгиев

Димитър Димитров

Мариела Бориславова

Силвия Димитрова

Валери Бориславов

Елица Милева

Мариела Найденова

Силвия Петрова

Валя Ангелова

Емил Илиев

Мариела Петрова

Симона Борисова

Васил Иванов

Жасмина Тодорова

Марина Дамянова

Снежана Новкова

Венета Димитрова

Jeraldine Scott

Мария Монтойя

Спасийка Колева

Вера Димитрова

Jonus Scott

Методи Младенов

Стефан Стоянов

Вера Стаменова

Здравка Стаменова

Милен Петров

Стоян Стоянов

Веска Павлова

Зорница Димитрова

Мирослав Петров

Тедислав Петров

Веселин Стоименов

Ива Петрова

Невена Петрова

Цветан Найденов

Виолета Асенова

Иван Георгиев

Незабравка Лалова

Цветан Петков

Виолета Кръстанова

Иван Иванов

Николай Симеонов

Цветелин Бориславов

Галя Банова

Иван Иванов

Николина Иванова

Цветко Димитров

 

9 май 2014 г.

На този ден любителски театър „АСОРТИ" към НЧ „Градище 1907", гр. Своге представя предпремиерно в Бов комедията „На сватба". Режисьор на постановката е М. Любенова.

 

aвгуст 2014 г.

През този месец НЧ „Светлина – 1896” и Кметство Бов  поставят начало на нова съвместна инициатива БЪЛГАРЧЕ НА БОВ. Целта на родолюбивото начинание е да се популяризират старите бовски традиции и обреди чрез снимки на деца с автентични облекла и предмети от бита на бовчаните в миналото, съпътствани с кратки описания.

Организаторите предвиждат във ФБ страницата на Бов да публикуват всички предложения, отговарящи на изискванията, като изборът на Българче на Бов да премине през 2 етапа. По време на първия етап всеки участник с по една снимка, събрала най-много гласове от ФБ, продължава участието си в инициативата на втори етап за окончателени избор по време на Коледния празник в Бов чрез гласуване от публиката.

Детето, събрало най-много гласове, получава приза БЪЛГАРЧЕ НА БОВ, парична награда и става лице на ПРАЗНИЦИ НА БОВ. Награждаването се предвижда на 3 март – Националния празник на България.

Организаторите възнамеряват инициативата да стане ежегодна.

 

1 август 2014 г.

На площада в Гара Бов читалищното настоятелство организира безплатно лятно кино, с прожекция на видеофилм, създаден от празничните инициативи от традиционните Празници на Бов през 2014 г.

 

7 ноември 2014 г.

На този ден бе организирана „Петъчна партия шах на открито“. Шахматната площадка в Бов събра малки и големи любители на шахмата. Намеренията на местното читалище и кметството са всеки първи петък на календарния месец в Гара Бов, под ръководството на Сл. Митров, любителите на шахмата безплатно да се забавляват и мерят сили на откритата шахматна площадка в центъра на селището.

„ВСИЧКИ СРЕЩУ КМЕТА" с майстора на спорта по шахмат и кмет на Бов – Марио Вутов, постави началото на ежемесечните шахматни срещи в Бов.

 

25 декември 2014 г.

За поредна година жители и гости на Бов посрещнаха заедно Рождество Христово. В читалищния салон Коледният празник започна с послания от коледни ангелчета: Коледа е! Нека има здраве, изобилие и благодат, нека всеки да бъде с обич и радост богат! Нека ангели закрилят живота ви! Вярвайте в чудеса! Нека всички хора в мир да живеят навред по света!Нека да прощаваме и повече да се обичаме! Ръка в нуджа да подаваме и доброто да привличаме! Нека Бог да благослови мечтите ви и да ги претвори във дните ви! Нека си подарим топлина и любов! Нека на Коледа винаги да празнуваме в Бов!

В едночасовия КОЛЕДЕН ПРАЗНИК участваха танцов състав "Бовянче" с ръководител М. Петрова, танцов състав "Лудо-младо" с ръководител Л. Димитрова и корепетитори В. Божилов и Е. Илиев, театрална формация "Льо Бов" с ръководител М. Любенова. Детска театрална група с ръководител И. Димитрова представи „В клас преди Коледа“ с участието на Б. Савов, В. Стоянов, В. Цветанов, Т. Иванова.

Сценките „На гарата“, „Женитба“, „В библиотеката“, „Той и тя“, „В Бов няма такава лябов“ бяха в изпълнение на Е. Иванов, И. Маринкова, И. Димитрова, Л. Петрова, М. Шиников, Р. Кръстев.

По време на Коледния празник бяха представени и 9-те участници в инициативата „Българче на Бов 2014”, които чрез снимки разказаха за 37 автентични бовски предмети и облекла, популяризираха старите бовски традиции, събраха в едно младостта и миналото на Бов. По предварително обявения регламент към гласовете събрани от децата във ФБ се прибавиха и тези, които публиката даде след концерта. Най-много гласове от участниците събра 3-годишната Йоана.

Десетки малки и нетърпеливи зрители след концерта си направиха снимки пред къщичката на добрия старец, където всеки можеше да се наслади на изложбата-базар, уредена от Ал. Илиева, ръководител на арт ателие "Сръчко".

Дядо Коледа по Коледа бе М. Младенов, а коледни колачета за всички участници в празничния концерт бяха подсигурени от хлебопекарната на Н. Марков от гр. Своге.

 

1 март 2015

По традиция на този ден Баба Марта гостува на децата в Бов. Тази година тя завърза над 100 мартеници на малки и големи жители и гости на селището.  Добрата баба обиколи  селото, подари  мартеници на случайни минувачи, а после се прибра пред своята къщичка  във фоайето на НЧ „Светлина – 1896”, където я чакаха децата.

На тазгодишните мартеници, направени с помощта на децата и подкрепата на клуб „Млад рицар”, освен белия и червен конец, символи на здраве и късмет, имаше и „златна” паричка, наречена за благоденствие.

Десетки години вече П. Кардашка усмихва малки и големи на 1-ви март. Децата са свикнали с нея толкова много, че повечето от тях през цялата година я наричат Баба Марта.

 

3 март  2015 г.

Националният празник на България събра в Бов различни поколения на едно място и обедини два повода в един ден: 137 години от Освобождението на България и награждаването на участниците в инициативата "Българче на Бов, 2014".

Малкият читалищен салон се оказа тесен  да събере дошлите да видят презентацията, посветена на Освобождението и да споделят вълненията на 9-те  "Българчета на Бов" –Алекс, Ванеса, Ерика, Йоана, Мартина, Михаела, Радослава, Тереза и Юлиан. Ерика и Тереза посрещаха гостите с лентички от българския трикольор. Стихогвопението „Аз съм българче” в изпълнение на Валентин Емилов Стоянов притаи дъха на присъстващите.

Поздравителни писма към Кметството, читалището и участниците в инициативата бяха получени от директора на Националния исторически музей – проф. Б. Димитров и от В. Анков – председател на РПК „Чавдар" гр. Своге.

Кметът на Бов – М. Вутов награди участниците в инициативата и връчи чек от 100 лв. на Йоана Светломирова, избрана за „Българче на Бов, 2014". От името на читалищното настоятелство д-р инж. Методи Младенов връчи на децата поименни купи с герба на Бов. От Националния исторически музей българчетата получиха предметни награди, книги и покана за безплатно посещение на Детския арт център на музея. Сдружение "Азбукари" ги зарадва с по една прекрасна образователна карта.  РПК "Чавдар" гр. Своге усмихна всички деца с по едно българско знаме, лакомства и мартеници,  местният свещеник  прот. Л. Пешев беше подсигурил  библии за деца.

 

9 април 2015 г.

Този ден бе за делата и децата на клуб „Млад рицар". По предложение на председателя на клуба Н. Николов в Бов местното читалище събра деца от клуба, училището и гостуващите през пролетната ваканция в селището ни малчугани. За всички тях организаторът бе подсигурил яйца и великденски бои, които дадоха възможност за проявление на детското въображение. Десетки яйца бяха боядисани и декорирани, с част от тях се направи импровизирана изложба в двора на дървената къщичка в читалището. 

Децата от клуба приготвиха великденски вързопчета с боядисаните яйца, които ще раздадат по празниците на самотните и възрастни хора в Бов.

 

18 август 2015

В Третия фолклорен събор "Хоро се вие - песен се пее" в с. Миланово от името на читалището се представи Румен Кръстев с хумористични изпълнения. Празникът събра стотици любители на фолклора от общината и страната

 

21 септември 2015 г.

Любителски състави и клубове към читалището в Гара Бов бяха част от Националния фестивал на кешкека и народните умения Радилово, 2015. Фестивалът е сред 50-те атрактивни събития в България и е една от атракциите на Европейската столица на културата Пловдив, 2019. В категория Фолклор участваха детски танцов състав „Лудо-младо” и танцова формация „Самодейци”  с ръководител Л. Димитрова. След официалното откриване на фестивала на лятна сцена в центъра на селото пред стотици зрители бовските танцьори представиха Шопски танц, Северняшки танц и Шопска сюита.

В категория Художествени занаяти читалището се  представи с изложба-базар на керамика от Неделното училище по грънчарство и ръчни плетива от клуб „Бовска плетка-наметка”. Д. Петрова – преподавател в неделното училище и Б. Пеева от клуба за ръчно плетиво ангажираха вниманието на ценителите с красиви сувенири, предмети и аксесоари, като заедно с това разказваха на гостите на фестивала за традициите и обичаите в бовския край.

В следобедните часове бовските танцьори и занаятчии посетиха музейната сбирка на болницата на Лейди Странгфорд в Радилово, на връщане истински се позабавляваха в атрактивния пазарджишки парк-остров „Свобода”, донасяйки си  „късче” от прекрасната фестивална атмосфера.

Представянето на местните любителски състави и клубове на националния фестивал стана с подкрепата на Община Своге, която подсигури автобусния транпорт за 25-те участници.

 

1 октомври 2015 г.

По случай Международния ден на възрастните хора НЧ „Светлина – 1896” и ОУ „Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов организираха празник за хората от третата възраст в селището. Инициативата бе подкрепена от местния клуб „Млад рицар”. Библиотеката се оказа тясна да събере хората, които бяха дошли и затова празникът се проведе в малкия читалищен салон.

Приветстия към празнуващите поднесоха председателят на местния пенсионерски клуб Кр. Иванов, директорът на ОУ„Св. св. Кирил и Методий”  Л. Грозданов и кандидатите за кмет на Бов Н. Тошева и М. Вутов.

В подготвената от библиотеката мултимедийна презентация „старите” и „новите” приказки за старите хора оживяха с мъдростта и посланията си. „В  днешния ден няма нищо по-естествено от обичта, грижата, уважението и привързаността към възрастните хора. На вас ние, по-младите, дължим всичко, което сме научили в живота си, дължим мъдрите уроци, които ни давате всеки ден. Подкрепяте ни, успокоявате ни, помагате ни. На вас дължим читалището, в което се намираме, да бъде такова каквото е – от библиотеката и сцената до дантелените пердета и шарените чорапи.”

Учениците от 4-ти клас с кл. ръководител М. Любенова бяха подготвили стихчета и поздравителни картички за хората от третата възраст. Някои от бабите четоха стихове други баби и дядовци разказваха спомени от детството си.

Дядо Весо впечатли децата с това, че когато преди 80 години ходел на училище  „събувал цървулите си пред училищния вход и заедно с другите деца влизали боси в класната стая”. Баба Жани разказа как през зимата са слизали пеш от с. Бов до училището в Гара Бов и как по-големите момчетата правели пъртина в дълбокия сняг на по-слабите и по-малките ученици. Баба Лета разака забавна случка за счупената дръжка на ученическото знаме. Баба Вили от клуб „Бовска плетка-наметка” бе подготвила за всички празнуващи по цвете от своята градина.

Учениците от клуб „Млад рицар” поздравиха бабите и дядовците, пожелаха им да са живи и здрави и, за да е сладък празникът, раздадоха от името на клуба лакомства на всички присъстващи.

„Самотата е най-страшна!” – така определят най-голямата трудност в живота си възрастните хора. Срещата на деца с възрастни не може да се замени с урок в учебник, с разказана случка. Тя се преживява. Накрая на празника присъстващите си пожелаха празникът да се превърне в ежегодна традиция на всеки 1 октомври.

30 октомври 2015 г.

В навечерието на Деня на народните будители ученическа театрална формация  „Чудаците" с ръководител Кр. Пешева подариха на любителите на театъра в Бов незабравими мигове. Учениците от СОУ „И. Вазов“ гр. Своге представиха пиесата „Хотел между тоя и оня свят" пред бовска публика.

25 декемви 2015 г.

Празникът на Коледа  започна с пристигането на Дядо Коледа /Младен Петров/ и снимки на децата с добрия старец на площада в Бов, под елхата на шейната.

 В 16 ч. читалищният салон събра жители и гости на Бов. Коледният празник откри кметът на Бов г-н Марио Вутов. За магията на Коледа допринесоха: танцовите състави „Лудо-младо” и „Самодейци”  с р-л Л. Димитрова, танцов състав „Бовянче” с р-л М. Петрова, формация за модерен балет с р-л М. Андонова, куклен театър на децата в 4 клас от местното училище с р-л М.  Любенова, театрална група с участието на Емил Илиев, Евгени Руменов, Ирина Димитрова и Румен Кръстев.

По време на празника бяха представени и тазгодишните участници в инициатива  „Българче на Бов”. Най-много гласове събра  11-месечният  Деан. Награждаването на всички участници в инициативата ще се извърши на Националния празник на България – 3 март 2016 г.

На финала на  празника Дядо Коледа отправи към публиката следното послание: „Честито Рождесво ви пожелавам, даровете ще раздавам, за да знаят и във Бов, че дареното с любов, в мислите се съхранява, във сърцето се стаява. И в отговор на хиляди въпроси, подареното с любов безценна радост носи. Да дарявам съм готов. Но по пътя си до тук научих, че и аз нещичко ще получа, което в Бов от столетия снове – духът на българи от векове!”

През 2015 г. в местното читалище се полага начало на партньорската инициатива ДА ДАРИМ ДОБРО.  Целта на организаторите: НЧ „Светлина – 1896“, пенсионерски клуб „Скала“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Кметството в Бов е да се обединят и задно с местната общност да подкрепят нуждаещите се от помощ, да се направят животът им по-лек и по-добър. Инициативата ДА ДАРИМ ДОБРО се появява по предложение на Гина Симеонова.

Първата  кауза, за която се отваря книга за дарения, е ДА ДАРИМ ДОБРО НА ПЕТКО! за събиране на средства за операции и лечение на загубеното зрение на Петко Величков Иванов. Само за 3 месеца /юни – август/ дарителската кауза обединява 88 човека, които събират 1734 лв., с които се правят оперативни интервенции и се провежда лечение на Петко. Неведнъж се е случвало хора дали веднъж пари, да се връщат втори път да се вписват с дарение. От сумата са заплатени здравните осигуровки на Петко, болничният престой,  имплантирани са 2 вътреочни лещи, закупени са медикаменти и очила.

Книгата за дарения е на разположение в читалищната библиотека и всеки един от дарителите може да се  запознае с разходните документи за инициативата.

В края на 2015 г. организаторите на „Да дарим добро” събират лични финансови средства, за да дарят есенна разходка на местни деца с увреждания. Еднодневната екскурзия на децата с родителите им е до манастир „Седемте престола”, чифлик „Ненкови” и комплекс „Дядо Йоцо”.

Организаторите планират занятие на децата в читалищното Неделно училище по грънчарство под формата на арт-терапия с глина, осъзнавайки, че „различното” дете се нуждае от специфични грижи, и че както децата, така и техните родители имат нужда от внимание, подкрепа и обич.

Списък на дарителите, участвали в инициативата „Да дарим добро на Петко“

 

Аделина Колева

Виолета Асенова

Иван и Маргарита Гоцеви

Николай Ганчов

сем. Ани и Валентин Иванови

Виолета Богданова

Иванка Ангелкова

Николай Пашов

Александър Симеонов

Виолета Гоцова

Йордан Трайков

Николина Иванова

Ангелина Георгиева

Гина Симеонова

Килрил Николов

Павлин Делчев и д.р Милчев

Антоанета Христова

Гинка Кръстева

Катрин Новкова

Павлин Делчев и д.р Милчев

Бисерка Димитрова

Гинка Николова

Катя Димитрова

Павлина Петрова

Бойка Петрова

Георги Баленски

Кирилка Спасова

Петко Николов

Благой Ангелов

Григор Любенов

Красина Величкова

Петранка Николова

Благой Пешев

Григор Любенов

Лина Димитрова

Петя Стаменова

Борислав Борисов

Денис Новков

Любен Барукчийски

Роза Гекова

Борислав Борисов

Десислава Рашкова

Людмил Грозданов

Светла Величкова

Боян Новков

Диляна Петрова

Манол Колев

Светлозар Стаменов

Валентин Борисов

Димитрина Атанасова

Методи Младенов

Сийка Петкова

Валентин Гергов

Димитрина Колева

Милка Минова

Силвия Димитрова

Валентин Георгиев

Димитър Владов

Милчо Петров

Силвия Димитрова

Валери Петков

Димитър Славчев

адв. Мими Петрова

Славчо Любенов

Васил Георгиев

Елена Петрова

Мирослава Исаева

Спас Минов

Василка Исаева

Здравка Стаменова

Митка Минчева

Спасийка Колева

Венцислав Величков

Здравко Христофоров

Митко Ненчев

Теодора Тихомирова

Веселин Стаменов

Ива Петрова

Незабравка Лалова

Тереза Антонова

Веселинка Гацова

Ивайло Гергов

Нина Иванова

Цветана Колева

Веселинка Гацова

Иван Бекярски

Нели Николова

Цветко Гацов

 

Инициативата „Да дарим добро!“ на НЧ „Светлина-1896“ е отличена в категория "Солидарност и хуманност" на конкурс „Агора, 2015“ сред 55 инициативи, реализирани от читалища с помощта и с партньорството  на местната общност. За инициативата читалището получава плакет, сертификат, книги от Университетско издаделство „Св. Климент Охридски“ и чек с парична награда, осигурена от Стоян Стоянов – управител на  PRoWay Communications Agency

Партньорите в инициативата „Да дарим добро!“ съзнават, че примерът и посланията, които оставят  след себе си са  важни и затова продължават и през 2016 г.  да търсят хора, имащи нужда от подкрепа.

 

ТРЕТА ГЛАВА

Празници на  Бов – инициативи, участници, дарители

Цяло десетилетие Празниците на Бов обединяват местни родолюбци, читалищни дейци, институции, дарители и приятели на селището. От 2006 г. те се организират от НЧ „Светлина-1896“ и Кметство Бов, с подкрепата на Община Своге. Идеята за празниците се ражда през м. март 2006 година. Целта им е да популяризират местното културно-историческо наследство и природно богатство, обединявайки различни поколения от двете селища с една история и едно име – Бов. Празничните инициативи ежегодно се провеждат в дните между традиционните събори на с. Бов – църковния празник Спасовден, и на с. Гара Бов – църковния празник Петдесетница.

През различните години в инициативния комитет по организацията и провеждането им се включват различни представители на частния бизнес, местната власт, студенти, читалищни дейци, ученици. Групата е отворена за нови идеи и хора, които се ангажират на доброволни начала с набирането на средства и подготовка на мероприятията.

През 2006 г., по време на първите празници на Бов, 253 човека дават своя глас за местен герб на селището. В обявения за целта конкурс участват 19 графични предложения за лого. През 2007 г. в рамките на поредните празници се избира девиз на селището от постъпилите 28 предложения. Изготвя се графично допълнение към логото със стилизирана лента, върху която е изписано „Българи От Векове" – акроним от БОВ. През 2008 г. двете селища с една история и едно име – Бов имат вече свое знаме. Така местните празници „раждат" и местните символи – герб, девиз и знаме. До 2012 г. всяка година празниците имат различно мото, а всеки ден от празничните мероприятия носи различно име и има определена целева публика. 

Празниците дават възможност на жителите и приятелите на Бов да споделят спомени, разкази, легенди и предания, да покажат своите кулинарни умения, певчески и танцови таланти, да провокират интереса на любители на перото, фотографията, занаятите, туризма и спорта. Те са и повод хората свързани със селището да се завръщат по това време на годината в родния си край.

 Празници на Бов, 2006

Празници на Бов, 2007

Празници на Бов, 2008

Празници на Бов, 2009

Празници на Бов, 2010

Празници на Бов, 2011

Празници на Бов, 2012

Празници на Бов, 2013

Празници на Бов, 2014

Празници на Бов, 2015

Вместо заключение – уставът на НЧ „Светлина-1896“

Тази страница е за  тези, които искат да приемат предизвикателството да са част от историята на най-старото читалище в община Своге. За тези, които искат да споделят време, умения, опит и знание, да участват във вълнуващи проекти,  да работят с интересни хора и да превръщат селището ни в желано и обичано място. За тези,  за които успехът се изразява  и в загриженост за по-малко успелите.

За да може и занапред това да е мястото за различни поколения, за повече хора с чиста съвест, достойнство, ценности и идеали,  които градят общественото доверие на институцията, е важно да се знае, че всеки член на Общото събрание на читалището има право да присъства на читалищните заседания, да се информира за становището на всеки настоятел.

Уставът е за тези, които искат да следват правилата и да бъдат  членове на НЧ „Светлина -1896“,  Гара Бов.

 

У С Т А В

НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА-1896” ГАРА БОВ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ

основано на 02.02.1896 година

 

ГЛАВА ПЪРВА

 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

          Чл.1. Народно читалище „Светлина-1896” Гара Бов е самоуправляващо се културно-просветно сдружение в селището, което изпълнява и държавни културно-просветни задачи.

          Чл.1а. Седалището и адресът на управление на читалището са:    с. Гара Бов - 2271, ул. «Издримец» 6, общ. Своге, обл. Софийска.

          Чл.2. В дейността на читалището могат да участват всички граждани без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

          Чл.3. Читалището работи в тясно взаимодействие с учебни заведения, културни институти, обществени и др. организации, които извършват културно-просветна дейност.

   Чл.4. Читалището е юридическо лице с нестопанска цел. То се представлява  заедно и поотделно от председателя и секретаря.

           Чл.5. Читалището може да се съюзява с други читалища, за общи дейности без ограничаване самоуправлението на собствената си дейност и имоти.

 

ГЛАВА ВТОРА

ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ

          Чл.6. Целите на читалище „Светлина-1896” са:

          1.обогатяване културния живот на населението;

          2.запазване местните обичаи и традиции;

          3.създаване, опазване, разпространение духовните ценности и развитие творческите способности;

          4.подпомагане информационното развитие на местната общност чрез: предоставяне на достъп до обучения в областта на информационните технологии и интернет;

          5.развитие и обогатяване на социалната и образователната дейност в селището;

          6.осигуряване на достъп до информация. 

          Чл.7. Читалище „Светлина-1896” развива следните дейности:

          1.уреждане и поддържане на библиотеки,читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни  информационни мрежи;

          2.развиване и подпомагане на любителското художествено творчество;

          3.организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино и    видеопоказ, празненства, концерти, чествания

          4.извършване и на допълнителни дейности подпомагащи изпълнението на основните му функции, с изключение на  ползване на читалищната база за клубове с политически цели, за обсебването му от религиозни секти и други дейности противоречащи на добрите нрави;

          5.предоставяне на обучения в начални компютърни умения,осигуряване на интернет достъп и предоставяне на различни   компютърни и интернет услуги;

   6.младежки дейности;

   7.събиране и разпространяване на знания за родния край, и уреждане на ателиета за художествени и народни занаяти.

          Чл.8. Читалище „Светлина-1896” няма право да организира или да предоставя имуществото си възмездно или безвъзмездно за:

          1.хазартни игри и нощни заведения;

          2.за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности;

          3.за постоянно ползване от политически партии и организации;

          4.на председателя, секретаря, членовете на проверителната комисия и на техните семейства.

   

ГЛАВА ТРЕТА

УЧРЕДЯВАНЕ И ЧЛЕНСТВО

          Чл.9. Читалище се учредява най-малко от 50 дееспособни физически лица за селата, които вземат решение на учредително събрание.

          Чл.10. Учредителното събрание приема устава на читалището и избира неговите органи.

          Чл.11. Дейността на читалището се прекратява по решение на общото събрание и неговите членове.

          Чл.12. Членовете на читалището са почетни, действителни, спомагателни и колективни:

          1/Почетни членове могат да бъдат български и чуждестранни граждани с особено големи заслуги към читалището. При желание те имат право да упражняват своя глас

          2/Действителни членове на читалището са лица, навършили 18 години, които участват в дейността на читалището, редовно плащат членски внос и имат право да избират и бъдат избирани.

          3/Спомагателните членове са лица до 18 години, които нямат право да избират и да бъдат избирани; те имат право на съвещателен глас.

          4/Колективни членове могат да бъдат професионални организации, стопански предприятия, търговски дружества, кооперации, клубове, творчески колективи и др. Те съдействат за постигане целите на читалището, за поддържане и обогатяване материалната  му база.Те имат един глас и могат да плащат членски внос по тяхна преценка, но не по-нисък от определения за съответната година, на един действителен член. 

          Чл.13. Членовете на читалището с глас имат право на информация за решенията на Настоятелството, за състоянието и използването на материалната база и имотите, за изпълнението на бюджета, за дейността на читалищния съюз в който членува читалището.

          Чл.14. Членовете на читалището с  право на глас са носители на особени права и отговорности за съхраняването и обогатяването на читалищното имущество.

          Чл.15. Читалищен член може да стане всеки, който направи писмена молба до настоятелството, плати членския си внос и се вмества в една от групите по чл.12. от устава.

          Чл.16. Членството в читалище „Светлина-1896” може да се прекрати от съответния орган в следните случаи:

          1.При неплащане на членския внос за повече от една година-поради отпадане, с решение на  Настоятелството.

          2.По молба на члена до настоятелството – по собствено желание.

          3.При грубо нарушаване на устава, непристойно поведение, уронващо авторитета и името на читалището, посегателство върху имуществото на читалището и след като са взети безрезултатно всички мерки за изправяне на виновния – с изключване от общото събрание.

  

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА-1896”

          Чл.17. Върховен орган на читалището е Общото събрание.

          Чл.18. Общото събрание се състои от действителните членове, представителите на колективните членове и желаещите да участват почетни членове. В Общото събрание със съвещателен глас могат да участват спомагателните членове.

          Чл.19. 1/Редовно общо  събрание се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно. Извънредно общо събрание може да  се свика от Настоятелството, Проверителната комисия или 1/3 от членовете на читалището с право на глас.

          2/Поканата за събрание се изпраща на всеки член с право на глас в писмен вид и трябва да  съдържа: дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и кой го свиква. Поканата трябва да бъде получена най-късно седем дни преди събранието срещу подпис. В същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места трябва да се поставят съобщения за събранието.

          3/Общото събрание е законно ако присъстват най-малко половината от членовете с право на глас. При липса на кворум събранието се отлага с един час. Тогава събранието е законно, ако на него присъстват не по-малко от една трета от членовете при редовно общо събрание и не по-малко от половината плюс един от членовете при извънредно общо събрание.

          Чл.20. Общото събрание има следните компетенции:

          1.приема, изменя и допълва устава;

          2.отменя решения на органи на читалището;

          3.взема решения за откриване на клонове след съгласуване с Общината;

          4.взема решения за изключване на членове на читалището;

          5.взема решения за прекратяване на читалището.

          Решенията от т.1. до т.5. се вземат с мнозинство най-малко 2/3 от действителните членове.

          6.избира и освобождава членове на настоятелството, проверителната комисия и председателя;

          7.утвърждава почетните членове на читалището;

          8.определя основните насоки за дейността на читалището;

          9.взема решение за членуване или за прекратяване членството в читалищно сдружение;

          10.приема бюджета на читалището;

          11.приема годишния отчет до 30 март на следващата година;

          12.определя ежегодно размера на членския внос;

          13.взема решения за сезиране на съда за закононарушения на ръководни органи и членове на читалището;

          14.приема вътрешни актове, необходими за организацията на дейността на читалището.

          Решенията по т. 6. до т. 14. се вземат с  мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

          Чл.21. Изпълнителен орган на читалището е Настоятелството, което се състои от седем членове, избрани за срок от три години. Те не могат да са роднини по между си по права и съребрена линия до четвърта степен.

          Чл.22. Настоятелството има следните компетенции:

          1.да организира и направлява цялостната дейност на  читалището;

          2.свиква общото събрание;

          3.подготвя и внася в общото събрание проекти за решения със съответните мотиви по въпросите от дневния ред на събранията, осигурява изпълнение на решенията на общото събрание;

          4.подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет на читалището и утвърждава щата му;

          5.подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на читалището, утвърждава текущите планове за дейността на читалището;

          6.взема решения за морално и материално стимулиране на читалищните работници;

          7.взема решения за назначаване и освобождаване на работещите в читалището и за сключване на договори с други физически и юридически лица;

          8.решава въпросите за откриване и закриване на самодейни колективи, школи, клубове и др.;

           9.Приема правилника за вътрешния ред на читалището.

          10.назначава секретаря на читалището, определя заплатата му и утвърждава длъжностната му характеристика;

   11. приема нови членове на читалището.

          Чл.23.1/Настоятелството взема решения с мнозинство повече от половината на членовете си.

          2/Протоколите от заседанията се подписват от всички присъстващи членове. Гласувалите “против” се подписват с особено мнение, като посочват кратко мотивите си.

          Чл.24. На заседанията на Настоятелството могат да присъстват членовете на проверителната комисия с право на съвещателен глас.

          Чл.25. При отпадане на член на Настоятелството до следващото Общо събрание Настоятелството може да кооптира подходящо лице по негова преценка за временен негов член.

          Чл.26. Настоятелството може да изгражда помощни комисии и работни групи по отделните проблеми и направления за дейност.

          Чл.27. Председателят на читалището е член на Настоятелството и се избира от Общото събрание за срок от три години.

          Чл.28. Председателят:

          1.представлява читалището;

          2.свиква и ръководи заседанията на настоятелството;

          3.председателства общото събрание;

          4.отчита дейността си пред настоятелството;

          5.сключва и прекратява трудовите договори със служителите;

          6.в отсъствията си председателят се замества от секретаря или друго упълномощено лице;

          7.наблюдава работата на секретаря на читалището по организацията на текущата работа;

          8.в срок до 10 ноември представя пред на кмета на общината предложение за дейността на читалището през следващата година.

           Чл.29. 1/ Секретарят на  читалището се назначава от настоятелството, като секретар може да бъде назначен и всеки един от членовете на настоятелството. Секретарят работи по трудов договор, граждански договор или на обществени начала.

          2/С изтичане мандата на едно Настоятелство договорът със секретаря не се прекратява. Новото настоятелство може да прекрати договора само при наличието на причини по Кодекса на труда.

          3/Секретарят организира изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за изпълнението на бюджета; организира текущата основна и допълнителна дейност; отговаря за работата на щатния и хоноруван персонал; представлява читалището заедно и поотделно с председателя.

          Секретарят не може да е в роднински връзки с членовете на настоятелството и на проверителната комисия по права и по съребрена линия до четвърта степен, както и да бъде съпруг/съпруга на председателя на читалището.

          Чл.30. 1/Проверителната комисия се състои от 3 членове, избрани от Общото събрание за три години.

          2/Членовете на проверителната комисия не могат да бъдат в трудовоправни отношения с читалището, или да са роднини на членовете на настоятелството по права линия, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватовство от първа степен

          3/Проверителната комисия контролира спазването на Закона за народните читалища, устава и решенията на Общото събрание от настоятелството, председателя и секретаря.

          4/При констатирани нарушения Проверителната комисия уведомява Общото събрание, а при данни за престъпление-органите на прокуратурата.

          Чл.31. Не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството, проверителната комисия и за секретари лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер.

          Чл.31а Членовете на настоятелството, включително председателят и секретарят, подават декларации за конфликт на интереси при условията и по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Декларациите се обявяват на интернет страницата на съответното читалище.

 

ГЛАВА ПЕТА

ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ И МАТЕРИАЛНА БАЗА

          Чл.32. Имуществото на читалище “Светлина-1896” се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения.

          Чл.33. Читалището полага еднакви грижи на добър стопанин за опазване и обогатяване както на собственото, така и на ползваното имущество.

          Чл.34. Читалището набира средства от следните източници:

  1. членски внос;
  2. културно-просветна, вкл. школи и курсове;

3.информационна дейност;

4.субсидии от държавния и общинския бюджет;

5.наеми;

6.дарения и завещания;

7.други приходи.

          Чл.35. Читалището участва със свой упълномощен представител в комисията за разпределяне на държавната и Общинската субсидия.

          Чл.36. Единният читалищен бюджет се формира от всички приходоизточници-собствени и от субсидии.

          Чл.37. Председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности и за изразходваните от бюджета средства от предходната година.  

     

ГЛАВА ШЕСТА

 ПРЕКРАТЯВАНЕ

          Чл.38. Читалището може да бъде прекратено по решение на общото събрание, вписано в регистъра на  софийския окръжен съд. То може да бъде прекратено с ликвидация или по решение на окръжния съд, ако:

          1.дейността му противоречи на закона, устава и добрите нрави;

          2.имуществото му не се използва според целите и предмета на дейността на читалището;

          3.е налице трайна невъзможност читалището да действа  или не развива дейност за период две години. В тези случаи министърът на културата изпраща сигнал до прокурора за констатирана липса на дейност на читалището;

          4.не е учредено по законния ред;

          5.е обявено в несъстоятелност.

          Чл.39. Прекратяването на читалището по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на прокурора, направено самостоятелно или след подаден сигнал от министъра на културата. Прекратяването на читалището по искане на прокурора се вписва служебно.

 

ГЛАВА СЕДМА

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ  РАЗПОРЕДБИ

    1.Читалището носи името “Светлина-1896”, притежава кръгъл печат с разположен в окръжност надпис:  Народно читалище „Светлина-1896” с. Гара Бов, в средата – логото на читалището.

    1а.Логото на читалището включва: стилизирана, разтворена книга (символ на знанието) обединяваща в себе си: буквите ИЦ – (абревиатура на информационен център) и изгряващо слънце (символ на традициите, любителското творчество и художествените занаяти)

          2.Празник на читалището е 24 май – ДЕНЯТ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕННОСТ, НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА.

          Този устав е приет на редовно общо годишно-отчетно събрание на Народно читалище Светлина-1896”, проведено на 12  март 2010 г., подпечатан с печата на читалището, подписан от Настоятелството, Проверителната комисия и присъстващите действителни членове на събранието.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Дневник „Бов в печата“
  2. Дневник културно-масова работа
  3. Дневник на детска певческа група
  4. Дневник на „Празници на две селища с една история и едно име – Бов“
  5. Дневник на танцов състав „Бовянче“
  6. Дневник на танцовите състави „Лудо-младо“ и „Самодейци“
  7. Дневник на танцова формация „Арт М“
  8. Етичен кодекс на служителите, настоятелите и читалищните дейци при

НЧ „Светлина-1896“

  1. Закон за народните читалища. Държ. вестник №74, 15 септ., 2009.
  2. Иванова, Н. 110 години народно читалище „Светлина“-Бов. Гара Бов. Народно читалище „Светлина“-Бов, 2006.232 с.
  3. Книга за целеви дарения на НЧ „Светлина-1896“ 2014-2015 г.
  4. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2006 г.
  5. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2007 г.
  6. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2008 г.
  7. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2009 г.
  8. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2010 г.
  9. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2011 г.
  10. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2012 г.
  11. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2013 г.
  12. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2014 г.
  13. Отчет на библиотеката при НЧ „Светлина-1896“ за 2015 г.
  14. Официална интернет страница на Бов http://www.bov.bg
  15. Протоколна книга на НЧ „Светлина-1896“, Гара Бов 2011-2015 г.
  16. Устав на читалище „Светлина“ от 1908 г.
  17. Устав на читалище „Светлина-1896“ от 2010 г.