Шепот от миналото.

110 ГОДИНИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "СВЕТЛИНА" - БОВ

Автор: Николина Иванова

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ПЪРВА ГЛАВА: ВЪЗНИКВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” – БОВ

1.1.ВЪЗНИКВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” В СЕЛО БОВ

1.2.РАЗВИТИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” ГАРА БОВ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ

ВТОРА ГЛАВА: ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ СЛЕД 1955 ГОДИНА

2.1.БИБЛИОТЕЧНА ДЕЙНОСТ

2.1.1.ЛЕТОПИС НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ ИНИЦИАТИВИ

2.2.ИНТЕРНЕТ ЦЕНТЪР

2.3.ТЕАТРАЛНА ДЕЙНОСТ

2.3.1.ЛЕТОПИС НА ТЕАТРАЛНАТА ДЕЙНОСТ

2.4.ПЕВЧЕСКИ СЪСТАВИ

2.4.1.ЛЕТОПИС НА ПЕВЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

2.5.ТАНЦОВИ СЪСТАВИ

2.5.1.СЪСТАВИ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ

2.5.1.1.ЛЕТОПИС НА ИЗЯВИТЕ НА СЪСТАВ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ

2.5.2. СЪСТАВИ ЗА МОДЕРНИ ТАНЦИ

2.5.2.1. ЛЕТОПИС НА ИЗЯВИТЕ НА СЪСТАВ ЗА МОДЕРНИ ТАНЦИ

2.6. ЛЕТОПИС НА ПРАЗНИЦИ, СРЕЩИ, ЧЕСТВАНИЯ, РЕЦИТАЛИ, ГОСТУВАНИЯ, КОНЦЕРТИ

ТРЕТА ГЛАВА: СПОМЕНИТЕ И ДАРИТЕЛСТВОТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

3.1.СПОМЕНИ ЗА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА”

3.2.ДАРИТЕЛИТЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА”

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

УВОД

Българските читалища са създадени преди 150 години. Те събират в едно любовта към книгата чрез библиотеките си, обичта към танца, песента и театъра чрез любителските колективи и школи, а в последните години изградените информационни центрове, с достъп до интернет, правят институциите част от динамично променящия се глобален свят. Читалището е култура и информация, то е с отворени врати за различни поколения, социални групи и етнически общности, водени от потребност и стремеж към по-богата духовност. Българското читалище нямат аналог по света.

Моделът на развитие на нашата държава е съвсем различен от модела на държавите с развита икономика и изградено гражданско общество. Понастоящем страната ни е в период на преход, а доходите на населението са едни от най-ниските в Европа. Задържащо влияние върху читалищната институция у нас оказват основно: икономическата криза и валутният борд; изгубената лидерска културно-просветна роля; липсата на съвременна нормативна база, на стабилно финансиране и бавно внедряване на нови информационни технологии. Днес, България е на едно от последните места в Европа по разходи за култура “на глава от населението”, осигурявани от публични институции.

Наложително е преосмислянето на функцията на читалищата, съобразно настъпилите промени в социалния живот. Присъединяването на България към Европейския съюз поставя читалищата пред необходимостта от промени на основните им дейности, в съответствие с променените потребности на гражданското общество. В епохата на глобализация едно от най-важните неща за нас, българите, е да запазим българската си идентичност, а читалището е една част от българската ни уникалност. Едни от най-многобройните културни институции у нас са читалищните- няма селище в страната ни без читалище.

Читалище “Светлина” Гара Бов е най-старото читалище на територията на община Своге. Основано е през 1896 г. През 2006 г., на 2 февруари се навършват 110 години от неговото създаване, в чест на което читалищното настоятелство издава неговата история. Целта на този труд е да проследи развитието на читалище “Светлина” от 1896 година до 2006 г., като определи мястото му в обществения живот и значението на културно-просветните му дейности.

При написването историята на читалище “Светлина” са:

издирени архивните материали, свързани с основаването, управлението и състоянието на читалището;
проучени различните читалищни инициативи, свързани с основните му дейности и епизодични прояви;
издирени имената на читалищни дейци и дарители;
събрани спомени за читалището;
проучени публикациите в печата, отразяващи читалищните дейности през годините.

Историята се състои от 3 части:

В гл. І. Възникване, развитие и съвременно състояние на читалище “Светлина” Бов, са представени основаването, дейността и промените в читалището. Материалът е разделен хронологично на два етапа, свързани с дейността на читалището в с. Бов и развитието му в Гара Бов след Втората световна война. В тази глава е включен материал, свързан с читалищния Устав, с участниците в ръководните му органи, с персонала, работещ в читалището, с финансовото и материалното състояние на читалището.
В гл.ІІ. Читалищни дейности след 1955 г., материалът представя в шест раздела по отделно петте читалищни дейности на: библиотеката, Интернет центърът, театралните колективи, певческите формации, танцовите състави. В шестия раздел е представен летопис на епизодичните читалищни празници, срещи, чествания, концерти. Разделите: Библиотечна дейност, Театрална дейност и Певчески състави, включват подраздели с хронологичен летопис на съответните инициативи. Разделът Танцови състави се състои от две части – Състави за народни танци и Състави за модерни танци със съответния летопис за всяка дейност.
В гл.ІІІ. Спомените и дарителството през годините материалът е в два раздела “Спомени за читалище “Светлина” и “Дарителите на читалище “Светлина”. Материалите са подредени азбучно по личните имена на лицата.

С благодарност към: хората, които споделиха своите спомени, свързани с историята на читалището; Гина Виденова-дългогодишен читалищен деец и председател на читалището, за направените проучвания и предоставените материали и имена на читалищни дейци за периода 1944-1983 г.; Вера Стаменова-дългогодишен библиотекар на читалището, за оказаното съдействие при уточняване имената на лицата от миналото на читалището.

С благодарност към всички спомоществователи и участници в читалищната дейност от село и Гара Бов, които със своите имена и дела сътвориха 110 -годишната история на читалище “Светлина” - Бов.

На този линк може да разгледате над 300 снимки, част от 110-годишната история на читалището в Бов.

ПЪРВА ГЛАВА

ВЪЗНИКВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” – БОВ

1.ВЪЗНИКВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” С. БОВ

Бов е едно от най-старите селища на територията на Софийска област. Възниква още през Калояново време, скътано в живописното Искърско дефиле, то и до днес пази няколко загадки за произхода на необичайното си име. Според местните хора една от легендите за името на селището е свързана с маркиз дьо Сен Бьов-участник в Четвъртия кръстоносен поход, пленен от войските на цар Калоян. Според преданията пленникът става васал по тези места, установява се в селото около 1206 г, като му дава и името си.

Въпреки планинския суров живот, който водят хората в този край, още от далечното минало, те ревниво пазят традициите, обичаите и родовата си близост.

В хода на историческото развитие на селото се очертават различни родове със свое място в живота на Бов. Те са със специфични характери и физика, с типични прякори. Особено характерно е, че се говори за прякори латинци, бугари, турски, циганейски, казаци, от които по-известни са: Спахийски, Турски, Чорбаджийски, Бекярски, Латински, Изворски, Бугарски и др.

През есента на 1877 г. селищната област на Искърския пролом, в това число и село Бов, е освободена окончателно от Османското робство. След Освобождението с. Бов е самостоятелна община.

Из района на Бов неведнъж е бил патриарха на българската литература Иван Вазов. “През лятото на 1899 г. направих едно няколкодневно пътешествие из малката Стара планина към Искърския пролом – пише Вазов - и ненадейно музата ми пак ме посети. Написах своята сбирка “Скитнишки песни”, в която са отразени новите ми настроения… В нея възпях физическия труд, като една голяма национална добродетел и се приближих въобще към народа, вниквайки и в душата на най-бедния…” (32)

Тук, в бовския край, Иван Вазов среща слепия дядо Йордан, който е прототип на героя Дядо Йоцо в едноименния му разказ “Дядо Йоцо гледа”. И днес стои така нареченият “Злио камик”, където Дядо Йоцо е стоял, а зидовете на кошарите на слепия старец още пазят спомена за миналите времена и посещението на класика на българската литература.

Поради настъпващите икономически и административни промени, жителите в село Бов започват да търсят допълнителни доходи, добивът от нивите и градините не осигурява прехраната на хората в него.

Възможности за допълнителни занаяти се създават с прокарването на железопътната линия през дефилето. Железницата привлича много работници за поддържането й. Все повече хора от с. Бов се заселват по-близко до ж.п линията, където се откриват и нови работни места в разработваните каменни кариери покрай нея. Тези промени са предпоставка за възникване на ново селище край ж.п. линията – Гара Бов.

В с. Бов още преди Освобождението от турско робство има килийно училище. През есента на 1859 г. даскал Никола Гергов събира по-млади и по-будни хора и ги учи на четмо и писмо. Десет години след Освобождението, през 1887 г. е открито в селото и светско училище с учител Сава Маринов.

През 1885 г. учителят Сава Маринов основава читалище в с. Бов. Това се потвърждава от запазените спомени на учителя от с. Бов Петко поп Иванов (внук на свещ. Никола Георгиев). Сава Маринов е зет и учител в селото, а е родом от с. Долна бела речка. След няколко години дейността на читалището отслабва и то почти прекратява своята работа. По-късно, през 1896 г., учителят Кръсто Минов, родом от Бяла Слатина, възстановява читалището, а впоследствие то отново запада. През 1907 г. отново е възстановено. По инициатива на Никола Тодоров на 6 януари е приет Устав на читалището, в който се вписва датата 02.02.1896 г., като дата на основаването му, което всъщност е датата на възстановяването му.

Няколко столетия след възникване на селището (1206 г.), през 1896 г. в с. Бов официално се приема, че е основано читалище “Светлина” - първото читалище, създадено в днешната община Своге. Годините след възстановяването си читалището е активно преди всичко със своята библиотека, която се поддържа от местните учители.

Читалището, до началото на петдесетте години, развива дейността си на територията на с. Бов, а след това пренася библиотечния фонд и дейността си в нововъзникналото селище край ж. п. линията – Гара Бов. В с. Бов се учредява ново читалище, носещо името “Хр. Коцев”.

Първият печатен Устав на читалище “Светлина” в с. Бов e от 1908 г., той е утвърден от Министерството на Народното Просвещение, със заповед №1231, от 7 май 1907 г. Уставът е приет на 6 януари 1907 г. от общото събрание на читалището.

Уставът съдържа 7 глави с общо 42 члена. В гл. І. Цел на читалището, чл.1 е вписано: “Основава се читалище в с. Бов, Софийска околия, под название “Светлина”, което има за цел: умственото, нравствено-религиозното и икономическото повдигане на своите членове и покрай това на селяните от селото ”

Глава ІІ. Цели и дейности, чл.6 гласи “Целите на читалище “Светлина” са: 1. Обогатяване културния живот на населението 2. Запазване местните обичаи и традиции 3. Създаване, опазване, разпространяване духовните ценности и развитие творческите способности”

В гл. ІІІ. Състав на читалището чл.5 на Устава е записано “Читалището се състои от неопределено число членове: действителни, спомагателни, благодетелни и почетни”; чл.13. “В празничните дни читалищните членове са длъжни да отиват в читалището, като завеждат външни лица със себе си, с цел да прочетат или да разкажат нещо, непротиворечащо на целта на читалището”; чл. 14 “Всеки читалищен член трябва да се е снабдил с по един екземпляр от настоящия устав, за да се съобразява точно с неговите разпореждания”

В гл. VІ. Общи събрания на членовете, в чл.29 е записано “Събранията на членовете биват: общи (редовни), извънредни и годишни. Общите се състоят на всеки три месеца, извънредните, кога има нужда, а годишните-веднъж в годината…” чл. 33 гласи “Освен изборът на настоятелство, който става с тайно гласоподаване, всички въпроси се решават с явно гласоподаване”

Десетилетия след основаването си, до 1956 г. читалище “Светлина” се управлява от настоятелство, което се избира между действителните членове и се състои от: председател, касиер, деловодител и библиотекар. Длъжността на настоятелството е почетна и безплатна. В първия печатен Устав на читалището са вписани и настоятелите със заеманите от тях длъжности: Председател - свещ. Иван поп Николов, касиер – Митьо Кръстов, деловодител – Георги Цонев, библиотекар - Никола Тодоров. В Устава са вписани и функциите, които всеки един от настоятелите трябва да изпълнява.

В с. Бов читалище “Светлина” се помещава на първия етаж в училищната сграда на основно училище “Св. Възнесение” и разполага с библиотека, собствен салон и сцена.

В Устава, гл. VІІ. Разни постановления, чл.40 гласи: “Читалището временно се помещава в Бовското училищно здание”, а чл. 41: “В случай на несъгласие на всички действителни членове, или други причини стане нужда да се разтури читалището; то цялата му библиотека, покъщина, имоти и капитали, които притежава остават в полза на основното народно училище “Св. Възнесение” в с. Бов, Софийска околия”

Уставът, заедно с първия печат на читалището и до днес се съхраняват в читалищната библиотека в Гара Бов.

Гл. VІІ. Разни постановления, чл. 35 (от Устава) гласи: “Читалището си има свой печат с елипсовидна форма. Надписът му околовръст е: “Селско читалище. Село Бов”, а в средата “Светлина”. Председателят пази печата.”

Събраните в с. Бов в една сграда училище и читалище създават възможност за съвместна дейност. Едни от най-ревностните читалищни дейци в селото са учителите. Библиотеката в читалище “Светлина” в с. Бов разполагала с около стотина тома книги и няколко броя заглавия на вестници, които се заемат “…за прочит от библиотеката срещу разписка на желаещите за срок не повече от 15 дни”.

За съжаление не е запазен архивът на читалище “Светлина” преди 1956 г., но по спомени на жители от селото и техен личен снимков архив се съди за богатата и разнообразна читалищна дейност тогава.

Песните, смехът и битовите сценки внасят доброта и човечност в душите на местните хора. В организираните театрални представления в салона на читалището участват, както учителите от училището, така и жителите от планинското селце. Театралните вечеринки привличат публика и извън селото, живеещите в близките околни махали и села са чести гости в читалищния салон в село Бов.

Едни от най-дейните участници в театралните представления в с. Бов са: Петко поп Иванов, Димитър Трифонов, Пеньо Щимарски – учители в селското училище; Асен Цонев, Христо Ангелов, Атанас Гергов, Надка Кръстева, Благой Кръстев, Христо Коцев, Ангелина Христова, Цено Христов, Крум Симеонов, Захаринка Ганчова, Владо Ганчов, Линка Гъргорова, Митко поп Иванов, Митко Джугларски, Иван Ковачев, Владо Ганчов и Дафинка Ганчова и др.

След преместването на читалище “Светлина” на Гара Бов, читалищните традиции в с. Бов се продължанат от: Ангелина Георгиева, Исай Алексов, Петко Алексов, Драган Петков, Илия Симеонов, Цено Марков, Петко Николов (Търнето), Любен Николов, Бистра Пешева, Павлина Крумова, Гина Исаева Дафинка Цветкова, Елисавета Иванова, Роза Георгиева, Надежда Петкова, Георги Петков и Илия Андреев и др.

По спомените на Захаринка Кръстева, на читалищната сцена в с. Бов се представя театралната вечеринка “Цигански табор” с участието на: Захаринка Кръстева, Павлина Ганчева, Мария Гъргарова, Мария Алексова, Цено Христов, Ангел Христов.

Късно вечер, когато свършва денят и приключва трудът по нивите и градините, светещите прозорци на читалището привличат хората в читалищния салон. Някои от тях са на сцената, други в публиката, но винаги след представленията кръшно българско хоро събира заедно едните и другите.

През 1951 г. с участието на около 40 момчета и момичета от с. Бов се създава и първият хор и танцова трупа с ръководител Цено Христов Ангелов. Повечето от участниците в хора от с. Бов участват в хоровите състави в Гара Бов след преместването на читалището.

Наред с организираните тържества, вечеринки и забави към читалището периодично се организират и платени курсове по готварство, откъдето се реализират приходи в читалищната каса.

Читалището в с. Бов се “поддържа” от членски внос; от приходи при отглеждането на пчели, буби, домашни птици, овощни дръвчета; приходи от уреждане на вечеринки, представления и вечерни училища; от лихви на наличния си капитал, от разигравани лотарии, от помощта, отпускана ежегодно от Бовската община и от дарения.

Голям дял за развитие на читалищното дело в с. Бов има Кръстьо Петков – председател на читалище Светлина“ в с. Бов до 1932 г. (точната начална година не се знае). И днес стои в читалищния салон в с. Бов запазената мраморна плоча с надпис: “Кръстьо Петков роден 1899 г. отдал краткия си живот за развитието на читалищната дейност, като председател на читалищния съвет, като кмет и учител в това село”. Именно той пръв впрегва воловете в колата (по спомените на Захаринка Ганчова), за да се докарат камъни за строежа на сградата на училището и читалището в село Бов и така повежда местните хора сами и доброволно да ги построят. Непокътнатите от времето каменни стени на общата училищна и читалищна сграда и днес говорят за хората, оставили делата си да напомнят за построеното от тях.

Читалище “Светлина” в село Бов е най-старото читалище, което първо възниква на днешната територия в община Своге. Години наред то обединава хората в селото, дава им възможност заедно да са в делник и в празник, възпитава ги в любов към книгата, песента, танца и театъра.

Ненапразно се приема, че третият стълб на духовното възраждане, заедно с църквта и училището, е читалището. Читалището в с. Бов е грижа на учители, на свещенници, на местна власт и на обикновени хора, които заедно го създават, управляват и развиват.

2. РАЗВИТИЕ НА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА” ГАРА БОВ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ

Гара Бов е разположено на 5 км. северно от село Бов. Преди прокарване на ж п линията къщите на това място са само три. Процесът на движение на населението към Гара Бов е най-силен в периода 1956-1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1177 души. По - късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и с. Лакатник.

Около петдесетте години на миналия век читалище “Светлина” премества материалната си база от село Бов в Гара Бов. Там то заема една стаичка в сградата на съвета и пощата.

През 1960 г. читалището принудително се изнася в мазето на една частна къща за около две години. През 1962 г. е построена нова читалищна сграда в Гара Бов. Тя се намира в центъра на селото, на мястото на Лагярската къща, в която е живял поетът Александър Вутимски в периода 1931-1943 г.

На страниците на в. “Софийска правда” Елена Петрова (дългогодишен читалищен секритар) споделя:“…Гара Бов имаше нужда от аптека и за тая цел беше взето помещението на читалището, а него настаниха в мазата на една частна къща за около две години… През 1962 г. читалището се премести в своя сграда, само че това беше всичко друго, но не и читалищен дом. В приземния етаж се настани ресторантът, в помещението, определено по план за библиотека, бе настанена детската градина, най-хубавите стаи на третия етаж бяха заети от съвета, две други - предоставени за занимални на училището. За библиотека остана най-далечното и неудобно помещение, където пренесохме окъсаните книги и празните етажерки, а хорът репетираше в големия, неотоплен през зимните месеци, салон…” (5)

По-късно читалищната сграда става собственост на читалището, но без приземния етаж. До 1991 г. там е настанен младежки клуб, за който години наред читалището се грижи, покривайки основните разходите по издръжката му (ел. енергия, телефон…) Младежките дейности, като дискотеки, концерти и др. мероприятия, носят добър приход на младежката организация, но от тях не се заделят средства за плащания по направените разходи.

През 1990 г. настоятелството на читалище “Светлина” Гара Бов внася докладна записка на заседание на Временния изпълнителен комитет на Общинския Народен съвет, като представя проблемите по издръжката на младежката база. В резултат на докладната, едва при повторното разглеждане на проблема, Временният изпълнителен комитет с председател Е. Манолов, предоставя цялата база (решение №44/22.03.1991 г.) на читалище “Светлина” Гара Бов, за стопанисване и управление от Управителния съвет на читалището.

Така през 1992 г., 30 години след като читалището е влязло за пръв път в новата си сграда (през 1962 г.), става единствен нейн собственик.

От този период читалищното настоятелство отдава приземния етаж на сградата под наем и покрива разходите по поддръжка на читалищни дейности, ремонти, абонамент за периодични издания в библиотеката, а последните години и на заплатите на щатните читалищни работници (поради липса на достатъчна субсидия за тях).

Днес читалище “Светлина” Гара Бов разполага с библиотека, разположена на 83 кв.м. и библиотечен фонд от 17 500 тома; информационно-обучителен център с 6 работни места и достъп до интернет; голям салон със сцена, 2 гримьорни и 250 зрителски места; малък салон с 60 места за събрания и срещи; бизнес – клуб за провеждане на работни срещи, изграден на доброволни начала от читалищното настоятелство и читалищните работници.

След 1990 г. в читалището се създава архив с видео-филми от възпроизвежданите обичаи, от провежданите коледни и великденски празници, от премиерите на театралните постановки. В по-голямата си част филмите са дело на КТ “Алиса 93” гр. Своге, която безплатното заснема и предоставя съхранените моменти от читалищната дейност.

През 2002 г. читалището е едно от 300-те одобрени читалища в страната за постоянен партьор на Проект “Читалища” за периода (2002-2004). Проектът се изпълнява с подкрепата на Министерство на културата, Програма на ООН за развитие, Програма “Матра” на правителството на Холандия и Американската агенция за международно развитие.

Читалищното настоятелство участва в първия етап за финансиране на демонстрационни проекти, с проект “Никой не знае какво може, преди да е опитал”, който включва изграждане на мултимедийна зала, за подпомагане обучението на учениците от местното училище. Проектът не е одобрен и не получава финансиране.

През 2002 г. читалището сформира екип от желаещи доброволци за участие във втория етап за разработването на проект за изграждане на Интернет център. Шансовете за одобрение са минимални, почти никакви и то заради една основна причина – липсата на интернет достъп в селището. Въпреки това читалището преодолява всички затруднения, намира възможност за интернет връзка с подкрепата на кмета на селището Григор Любенов, привлича за партньори представители на частния бизнес, прави проучване в селището за потребностите от информационен център и представя за разглеждане разработеното проектно предложение.

Резултатът - читалище “Светлина” е едно от одобрените 25 читалища в цялата страна за изграждане на Интернет център. Текущата дейност по реализацията на проекта се координира от Регионален център по проект “Читалища” в гр. Видин.

Чрез този проект става възможно читалището да предлага интернет достъп, компютърни обучения, административни услуги. Така Гара Бов става и първото село в община Своге с достъп до интернет.

Осигуреният достъп на местната общност до глобалното информационно пространство, отваря нови врати за кандидатстване по проекти на институции и отделни лица, прави възможно и разработването на проект “Зелен център в малкото село” към ФРМС. За разработването на този проект се създава местна гражданска група и, в партньорство с читалището, училището, местната власт, частен бизнес и жителите в селището, се разработва идеята за благоустрояване центъра в селището. Проектът не получава финансиране, но пък това е един от първите опити на местните жители да подобрят условията си на живот чрез работа по проекти.

Във връзка с променените функции на читалището се налага и вписване на допълнителни цели в читалищния Устав, свързани с новите нетрадиционни дейности. Близо 96 години след отпечатването на първия Устав, на 21.04.2003 г., Общото събрание на читалището добавя към вписаните цели нова такава, четвърта поред: “Подпомагане информационното развитие на местната общност чрез предоставяне на достъп до обучения в областта на информационните технологии и Интернет ”(60) Промяната е регистрирана в Софийски окръжен съд на 17.07.2003 г., с решение №2.

На 12.08.2004 г. на проведеното Общо извънредно събрание на читалищните членове, с решение №1, протокол №14/12.08.2004 г. се приема читалище “Светлина” Гара Бов да участва като учредител в създаващата се Асоциация “Съвременни читалища”.

“В дните 8 и 9 септември 2004 г. Народно читалище "Съгласие" – гр. Тетевен бе домакин на учредяването на асоциация, инициирана по идея на читалища с изградени Интернет центрове по Проект "Читалища". Асоциацията е доброволно сдружение на читалища, физически и юридически лица, осъществяващи дейности, свързани с устойчивото развитие и в частност с образователното и информационното развитие на местните общности… Учредители на Асоциацията станаха делегираните представители на читалищата от гр. Балчик, гр. Белене, гр. Бойчиновци, с. Брестовица, с. Гара Бов, с. Дорково, гр. Кула, гр. Лом, гр. Никопол, гр. Павликени, гр. Поморие, гр. Провадия, гр. Тетевен, с. Ценово, гр. Ямбол и други физически и юридически лица…” (68)

За председател на асоциацията е избран инж. Георги Петров – специалист информационни технологии в НКО на проект “Читалища” от стартирането на Проекта.

Асоциацията дава нови възможности за развитие на читалището: кандидатстване по проекти съвместно с други читалища от страната, регистриране като център за професионално образование и обучение (ЦПО) в НАПО, реална работа в “мрежа” и т.н. Това, което читалището в Гара Бов на може да направи само, става възможно чрез общата работа с други читалища в страната. По този начин изграденият интернет център вече се утвърждава като информационно-обучителен център.

По инициатива на ФРЧ (Фондация за развитие “Читалища”, правоприемник на проект “Читалища”) на 04.12.2004 г. в гр. Плевен, се създава Читалищна мрежа за развитие. Представители на 110 читалища (включително и читалище “Светлина” Гара Бов) от всички региони на България присъстват на учредителната среща. Фондацията е с директор Емилия Лисичкова. ФРЧ има централен офис в София и 6 Регионални клона. Като партньор на ФРЧ читалище “Светлина” работи към клон Благоевград с управител Людмила Георгиева.

Мисията на читалищната мрежа е да развие потенциала и ресурсите на българските читалища за превръщането им в модерни, ефективно действащи общностни и духовни центрове.

На работна среща на ФРЧ клон Благоевград, проведена на 25 юли 2005 г., в читалище “Никола Вапцаров” в гр. Благоевград, читалище “Светлина” е едно от определените за мрежова точка за достъп на информация за читалищата в община Своге и Софийска област.

За цялостната си дейност и приноса в развитието на местната общност, две години поред читалище “Светлина” Гара Бов получава покани за държавен прием от Президента на Р България - Георги Първанов, по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май.

Една от основните читалищни дейности от миналото, а и до днес е библиотечната, една от най-необходимите за местните хора понастоящем е свързана с услугите в информационно-обучителния център. Към читалището години наред работят певчески, танцови и театрални колективи, участващи в местни, регионални и национални празници, носители на редица награди и отличия. Десетки са участниците в читалищната самодейност от 1957 г. до наши дни. Много често цели семейства заедно идват на репетиции в певческите състави, след тях децата и внуците продължават наследените традиции, предавайки ги на своите близки, така с години не се прекъсва приемствеността и обичта към песента, танца и театъра в читалище “Светлина”. Не са редки и случаите, в които любовта към читалищната сцена води в Гара Бов и хора от съседни селища.

През 1992 г. местното училище и читалищното настоятелство правят опит за възстановяване на ученическия духов оркестър, като духовите инструменти се ползват от училището, а хонорарът на ръководителя Добрин Иванов се заплаща от читалището. Оркестърът просъществува само 1 година. Към читалището през 1992-1993 година за кратко работи школа по английски език с ръководител Марин Василев.

Вечер на войнишката майка, Ден на самодееца, Вечер на младото семейство, Вечер на многодетната майка, Срещи с Баба Марта, Коледни и Великденски тържества са само част от празниците, които читалището организира години наред за хората в Гара Бов, които са общ стремеж към красивото и разумното, надмогвайки сивотата в битовото ежедневие.

Ревниво се пазят и местните традиции и обичаи, свързани с възпроизвеждането на народните обичаи “Лазаруване” и “Кумичкуване”, чрез които се възвръщат ритуалите, обредите и песните от миналото на бовския край.

Всички хора, работили в читалището, оставят частица от себе си в него - председатели, настоятели, самодейци, ръководители на състави, щатни работници, а спомоществователите - тях ги е имало от преди 100 г., когато първите впрегнали колата с воловете за строеж на училище и читалище в с. Бов, до днешните дарители, които учредяват стипендии за безплатно обучение на деца за работа с информационни технологии в Гара Бов.

С най-голям принос за читалищната дейност са настоятелствата, проверителните комисии и щатните читалищни дейци. Единствените щатни членове на читалищните настоятелства са секретарите, по традиция останалите работят на доброволни начала. Длъжността на председателя на читалището е “почетна и безплатна”, но всички отговорности за управлението на читалищната институция са негови. Председателските подписи стоят върху всички банкови документи, заповеди и протоколи от заседания на читалищните настоятели. Председателят сключва трудовите и граждански договори с работещите в читалището и носи отговорност за изпълнението им. От голямо значение за цялостната работна атмосфера в читалището е умението за работа в екип на председателя и настоятелите .

За да е успешен един председател на читалище, е важно да притежава редица качества, между които почтеност, коректност и толерантност, а и да знае, че парите значат много но не са всичко на този свят.

От 1950 г. до 2005 г. читалище “Светлина” има: 10 председатели, като с най-дълъг председателски стаж - 21 г. е С. Петрова – от 1985 г. и понастоящем. С пълно основание настоящият председател не веднъж казва “Читалището - това е моят втори роден дом”. През 1958 г. за кратко председател на читалището е Георги Георгиев. В писмените спомени на Благой Благоев (библиотекар в читалището) пише, че през1944 г. Иван Ковачев е бил председател на читалище “Светлина”.

Председатели на читалище “Светлина” Гара Бов

1950 - 2005

Име, фамилия	Брой години	Период
Силвия Петрова	21	от 1985 г. и понастоящем
Гина Виденова	10	от 1969 г. до 1978 г.
Владо Димитров	7	от 1959 г. до 1965 г.
Антоанета Коцева	4	от 1981 до 1984 г.
Илия Гьошев	3	от 1950 г. до 1953 г.
Ани Драганова	2	от 1979 г. до 1980 г.
Веселин Цветков	1	през 1968 г.
Златка Стойкова	1	през 1967 г.
Илия Петров	1	през 1966 г.

Броят на членовете в настоятелството през годините е различен - от 5 до 11 човека. Читалищното настоятелство в периода 1945 - 1996 г. носи името Управителен съвет. Едни от най-дългогодишните членове на настоятелството са П. Петрова, И. Ангелкова, И. Димитров, С. Тодорова и др. Петдесет и три човека работят в читалищните настоятелства от 1957 г. до 2006 г.

Членове на настоятелствата на читалище “Светлина” Гара Бов

1958 - 2005

Име, фамилия	Брой години в настоятелство	Период в години
Павлина Петрова	26	1961, 1962, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994
Иванка Ангелкова	19	1964, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988
Иван Димитров	16	1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002
Стефка Тодорова	15	1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983
Илия Петров	13	1967, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1983, 1984
Ангелина Георгиева	12	1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994
Иван Иванов	11	1995,1996,1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005
Асен Веселинов	11	1989,1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999
Гина Виденова	10	1963, 1965, 1966, 1967, 1968, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983
Людмил Грозданов	9	1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005
Ани Драганова	9	1976, 1977, 1978, 1981, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986
Мария Георгиева	9	1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982
Теменужка Щимарска	8	1943, 1964, 1965, 1966, 1968, 1969, 1974, 1975
Йорданка Джокова	7	1958, 1959, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969
Радослав Манков	7	1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996,
Владо Димитров	6	1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988
Павлинка Ценева	6	1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988
Рилка Кольова	6	1959, 1960, 1961, 1962, 1963, 1964
Ангел Такев	5	1965, 1967, 1968, 1969, 1970
Сийка Арангелова	5	1995, 1996, 1997, 1998, 1999
Цанка Маркова	5	1958, 1959, 1960, 1961, 1962
Николина Тошева	4	1989, 2003, 2004, 2005
Добри Динов	4	1985, 1986, 1987, 1988
Иван Василев	4	1985, 1986, 1987, 1988
Радой Петров	4	1963, 1971, 1972, 1973
Асен Симов	3	1963, 1987, 1988
Благовеста Иванова	3	1958, 1959, 1960
Митко Иванов	3	1976, 1977, 1978
Анелия Петрова	2	1972, 1973
Антоанета Коцева	2	1985, 1986
Божидар Милев	2	1965, 1966
Мария Цветкова	2	1965, 1966
Михаил Георгиев	2	1960, 1964
Огнян Кирилов	2	1970, 1980
Олга Асенова	2	1967, 1968
Петко Пешев	2	1983, 1984
Румен Кръстев	2	1972, 1973
Сийка Петкова	2	1981, 1982
Силвия Петрова	2	1983, 1984
Славчо Минов	2	1974, 1975
Павлина Григорова	2	1961, 1962
Христо Михайлов	2	1995, 1996
Благой Коцев	1	1961
Веселин Скробарски	1	1959
Веселин Цветков	1	1969
Веска Петрова	1	1970
Дамян Петров	1	1960
Зора Михайлова	1	1964
Кольо Злакьов	1	1970
Лили Таскова	1	1971
Наташа Колева	1	1970
Тодор Андров	1	1970

Секретарят е щатна длъжност в читалище “Светлина” Гара Бов. Често секретарските задължения се обединяват с библиотекарските. Това съвместяване на длъжностите се налага от липса на достатъчно финансови средства за издръжката на 2 отделни щатни бройки.

В своята история читалището има два случая на обединение на длъжностите секретар и библиотекар в продължение на години: от 1957 г. до 1971 г. Елена Петрова е на тази длъжност, а от 2000 г. и понастоящем Николина Иванова изпълнява функциите на секретар - библиотекар.

За периода 1958 – 2005 г. в читалище “Светлина” Гара Бов, се сменят трима човека като секретари, най-дълго заема тази длъжност Елена Петрова – 24 години

Секретари на читалище “Светлина” Гара Бов

1958 – 2005

Име, фамилия	Брой години	Период
Елена Петрова	24	от 1958 г. до 1982 г.
Николина Иванова	16	от 1989 г. до 2005 г.
Катя Андреева	5	от 1983 г. до 1988 г.

Броят на членовете в Проверителната комисия (позната като Ревизионна в периода 1945-1996 г.) варира от 3 до 5, едни от най-дългогодишните й членове са Тодорка Бранкова, Сийка Арангелова, Христо Михайлов. От 1957 г. до наши дни 23 човека са членове на тази комисия, а 6 човека са нейни председатели, като всички поемат задължението да следят за законното разходване на читалищните пари. Най- дългогодишен председател на ПК е Георги Изворски, заемащ длъжността 17 години.

Председатели на Проверителната комисия на читалище “Светлина”

1958 – 2005

Име, фамилия	Брой години	Период в години
Георги Изворски	17	1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990
Ани Драганова	9	1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1988, 1999
Петко Митов	6	1979, 1980, 1981, 1982, 1983, 1984
Владо Димитров	4	1974, 1975, 1976, 1978
Мариела Петрова	3	2003, 2004, 2005
Благой Коцев	3	1958, 1959, 1960

Членове на Проверителната комисия на читалище “Светлина”

1958 – 2005

Име, фамилия	Брой години	Период в години
Тодорка Бранкова	7	1979, 1980, 1985, 1986, 1987, 1988, 1991
Сийка Арангелова	6	2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005
Христо Михайлов	6	1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002
Бойко Георгиев	5	1998, 1999, 2000, 2001, 2002
Димитра Минчева	4	1985, 1986, 1987, 1988
Димитрина Младенова	4	1991, 1992, 1993, 1994
Зора Михайлова	4	1960, 1961, 1962, 1963
Петър Владов	3	2003, 2004, 2005
Асен Веселинов	3	2000, 2001, 2002
Владо Димитров	3	1958, 1979, 1980
Здравка Веселинова	3	1976, 1977, 1978
Петко Митов	3	1976, 1977, 1978
Рилка Кольова	3	1968, 1969, 1970
Ани Драганова	2	1974, 1975
Георги Петров	2	1959, 1960
Елена Рангелова	2	1974, 1975
Любка Вълчева	2	1965, 1966
Никола Иванов	2	1968, 1969
Роза Георгиева	2	1958, 1959
Сашо Борисов	2	1995, 1996
Цанка Маркова	2	1965, 1966
Цено Трифонов	2	1995, 1996
Валентин Павлов	1	1997

Първото известно име на касиер на читалище “Светлина” в с. Бов е Митьо Кръстов. Той е записан в първия печатен Устав на читалището от 1908 г. Касиерът по това време задължително е част от читалищното настоятелство и се избира с тайно гласуване, както и другите членове на настоятелството. Длъжността на касиера е била “почетна и безплатна”.

В първия печатен Устав - гл. ІV. Управление на читалището, чл. 17. е записано: “Касиерът управлява читалищните пари. Със съгласието на настоятелството той изплаща разходите и прибира приходите и оправдателните документи, които трябва да пази, защото е лично отговорен за тях.”(59)

В по-ново време касиерът не е изборна длъжност. Той се ангажира с разплащанията на читалището, получава хонорар за извършването на тази работа или е на щатна длъжност (0,5 щатна бройка от 2002 г.) Много често един човек съвместява длъжността касиер с друга длъжност, както Елена Петрова, която работи като секретар – библиотекар и води читалищната каса години наред.

От 2002 г. Юлия Величкова изпълнява функциите на касиер и ги съвместява със задълженията на помощен персонал в читалището. Най-дълго като касиер на читалище “Светлина” работи Елена Петрова – 15 години.

Касиери на читалище “Светлина” Гара Бов

1960 - 2005

Име, фамилия	Брой години	Период в години
Елена Петрова	15	1957, 1958, 1959, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1981, 1982
Димитра Минчева	10	1988, 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997
Ани Драганова	5	1983, 1984, 1985, 1986, 1987
Йорданка Джокова	5	1965, 1966, 1967, 1968, 1969
Юлия Павлова	4	2002, 2003, 2004, 2005
Вера Стаменова	4	1998, 1999, 2000, 2001
Десислава Минчева	1	1990
Михаил Георгиев	1	1960

За 48 години (1957- 2005) като помощен персонал в читалище “Светлина” Гара Бов работят 5 човека. Най- дълги години тази длъжност е заемана от Стефка Димитрова и Цветана Пешева. Хората, които поддържат чистотата и уюта в читалищната сграда винаги са част от екипа за организация на тържества, празници, концерти. А тогава, когато отсъства библиотекарят, те не връщат човек от библиотеката. Липсата на достатъчен брой хора за отделните длъжности е едно от основанията персоналът в читалището да работи в екип и тогава, когато някой липсва, другите да поемат задълженията му.

Помощен персонал на читалище “Светлина” Гара Бов

1965 – 2005

Име, фамилия	Брой години	Период в години
Стефка Димитрова	17	1980, 1981, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996
Цветана Пешева	15	1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979
Юлия Павлова	6	2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005
Графка Георгиева	2	1998, 1999
Златка Динчева	1	1997

Щатният персонал през различните години варира от 1 човек (1957 г. – 1964 г., част от 2000 г.) до 4 човека (2002- 2004 г.). Броят на щатните служители е в зависимост от функциите, които се изпълняват от читалището, от променящите се условия на средата, от работата по проекти, зависи и от финансовите средства - държавни субсидии и собствените приходи. Промяната в дейностите на институцията води и до формиране на различни длъжности в нея. Традиционните длъжности в читалището: секретар, библиотекар и помощен персонал се допълват от 2002 г. с административен сътрудник и информационен специалист за работа в изградения Интернет център.

Финансовите източници на читалище “Светлина” през годините са различни. До 1991 г. държавата покрива цялата издръжка на читалището, след 1992 г. приходите от стопанска дейност са повече, отколкото държавната субсидия. За стабилното финансово състояние на читалището през този период се съди от протокола, с който читалището дарява на местния Клуб за физкултура и спорт “Скала”-Бов закупени екипи за футболистите на стойност 5 735 лв.От 2002 г. приходите от компютърни обучения, интернет и административни услуги, заедно с получаваните наеми, доминират и издържат читалищните дейности и персонала. Децентрализацията на финансовите средства и драстичното намаляване на държавната субсидия, променя картината на финансовото състояние на читалището.

Финансово състояние на читалището

1989 - 2005

Година	Приходи от субсидия в лв.	Приходи от стопанска дейност в лв.	Приходи от проекти в лв.	Приходи от парични дарения в лв.	Изразходвани средства за издръжка в лв.
1989	5 007	344	-	-	8 417
1990	7 508	1 150	-	1 400	7 268
1991	17 500	16 885	-	-	26 582
1992	26 400	68 548	-	-	91 491
1993	10 000	125 818	-	-	123 458
1994	15 000	141 168	-	-	173 830
1995	147 000	94 354	-	-	245 156
1996	235 000	421 442	-	50 000	709 250
1997	1 314 000	1 951 703	-	-	3 011 263
1998	3 596 140	2 296 494	-	-	5 985 780
1999	5 095	5 868	-	-	10 462
2000	4 121	9 179	-	-	12 568
2001	7 311	9 652	-	-	18 310
2002	3 091	12 052	5 886	5700	19 300
2003	4 909	16 221	11 131	400	32 914
2004	4 052	16 458	3 108	-	28 058
2005	5 111	12 515	-	140	17 600

В периода на преход се наблюдава устойчиво намаляване на държавните средства за читалището и значително увеличение на собствените приходи, които през 2004 г. са почти четири пъти повече от субсидията.

През последните години финансови средства постъпват в читалищната каса по линията на спечелени проекти, наблюдават се и еднократни жестове на дарителство. За съжаление субсидиите, предоставяни от държавата, са крайно недостатъчни и пряко се отразяват върху дейността на читалищната институция.

Читалище “Светлина” Гара Бов продължава традициите и доразвива дейността на читалището от село Бов: обогатява материално-техническата база, поддържа дейността на библиотеката и работата на любителските състави; предлага иновационни дейности, свързани с обучения за работа с информационни технологии и интернет; създава една по-добра среда за развитие на местната общност.

Въпреки ограничените държавни субсидии, читалището не само оцелява, но и надгражда и обогатява своите дейности, като реализира приходи от проекти, обучения и административни услуги, привлича дарители да подкрепят неговите инициативи

ВТОРА ГЛАВА

ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ СЛЕД 1955

1. БИБЛИОТЕЧНА ДЕЙНОСТ

В периода 1955 - 60 г. в страната ни са започнати и в много случаи завършени строежите на над 800 читалищни сгради, в които се помещават и читалищните библиотеки. Ако през 1964 г. 60% от средно големите села нямат читалищни сгради, през 80-те години всяко читалище има сграда и помещение за библиотека. До 1989 г. читалищата са стабилно финансирани от държавата. Вследствие настъпилата идеологизация в читалищните библиотеки се формират унифицирани книжни фондове. Изгражда се единна централизирана система за методическо ръководство. Централизира се в голяма степен комплектуването на библиотечните фондове.

В преходния период 1989-2000 г. ярко се откроява тенденцията, свързана с намаляване на действащите читалищни библиотеки. Дори и новият Закон за читалищата (от 1996 г.) не защитава достатъчно силно позициите на библиотеките като основна читалищна дейност. Липсата на финансиране довежда до закриване на около 2 500 библиотеки от общо 10 000, като стотици, въпреки че съществуват, не функционират.

В исторически план главната функция на читалищната библиотека е просвещението, а 150 г. по-късно от възникването си, тя е изправена пред предизвикателството да поеме ролята на агент за достъп до развитие, който да осигури на местните общности връзка с интернет и интегриране в глобалното информационно общество.

Около петдесетте години на миналия век, читалище “Светлина”, заедно със своята библиотека, се пренася от с. Бов в Гара Бов, където заема една малка заличка в сградата на днешната автоматична телефонна централа. Библиотечният фонд, пренесен от село Бов, наброява около 200 тома, липсват рафтове за книгите и каквото и да е друго обзавеждане за библиотеката. Читалището се отваря вечер, когато работещите в него на доброволни начала библиотекари, се прибират след работния ден.

Първите библиотекари в читалище “Светлина” Гара Бов са: Благой Николов (чичо Благо), Стефка Хайрлова, Мария Ковачева, Гина Виденова, Веселин Скробарски и Василка Иванова. Книгите се раздават, като читателите и заетата от тях литература се вписват в една тетрадка в библиотеката.

През 1957 г. на библиотекарско място е Елена Петрова. От тази година датират и първите възнаграждения, отпускани за работата на библиотекар в читалището.

През 1960 г. читалището, заедно с библиотеката си, принудително се изнася в мазето на една частна къща. За три години библиотечният фонд нараства с около 1000 тома. По този повод вестник “Земеделско знаме” пише: “Читалището на гара Бов, Софийско, става все по-оживен център на културно-просветна работа. Благодарение на инициативната библиотекарка Елена Пешева, библиотеката се обогатява с все повече и повече книги, а печели и все повече читатели. В работата си библиотекарката прилага най-различни форми: препоръчителни списъци, изложби на новоизлезли книги, витрини, а не рядко тя разнася книги по домовете на читателите. Поради това само за първото полугодие броят на читателите се е увеличил с 200, като дневно библиотеката раздава до 30 книги.” (3)

За дейността през 1960 г. говори информацията в изготвения Отчет за работата на библиотеката при читалище “Светлина” Гара Бов: “Библиотеката до сегашния момент наброява 1140 тома книги. През изтеклата година са набавени 290 нови книги, от които 60 са новозакупени, а останалите чрез книгонабиране и подарявания… Общият брой на редовните читатели е 240, от които 132 мъже и 108 жени.

През м.юни библиотеката се премести в ново помещение. Направени бяха нови рафтове за книгите…През годината са проведени следните мероприятия: през м. февруари обсъждане на книгата “През бури” от К. Митев, в присъствието на автора и други главни герои. Подготовката и посещението мина много добре…

Литературни вечери бяха направени по случай 2 юни–деня на падналите срещу фашизма и във ВОСР. В библиотеката има витрина, която периодически се подменя. През м. декември бе направено табло, на което ще правим месечни календари. Има няколко табели, които пропагандират библиотеката и книгите…” (27)

През 1962 г. читалището, заедно с библиотечния си фонд, се премества в новопостроената читалищна сграда, където библиотеката се настанява в едно от най-неподходящите за тази цел помещения, в днешната Зала на приказките (втория етаж на читалищната сграда в дъното). Библиотеката организира обсъждания на книги, читателски конференции, колективни четения, срещи с писатели, изготвя витрини и табла.

В Отчета на библиотеката за 1965 г. в Информационната част е вписано:“… В библиотеката има записани 350 читатели при 920 жители на Гара Бов, а общо със селото 1850 жители. На Гара Бов има училище, в което учат 242 ученици и има библиотека, но въпреки това в библиотеката има 160 читатели ученици. Раздадените книги в библиотеката през отчетния период са 6627 тома, като се има предвид, че първото тримесечие библиотеката е работила по 4 чеса седмично, а след това по 8 часа. Библиотеката е провела през отчетния период следните мероприятия: .Конференция на тема “Тютюнопроизводството важен отрасъл в нашето село”; Теоретическа конференция на тема “Комунистическото възпитание на подрастващото поколение” и Витрина от книги, в които е обрисувана българската героиня…. Библиотеката работи на свободен достъп.” (28)

Библиотечният фонд нараства от 200 тома книги през 1957 г. до 3210 тома през 1967 г. Голяма част от фонда е от подарени книги на библиотеката, но най-много книги са набавени чрез закупуване от субсидии и читалищни приходи. Читателите за 10 години нарастват от 240 на 378. До голяма степен увеличаването броя на читателите се влияе и от все по-големия брой жители на с. Бов, които се преместват да живеят в Гара Бов. За този период няма информация за получавани в библиотеката периодични издания.

В Отчета на библиотеката за 1967 г. в Информационната част е вписано:“…В библиотеката има записани 378 читатели, при 960 жители… … Библиотеката е провела следните по-големи мероприятия през годината: Колективни четения на книгата “Котвата остава на дъното-5; Обсъждане на книгата “Котвата остава на дъното”-1; Колективни четения с пионерите от ІV до VІІ класове-18; Обсъждания на книгите “Четвъртата височина” с ІV клас и книгата “Под крилото на Партията” с VІІ клас-1; Подреждане изложби с детски новозакупени книги в училището и читалищния салон; Среща на писателката Калина Малина с учениците от началния курс…” (29)

Елена Петрова изпълнява функциите на секретар-библиотекар на читалище “Светлина” до м. ноември 1972 г., когато двете длъжностите се разделят и Анелия Георгиева е назначена за библиотекар в читалището.

Анелия Георгиева работи 2 години като библиотекар, когато през 1974 г. библиотекарското място се заема от Анатолия Ганева, която работи като такава до 31 март 1975 г. От 1 април 1975 г. за библиотекар на читалище “Светлина” Гара Бов е назначена Вера Стаменова.

На 20 октомври 1977 г. официално е открита новата библиотека в читалищната сграда, помещението е изградено в съответствие с изискванията за съхранение на библиотечния фонд. Библиотеката е обзаведена със специално изработени за нея мебели в с. Тънково и заема 82 кв.м. площ.

В отчета за работата на библиотеката през 1977 г. библиотекарката Вера Стаменова вписва “... През 1977 г. библиотеката зае ново помещение. Обзаведена бе цялостно с нови мебели на стойност 8 500 лв. Разполага с 82 кв. м. площ. Състои се от три части-читалня, заемна и книгохранилище. Заемната е обширна и светла. В нея е наредена литературата по отдели- на преден план е детския отдел. Непосредствено до заемната е книгохранилището, в което са поместени старите стелажи, на които е наредена част от литературата. Читалнята също е светла. Обзаведена с маси за по един читател. В нея се получават 13 вестника и 33 списания.

… основна задача на библиотеката е работа с читателя. Затова тя работи под девиза “От всеки дом читател” и отбелязва на специално отпечатана карта с червени квадрати домът, в който има читатели, там където няма такива, библиотеката насочва вниманието си.

…Справочният фонд през 1977 г. чувствително нарасна. Библиотеката е снабдена с кратка българска енциклопедия и петтомна българска енциклопедия, закупена от антикварна книжарница в София. Разполага също с най-различни речници и справочници.

… Книжният фонд на библиотеката е 10483 тома. Закупуват се ежемесечно нови книги… В библиотеката се получават готови фиша и се съхраняват… Предстои ни изготвянето на каталог. Води се също албум “Бов в печата”, в който се подреждат материали за нашето селище от пресата…” (30)

Интересният почин “От всеки дом читател” е инициатива, дадена като пример от ръководството на окръжна дирекция “Библиотеки”. Ганчо Алексиев директор на Окръжна дирекция библиотеки пише: “… До края на петилетката над 100 библиотеки ще работят по почина на библиотеката в Гара Бов “От всеки дом читател на обществената библиотека” (1)

От 1978 г. библиотекарката Вера Стаменова започва изготвянето на каталожни картички - фиши за систематичния каталог, през 1984 г. библиотеката вече разполага с такъв.

В Отчета на библиотеката за 1983 г. е вписано: “… Библиотеката продължава да работи по почина “От всеки дом читател”. Направена е картотека на учащите се в НОУ “Кирил и Методий”. Стремим се да обхванем всички учащи се…

С повишаване изискванията за ефективност и качество в дейността на библиотеката се наложи да се разшири и библиотечно-библиографското и информационно обслужване на читателите. В читалнята се пускат редовно заемни бележки и поръчки по търсени теми и материали, които се изпълняват своевременно. При нужда сме използвали и градската библиотека. Получавали сме много добра помощ от методиста Василка Исаева от гр. Своге. През 1984 г. библиотеката ще бъде включена в централизирано снабдяване…

Читателите през 1984 г. ще имат възможност да използват систематичния каталог. Материалната база на библиотеката е добра. Залата на приказките е оборудвана с грамофон, магнетофон и драматизирани грамофонни плочи, които обогатяват фонотеката и се ползват от най-малките посетители…”(31)

През 1985 г. библиотеката на читалище “Светлина” Гара Бов преминава към централно библиотечно снабдяване с център- читалищната библиотеката в гр.Своге. Средства от държавния бюджет се заделят целево, за закупуване на нови книги за читалищните библиотеки от селата в община Своге. В градската читалищна библиотека се изгражда своден каталог на всички читалищни библиотеки.

Библиотекарите от всяко читалище имат определен ден, в който са в градската библиотека, за да обработват новозакупената литература. В продължение на години всеки понеделник библиотекарят от читалище “Светлина” е в гр. Своге за нови книги.

След 1 април 2000 г. дългогодишният библиотекар Вера Стаменова излиза в пенсия и поради липса на средства за две отделни бройки, двете длъжности на секретар и библиотекар се обединяват. Николина Иванова поема и библиотекарските функции в читалището след този период.

Библиотекари в читалище “Светлина”

1957 - 2005

Име, фамилия	Брой години	Период	Заемана длъжност
Вера Стаменова	25	1975 г. - 2000 г.	библиотекар
Елена Петрова	14	1957 г. - 1972 г.	секретар-библиотекар
Николина Иванова	5	2000 г. - 2005 г.	секретар- библиотекар
Анелия Георгиева	1,5	1972 г.- 1973 г.	библиотекар
Анатолия Ганева	1,5	1974 г. -1975 г.	библиотекар

През 2002 г. на 25 кв. м. от библиотеката се създава Интернет център, изграден по Проект читалища. Центърът предлага на своите потребители: компютърни обучения, достъп до интернет, различни административни услуги.

Двете помещения са отделени с една преградна стена и функционират самостоятелно до 2004 г. Достъпът до тях е подсигурен от двете страни на читалището, чрез общ вход през читалищното фоайе и допълнително изградено стълбище за интернет центъра от срещуположния вход на сградата. В интернет центъра работят административен сътрудник и информационен специалист до м. октомври 2004 г.

След този период библиотека и интернет център са едно цяло в дейността си, като работата се поема от секретар - библиотекаря Н. Иванова и касиера Ю. Величкова, техническата поддръжка на компютърната техника се осъществява от информационния специалист Бисер Вутов до м. февруари 2006 г. Помещенията на библиотеката и интернет центъра се обединяват в едно цяло, чрез преходна врата между тях. От м. февруари 2006 г. длъжността Информационен специалист в интернет центъра се заема от Калин Сандов.

Обединението на двете дейности дава редица преимущества в библиотечното и информационно обслужване. Възможността за бързо търсене на актуална информация чрез интернет е от голямо значение преди всичко за учащите се в основното и средните училища, както и за студентите. Най-често използваната и предпочитана от учениците в местното основно училище интернет страница е www.slovo.bg. От нея те черпят не само информация свързана с литературната критика, но имат възможност и за достъп до голяма част от българските произведения в областта на поезията и прозата. За учениците са закупени и електронни енциклопедии, които се ползват безплатно в интернет центъра през учебните часове и са на платен преференциален достъп извън учебно време.

Първото електронно пазаруване читалището прави за библиотеката си. Избират се заглавия на литература от електронни книжарници и се изпраща заявки за литература по интернет, което съкращава много разходи и време.

С цел насърчаване самостоятелното търсене на информация от учащите се, читалищното настоятелство решава да се предоставят ежедневно по 30 минути безплатен интернет достъп на учащи се за разработване на домашни и курсови работи.

Когато потребителят не е запознат с начина за работа с интернет разчита на безплатна консултация и подкрепа на работещите в информационно-обучителния център.

Интересът към работата с информационните технологии се провокира и от редица отстъпки за ученици, студенти и хора в неравностойно социално положение, изразяващи се в предоставяне на преференциални цени при самостоятелната им работа в интернет центъра.

За най-малките читатели в библиотеката е обзаведен детски кът, в който за любителите на книгата са предоставени детски енциклопедии в различни области на знанието, картинни пъзели и кубчета.

Библиотеката в цифри

Година	Библиотечен фонд (в тома)	Получавани периодични издания	Брой читатели	Заети библиотечни материали за дома
1960	1140	-	240	3052
1961	1539	-	312	5347
1962	2130	-	350	6000
1964	2417	-	327	5154
1965	2809	-	350	6624
1966	3132	-	346	7227
1967	3210	-	378	5710
1969	3628	-	358	5996
1970	4180	-	383	5810
1971	4920	-	346	5435
1972	5585	-	410	5854
1974	8740	-	395	5758
1975	9002	34	467	7092
1976	9802	30	472	8044
1977	10483	46	497	9161
1978	11275	52	499	10739
1979	12037	63	500	10073
1980	12498	54	503	10343
1981	13087	50	507	9963
1982	13387	63	505	9763
1983	13743	65	508	9976
1984	13867	55	502	9935
1985	13833	57	504	9714
1986	14171	53	506	9763
1987	14303	54	504	9856
1988	14824	52	501	9589
1998	17485	7	379	8609
1999	17547	3	381	8071
2000	17457	5	177	3878
2001	17490	5	203	6952
2002	17490	1	159	5019
2003	17523	4	157	5009
2004	17546	5	147	4033
2005	17636	4	151	4570

През последните години в читалищната библиотека се наблюдава: намаляване броя на читателите и получаваните периодични издания; спад в търсенето на традиционни услуги, като например заемането на библиотечни материали за дома. В национален мащаб се очертава същата тенденция: комплектуването на книги и периодика, през 1989 г. е 183 997 броя заглавия, а в следващите 10 г. се получават едва 29,2% от тях в читалищните библиотеки.

Последните десетина години за комплектуване фонда на библиотеката се отделят оскъдни средства от собствените читалищни приход, не се получават никакви субсидии за библиотечна дейност. През 2005 г., от Министерството на културата се отпуска целева субсидия в размер на 1000 лв. за закупуване на книги и абонамент за библиотеката.

Библиотечната дейност е основна дейност за читалище “Светлина” от основаването му до наши дни. Книжният фонд от стотина тома през 1957 г. нараства до 17 500 тома през 2002 г. Променените условия във всички области в страната ни след 2000 г., водят и до промяна в политиката на финансиране на библиотеката. Драстично се намаляват средствата за комплектуването на нова литература, а последните пет години такива средства липсват. Закупуването на литература за библиотеката понастоящем се осъществява чрез средства от набрани собствени читалищни приходи. Въпреки липсата на държавна субсидия читалището съумява чрез партньорски инициативи и финансиране на спечеления проект - Интернет център, да въведе новите информационни технологии в услуга на потребителите си, предлагайки им достъп до глобалното информационно пространство.За всички потребители на читалищната библиотека е осигурен равен достъп до фондовете й без значение социалната им принадлежност, възраст, религия, пол или раса. Добра практика е предлагането на преференции на различните възрастови групи потребители, библиотечни материали отговарящи на нуждите им, включващи традиционните носители на информация и различни видове средства и модерни технологии.

1.1.ЛЕТОПИС НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ ИНИЦИАТИВИ*

1969 г.: 12 април. “Тази вечер бе тържествено открита седмицата на детската книга. Гости на тържеството бяха Андрей Видинов и Никола Николов – членове на литературния кръжок в гр. София. Те четоха пред децата свои произведения. Препълненият салон с ученици и деца с интерес слушаха програмата. На сцената оживяха много герои от приказки. Тук бяха дядото и ряпата, Червената шапчица, Снежанка и седемте джуджета, Пижо и Пендо и много други. В програмата участваха и децата от детската градина.Това беше наистина празник за децата.”

17 юли. “Обсъждане на книгата “Мургаш” от Добри и Елена Джурови, в чест на 25 години от 9.ІХ.1944 г. Салонът е препълнен. Часът е 18.00. Присъстващите с песни посрещат др. Елена Джурова и придружаващите я. Рецитал и откъси от книгата изпълниха самодейци от драм състава, др. Елена Джурова разказа вълнуващи спомени от партизанския живот. Поднесени й бяха цветя и подаръци.”

1970 г.: 20 февруари.“Читателска конференция за Н. К. Крупская. Доклад изнесе Иванка Гергова. Избрани бяха 15 делегати за участие в конференция в гр. Своге…”

1971 г.: 11 ноември.“В гр. Своге - обсъждане на книгата “Клопка” от К. Константинова, в присъствие на живи герои от тази повест. Представителна група от нашата библиотека посети и взе участие в обсъждането. Приветствия и подаръци от признателните читатели за писателката и живите участници.”

1972 г.: 23 септември.“В Гара Бов – среща с детския писател Атанас Душков. Срещата бе организирана от библиотеката и стана в салона на читалището. Присъстваха всички ученици от училището и децата от детската градина. Тържеството бе ръководено от Иванка Гергова-литератор в училището. Изнесена бе литературно - музикална програма от учениците. Писателят рецитира свои произведения. Задаваха му много въпроси. Стана непринуден разговор между писателя и децата. Накрая децата му поднесоха цветя и подаръци”

18 ноември, “Гара Бов. Обсъждане на повестта “Червени семафори” от Борис Ангелов. Среща с героите от повестта. Присъстваха: Б. Ангелов-автор, член на нелегалната РК на партията и секретар на същата; К. Константинов-генерален директор на ДСО на БДЖ; проф. М. Георгиев – секретар на РК на БКП, понастоящем професор в ВИИ “Карл Маркс”; Г. Върбанов- член на РК на БКП; Б. Благоев- секретар на ПО на главната ж п работилница и член на мино-подривната група в Гара Бов; В. Гавраилова-съпруга на секретаря на РК на БКП Иван Гавраилов….

В 18.15 ч. започна тържеството с рецитал от съдържанието на книгата. Отначало върху музикален фон става проверка на загиналите железничари. В рецитала участват: С. Найденов, Е. Петрова, С. Димитрова, И. Скробарски, А. Петрова и Ст. Благоева. След рецитала гостите заеха мястото на трибуната. Встъпително слово произнесе др. Елена Петрова-партиен секретар. Веселин Скробарски – пълномощник представи гостите. Приветствие и свежи цветя поднесоха пионерите. След това думате бе дадена на читателите. Изказаха се С. Петров – началник на ж.п. Гара Бов, Ив.а Гергова – учителка и А. Петрова – секретар на комсомола. Спомени разказаха проф. М. Георгиев и Бл. Николов (чичо Благо). След закриване на тържествената част, седящите в салона със ставане на крака запяха песента “Хей, поле широко”. Запя цялата зала. Публика и гости пяха от сърце”

1973 г.: 1 септември.“Гара Бов. Обсъждане книгата “През бури” гости на тържеството са: Кирил Митев-командир на мед. дружина и автор на книгата, Борис поп Андреев-син на поп Андрей, Софроний Дамянов – знаменосец на медковската дружина, Рабчо Оничев – основател на партийната организация в Медковец, Иван Крекианов - септемвриец, Ради Радев….

Пионери (при загасени светлини в салона) влязоха с песента “Когато над Дунав се мръкне” с медковско знаме и запалени факли. Приветстваха гостите, а друга група от чавдарчета поднесе на гостите свежи цветя. Пееше цялата зала…”

1975 г.: 26 декември. “Гара Бов. Обсъждане на книгата “Не забравяй” от Кинка Константинова. На срещата присъстват над 50 души, авторката на книгата и гости от гр. Своге. Доклад изнесе др. Т. Ангелова-литератор в училището. Изказаха се Стефка Благоева, Иванка Ангелкова, Елена Петрова. Зададоха се интересни въпроси, на които поетесата отговори. Накрая пионери рецитираха стихове от нея.”

1976 г.: 26 февруари. “Библиотеката при читалище “Светлина” гара Бов организира среща с поетесата Кинка Константинова и обсъждане на нейната документална повест “Не забравяй”,която третира влиянието на жизнената среда и семейството за възпитанието на младото поколение. Срещата бе открита и ръководена от библиотекарката Вера Стаменова. Анализ на книгата направи учителката по български език и литература в основното училище “Кирил и Методий” Теменужка Ангелова. Тя се спря на някои основни моменти от описаните случки,проследи съдбата на отделните герои-ученици от трудово-възпитателното училище в Казичене. Интересни мисли за книгата и нейния възпитателен ефект споделиха Стефка Благоева и Венета Николова. Елена Петрова запозна присъстващите и с някои други книги на Кинка Константинова-стихосбирки и повести. Ученички от основното училище в Бов изпълниха нейни стихове.

Поетесата благодари сърдечно за оказания й радушен прием от почитателите на нейното творчество в гара Бов и сподели с участниците в срещата своите творчески планове.” (44)

22 април. “Гара Бов - откриване седмицата на детската книга в големия салон. Присъстваха писателите Н. Соколов, Иван Планински, и И. Чолов ”

27 април.“Среща с писателката Калина Малина. Срещата стана в детската градина с трите групи деца, а след това с учениците от училището”

20 май. “В читалищния салон се проведе читателска конференция на тема “Бойният път на партизанската бригада “Чавдар”. Гости на конференцията бяха председателят на Окръжния комитет на БПФК Георги Ценов, бившите партизани от бригадата генерал-майор Борис Тошков, Илия Тончев и др.

Спомени за бойния път на чавдарци, от създаването на отряда и прерастването му в бригада до Деветосептемврийската победа, разказа генерал-майор Борис Тошков. Активно участие в конференцията взеха Иван Кенов, Маргарита Иванова, Милка Георгиева, Вера Стаменова, Василка Исаева и други, като споделиха свои мисли и впечатления от литературните творби, посветени на славните партизани от бригада “Чавдар”. Милко Станчев – председател на градския комитет на Отечествения фронт, благодари на бившите партизани от бригадата за участието им в конференцията, а пионери им поднесоха вного цветя”(43)

2 ноември. “По повод десетдневката на съветската книга в читалищния салон на Гара Бов се проведе “Вечер на съветската книга”. Гости на тържеството бяха активните борци против фашизма Кирил Митев – Кабзата и Ради Цонев. Другарката Вера Стаменова разказа за значението на съветската книга, която е обхождала партизанските землянки, минавала е през затвори и концлагери, вдъхновявала е българския народ в борбата за свобода. Пионери рецитираха стихове от съветски поети и изнесоха монтаж, в който се проследява бойния път на съветския войник. С това те изразиха любовта си към съветския народ, когото обичат и наричат свой верен приятел” (45)

1977 г.: 15 февруари. “Гара Бов. Обсъждане на книгата “Из дебрите на Еледжик” от Сл. Джахов. За тази среща с героизма и героите от партизанския отряд “Г.Бенковски” залата в младежкия клуб се оказа тясна… С голямо вълнение присъстващите посрещнаха бойното партизанско знаме на отряд “Г. Бенковски”….

Участниците в кръжока за художествено слово прочетоха откъси от книгата, а Иванка Ангелкова направи обзор на произведението. На автора бяха зададени много въпроси, на които той отговори изчерпателно… със ставане на крака бе изпратено бойното знаме, а накрая цялата зала запя “Хей, поле широко”…Присъстващите никога не ще забравят тази среща.”

28 март. “Среща с писателите Димитър Светлин и Чавдар Андров. Срещата се проведе по инициатива на библиотеката при читалището в големия салон. Тук бяха всички ученици от училището. Една вълнуваща среща между деца и писатели.”

12 април. Вечер на творчеството на Елин Пелин, в големия салон. “… Тази хубава вечер, посветена на стогодишнината от рождението му, бе подготвена от клуба “Млад библиотекар” към читалище “Светлина” Гара Бов. След краткото слово за живота и творческата дейност на Елин Пелин, прекрасните изпълнения на Лилия Гергова, Анета Асенова,Виолета Георгиева, Румен Кръстев, Лидия Пешева, Огнян Чавдаров и др., възхитиха публиката, тъй като те умело пресъздадоха типичните образи в пиесите “Тримата инатчии”, “Всяко нещо има цената си”, “Правда и кривда”…След театралните сценки следваше рецитал по стихове на Елин Пелин, изпълнен от Цв. Найденова, Албена Димитрова, Светослав Андреев, Катя Ангелова и Христина Емануилова. Вечерта завърши с мисли на майстора на разказа и приказката Елин Пелин.”( 48)

20 октомври.“Тържествена сесия по културата се проведе в големия салон. В работата на сесията взе участие др. Н. Коцев зам.-председател на ОбСК София. Накрая стана тържествено откриване на новата библиотека, която се пренесе от малкото помещение в помещението, определено за тази цел. Библиотеката е обзаведена с мебели изработени в с. Тънково, Хасковски окръг.”

“На 20 октомври в Гара Бов се проведе тържествена сесия, посветена на 60 годишнината на Октомври, на която бяха разгледани състоянието и развитието на културата в общината…В същия ден жителите на Гара Бов получиха един ценен подарък-новообзаведената модерна библиотека при читалище “Светлина”. Лентата бе прерязана от др. Никола Коцев. Той подчерта, че новата придобивка е ярко потвърждение на грижите, които партията полага за развитието на културата и пожела нови успехи на самодейците”(2)

1978 г.: 17 май.“Среща с писателите Петко Колев и Чавдар Аладжов в големия читалищен салон.”

1979 г.: 4 май.“Обсъждане на книгата “Ако можеха да говорят” от Йордан Йовков, с учениците от VІ клас…”

1980 г.: 4 февруари.“Гара Бов. В залата на приказките се проведе с първокласниците “Празник на буквите”, организиран от библиотеката при читалището. Децата изпълниха литературно-музикална програма от песни и стихотворения, майките бяха приготвили вкусни лакомства, а леля Вера – библиотекарката им раздаде хубави книжки с картинки.”

9 април. “Има нещо неповторимо и необикновено силно в срещите с писатели. Въпреки своите седемдесет години писателят Атанас Душков и днес посвещава стихотворения, разкази, приказки и гатанки на деца и възрастни… В много творби той е възпял родината, нейната героична история и чудна природа-казва Цветослава Найденова. Тя ни запозна с неговата биография, а ученици рецитираха стихове от писателя…” (51)

5 ноември.“Честване 50 г. от рождението на най-малкия партизанин у нас Митко Палаузов, се проведе в Залата на приказките с учениците, организирано от библиотекарката Вера Стаменова и учителката Гина Райкова. Тържеството ще остави трайни следи в присъстващите, които със затаен дъх слушаха за героизма на малкия герой.”

26 декември.“В големия читалищен салон на Гара Бов се проведе литературна вечер, посветена на сто години от рождението на класика на българската литература, големия писател Йордан Йовков. В залата присъстваха гости от Своге, ученици и родители-почитатели на Йовковото творчество…” (47)

1981 г.: 27 април.“В чест на 1300 г. от основаването на България в залата на приказките се проведе литературно утро с учениците от първи до трети клас.”

23 ноември.“Среща с писателката Цилия Лачева се състоя в залата на приказките… Срещата води Антоанета Венева. Зададоха се много въпроси, на които писателката отговори задълбочено.”

1982 г.: 12 май.“Гара Бов. В чест на 100 г. от рождението на Г. Димитров се организира среща с живи партизани от отряд “Г. Димитров”. Делото и подвига на тази бригада подробно е описал полковник Йордан Йорданов в своята книга “Войнишка бригада”. Присъства авторът генерал Русев-командир на бригадата, Петър Пенев и партизанката Вера Попова. Срещата стана в малкото салонче. Мая Григорова и Виолета Симеонова пресъздадоха части от книгата с музикално оформление. Разказани бяха вълнуващи спомени, споделени бяха много мисли, много въпроси зададоха на гостите нашите съграждани.”

1983 г.: 5 февруари.“В Залата на приказките” се състоя тържество на учениците от 1 клас”Вече съм читател” под ръководството на тяхната класна ръководителка Гина Райкова. На тържеството присъстваха и много родители.

20 април.“Във връзка с честването на седмицата на детската книга в салона на читалището се състоя среща с писателите: Иван Кръстев и Никола Николов. Обсъждана беше книгата “В една добруджанска нощ”.

3 ноември.“Тази вечер малкото салонче събра възрастните читатели на читателска конференция за “Животът на семейство Карастоянови”. Всички участници предварително бяха прочели книгите “Червената Лилия” и “С червените ескадрони” от Ал. Карастоянов… отношение взеха Вера Стаменова-библиотекарка; Иванка Ангелкова - учителка по литература; Силвия Петрова-учителка в ЦДГ; Катя Андреева- секретар и Свилена Христова- зам.- директор на НОУ. Бяха споделени и много впечатления от телевизионният филм “Семейство Карастоянови”

28 октомври.“Открити са дните на десетдневката на съветската книга и изкуства за деца…Тържествено откриване на десетдневката в училището с доклад от Вера Стаменова и литературно-музикална програма от учениците.В залата на приказките се срещнаха с любими герои от приказките най-малките читатели и прослушаха приказки на плочи…. Рецитали посветени на 90 г. от рождението на В. Маяковски и 115 г. от рождението на М. Горки, прожектира се и съветският филм “Сърцето на човека”

1984 г.: 15 февруари.“Залата на приказките днес посрещна своите най-малки посетители- учениците от І клас. Детското тържество “Вече мога да чета” беше под формата на детско утро. Децата пяха песни, рецитираха стихотворения. Наш гост беше и Педя човек лакът-брада, който зададе много гатанки. Учениците чуха и драматизираната приказка “Пипи Дългото чорапче”, след което им бяха зададени въпроси върху съдържанието й. На бъдещите и най-малки читатели на библиотеката, бяха подарени книжки от читалището.”

6 март.“Една вълнуваща среща на бовските читатели с поетесата Кинка Константинова. Среща в навечерието на 8 март…. Срещата бе открита и ръководена от Вера Стаменова…. Всеки имаше въпрос към др. Константинова. Тя ни прочете най-новите си стихотворения, одата за Георгица Карастоянова по случай нейната 40- годишнина…”

20 април.“… По случай седмицата на детската книга и изкуства за деца и юноши беше организиран карнавал… всички ученици се бяха маскирали много добре и журито беше затруднено да излъчи първа награда. На всички участници бяха раздадени по една книга от библиотеката и паста с кола от пионерската организация.”

17 май.“В тази слънчева утрин децата от Бов посрещнаха писателя Лъчезар Станчев. Той пристигна заедно със своята съпруга… Децата с нетърпение очакваха Лъчезар Станчев да застане между тях. Те бяха подготвили своя програма с много стихотворения от него. От своя страна др. Станчев прочете много свои стихотворения. Децата го изпратиха с букети от здравец и люляк.”

1985 г.: 25 април.“Залата на приказките се оказа тясна да събере всички деца за срещата им с детските писатели Йордан Друмников и Петко Колев. Още на гарата скъпите гости бяха посрещнати с много цветя и усмивки. Писателите прочетоха своите най-нови стихотворения. Зададени им бяха много въпроси, на които отговориха с радост…”

1986 г.: 24 октомври.“Цяло щастие беше за нашата библиотека, през този ден скъп гост беше др. от Полша Петер Жак…. Вера Стаменова разказа за дейността на нашата библиотека, той сподели за работата на библиотеките в Полша. След като разгледа Залата на приказките и читалището, беше изпратен на гарата много топло и с много цветя.”

1987 г.: 27 май.“Продължават мероприятията през месеца на културата. Днес ние посрещнахме част от групата писатели, които през 1949 г. в Своге са провели курс на младите писатели. Гости са Росен Василев, Димитър Ненчев, Иван Димитров и Петрунка Георгиева…. След литературното четене те разгледаха библиотеката, оставиха автографи и подариха по една своя книга. Направени бяха и много снимки. …”

1990 г.: 15 май.“Среща-разговор с писателката Елена Огнянова. Обсъждане на книгата “Достигнало до нас”

1996 г.: 5 март.“В читалищния клуб бе организирана среща с поетесата Кинка Константинова.В навечерието на празника на жената 8 март, поетесата изнесе свой рецитал, посветен на любовта, нежността и приятелството.”

1998 г.: 20 ноември.“Среща – разговор с поетесата Карамфила Илиева сложи начлото на творческите изяви в бизнес-клуба на читалище “Светлина” Гара Бов. “Кратък обзор на жизнения и творчески път на г-жа Илиева, както и представяне на двете й стихосбирки “Закъснял дебют” и “Съхранена красота”, направи библиотекарката Вера Стаменова. В деня на първия сняг, любителите на поезията се запознаха с новата стихосбирка, предстояща да излезе от печат, включваща интимна лирика. Многото въпроси към личността и творчеството на К. Илиева създадоха топли отношения между твореца и дошлите на срещата. Представените любовни стихове вляха топлина в душите на всички присъстващи...(18)

23 ноември.“…85 години от рождението на Асен Босев бяха отбелязани в залата на приказките в читалището.Представеното творчество на детския автор и подредения кът от негови произведения предизвикаха интереса на участниците. Програмата, подготвена по стихове на поета от Н. Тошева – кл. Ръководител на ІІ кл. В ОУ “Кирил и Методий” и учениците й завладя всички присъстващи. И кой не би повярвал, че в студената зима с топли думи можеш да сгрееш душата”.(18)

___________

* Информацията е от Дневник културно – масова работа

Библиотечните инициативи, свързани с организиране на творчески вечери обсъждания на книги, литературни четения преобладават до 1998 г. Голямо значение за тяхното провеждане и организиране има финансирането на отделна щатна бройка - библиотекар (до 2000 г.), който се грижи основно за библиотечната дейност, както и наличие на средства за организацията им. След 2000 г. обединението на длъжностите секретар и библиотекар дава отражение върху цялостната библиотечна работа. Променят се и условията, в които функционира библиотеката, както потребностите на нейните читатели и обслужващия персонал.

От края на м.октомври 2004 г. в работата на библиотеката навлизат компютърните технологии. Търсенето на информация, предоставянето на интернет достъп на читателите, възможностите за обучение и самостоятелна работа с информационните технологии е вече ежедневие в библиотечната дейност. Насърчаването на учащите за работа с интернет става със специалните отстъпки за безплатно ползване на интернет- до 30 минути, при изготвяне на домашни и курсови работи. На по-заден план остават книгозаемането, литературните инициативи, срещи с писатели и т.н.

Настоятелството на читалище “Светлина” приема, че развитието на местната общност до голяма степен се предопределя от доброто образование и свободния достъп до информация, но е необходимо и провокиране интерес към книгата и четенето. Отчита се, че градивно влияние върху съзнанието на всички читателски групи оказва прякото участие в литературните инициативи, както и живото съприкосновение в творческите срещи с писатели и поети.

2. ИНТЕРНЕТ ЦЕНТЪР

Читалище “Светлина”, както и останалите читалища в страната ни, в настоящия етап работят в условията на промени в развитието на обществото и преход към пазарна икономика. Навлизането на нови информационни технологии и нови носители на информация оказват влияние върху традиционните читалищни функции. Нови дейности с явен приоритет за читалището в Гара Бов стават информационната и образователната, произтичащи от променените условия и потребности на местната общност.

През 2002 г. читалище “Светлина” Гара Бов е едно от 300-та одобрени читалища в страната за постоянен партьор на Проект “Читалища” за периода (2002-2004). Проектът се изпълнява с подкрепата на Министерство на културата, Програма на ООН за развитие, Програма “Матра” на правителството на Холандия, Американската агенция за международно развитие и дава право на достъп до: Национална обучителна програма за работещите в читалищата; Конкурс за демонстрационни проекти на читалища; Схема за създаване на 25 Интернет центъра в читалища; Схема за финансиране на неотложни инфраструктурни нужди; Участие в срещи и дискусии, свързани с дейността на бъдещето на читалищата, в т.ч тяхната нормативна уредба; Безплатен абонамент на месечния информационен бюлетин на проекта; Представяне на читалището и активно участие в порталния Интернет сайт на читалищата.

Целта на проекта е да засили обществената роля на читалищата като културни и образователни центрове в страната ни и да предложи работещи модели за тяхното модернизиране и участие в развитието на местната общност. Практическата реализация на проекта се подпомага от Национален координационен офис в София и шест Регионални центъра (РЦ) в градовете-Благоевград, Видин, Кърджали, Плевен, Сливен и Шумен. Читалище “Светлина” Гара Бов е разпределено към РЦ Видин по проект “Читалища”, с регионален координатор Силвана Петрова.

Националната обучителна програма по проекта предоставя специализирано обучение и консултации, съобразени с читалищната среда и нужди. Поставените цели в нея са: развитие на нов стил на управление на читалищата с повишена правна, финансова, организационна и социална компетентност; развитие на собствен за читалищата консултантски капацитет, който да бъде предоставян като услуга на читалищната мрежа и местната общност; развитие на партньорство между читалищата, другите граждански организации и местната власт; разработване на обучителни програми, материали и информационни продукти от и за читалищата; създаване на среда, в която читалищата да участват в качеството на обменяща опит и образователни продукти общност.

В рамките на обучителната програма представители на читалище “Светлина” Гара Бов участват в следните обучителните модули: Разработване и управление на проекти, Развитие на общности, Основи на финансовото управление, Институционално развитие на читалищата, Разработване на проектни предложения, Комуникации на интернет центъра, Правна среда на читалищата, Културен мениджмънт, основи на финансовото управление на читалищата, Обучение за обучители, Публични политики.

В рамките на Националната обучителна програма “Читалища обучават читалища” в читалище “Светлина” Гара Бов на 16 декември 2003 г. със съдействието на РЦ Видин се провежда обучителна работна среща на тема “Разработване на проектни предложения” с участието на представители от читалищата в с. Церово, с. Свидня, с. Томпсън, с. Искрец, с. Габровница и директорите на основните училища от Гара Бов, с. Церово и с. Свидня.

По проект “Читалища” се създават 25 Интернет центъра, в читалища в населени места с ограничен достъп до съвременни информационни технологии. Основна цел на центровете е да допринесат за информационно осигуряване на малките общности чрез читалищата, като по този начин съдействат за преодоляване на информационното неравенство между различните селища в България. В интернет центровете се провеждат обучения за ползване на интернет, компютърна грамотност и се предоставят услуги свързани с информационните технологии: достъп до интернет, електронна поща, разработване и поддръжка на интернет страници, дистанционно обучение, достъп до виртуални библиотеки, дискусии он.лайн, проучвания на пазара. Изборът на читалищата домакини за Интернет центровете се извършва с конкурс.

Шансовете за изграждане на Интернет център в читалище “Светлина” са минимални, почти никакви поради липсата на интернет достъп в селището, липса на възможност за СОТ охрана на центъра от МВР гр. Своге, както и това, че селото е малко - 1200 жители.

Въпреки това, с подкрепата на кмета на Гара Бов по това време – Григор Любенов, читалището прави проучвания за наемане на цифров телефонен пост от гр. София за достъп до интернет, извършва маркетингово проучване сред населението за нагласите и потребностите от такъв център, а през м. юни 2004 г. публикува обява в КТ “Алиса 93” гр. Своге, за сформиране на екип от желаещи доброволци да участват в разработването на проект за изграждане на Интернет център.

Към обявата проявяват интерес 7 човека от различни селища в община Своге. Своите идеи и разработки на формуляри за кандидатсване по проекта представят (на 8 юли 2002 г.) в читалището само 4 от тях: Благовест Николов, Красимир Младенов, Валя Богданова - всички от гр. Своге, и Михаела Петрова от Гара Бов. Доброволците, заедно с читалищното настоятелство, разработват една обща идея от всички предложения, която се обобщава от Благовест Николов като цялостен проект.

Читалище “Светлина” прилага към проектната идея предварително сключени договори с частни бизнесмени и местната власт за подкрепа и инвестиции в строително-ремонтни дейности за около 10 000 лева (при евентуално одобрение на читалището за изграждане на Интернет център) и представя проекта на конкурса.

Въпреки голямата конкуренция, читалище “Светлина” е едно от избраните 25 читалища в цялата страна за изграждане на Интернет център. Договорът за изграждане на центъра между читалището и Проекта се подписва на 23 октомври 2002 г.

Настоятелството на читалище “Светлина” заплаща (от собствени приходи) изграждането на цифров телефонен пост София-Бов и поема ежемесечни плащания в размер на 160 лв. - наем на изградената телефонна линия за ИЦ за достъп до интернет. До м. декември 2004 г. читалището сключва договор за охрана на Интернет центъра чрез СОТ; извършва строително - ремонтните дейности по подготовка на помещенията за целта; кметство Гара Бов изгражда отделна стълбищна клетка за директен достъп до Интернет центъра (на стойност 4000 лв.); “Истра” ЕООД гр. Своге с Изпълнителен директор Ваньо Янкулов инвестира в строително - ремонтни дейности в читалищната база 5000 лв.; БМСК АД гр. София дарява за отопление на центъра ел. камина-климатик на стойност 750 лева.

Текущата дейност по реализацията на проекта се координира от РЦ на проект “Читалища” в гр.Видин и НКО по Проекта в гр. София.

На 7 декември 2002 г. в РЦ Видин се провежда интервю за назначаване на информационен специалист и административен сътрудник в центъра. От шестимата кандидати за двете позиции са одобрени: за информационен специалист - Благовест Виденов, за административен сътрудник – Валя Богданова. Читалището сключва договор впоследствие и с Ива Василева, класирана на второ място в конкурса за административен сътрудник и я назначава да работи в Интернет центъра съботните и неделни дни.

На 16 декември в читалище “Светлина” пристига цялото оборудване за Интернет центъра: мебели, 5 компютри, 2 принтера и скенер.

На 27 февруари 2003 г. Интернет центърът е официално открит от Младен Райчинов зам.-кмет на община Своге. На тържественото откриване присъстват Христо Христов-главен експерт в Министерството на културата, инж. Георги Петров - специалист информационни технологии Проект “Читалища, Силвана Петрова – регионален координатор РЦ Видин, Григор Любенов – кмет на Гара Бов, Ваньо Янкулов – изпълнителен директор на “Истра” ЕООД, инж.Огнян Белчев - директор клон “Диабаз” ГЛАВБУЛГАРСТРОЙ, членове на читалищното настоятелство, представители на читалищата от Община Своге, екип на телевизия “Алиса-93”, журналисти от в. “Искърски пролом” и в. “Своге 7”, много местни жители.

“… След като зам. - кметът на община Своге Мл. Райчинов преряза лентата на новооткрития център, гостите бяха запознати отблизо с бъдещата дейност на центъра от сътрудниците Валя Богданова, Ива Василева и инж. Благовест Виденов. Особено внимание беше отделено на порталния сайт www.chitalishte.bg, създаден по проект “Гражданско развитие и участие чрез мрежата на читалищата”, читалището чиято цел е да засили обществената роля на читалищата като традиционни, културни и образователни центрове в България и да предложи работещи модели за тяхното модернизиране и участие в развитието на местната общност. На същия адрес се намира информация за общо 200 читалища на територията на страната, като едно от тях е читалище “Светлина”…(19)

В местния печат излиза и следния материал:“… Продължихме традицията всяка година да създаваме нещо ново-заяви за “Искърски пролом” щастливия кмет на Гара Бов Григор Любенов-“Първоначалната идея бе да създадем компютърен клуб в училището. Появи се обаче възможност за включването ни в проект “Читалища”. Малко вероятно бе да ни класират, тъй като сме малко селище, казано ни бе, че шансът ни е нищожен. За наше щастие обаче бяхме класирани. Одобриха ни заради прекрасната материална база и най-вече заради огромното ни желание и амбиция да имаме такъв център. Започнаха проверките-какво имаме, какво нямаме. Оказа се, че трябва да имаме отделен вход, отделно стълбище. Телефонната централа не отговаряше на изискванията за интернет-връзката не е добра. Почти се бяхме отказали. Тогава получихме солидната морална и преди всичко материална подкрепа на Ваньо Янкулов. Със секретаря Нина Иванова, чиито заслуги за този успех са огромни, започнахме да действаме. Много хора ни помогнаха. Направихме проект за стълбището, а Ваньо Янкулов пое разходи за вътрешно преустройство-общо за 5000 лв. Някои от хората в Бов не ни разбират, други казват, че това е клуб, от който ще се печели, като се превърне в игротека. Специалистите от центъра са категорични - по програма това е образователен Интернет център. Ако се допуснат нарушения, всичко ще ни бъде отнето”-сподели Григор Любенов…

Съдействие за откриването на центъра, освен “Истра”, са оказали община Своге, цех “Диабаз”, “Ем-Ойл”. “Българо-моравска строителна компания” е дарила ел. камина-климатик за 750 лв., съдействие са оказали още РПК “Чавдар” Своге и ЕТ “Щил –Румен Божилов”… “Ние не търсим признание”- казва Ваньо Янкулов-“Дано този наш малък дял в изграждането на интернет клуба помогне на това прекрасно село с добрите му хора и много амбициозния кмет, да продължи да се развива. Нека Бов не е като другите съсипани села, а да се разраства, да се раждат деца и да остават тук.” (26)

Интернет центърът предлага преференции 20 % намаление от реалната цена на обучителните компютърни курсове за ученици, безработни и инвалиди. Извършва различни административни услуги. Чрез читалищното настоятелство ИЦ изгражда партньорства с читалищата от селата Церово, Гара Лакатник, Искрец, Свидня; сключва договор с фирма “Истра” гр. Своге за провеждане на специализиран курс “Работа с Windows, компютърни мрежи и интернет” със служителите на фирмата; създава партньорства с училища и детски градини в община Своге при попълване информация в т.нар. Образец 1; обучава 5 читалищни служители от близките селища в курс “Работа с Word”.

От създаването си до 30. VІ. 2004 г. Интернет центърът изгражда 20 трайни партньорства с бизнесмени, читалища и училища; провежда 3979 човекочаса обучения и реализира 3164 човекочаса интернет достъп.

През м. юли 2003 г. настоятелството на читалище “Светлина”, съвместно с местни бизнесмени, поставя основи на една нова традиция, учредяват се стипендии за обучение (всяка на стойност 75 лв.) на ученици в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в Интернет центъра. Петима отличници от местното училище завършват курса “Работа с Word” благодарение на четирима спомоществователи: ЕТ “Рубин - Петър Владов” заплаща две стипендии, ЕТ “Радистрой - Радослав Манков”, ЕТ “Издримец - Спас Минов” и Огнян Белчев финансират по една стипендия. Първите стипендианти са: Анжелика Минчева, Вероника Спасова, Евелина Венциславова, Ивета Петкова и Силвия Петрова.

Курсът завършва с презентация на курсистите пред родителите и спомоществователите. Вследствие доброто представяне на курсистите ЕТ “Рубин- Петър Владов” заплаща още 2 стипендии за обучение в следващ курс “Работа с EXCEL” на Евелина Венциславова и Ивета Петкова. С течение на времето от собствени приходи, и в процес на 100% финансиране от Проекта читалището закупува допълнително оборудване за ИЦ - копирен апарат и цифров фотоапарат.

От 30 януари 2004 г. ИЦ вече е свързан с кабелен интернет, премахва се модемът и некачествената телефонна връзка за достъп до интернет. Заслугата кабелен интернет да има в читалищния интерне център и Гара Бов е на Александър Момчилов (техник в АТЦ Гара Бов). Той е един от хората, които не веднъж безвъзмездно оказват техническа помощ и подкрепа на читалището в работата с компютърните технологии. Интернет доставчик на читалището е “Своге нет”.

Поради различни причини в Интернет центъра за 2 г. се сменят различни хора, заемащи позицията на информационен специалист. След Благовест Видинов за няколко месеца работи Катя Георгиева, а след нея идва Тихомир Раденков, като административни сътрудници работят Валя Богданова, Ива Василева и Любомир Свиленов. Текучеството на персонала се отразява негативно и върху цялостната читалищна дейност. Много са случаите, в които работата в интернет центъра и обслужването на потребителите се е поемала от касиера и секретар-библиотекаря на читалището.

Навременна подкрепа, в момент на липса на информационен специалист, читалището получава и от Ивайло Атанасов от гр. Своге, който поема обучението на читалищни работници в Интернет центъра в курсове “Работа с компютър – базово ниво” и “Работа с интернет” през м. юни 2003 г.

Много получава читалището през годините за изграждане на Интернет центъра, много хора инвестират в читалищната институция, еденици са тези, които развиват и обогатяват знанията и повишават квалификацията си чрез Проекта .

През месец юли 2003 г. специалистите, които работят в Интернет центровете в цялата страна, изградени с подкрепата на Проект “Читалища”, започват обучение за повишаване на квалификацията си като преподаватели в областта на информационните технологии. В обученията участва и информационният специалист Тихомир Раденков от ИЦ в читалище “Светлина”. След приключването на обучението, успешно взелите изпитите получават сертификати за преподаватели по програма “Майкрософт академия за информационни технологии”. По този начин качеството на обученията, предлагани от читалищата значително се повишава в съответствие с високите стандарти на тази международна програма. По-късно стартират обучения за информационните специалисти в CISCO академия.

Таксите за обучения, пътните разходи, дните престой в различните градове на страната, на информационните специалисти се поемат от Проект “Читалища”. Читалищното настоятелство решава да заплати на своя специалист - Т. Раденков таксите за належащи изпити, с цел създаване стимул за работа (протокол №2/12.01.2004 г., решение №3, от заседание на читалищното настоятелство): “След успешно взимане на изпитите от следващия месец (февруари) 2004 г. да се начисляват 10% от приходите от обучения върху заплатата на информационния специалист.” (39)

По същото време Т. Раденков, чрез обученията в проект “Читалища” придобива сертификати от изпитите на CISCO Academy и от курсове за инфоброкери. До този период няма друг случай, за читалището в Бов, в който да се стимулира развитието на човешкия ресурс в областта на информационните технологии. Няма друго читалище в община Своге, което да е направило толкова много инвестиции в човешкия си ресурс, колкото това в Гара Бов е вложило в информационния си специалист, чрез проект “Читалища”.

На 15.10. 2004 г. той прекратява едностранно трудовия си договор с читалището, на основание чл.327, т. 2 от Кодекса на труда (закъсняло изплащане на трудовото му възнаграждение от страна на читалището), въпреки подписания анекс (повече с морална, отколкото с правна сила) за работа в Интернет центъра за три години, обвързан с ползваните от него обучения. С напускането на информационния специалист, читалището губи и придобитите сертификати и статута си на локална CISCO Academy.

Читалището изпраща 3 писма с обратни разписки по пощата до своя “обучен” работник с покана за явяване и отстраняване на допуснати неточности в молбата му за напускане – некоректно цитирани данни за прекратяване на трудов договор, за неиздадено имущество като материално отговорно лице, за непредставени оправдателни документи (фактури) за извършени плащания. Отговор няма. Причината за неговото напускане, вписана в молбата, е само предтекст за безпроблемното му освобождаване от заеманата длъжност. Този случай ще се помни от читалищните настоятели и от жителите в Гара Бов години наред.

За сетен път читалището е изправено пред дилемата - да оцелее или не Интернет центърът. На свое заседание (протокол №18/29.Х.2004 г.) с решение №5 читалищното настоятелство допълва трудовите договори на секретар-библиотекаря Н. Иванова и касиера Ю.Величкова със задължението “Да обслужват потребителите на ИЦ”(39) Без никакви възражения се приемат новите задължения от читалищните работници, осъзнавайки, че само така центърът може да се запази. От тази дата те работят без допълнителни възнаграждения за извършване на вече удвоената си работа, свързана с управлението на центъра и с ежедневно предлагане на административни услуги.

На длъжността информационен специалист (0,5 щатна бройка) в ИЦ от 1.ХІ.2004 г. е назначен Бисер Вутов. С подкрепата на читалищното настоятелство, представители на частния бизнес и работниците в читалището (всички, съзнаващи каква ценна придобивка е този център за цялото село) центърът остава.

За сетен път трудностите сплотяват читалищните дейци, за сетен път читалищното настоятелство съумява да запази постигнатото с много усилия. От средата на 2005г. центърът е едно цяло с библиотеката, като помещенията им се обединяват с преходна врата между тях.

За периода м.януари - м. декември 2005 г.от услугите в ИЦ са се възползвали 3020 човека, за сравнение с библиотеката в този период е имало 1076 посещения в читалня и 1841 вземания за дома на библиотечни материали. Това е едно от безспорните доказателства за търсеното и необходимостта от услугите му в малкото ни селище.

През 2006 г. се отпуска 0,5 субсидирана бройка за читалището в Гара Бов от Община Своге, по предложение на Людмила Петрова – зам. кмет на общината. От собствените приходи и дадената допълнителна субсидия се формира цял щат за информационния специалист в Информационно-обучителния център. От м. февруари 2006 г. Калин Сандов работи като информационен специалист в Интернет центъра. В замяна на допълнителната субсидия, читалище “Светлина” предлага текущо безплатен интернет достъп за всички читалищни работни от община Своге.

Текущо в ИЦ се предлагат компютърни обучения в различни курсове за деца и възрастни. Като член на Асоциация “Съвременни читалища” предстои лицензиране на ИЦ като Център за професионално обучение и образование (ЦПОО) по изискванията на Национална агенция за професионално обучение (НАПО). След лицензирането в изградената база ще се провеждат курсове за преквалификация в различни специалности на лица над 16 годишна възраст в около 20 специалности.

Читалищното настоятелство предоставя безплатно интернет залата в учебно време на учениците от ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. Извън учебно време се предоставят до 30 минути безплатен интернет достъп за ученици и студенти за търсене на информация в интернет при разработване на домашни и курсови работи. От тази преференция се възползват за периода от м. ноември 2004 г. до края на м. май 2005 г.- 83 ученици и студенти, като са им предоставени 357 безплатни часа за търсене на информация в иентернет.

Читалището предоставя и 50% намаление (в часовия пояс 17.00 -19.00) за ползване на интернет от участниците в танцов състав “Нашенки”, както и преференциална цена за ученици и инвалиди, за работа с компютърните технологии.

Текущо в порталния сайт на читалищата www.chitalishte.bg. служителите в ИЦ публикуват в рубрика Новини информация за своята дейност и дейността на читалищата в община Своге. В специално създадения Форум в сайта се обсъждат различни проблеми и теми от читалищата в цялата страна, което спомага за разрешаването на различни проблеми чрез ползване опита на другите. Участието в създадената мрежа от читалищата дава възможност за развитие на читалище “Светлина” в различни посоки и работа в екип с читалища от цялата страна.

В електронната библиотека на читалищния сайт е публикувана и историята на читалище “Светлина”. С допълнително осигурената субсидия от Община Своге и собствените приходи реализирани от обучения, административни и информационни услуги, информационно-образователния център в читалище “Светлина” е с отворени врати през цялата работна седмица, както и всеки съботен ден за гостите на селището и свободното време на жителите на Гара Бов.

Изграденият Интернет център по проект “Читалища” създава възможност за преодоляване информационното неравенство на жителите в селището и повишаване образователния им статус, катализатор е за изграждането на трайни партньорски контакти с институции и с частния бизнес извън селището, допълва дейността на библиотеката след обединението си с нея и доказва, че е приложим като модел и в други малки населени места. Независимо от трудностите, пред които е изправяно читалище “Светлина”, то се обособява като информационен център, утвърждава се като образователно място за предоставяне на възможност за непрекъснато обучение през целия съзнателен човешки живот.

Посоката на промяна в развитието на читалище “Светлина” Гара Бов кореспондира с политиката на ЕС за “екипиране” хората с умения, тя е и основен елемент от изискванията на Информационното общество.

3. ТЕАТРАЛНА ДЕЙНОСТ

Театралната дейност е традиция за читалище “Светлина”. Този свят, където доминират условността, иносказанието и символът, е част от читалището още с възникването му. За времето преди 1955 година няма събрана писмена информация за имената на постановките на театъра в Гара Бов, но се знаят имената на някои от участниците в тях: Христо Ангелов, Атанас Гергов, Божанка Митева Ангелина Христова, Милка Петкова, Цено Христов, Михаил Ангелов, Радой Петров, Траянка поп Григорова, Кольо Петков, Гина Виденова, Асен Симеонов, Дамян Петров (сърбина).

След 1955 година се създава Дневник на театралния колектив, в който са вписани имената на пиесите, участниците в тях, както и местата, на които са представяни.

С пренасяне дейността на цялото читалище в Гара Бов, в началото за театрални постановки се ползват училищни класни стаи, а по- късно, когато през 1962 г. се построява новата читалищна сграда, театърът вече разполага с голям салон със сцена , репетиционна, 2 гримьорни и 250 места за публика.

“…За театрални представления ни служеха две съседни класни стаи в училището - едната беше сцена, а другата – салон. Столове пренасяхме от стария ресторант и учрежденията. После използувахме новопостроения стол на предприятието “Каменни кариери”, но това беше истински ад, тъй като трябваше сами да правим сцена и след представлението да я разваляме. Веднъж се запали завесата и ние, участниците в пиесата, я загасихме, а след това продължихме играта…” Всичко това е вече минало и в момента, когато седим в застланата с килими библиотека на читалище “Светлина”, разказът на Елена Петкова ни се струва почти неверояте. Салонът е основно ремонтиран, но това също не е минало без трудности и неприятности, за които читалищната секретарка си спомня с присъщата й духовитост:

“Преди осем години-казва-закупихме от читалище “Антон Страшимиров” в София неподвижни столове. Спазарихме ги за 1200 лева, а имахме само двеста и когато договореният за издължаване срок изтече, озовах се в съда като ответник… Окръжният читалищен съвет обеща да ни отпусне 500 лева за покриване на част от задължението, но аз изложих пред съда окаяното състояние, в което се намира читалището, а в наша защита се яви юрисконсултът на Националния съвет на Отечествения фронт- Дългът ни беше опростен, а с обещаните 500 лева направихме хубава ламперия на стените в салона…” (5)

Читалищната театрална дейност през годините е разнолика и разнопосочна. В своята история театърът има и малки сценки и големи постановки, работи и без, и под ръководството на режисьори, има и години на възход, и години на упадък, но винаги е част от живота на читалището.

“… Нашето читалище съществува от 1896 г., оттогава датират и първите театрални прояви в селището. Разбира се първите самодейци в Бов не са имали възможност да играят в големи, мащабни постановки, да се справят с класически пиеси. Започнали с хумористични сценки и миниатюри, със сборни програми. За да стигнем днес до постановките на “Свекърва”, “На кръстопът”, “Блокада”. Сега под ръководството на Милка Николова готвим “Вълчи времена” на Илия Волен. И най- малките жители на Бов имат свой театър. Често в детската градина оживяват герои от приказките. Те са кукли водени от майсторските ръце на самодейците. Златка-златното момиче, баба Яга, Пепеляшка…”(69)

Театралните представления през годините пресъздават различни светове, стигат до недостъпни скрити кътчета на човешката душевност, въвличат публиката в съучастие. Театралите са хора, призвани да познаят себе си, да се преоткрият сред изобразяваните герои, случки и обстоятелства, а публиката е тази, която избира дали да се срещне със света на театъра или не, да го приеме на сериозно или не, да му повярва или не. Може би истината за театрала - самодеец е, че той играе на сцената заради себе толкова, колкото и за хората в публиката.

Първият режисьор, работещ с любителите на театъра в Гара Бов, е Георги Морянов през творческия сезон 1974/1975 г., който поставя пиесата “Дуел” от Иван Вазов. Като режисьори по-късно работят: Валентина Христова (1976 г.), Илия Петров (1977 г.), Валентина Маринова (1978/1979 г.), Милка Николова (1979/1980 г.) През 1992-1993 г. за кратко към читалището се сформира детски куклен театър с ръководител Валерия Асенова. През 1995 г. Соня Милева поставя с ученици от местното основно училище “Бог се роди, Коледо” по мотиви от Библията. През 1997 г. Симеон Найденов поставя постановката “Татул” на Георги Караславов.

Христо Попов работи като режисьор на театралния състав към читалището в периода - 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и понастоящем. Любителският театър под негово ръководство печели второ място /след домакините/ за най-добър цялостен спектакъл на VІ национален фестивал на любителските театри “Каварна-2003” с постановката “Луната всяка сутрин” от Иван Странджев. За това си постижение в областта на културата в община Своге Хр. Попов е номиниран за “Личност на община Своге” за 2003 г. От Третия национален фестивал на Любителските кафе - театри “Свищов 2005” театърът е носител на награда за най-добра женска роля. В постановката “Черни очи за случайни срещи” от Любомир Пеевски, Мариета Любенова получава награда за най-добра женска роля за изпълнението й в ролята на Неда.

Любовта към театралното изкуство довежда в Бов участници от различни селища в община Своге, посвещаващи му свободното си време, поемащи пътните си разходи в дните на репетиции, оставящи частица от себе си във всяка репетиция и театрална изява. Последните 10 години такива театрали са – Красимир Младенов, Симеон Найденов, Ангел Такев – от гр. Своге; Николета Красимирова от Гара Лакатник; Мариета Любенова от с. Искрец и др. През 2004 г., във Великденския концерт – сборна програма от местни читалищни колективи, за първи път участват с хумористични сценки Цветомир и Кристиян Христови – ученици от с. Заселе, които грабват сърцата на бовската публика. От този момент малките актьори са най-желаните гости в празничните концерти организирани от читалище “Светлина”.

Един от показателните факти за магията на театралното изкуство е, че Благой Пешев и Ангел Такев - участници в пиесата “Татул” през 1967 г., участват и след 30 години (през 1997 г.) отново на сцената в същата постановка. Режисьорът на драмата “Татул”- Симеон Найденов прави постановката напълно безплатно за читалището през 1997 г., като оттогава безплатно изготвя за читаталището и музикалното оформление на представяните пиеси.

Последните десетина години изявите на театралния състав към читалището извън границите на селището стават възможни благодарение на безплатния транспорт, осигуряван от ЕТ “Идал”-Иван Иванов и ЕТ “Рубин”-Петър Владов

Много от участниците в театралната дейност са със солиден брой роли на сцената: Елена Пешева с 26 години на сцената /1956-1982 г./ и над 20 роли само в големи театрални постановки; Силвия Петрова – над 20 години на сцената /първата й роля е на 16 март 1974 г./, представя над 40 роли в постановки и сценки; Благой Пешев и Ангел Такев - над 20 години на сцената представят над 20 роли в пиеси и сценки; Петър Благоев изпълнява над 20 роли само в сценки, Илия Скробарски играе в над 10 роли само в пиеси и режисира театрални постановки; Павлина Крумова и Петко Иванов представят над 10 роли в пиеси и сценки и още много други.

В театралните постановки в миналото, макар и рядко, участват деца и ученици. От ученици се подготвят: през 1984 г. “Покана от Париж” с режисьор Илия Скробарски, през 1995 г. “Бог се роди Коледо” по мотиви от Библията, с режисьор Соня Милева. Различна е и 2005 г., през която особено радващо е присъствието на най-младите театрали на читалищната сцена в кратки хумористични сценки. Върховете на театралната дейност са седемте участия в националните фестивали на театралните празници в Каварна през 1997 г., 1998 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г., през 2001 г. в гр. Тополовград и през 2005 г. в гр. Свищов.

Театралното изкуство е с дълголетна традиция в селището, неговите изяви са едни от най-обичаните и най-предпочитаните от публиката в Гара Бов. Тетралната сцена на читалище “Светлина” е истинско предизвикателство за дългогодишните театрали от миналото, отново да са на сцената понастоящем. Броят на участниците в читалищния театър е различен през годините, както различно е и самото му лице – комедии, драми, едноактни пиеси, кратки сценки, кафе- театър в последните години.

Театърът в Бов винаги се прави с много любов към това изкуство от любителите-театрали, с голяма подкрепа от читалищните спомоществователи ипочти винаги с… малко пари.

3.1. ЛЕТОПИС НА ТЕАТРАЛНАТА ДЕЙНОСТ*

1955 г. “Диверсанти”. С участието на: Веселин Скробарски, Асен Симов, Гина Видинова, Зора Тодорова, Благой Пешев, Цанка Маркова и Дамян Петров

1956 г. “На кръстопът” от Сия Челябиева. С участието на: Веселин Скробарски, Гина Виденова, Стефка Благоева, Елена Пешева, Благой Коцев, Мара Ачова, Траянка Георгиева, Петко Найденов, Искра Гацова, Теменужка Ангелова. “… Искам да разкажа една действителна случка в моя живот… След като се подготвяше една пиеса, обикаляхме с нея целия район. Спомням си че посетихме с. Бов с пиесата “На кръстопът”, по време на едно от действията в един епизод, Веселин Скробарски пада на колене пред мен за любовно обяснение. В същият момент моята свекърва, така наречената баба Петра, която се движеше с бастун, захвърли бастуна на сцената с думите “Чакай, кьоне, да те питам кого заглеждаш?”, смях в салона, но ние продължихме да играем..” (Из спомените на Стефка Тодорова - участник в театралния състав)

1957 г. “Свекърва” от А.Страшимиров. С участието на: Бл. Иванова, Елена Пешева, Веселин Гергов, Цанка Маркова,, Снежана Данова, Василка Донева и др. “… Веднъж отиваме в съседното село Заселе, за да представим там пиесата “Свекърва”. В магарешка каруца сме натоварили реквизита на “театъра” и една от най- възрастните участнички. Малко преди да влезем в селото, каруцата се обърна и изтърси жената в калта. Трябваше да се отбием в близката къща, за да я приведем в ред…” (5)

1958 г. “Сребърният пръстен” от А. Дончев. С участието на: Исай Бекярски, Траянка Георгиева, Дамян Петров, Елена Пешева, Асен Симеонов, Павлина Григорова, Цанка Маркова, Благой Коцев и др.

1959 г. “От много любов” от Кл. Цачев.С участието на: Илия Скробарски, Елена Пешева, Михаил Ангелов, Асен Симеонов, Стефка Благоева, Цанка Маркова, Гина Виденова, Емилия Стефанова, Вено Александров, Теменужка Ангелова

1961 г. “Изневяра” от В. Нешков. С участието на: Катя Кулушева, Цанка Маркова, Павлина Григорова, Павлина Владова, Иванка Ангелкова, Петко Леков, Веселин Гергов, Иван Тодоров, Дамян Петров, Славчо Григоров, Ангел Такев

1962 г. “Дъщерята се омъжва” С участието на: Петко Леков, Радой Петров, Благой Коцев, Цанка Маркова, Павлина Григорова, Асен Симеонов, Елена Пешева, Славчо Григоров и др.

1964 г. “Блокада” от К. Зидаров. С участието на: Илия Скробарски, Стефка Благоева, Елена Пешева, Дамян Петров, Цанка Маркова, Благой Коцев, Радой Петров, Иван Тодоров, Иван Гоцов, Гина Виденова, Н. Попов, Благовеста Иванова, Виолета Радева, Митко Томов, Ангел Такев, Симка Дамянова, Христо Благов /5-годишен/.

“17-годишните”от Б. Болгар. С участието на: Цанка Маркова, Илия Скробарски, Славчо Петров, Благой Пешев, Митко Томов, Виолета Радева, Лидия Николова, Елена Пешева, Марко Пенчев

1965 г. “Дъщерята се омъжва” С участието на: Иван Тодоров, Цанка Маркова, Елена Пешева, Славчо Григоров, Ангел Такев, Благой Пешев

1966 г. “Татул” от Г. Караславов. С участието на: Цанка Маркова, Елена Пешева, Иван Гоцов, Иван Тодоров, Ангел Такев, Благой Пешев, Христо Благоев, Илия Скробарски, Стефка Благоева.

1967 г. “Тамара”. В ролите: Цар Мурад - Илия Скробарски, Тамара - Мария Цветкова, Шакир паша - Благой Пешев, евнух - Дамян Петров, детето на Тамара - Христо Благоев, Милена - Елена Пешева, Драгоя - Благой Коцев. .. Пиесата представихме на читалищните сцени в: с. Бов – три пъти, с. Лакатник, Гара Лакатник, Гара Бов 4 пъти, с. Заселе, с. Зимевица, с. Церово, с. Искрец, с. Желен. Костюмите за нея бяхме взели от киноцентъра в София. Докарахме ги с влака заедно с Веселин Скробарски, натоварени в един сандък…” (Из спомените на Благой Пешев – участник в театралния състав)

1968 г. “Към пропаст” /Дъщерята на греха/ от Ал. Геров. С участието на: Елена Пешева, Анелия Петрова, Иван Гоцов, Румен Кръстев, Виолета Иванова, Петър Благоев (Писо), Петър Радоев, Богдан Лазаров.

1969 г. “Чуден човек” от В. Мирчовски. С участието на: Радой Петров, Гина Виденова, Александър Петков, Ангел Такев, Благой Пешев, Славчо Петров, Иван Гоцов, Асен Симеонов и др. Пиесата е представяна три пъти - на 1 февруари в Гара Бов /приход - 150.20 лв. присъстват 360 души/, на 8 февруари в С. Лакатник /приход - 62.70 лв. присъстват 150 души/, на 15 февруари в Гара Лакатник /приход - 97.50 лв, присъстват 220 души./

1970 г. “Не е ли късно” от Г. Янакиев. В ролите: Елена Чардаклийска - Виолета Бухлева, Владимир Овчаров - Благой Пешев, Ботьо Чардаклийски - Михаил Ангелов, Дена - Траянка Георгиева, Бистра - Елена Пешева, Георги Чардаклийски - Радой Петров, Борислав - Ангел Такев, Мирчо - Георги Ангелов, учителка - Графка Вачева, баскетболистка - Веска Петрова, Славчо Петров /дубльор на Благой Пешев/

Пиесата е представяна 6 пъти – на 7 март в Гара Бов /приход - 147.50 лв., присъстват 355 души/, на 22 март в село Искрец /присъстват 159 души, приход - 85.10 лв./, на 4 април в с. Бов /присъстват 107 души, приход - 59.70 лв./, на 12 април в Гара Лакатник /присъстват 92 души, приход - 50,60 лв./, на 23 април в с. Церово /присъстват 139 души приход - 78,20 лв./, на 7 май отново в Гара Бов. На последното представление присъства и авторът на пиесата Георги Янакиев.

На 17 март театралният колектив и други читалищни самодейци колективно посещават постановката “Съдби човешки” в Народния театър “Иван Вазов ”, на 29 април пиесата “Боряна” от Й. Йовков в театър “София”, а на 20 октомври постановката “Калоян” от К. Зидаров в Народния театър “Иван Вазов”- София.

1971 г. “Кандидати за женитба” от В. Мирчевски. С участието на: Никола Белев, Генка Андреева, Анелия Петрова, Радой Василев, Ангел Такев, Благой Пешев. Пиесата е представяна четири пъти - на 5 февруари в Гара Бов / предпремиера, присъстват 110 души, приход - 33 лв./, на 6 февруари премиера в Гара Бов/присъстват 350 души, приход - 158.90/, на 18 февруари в село Церово /присъстват 113 души, приход - 62.50 лв./, на 20 март в село Желен /присъстват 100 души, приход - 59.00 лв./

“Юли привечер” и “Обичам те, мамо” - едноактни пиеси, представени от театралния състав на 6 март в Гара Бов.

“В един неделен ден” и “Среща в парка”- едноактни комедии, представени в село Искрец на 12 юни.

Част от дългогодишните театрални дейци от 15 октомври до 4 ноември посещават за 20 дни Одеса, Киев, Ленинград и Москва. “…На тази земя, за която бяхме чели и слушали, жадували и мечтали, стъпихме на 17 септември 1971 година…..Жителите на Одеса са влюбени в своя град и за тях той е най-красивият град в света. И те имат право. Ние видяхме прочутата сграда за опера и балет…….Тук имахме щастието да гледаме постановката на операта “Севилският бръснар”… Пътувахме с катер по брега на морето до Морската гара, която е построена във водата и чрез мост се свързва със сушата… ” (33)

“… Всеки, който идва в Киев започва своето запознанство с него от Владимировския хълм… Разгледахме Софийския събор строен през 1037 година, в чест на победата на печенегите при киевския княз Ярослав Мудрий …Пътуването по Днепър с “Ракета” е истинско удоволствие… Посетихме стадиона, който побира 110 хиляди зрители… Някои от групата присъствуваха на концерта на Украинската хорова капела в Двореца на културата “Украйна”…. Вечерта на 22 септември се настанихме във влака за Ленинград. Заедно с нас беше и киевският ни приятел Игор Данаильченко… Два месеца след нашето заминаване му се родил син и той го нарекъл с българското име Кирил…” (34)

“… Ленинград, наречен още Северна Венеция, е построен на 101 острова… Посетихме Петропавловската крепост… Посетихме прочутия Петровдворец, построен от Петър І, в чест на победата на русите над шведите при Полтава… Посетихме двореца “Смолний” построен в 1828 г…. Човек видял веднъж Ленинград иска да го вижда още и още” (35)

"Москва е винаги красива, но най-красива е вечер … Преди обед тръгнахме на обиколка с автобус. Отдалеч видяхме сградата на Московския университет “Ломоносов” Той има толкова много стаи, че ако внесат едно новородено дете и престои във всяка стая по един ден, ще излезе на 123 години…” (36)

“… Все така развълнувани минаваме в подножието на Кремълската стена, където са вградени урните с праха на редица знатни хора… Посетихме оръжейната палата… Минахме и край едно свято място за московчани - Паметникът на незнайния войн… Видяхме величествената сграда на Бальшой театър, с бронзовите статуи на четири необуздани коня. Видяхме Третяковската галерия, където е събрана най-добрата в света колекция от руската живопис

Неусетно изминаха двадесетте дни, определени за нашата екскурзия, а ние - част от участниците в театралния състав при читалище “Светлина” гара Бов, искахме да разглеждаме още и още. Бяхме и радостни, че се завръщаме при своите близки, и малко тъжни, че трябва да се разделим с тези пленителни красоти. За последен път се изкачихме на петнадесетия етаж на хотела, за да се полюбуваме на чудната гледка. На другия ден Москва ни изпращаше с първия си сняг, а беше едва 4 октомври.” (37)

1972 г. “Жени с минало” от Д. Димов. В ролите : началникьт - Ангел Такев, Деспина - Стефка Благоева, Нина - Севастина Димитрова, Мери - Виолета Бухлева, Катя - Гина Виденова, Алипи Кръстанов - Илия Скробарски, Мария -Виолета Асенова

Пиесата е представяна 2 пъти: на 25 февруари в Гара Бов /предпремиера- присъстват 104 души, приход - 31.20 лв./, 26 февруари /премиера - присъстват над 300 души, приход - 162,40 лв./

1973 г. “Любовта на Адриана Орлова” от К. Зидаров. В ролите: Павел Калиманов - Илия Скробарски,Кита- Елена Петрова, Ивайло - Румен Кръстев, Ахинора- Павлина Крумова, Адриана -Анелия Петрова, баба Вела - Трайка Георгиева, проф. Петър Перфанов- Ангел Такев, Юлия- Теменужка Ангелова, Антония- Тодорка Трайкова, Доганов - Благой Пешев, Азманов -Никола Белев. Пиесата е представяна на 23 март пред 150 ученици в Гара Бов, премиера на пиесата на 24 март.

“Среща в мрака” от А. Гергинов – пиесата е представена на 19 март на Общински преглед на театралните колективи.

На 22 февруари читалищните театрали посещават постановката “Казаларската царица” , на 18 март пиесата “Съдии на самите себе си” от К.Николов в Народния театър “Иван Вазов”София.

1974 г. “Взрив” от В. Мирова. В ролите: Сотир - Георги Ангелов, Велин - Румен Кръстев, Христо -Лазар Георгиев, Вася - Петър Благоев (Писо), поручика - Петър Р. Петров, Милена - Антоанета Коцева, Здравка - Силвия Цонева, командира- Богомил Петков. Пиесата е представена пред ученици на 23 март в Гара Бов, и в село Бов на 30 март. На 12 февруари - колективно посещение от театралите на пиесата “Свекърва” от Г. Караславов, играна на сцената на Народния театър “Иван Вазов” София.

1975 г. “Дуел” от Иван Вазов. В ролите: Чушкаров - Благой Пешев, Драгалевски - Илия Скробарски, д-р Веселинов - Добри Динов, Цочев - Петко Крумов, Амелия - Иванка Гергова, г-жа Трифонович - Анелия Кръстева, селянка - Теменужка Ангелова, Каракалпаков - Ангел Давидков, стражари - Георги Ангелов и Тодор Петков, участва още и Анатолия Ганева. Премиера на пиесата - 29 март, костюмите за нея са взети от киноцентъра в София, присъстват над 250 души, приходът е 147,20 лв.

“Гардеробът” едноактна комедия. С участието на: Елена Пешева, Вера Димитрова, Ангел Такев, Благой Пешев. Комедията е представена на 30 май в Гара Бов.

На 4 януари на читалищната сцена в Гара Бов гостува драматичният състав от с. Реброво с постановката “Когато гръм удари” от П.К. Яворов с режисьор Цветана Донева.

На 8 януари читалищните театрали от Гара Бов посещават театралната постановка “Хубавата Мария”в Младежкия театър-София

1976 г. “Няма 100 истини” от Л. Стрелков. Режисьор - Валентина Христова. В ролите: Петър Петрински-Илия Скробарски, Вера Петринска - Елена Пешева, Павел Петрински - Александър Петков, Ивайла Петринска -Силвия Цонева, Пармаков - Петър Радоев, сервитьора - Румен Кръстев, трима работници - Благой Пешев, Иван Гоцов, Петко Крумов; полковника –Ангел Такев, лейтенанта – Митко Андреев. Пиесата е представяна четири пъти: на 13 март в Гара Бов –премиера с присъствието на 250 души. На 25 март - второ представление в Гара Бов, на 26 март - две представления в село Елисейна от 17.00 часа пред ученици и от 20.00 часа пред възрастни, посещение - над 300 души.

“Театралният състав при народно читалище “Светлина” гара Бов, е известен с хубавите си постановки на пиеси през миналите години. Затова и интересът към новата изява на самодейците през тази година се очакваше с голям интерес. На 13 март се състоя премиерата на “Няма сто истини”от Лозан Стрелков, постановка на режисьорката Валентина Христова. Със своята непринудена и сърдечна игра Илия Петров, Елена Петрова, Силвия Цонева, Александър Коцев, Ангел Такев, Петър Радоев и др., още веднъж потвърдиха постиженията и актьорското майсторство на колектива. На самодейците бяха поднесени цветя. С постановката “Няма сто истини” театралният колектив ще посети град Своге и всички села в района” (41)

1977 г. “Театралният колектив през месеците декември, януари и февруари подготвяше съветската пиеса “Далечни прозорци” от Б. Сабко”(12)

“През сезона 1977/78 г. театралният колектив репетира пиесата “Клопка” от Д. Начев. Пиесата е в две действия.”(12)

1978 г. “Клопка” от Д. Начев. Режисьор - Валентина Христова. С участието на: Ангел Такев, Благой Пешев, Антоанета Коцева, Иван Гоцов, Лидия Драганова, Сия Петкова, Лидия Пешева (дубльор за ролята на майката), Митко Андреев, Румен Кръстев. Премиерата на постановката е на 8 април, присъстват са над 200 души, приход 160.00 лв. На 29 април пиесата е представена в с. Бов, приходът от продадените билети е 47.00 лв.

1979 г. “Зрелостен изпит” от Б. Балабанов. Режисьор - Валентина Христова. В ролите: д-р Румянов - Илия Скробарски, Дени Руменова – Елена Пешева, Иван Руменов – Александър Коцев, Веселина Руменова - Антоанета Коцева, Коляшки – Митко Андреев, Фико Фиков – Благой Пешев, сестра Полийска – Лидия Драганова, Слава Полийска – Лидия Пешева.Участват още и Иван Гоцов и Петър Коцев (Писо)

Пиесата е представяна 10 пъти: на 24 март премиера в Гара Бов, приходът от билети е 191.80 лв.; на 31 март в Гара Лакатник, приходът от билети е 187.20 лв.; на 5 април в с. Искрец, приходът е 122,40 лв.; на 17 април -представление за ученици в Гара Бов, приходът е 68,00 лв.; на 19 април в гр. Своге, приходът е 176.00 лв.;на 23 април - представление за учениците в гр. Своге, приходът е 136.00 лв.; на 27 април в с.Бов, приходът е 42,40 лв.; на 2 май в с. Габровница, приходът е 63,20 лв., на 9 май в с. Зверино, приходът е 133.60 лв., на 12 май в с. Новачене.

“…Започва първо действие на пиесата. Аз играя раненият офицер. По време на пиесата трябваше за кратко да отпочина на едно одърче, но… бях толкова уморен, че съм заспал (идвах за представлението веднага след участието си във футбилна среща)… Завесата се спуска принудително, а мен ме събудиха за да продължа ” (Из спомените на Петър Коцев -Писо)“Наскоро театралният колектив при читалище “Светлина” – гара Бов, представи пиесата “Зрелостен изпит” от Б. Балабанов. Жителите на селото с радост приеха вестта за премиерата и читалищния салон се оказа тесен да побере всички. Играта, която дадоха Антоанета и Петър Коцеви, Елена Петрова, Александър Коцев, Илия Петров и др. развълнува публиката.

Всяка роля сближава самодейците с техните герои. Те забравят репетициите до късно през нощта, неприятностите през деня и се пренасят на сцената, където режисьорката Валентина Христова умело ги ръководи. Театралният колектив е потвърждавал многократно своите възможности, спечелил е обичта на публиката. Това той доказа още веднъж с премиерата на “Зрелостен изпит” (53)

1980 г.“Два се млади залибиле” от Тодор Влайков. Режисьор Милка Николова. В ролите: дядо Славчо- Ангел Такев, Райна – Виолета Асенова, Младенчовица- Лидия Пешева, Добра - Силвия Цонева, Ненко - Митко Андреев, Нено - Христо Благоев, хаджи Донко – Добри Динов, дядо Митко – Иван Гоцов, баба Джуровица - Ангелина Георгиева, Радовица и Златаница - Елена Петрова, Кънчо - Благой Пешев, Велчо - Петър Коцев (Писо), Станьо- Георги Върбанов, Ганчо - Петко Иванов /Бабката/, участва и Огнян Кирилов. Пиесата е представяна три пъти: на 19 април - премиера в Гара Бов, приход - 159, 40 лв.; на 24 април в с. Искрец, приход - 159, 40; на 10 май в Гара Лакатник. На 8 декември читалищните театрали посещават театралната постановка “Васа Железкова” с участието на Ружа Делчева в театър “София”

1981 г. “Вълчи времена” от Илия Волен, режисьор Милка Николова. Суфльори – Лили Коцева, Николина Цветкова. Осветление - Георги Ангелов. Музикално оформление – Христо Благоев. В ролите: Драгоя Алексов - Добри Динов, Генда Скубисвекърва- Елена Пешева, Богинка –Антоанета Коцева, Анушка – Мая Славчева, Слави – Петър Коцев (Писо), Банко Галунов –Георги Върбанов, Вандата – Сашо Петков

Пиесата е играна 14 пъти: на 5 февруари - представление за ученици; на 6 февруари -премиера , приход - 325.80 лв.; на 13 февруари в Гара Лакатник, приход - 170.00 лв.; на 14 февруари в с. Габровница, приход - 76.60 лв., на 20 февруари в с. Лютиброд, приход - 119, 20 лв.; на 21 февруари в с. Церово, приход - 187. 00 лв.; на 26 февруари в с. Искрец, приход - 149.00 лв.; на 27 февруари в с. Зверино, приход - 40,80 лв.; на 7 март в с. Зимевица, приход - 108. 00 лв., на 5 април в с. Осеновлак, приход - 60.00 лв.; на 8 май в с.Бов, приход - 58.00 лв.; на 14 май в гр. Своге, на 17 май в с. Габер.

“…За десети път те започват да товарят колата. Началното пътуване бе в посока-приятелство. По стара традиция зрителите на първите вълнуващи представления са жителите на Гара Лакатник. Посрещат ги топло, сърдечно. Салонът е притихнал, с интерес се следи развитието на действието. Светват прожекторите, които носят към сцената десетки насълзени погледи, цветя и бурни аплодисменти. И за секунди актьорите се преобразяват в сценични работници. Колата е натоварена с декорите и радостта на артистите.

Изминават се десетки километри, за са се посети и развълнува публиката в с. Искрец. Тук никой не разбра, че Генда (Елена Пешева) е с висока температура, а играе така добре. На вън е хладно. Облечени в шуби пътуват артистите. Чува се гласът на Анушка (Мая Славчева): “Добре сме натоварени, само трябва да обявим конкурс за най-хубав плакат”. Ето го с. Габровница. Зрителите са доволни от играта и най-много от Драгоя (Добри Динов), който показва трогателна бащина обич, пречупена през обичта към земята. Играят открито и искрено. Така както е в живота.

Незабравими са часовете в Лютиброд. Хората са добри и гостоприемни. Чува се въздишка от стара жена, която казва: “Наистина намразих това момче Слави”. За Петър Коцев, който играе тази отрицателна роля, това е радваща оценка. Пътува театърът, а посоките са много - Зверино, Осеновлак, Зимевица, Церово. Секретарката на читалището в Церово организира среща с техните самодейци след представлението. Навсякъде в салоните се чуват гласове “Ама тая Генда, гледай я как върти вретеното”, зрителите поднасят цветя на Богинка (Антоанета Коцева), която през цялото действие играе със сълзи в очите, поздравяват артистите.

След края на пиесата бързо се прибират декорите. После дълго се коментира, уточнява. Идва момент на сериозен размисъл, в който всеки прави равносметка за някоя неволна грешка. Действително някои от пътуванията са много трудни. Самодейците са изморени, току що са се завърнали от работа. В колата се опитват да спят, но може ли да се почива сред смях и закачки? Самодейците тръгват с очакване, с известен страх, но се връщат доволни, че са доставили радост на приятелите на изкуството ” (52)

“…На 12, 13 и 14 октомври 1981 г. щастливите участници от пиесата “Вълчи времена”от Илия Волен изживяха весели и щастливи дни на екскурзия до Скопие, уредена от УС на читалището за самоотвержения труд, който не пожалиха самодейците през студените зимни вечери” (12)

На 7 декември самодейци от читалището гледат пиесата “Войната не е последна” с участието на Ст. Данаилов, постановка на Окръжния театър в гр. София

1982 г. 26 февруари- Гара Бов.“…По желание на публиката тази вечер за трети път на наша сцена бе играна пиесата “Вълчи времена”. Успех голям.” (12) “Драм съставът започна репетиция на пиесата “Младоженецът”. Репетициите вървят мудно, защото Петър Коцев много отсъства, а Мая Славчева може да присъства на репетициите само в понеделник” (12)

23 декември - гр. Своге. “Общински преглед на театралните колективи от общината от VІ републикански фестивал.Нашият състав се представи с пиесата “Вълчи времена”от Илия Волен. Класиран бе – първенец.” (12)

1983 г. “Ден за пране” от С. Македонски. Режисьор Илия Скробарски. С участието на: Антоанета Коцева, Силвия Петрова, Петър Коцев (Писо), Петър Радоев, Катя Андреева и Мариела Георгиева

4 декември - Гара Бов.“Не помнят жителите на Бов – в началото на м. декември да са гледали пиеса. След изборния ден, въпреки лошото време, читалищният салон е затоплен и посреща първите посетители. Тази вечер ще се играе комедията на Славе Македонски “Ден за пране”. Салонът е пълен с хора. След 90 минути смях, изпълнителите бяха аплодирани горещо и им се поднесоха много цветя…”(12) Комедията е представена на 14 януари и в с. Бов, присъстват около 60-70 човека

1984 г. 10 февруари. На бовска сцена гостува театралният колектив от читалище “Възраждане” с. Искрец с драмата “Гибел”

21 май, “Покана от Париж” от Панчо Панчев. Режисьори : Илия Скробарски и Благовеста Иванова.“За първи път театралния колектив от ученици от VІІІ кл. При НОУ “Кирил и Методий” изнесоха своя пиеса. С тази пиеса те се разделиха със своите учители и другарчета от по- малките класове. Този след обяд пиесата “Покана от Париж” от Панчо Панчев беше само за учители и ученици.”(12)

На 22 май - пиесата пред родителите на участниците и хората в селището.

1985 г. 16 февруари. Гара Бов. На “Вечерта на семейството” театралните самодейци Силвия и Петър Петрови, Румен Кръстев, Катя Андреева и Ели Пешева представят кратки сценки.

1988 г. 6 май. В читалището гостува Столичен кафе-театър с постановката “Някой пред вратата”, с участието на Гинка Станчева, Люба Алексиева и Евгения Колева.

15 юни. Детският театрален колектив от гр. Своге с режисьор Никола Николов представя на читалищна сцена мюзикъла “За чудо и приказ”.

9 юли. В Гара Бов гостува Столичен кафе-театър с постановката “Отивам си защото те обичам”, с участието на Юрий Яковлев и Нина Дамянова.

1989 г. 23 март. На читалищната сцена в Гара Бов гостува самодейният театрален колектив от с. Лакатник с пиесата “Боряна”.

1990 г. 15 февруари - Гара Бов.“След дълго отсъствие на театрален колектив към читалището, днес-15 февруари на бовска сцена бяха представени сценките: “Китката”, с участието на Спаска Трайкова и Лили Вдинска; “Той и Тя”, с участието на Сийка Цветкова и Петър Благоев, “Цветето”, с участието на Силвия Петрова и Петър Благоев. В салона над 300 почитатели на театралното изкуство, горещо аплодираха самодейците.” (12)

23 февруари – с. Владо Тричков. В с. Вл. Тричков самодейният театрален колектив в сборна читалищна програма, представя сценките “Китката”, “Цветето”, “Той и Тя”, “Съжаления”, “Бедният Лазар”, “Ветаро” с участието на: Силвия Петрова, Петър Благоев, Лили Видинска, Спаска Трайкова, Юри Митков.

5 март – Гара Лакатник. На Гара Лакатник в читалищния салон-сборен концерт от читалище “Светлина”. Театралният състав представи сценките “Репертоар”, “Изневяра”, “Със сълзи на очи”, “Бедният Лазар”, “Съжаление”, “Цветето”, “Той и Тя”, “Китката”, с участието на С. Петрова, П. Благоев, Л. Видинска, С. Трайкова, Ю. Митков, В. Стаменова и Н. Иванова. Всеобщият смях в салона бе най-голямата награда за самодейците”. (12)

7 март – град Своге. Във фабрика “Петрунка”, театралният колектив представя сценките, “Той и Тя”, “Съжаление”, “Китката” и “Ветаро”.

13 март – с. Миланово, 22 март – с. Бов. В сборни концерти подготвени от читалище “Светлина”, театралният колектив представя сценките:“Репертоар”, “Изневяра”, “Със сълзи на очи”, “Бедният Лазар”, “Съжаление”, “Цветето”, “Той и Тя”, “Китката”.

30 март – Гара Бов. “В големия читалищен салон пред около 300 човека бе проведена “Вечер на хумора и шегата”. Театралният колектив в състав П. Благоев, С. Петрова, Ю. Митков, С. Атанасова, С. Арангелова, С. Трайкова, Л. Видинска, В. Стаменова и Н. Иванова изиграха 21 хумористични сценки. Водещи на програмата бяха С. Петрова и П. Благоев. Нужно е да се отбележи, че освен водещ П. Благоев участваше и в 15 сценки, където изпълняваше мъжките роли… а на някои други участници се падаха по около 7-8 роли Въпреки голямото натоварване, самодейците се справиха отлично…” (12)

30 ноември – с. Осеновлак. Театралният колектив представя 10 сценки в сборна програма, изнесена на читалищната сцена в селото.

27 декември –Гара Бов. В сборна новогодишната програма, театралният състав взе участие с 12 сценки и 2 хумористични монолога – “Как се надхитря мъж” и “Съвет”.

1991 г. 23 декември – Гара Бов. “В големия читалищен салон – “Хумористична коледна вечер”, програма подготвена от самодейните читалищни колективи… Театралният състав към читалището представи сценките: “Изместеният”, “Среднощен гост”, “Ревност”, “На изпит”, “Посещение в дома”, “За семейното щастие”, “Възнаграждение за помощта”…В сценките участваха Силвия Петрова, Петър Благоев, Добри Динов, Сийка Арангелова, Калоян Добрев, Цветан Георгиев, Цано Крумов.. По случай Коледа, програмата бе без вход. Салонът бе препълнен.” (12)

1992 г. 22 декември. Детският куклен театър към читалището, с ръководител Валерия Асенова, представя в ЦДГ Гара Бов куклената пиеса “Мързелан и Мързеланка”.

1993 г. 7 януари. В гр. Своге в ЦДГ “Калина Малина” детският куклен театър към читалището представя куклената постановка “Мързелан и Мързеланка”.

17 февруари. В с. Церово детският куклен театър представя куклената постановка “Галена Богданка”

1 март. В малкия салон на читалище “Светлина” детският куклен театър представя постановките: “Добрите стопани”, “Галена Богданка”, “Дядо и ряпа” и “Баба Марта”. Участват: Анита Бориславова, Петя Тошкова, Александра Алексиева, Владимир Валентинов, Иво Василев, Петя Асенова, Полина Валентинова, Биляна Людмилова, Веска Славчева, Десислава Христофорова, Михаела Христова, Марияна Благоева, Александра Иванова, Ирена Петкова.

23 декември – Гара Бов. Детско - юношеският театрален колектив към читалището представя в празника по случай Коледа, сценките: “Образцов клас”, “Бедният Лазар”, “Бабата и внучката”, “На улицата”, “Момата и мечката”, с участието на учениците от ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов: Анатоли Иванов, Десислава Христофорова, Бисерка Пламенова, Милен Петков, Красимира Петрова, Михаела Пламенова, Илияна Василева.

1994 г. 1 април – Гара Бов. “Ден на хумора и шегата”. Читалищният театрален колектив представя сценките: “Медицинско свидетелство”, “Писмо от Америка”, “Възнаграждение за помощта”, “Мястото на мама”, “Репертоар”, “Златен Златан Златки думаше”, с участието на: Силвия Петрова, Сийка Арангелова, Петър Благоев, Николина Иванова, Калоян Добрев, Анатоли Иванов, Полина Валентинова.

1995 г. 23 април.“Великденска вечер” в младежкия клуб на читалището подготвена съвместно от съставите за народни и модерни танци и детския театрален колектив. Малките театрали изпълниха сценките: “Свекървата с китката”, с участието на: Полина Валентинова и Бисерка Пламенова; “Образцов клас”, с участието на Цветелина Вачева и Милен Петков; “Медицинско свидетелство”, с участието на: Красимира Христова и Милен Петков; “Бедния Лазар” с участието на: Полина Валентинова и Веселин Асенов.

22 декември - Гара Бов. “Бог се роди, Коледо” постановка по мотиви от библията. Режисьор Соня Милева. С участието на: Полина Валентинова в ролите на ангел и книжовник, Владимир Валентинов в ролите на овчар и стража, Бисерка Пламенова в ролята на ангел, Марина Петрова в ролите на овчар и книжовник, Веселин Асенов в ролите на цар Ирод и Йосиф, Милен Петков в ролята на ІІІ-ти мъдрец, Диана Пламенова в ролите на овчар и книжовник, Петя Асенова в ролята на Дева Мария.

Калоян Петков е сценичен работник при подготовката на декора за премиерата на спектакъла. На постановката е направен видеозапис и е излъчена от кабелна телевизия “Алиса-93” на 24 декември в община Своге.

1996 г. 25 май – Гара Бов. Празничен концерт, посветен на 100 г. от основаването на читалище “Светлина”. В сборната програма театралният състав представя сценките: “Мерак за всестранка”, “Баш главнио” и “Брокер”, с участието на: Силвия Петрова, Благой Пешев, Сийка Арангелова, Павлина Крумова, Емил Милев и Ангел Такев

23 декември – Гара Бов. Коледен концерт. “В сборната Коледна програма детската театрална група представи сценките “Снежанка” и “Любимец”, с участието на Полина Валентинова, Анатоли Иванов и Васил Сашов.Театралният колектив представи сценките “Кожухът на Дядо Коледа”, “Новогодишно посещение”, и “Изненада” с участието на Силвия Петрова, Благой Пешев, Павлина Крумова, Сийка Арангелова и Ангел Такев”(12)

1997 г. 1 април – Гара Бов. “Вечер на хумора и шегата” в големия читалищен салон с участието и на театралния колектив, който представи: “Бедният Лазар”, “Червената шапчица”, “Свекървата”, “Цветето”, “Настрадин Ходжа и Хитър Петър”. В сценките: Силвия Петрова, Благой Пешев, Ангел Такев, Павлина Крумова, Сийка Арангелова и Иван Борисов”

28 април – Гара Бов. “Великденски празник”- в съвместната програма на читалищните колективи, театралният колектив представя сценките: “Хитър Петър и чорбаджията”, “Писмо от Америка”, “Глупавият мъж”, “Любовницата” и “Клюки” с участието на: Силвия Петрова, Иван Борисов, Благой Пешев, Павлина Крумова, Ангел Такев, Сийка Арангелова

9 април – 17.00 ч. в с. Габровница и от 20.30 ч. в с. Осеновлак. В забавно-хумористичната програма, подготвена от читалищни самодейци, театралният колектив представя сценките: “Мунчо и Карамфилка”, “Свекървата”, “Цветето”, “Кирето и Сийка”, “Глупавият мъж”, “Настрадин Ходжа и Хитър Петър”, “Любовницата” и “Бедният Лазар”, с участието на Симеон Найденов, Красимир Младенов, Силвия Петрова, Иван Борисов, Сийка Арангелова, Павлина Крумова, Благой Пешев.

28 ноември – с. Бов. “Татул” от Г. Караславов. Режисьор Симеон Найденов.Суфльор – Вера Стаменова.“Предпремиерно представяне на пиесата “Татул”. В ролите: Тошка- Силвия Петрова, Мариола- Графка Вачева, Кина- Павлина Крумова, Гела – Сийка Арангелова, Диньо-Благой Пешев, Димо-Ангел Такев, Иван – Красимир Младенов, Илия- Иван Борисов. Помощник режисьор Десислава Минчева” В сборната програма театралният състав представя сценките: “Мерак за всестранка”, “Баш главнио” и “Брокер”, с участието на: Силвия Петрова, Благой Пешев, Сийка Арангелова, Павлина Крумова, Емил Милев и Ангел Такев

23 декември – Гара Бов. Коледен концерт.“В сборната Коледна програма детската театрална група представи сценките “Снежанка” и “Любимец”, с участието на Полина Валентинова, Анатоли Иванов и Васил Сашов. Театралният колектив представи сценките “Кожухът на Дядо Коледа”, “Новогодишно посещение”, и “Изненада” с участието на Силвия Петрова, Благой Пешев, Павлина Крумова, Сийка Арангелова и Ангел Такев”(12)

28 ноември – с. Бов. “Татул” от Г. Караславов. Режисьор Симеон Найденов. Суфльор – Вера Стаменова. “Предпремиерно представяне на пиесата “Татул”. В ролите: Тошка- Силвия Петрова, Мариола- Графка Вачева, Кина- Павлина Крумова, Гела – Сийка Арангелова, Диньо-Благой Пешев, Димо-Ангел Такев, Иван – Красимир Младенов, Илия- Иван Борисов. Помощник режисьор Десислава Минчева”

5 декември – с. Миланово. “В препълнения салон на читалището в с. Миланово, второ предпремиерно представление на драмата “Татул”. Играта на актьорите бе възнаграждавана с бурни аплодисменти от публиката след всяко действие” (12)

12 декември - Гара Бов. “Премиера на драмата “Татул”. Пред многобройната и възторжена публика пиесата пожъна поредния си успех. Поздравителни телеграми за премиерата се получиха от читалище “Д.П. Сивков” – Нова Загора и вестник “Искърски пролом” гр. Своге. От името на вестника редакторът му Радосвет Банковски и приятелката му Жени поднесоха на творческия колектив празнична торта” (12) “… днес мечтата на читалищното настоятелство и самодейците за връщане към театралните традиции е вече реалност – “Татул” по Г. Караславов. За първи път пиесата е поставена на бовска сцена през 1966 г. Интересно е, че както сега, така и тогава, в нея са участвали Благой Пешев и Ангел Такев… Немислимо би било да се постави пиесата на читалщните сцени извън Гара Бов, ако не бяха подкрепата и разбирането на кмета на селището Григор Любенов…, заедно с треньора на футболния отбор Людмил Грозданов/член и на чит. настоятелство/, осигуряващи безплатен превоз на самодейците при театралните им изяви. Днес е време, в което спорт и култура в селището успяват не само да съществуват, но и да търсят взаимно пътища за развитието си… Благодарим ви, скъпи самодейци, че носите и пазите светлината в бовското читалище “Светлина”! Благодарим! ” (15) “…Актьорите усетиха образите още при “четене на маса”. После на сцената им беше по-леко и въпреки студа и умората, тръгнаха към типизирането – какво изповядва героят, какви странности притежава, какво прави, защо го прави и как го прави…

Благодаря ви от сърце, мили хора! Радвам се, че имам удоволствието да работим заедно през творческия сезон 1997/1998 г.! Никога няма да забравя това време- помнете го и вие, приятели!” (23)

“… Изпълнението на “Татул” изкаченият пиедестал на духовността…

В. Стаменова, библиотекарка в читалище “Светлина”: Неповторим спомен в мен ще остане премиерата на драмата “Татул”! Не беше трудно за мен като суфльорка, защото актьорите си знаеха ролите…Благодаря на режисьора Симеон Найденов, че се зае с нашия самодеен театър…”

С. Петрова: “Беше ми поверена ролята на Тошка – ами сега?! Хвана ме страх, ще се справя ли? Отдавна не съм играла толкова драматична роля? Как не, можеш!, чувах насърчението от колегите. “Върни този момент, можеш по-добре!” – повтаряше С. Найденов. Да, стана, но единствено с тяхна помощ. Имахме две предпремиери, а вече станахме и “премиерни”. Всички се вълнувахме много, резултатите са отлични. Най-голямата радост обаче е, че сме заедно. Смея да твърдя, че нашият театрален колектив е събран от хора, родени под щастливата звезда, наречена “Себеотдаване..”

Г. Вачева: “… Дадоха ми ролята на Мариола. Със страх я приех… Всяка репетиция беше приятно изживяване. Чудесно се чувстваме ние по-възрастните, сред младите амбициозни самодейци. Благодаря ви, че ме върнахте години назад колеги! ”

К. Младенов: “…“Не всичко е пари, приятелю” – пее в една песен първата дама на българската естрада”. Десетки милионери, без духовно богатство не биха се съгласили с тази фраза. Нищо! Радвам се, винаги съм бил духовно богат, и че такива истински хора, каквито са творците на читалище “Светлина” в Гара Бов, ме направиха духовен мултимилиардер”

П. Кардашка: “Театърът е една магия, която ме привличаше още от 13-годишна възраст. Сега съм улеснена при изпълнението на ролята на възрастна. Гримьорът има много по-малко работа върху лицето ми. Животът и годините работиха в негова полза… На младите таланти бих пожелала: На добър път, самодейци! Носете пламъка ни и го предавайте на следващите поколения, за гордост на всички бовчани!”

С. Арангелова: “… Ролята на Гела Арнаутката не ми допадаше особено /за което доста спорихме с режисьора/. Но все пак човек може да научи доста от ролята си и същевременно да се види и друга светлина чрез героя си…”

Б. Пешев: “Театралният колектив към читалище “Светлина” е със стари традиции. Пиесите и сценките, изнесени на наша сцена от колектива ни, могат да се съберат в трицифрено число. След неколкогодишен “престой” завесата отново се вдигна и аз съм щастлив, че сред участниците на сцената, между млади и стари самодейци съм и аз. Истинско удоволствие е да се работи с режисьор като Симеон Найденов”

А. Такев: “След футбола най- много обичам театъра и мисля, че той е най-великото изкуство! В него най-важен е не режисьорът, не гримьорът, а суфльорът! Ако той е близо до мен мога да изиграя всяка роля…”

И. Борисов: “Играл съм в сценки, но първите си стъпки направих в голямата и вълнуваща пиеса “Татул”… Стана прекрасна премиера… и нека имаме и занапред тези театрални вечери, които винаги ще ни сродяват и сближават!”

Д. Минчева:/помощник режисьор/ “… Аз бях притеснена за премиерата от гледна точка на моето присъствие на 12 декември в салона. Прекъснах очните си занятия в Пловдив, и им дадох кратка отсрочка, само и само “Татул” да стане истински….. на добър час по сцените, приятели!”…”

Гр. Любенов /кмет на Гара Бов/. “Изключително много съм развълнуван. Гледал съм много пиеси тук, но това, което видях тази вечер, не е било.” (22)

25 декември – Гара Бов. В големия читалищен салон - “Коледен празник”. В сборната забавно-хумористична програма са представени сценките: “Мунчо и Карамфилка”, “Коледен подарък”, “Фойерверк”, “Любимец”, с участието на Симеон Найденов, Красимир Младенов, Благой Пешев, Иван Борисов, Павлина Крумова и Сийка Арангелова.

1998 г. 23 януари. От 18.00 ч. - драмата “Татул” на сцената на читалището в с. Владо Тричков. От 20.00 ч. пиесата е представена на читалищна сцена в с. Луково

30 януари. Драмата “Татул” на читалищна сцена в с. Габровница.“… Четвъртото и петото представление на пиесата “Татул” … бяха сериозно изпитание на музата на Мелпомена… Г-жа Вачева си издейства еднодневен отпуск от свогенската болница с диагноза аритмия, за да не провали спектакъла. Г-жа Петрова от месец е на инжекции заради остри болки в левия крак, но бе отлична като Тошка пред зрителитe...Tака актьорите си заслужиха четвъртата и петата височина в своя живот, на което публиката остана признателна и благодарна. Шестият спектакъл на “Татул” бе в с. Габровница с нов великолепен успех на актьорите. ” (58)

21 март. Драмата “Татул” на читалищна сцена в с. Желен.

23 март. Драмата “Татул” на читалищна сцена в Гара Лакатник

16 април. Читалищният театрален колектив гостува с пиесата “Татул” в с. Зверино. В ролята на Гела е суфльорката Вера Стаменова.Поради закъснение на превоза за декорите и самодейците, театърът не се отказа от представление и пътува с нисата на Иван Борисов.

18 април. Драмата “Татул” на читалищна сцена в с Лакатник

23 май – с. Желен. “Майски празник” на читалищната сцена, с участието и на театралния колектив, който представя сценките: “Мунчо и Карамфилка”, “Хитър Петър и Настрадин Ходжа”, “Свекървата”, “Цветето”, “Писмо от Америка”, “Бедният Лазар” и “Глупавият мъж”. С участието на Благой Пешев, Иван Борисов, Красимир Младенов, Симеон Найденов, Графка Вачева, Павлина Крумова, Сийка Арангелова

27 май-гр. Своге. На читалищната сцена в гр. Своге – драмата “Татул”. Сълзите в очите на публиката и многобройните аплодисменти са истинската награда за театралите от Бов.“ След представлението на “Татул” в Своге г-н Занков, бизнесмен дари 100 долара на театралния колектив /самодейци/ от читалище “Светлина” в Бов. Дарителят обеща екскурзия на актьорите до Охридското езеро за една седмица”(63)

З юни – гр. Каварна. “На читалищната сцена в гр. Каварна в Първите театрални празници участва и читалище “Светлина” с драмата “Татул”.Интересът на публиката /в препълнения салон/ към постановката бе оправдан от добрата игра на актьорите. Аплодисментите и добрата оценка на журито бяха награда за многобройните репетиции и творческия труд на самодейците. Грамота за добро представяне на колектива бе изпратена по пощата до читалището, поради това, че театралите не останаха до закриването на празниците” (12)

“Първите театрални празници “Каварна 98”, посветени на големия български театровед проф. Гочо Гочев, отшумяха… На третия ден, по предварително изтеглен жребий, театралите от читалище “Светлина”- Гара Бов, се представиха с постановката “Татул” по Георги Караславов…Зрителите дълго аплодираха края на всяко действие, а на финала станаха на крака. Когато напускаха залата, от очите на едни се стичаха сълзи, други –тайничко бършеха издайнически навлажнени клепачи…

Журито, оглавявано от г-жа Севелина Гьорова и членове Сия Папазова- драматург на варненския театър, и Васил Попилиев – режисьор на русенския театър, направи обстоен анализ…” (По спомените на С. Найденов –режисьор на постановката)

“ Театралният колектив при читалище “Светлина” Гара Бов, по идея на г-н Занков, се докосна за 3 дни до магията на Охридското езеро. Незабравими ще останат миговете от посещението ни в църквите “Св. Богородица”, “Св. Климент”, манастирът “Св. Наум”, където и днес се чува туптящото сърце на светеца. Приказната гледка, откриваща се от Самуиловата крепост, китното рибарско селище Радожда, къщата музей на братя Миладинови в гр. Струга, красивите жилища и луксозните хотели, оглаждащи се в кристалните води на езерото, са частица от един сън, изживян наяве от театралите. Скъп спомен ще запазим от разходката с малкото корабче по охридското езеро, ще виждаме рибното ято в прозрачните води на р. Църни Дрим, ще усещаме вкуса на водата от Билянини извори, ще се връщаме на гроба на Гоце Делчев в Скопие. Дълго време ще потъваме в приятната атмосфера на ресторант “Бай Данчо… а като в приказен сън хубавата македонска песен ще гали ухото, носеща се от ресторант “Далга” на брега на езерото…” (16)

23 декември – Гара Бов. В сборна Коледна програма, читалищният театрален колектив представя едноактната комедия “Доктора”. В ролите: доктора - Благой Пешев, ученикът - Петко Иванов, пациентката – Силвия Петрова, циганката-кошничарка – Павлина Крумова, пострадалата – Графка Вачева, съпругата на доктора – Вера Стаменова, пийналият – Иван Борисов

29 декември – с. Желен. В сборна Новогодишна програма от читалище “Светлина”, театралният колектив представя едноактната комедия “Доктора”.

1999 г. 26 февруари. В с. Луково, на читалищна сцена предпремиерно представяне на комедията “Женско царство” от Ст. Костов. В ролите: Злата - Графка Вачева, кметицата - Павлина Крумова, Райна – Силвия Петрова, дядо Еньо - Александър Коцев, Иван - Петко Иванов, Стоян – Иван Борисов. Пиесата е представяна 10 пъти, от които 9 представления са на читалищни сцени и едно на фестивал в гр.Каварна

5 март. Комедията “Женско царство” на читалищната сцена в с. Габровница

12 март. Дневно предпремиерно представление на пиесата “Женско царство” за ученици в Гара Бов

20 март. Вечерно представление на пиесата “Женско царство”, на читалищната сцена в с. Бов.

26 март. Последно предпремиерно представление на пиесата “Женско царствово” на читалищната сцена в с. Миланово

2 април. Премиера на комедията “Женско царство” на читалищната сцена в Гара Бов

“… Цената на билета за постановката бе 500 лв., като пенсионерите и учениците бяха без вход (по решение на читалищното настоятелство). На пиесата бе направен видеозапис от КТ “Алиса 93”. След успешната премиера се състоя среща разговор с участниците в постановката. Гости на премиерата бяха А. Градев –организатор читалищна дейност гр. Своге, С. Найденов – местно радио гр. Своге, Гр. Любенов – кмет на Гара Бов, А. Такев – бивш участник в театралния колектив в Гара Бов и други любители на театралното изкуство… ”(12)

Запис от постановката е излъчен от кабелна телевизия “Алиса-93” в община Своге.

11 април. На читалищната сцена в с. Лакатник вечерно представление на комедията “Женско царство”

16 април. В с. Желен, на читалищна сцена комедията “Женско царство”.“Салонът е препълнен, както е винаги когато гостува театралния състав от Гара Бов на желенска сцена… След постановката, участници и публика по традиция заедно празнуват … ”(12)

5 юни. От 11.00 ч. комедията “Женско царство” на читалищната сцена в гр. Каварна, на национален фестивал “Театрални празници –“Каварна 99” “…Многобройните и горещи аплодисменти на публиката, както и ласкавата оценка на журито бяха награда за самодейците-актьори. На читалищния театър след представлението бе връчена грамота за участие и плакет на гр. Каварна.”(12)

8 юни. По покана на Анелия Петрова, хореограф в читалище “Пробуда” кв. “Аспарухово”-гр. Варна, читалище “Светлина” Гара Бов гостува с комедията “Женско царство”

6 май - с. Лакатник. По случай Гергьовден театралният състав представя на читалищната сцена в селото сценките “Бедният Лазар”, “Цветето” и едноактната комедия “Доктора”

23 декември – Гара Бов.“Коледен празник” на читалищната сцена. Театралният колектив представя едноактната комедия “Гардероба”, в ролите: Маргарита – Силвия Петрова, Иван – Петко Иванов, Кинчо- Ангел Такев, съпругата - Павлина Крумова; сценката “На пазара”, в ролите: пенсионера – Благой Пешев, пенсионерката – Графка Вачева; “Ветаро” от Елин Пелин в изпълнение на Румен Кръстев.

30 декември - с. Бов. Театралният колектив на читалище “Светлина” представя в Новогодишната програма комедията “Гардероба”, сценките “На пазара ” и “Хитър Петър и Настрадин Ходжа”.

2000 г. 21 януари - с. Бов. На читалищната сцена, театралният колектив представя, едноактната комедия “Доктора”.

7 април. В с. Миланово любителският театър към читалище “Светлина” предпремиерно представя “Чума” - драма по “Старопланински легенди” от Йордан Йовков.. В ролите: Тиха- Силвия Петрова, хаджи Драган – Петко Иванов, Величко - Людмил Грозданов, Цоньо - Иван Борисов, Вълко кехая – Ангел Такев, Нейко кехая – Благой Пешев, Рада - Павлина Кардашка, Дойна – Графка Вачева. Драмата е представяна 6 пъти на читалищните сцени в община Своге.

8 април. Предпремиерно представяне на драмата “Чума” на читалищната сцена в с. Луково.

14 април. Предпремиерно представяне на драмата “Чума” на читалищната сцена в с. Бов.

21 април. Премиера на драмата “Чума” на читалищната сцена в Гара Бов. “…С добрата си игра, самодейците заслужиха горещите аплодисменти на публиката…”(12)

6 май. По Гергьовден драмата “Чума” на сцената на читалищетао в с. Лакатник. В ролята на Рада - Вера Стаменова, суфльор на пиесата.

26 май. В с. Желен, на читалищна сцена - драмата “Чума”.

25 август – Гара Бов. В сборна забавно-хумористична програма театралният колектив представя сценките: “В кухнята”, “Свекървата”, “Цветето”, “Мунчо и Карамфилка”. На постановката е направен видеозапис и е излъчена от кабелна телевизия “Алиса-93” в община Своге.

22 декември – Гара Бов. Коледен празник. Режисьор – Христо Попов. В сборната коледна програма театралният колектив представя сценките: “Ноктюрен шепот”, “Бележникът”, “Коледно парти” с участието на Силвия Петрова, Павлина Крумова, Благой Пешев, Ангел Такев.

2001 г. 19 януари – с. Бов. Бабин ден. На читалищната сцена театралният колектив представя сценките: “Глупавият мъж”, “Бележникът”, “Ноктюрен шепот”.

30 април. На читалищната сцена в Гара Лакатник пред премиерно представяне на “Поликлиника за всички” - естраден коктейл по съвременни български автори. Режисьор – Христо Попов. Музикално оформление- Симеон Найденов. Постановката включва сценките: “Буркани за VІ американски флот”, “Парламентарен контрол”, “Бележникът”, “Ноктюрен шепот”, “Феминизация”, “Убийство”, “Разговор с личния лекар”, “Вреди ли кафето”, “Секс и справки”, “Овчарова жалба”.С участието на: Силвия Петрова, Павлина Крумова, Вера Стаменова, Красимир Младенов, Ангел Такев. Постановката е играна 4 пъти, от които три пъти на читалищни сцени и едно участие в национален фестивал.

4 април. Премиера на естрадния коктейл “Поликлиника за всички” на читалищната сцена в Гара Бов. Направен е видеозапис на постановката от КТ “Алиса 93” гр. Своге.

15 май. От 13.30 ч., на фестивалната сцена в гр. Тополовград, читалище “Светлина” Гара Бов, представя естрадния коктейл “Поликлиника за всички”, в Шестия национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира.“… Журито на фестивала даде ласкава оценка за представянето на състава. Силвия Петрова и Красимир Младенов получиха предложение за участие във филм…” (12)

23 май. В гр. Костинброд на сцената на читалище “Иван Вазов”естрадният коктейл “Поликлиника за всички”.

25 декември. В Коледния концерт, на читалищна сцена в Гара Бов, театралният колектив представя - “Паскал” от Ст. Стратиев, режисьор – Христо Попов. В ролите: Паскал – Светломир Ценов, г-жа Клаперман – Михаела Христова, пийналият – Владимир Валентинов, следователят – Веселин Асенов.

2002 г. 8 март – Гара Бов. Осмомартенски концерт. Режисьор – Христо Попов.В празничния осмомартенски концерт на читалищната сцена в Гара Бов на 8 март театралният колектив представя сценките: “Бедният Лазар”, “Ликвидация”, “Личен доктор”, “Секс и справки”, “Овчарчето”, “Ноктюрен шепот”, с участието на: Благой Пешев, Силвия Петрова, Павлина Крумова, Красимир Младенов, Ангел Такев

1 април. Ден на хумора и шегата.Телевизионен запис в КТ “Алиса”- гр. Своге, на отбрани шеги, вицове, анекдоти, представени от Благой Пешев и Ангел Такев. Видеофилмът е излъчен от кабелния оператор в община Своге на 1 април.

30 май. Гара Бов - Премиера на постановката “Таралеж” от Иван Радоев. Режисьор -Христо Попов. Музикално оформление – Валери Антов. В ролите: Геро Геров – Цветан Станков /гост-актьор от гр. Костинброд/, Силвия – Мариела Петрова, дъщерята – Николета Красимирова, посетителката- Михаела Петрова, бабата – Силвия Петрова, Коко – Светломир Иванов

2 юни Гр. Каварна. От 16.30 ч., на читалищната сцена в града любителският, театрален състав към читалище “Светлина” представя, на V национален театрален фестивал, “Таралеж” от Иван Радоев. Постановка Хр. Попов. Номинации за най-добро изпълнение на женска роля, от журито на фестивала, получават Силвия Петрова за ролята на бабата и Николета Красимирова за ролята на дъщерята. На 6 юни, официалното закриване на фестивала на театралния колектив е връчена грамота за добро представяне и плакет от фестивала.

2003 г. 21 май. Гара Бов. В малкия салон на читалище “Светлина” за първи път читалищния театрален колектив представя кафе-театър: “Луната всяка сутрин” от И. Странджев. Режисьор - Христо Попов. Музикално оформление – Симеон Найденов. Суфльор – Юлия Павлова.В ролите: Мила -Силвия Петрова, Иван – Петко Иванов.

“На 21 май в читалище “Светлина” – Гара Бов, почитателите на Мелпомена можаха да видят премиерата на пиесата “Луната всяка сутрин” Камерен кафе-театър е формата, която досега тук не е правена, но омагьоса ценителите на това изкуство... Режисьорът е избрал формата на домашен театър, в непринудена, интимна обстановка да разкаже за една голяма и неосъществена любов…” (21)

22 май. Кафе-постановката “Луната всяка сутрин” – е представена в кафе “Омбре” гр. Своге.Публично е обявено, че всички набрани средства от театъра ще бъдат дарени на Боряна Кънчева от с. Церово. Освен приходите от входни билети бяха направени и индивидуални парични дарения от охранителна фирма «Икар 96» гр. София, с управител Никола Рангелов и ДПИ «Карат» с. Искрец , с управител Димитър Иванов.

“Любителският кафе -театър към читалище “Светлина”- Гара Бов с режисьор Христо Попов обяви всички свои постановки през сезона за благотворителни. Средставата от тях ще бъдат дарени на 15- годишната Боряна Кънчева от с. Церово, която се нуждае от бъбречна трансплантация…” (Из спомените на Силвия Петрова - председател на читалището и участник в постановката )

15 юни. От 10.30 ч., на фестивалната сцена в гр. Каварна, на VІ национален фестивал на любителските театри “Каварна-2003”, кафе постановката “Луната всяка сутрин”. Постановката печели второ място /след домакините/ за най-добър цялостен спектакъл на VІ национален фестивал на любителските театри “Каварна-2003”. “… Журито на фестивала бе с председател режисьор проф. Надежда Сейкова и членове Крум Гергицов- главен драматург на Драматичен театър “Сава Огнянов” –Русе, Радомир Андонов- актьор от драматичен театър “Йордан Йовков”- Добрич, а представител на Министерството на културата бе Христо Христов от Дирекция “Регионална и културна политика.

Съставът на читалище “Светлина” се яви на подиума в последния фестивален ден – 15 юни… Двамата актьори –Силвия Петрова /в ролята на Мила/ и Петко Петков /в ролята на Иван/, показаха невероятни изпълнителски качества и изцяло завладяха публиката.Дори журито така се увлече, че “стана част от действието”. Ненапразно при разбора проф.Сейкова каза “Изпълнителите сте очарователни, а режисьорският похват на Христо Попов- новаторски, разчупил скования схематизъм на театралните догми. Вие ми “бръкнахте” в собственото преживяване, за което от сърце ви благодаря”. В този дух бяха думите и на останалите членове на журито и на г-н Христов от министерството.

И каква бе радостта, когато при церемонията по награждаването бовският състав получи своето истинско признание - второ място в България, наредил се след колектива на театралите – домакини. Успехът бе бурно аплодиран от изпълнения до краен предел читалищен салон, а получените грамота и статуетка дълго ще напомнят на бовчани за театралния триумф на своето читалище” (24)

26 юни. Кафе “Омбре” В гр. Своге, кафе-постановката “Луната всяка сутрин” е включена за участие в Театрално дефиле, организирано от читалище “Градище” гр. Своге и Община Своге. “Тези дни любителският театрален колектив при читалище “Светлина” – Гара Бов, проведе твърде интересна среща с автора на пиесата “Луната всяка сутрин”Иван Странджев”. Непринуденият разговор се проведе в близост до гранд хотел “Тримонциум” – ресторант “Греми 5” в центъра на Пловдив. Христо Попов запозна автора с използваните нетрадиционни похвати в постановката, а актьорите Силвия Петрова и Петко Петков споделиха свои виждания и впечатления от предложения им драматургичен материал, който те приели присърце. Така “спойката” между режисьора и изпълнителите довела до класиране на пиесата на второ място в България в Националния преглед на любителските театри в гр. Каварна.

Писателят Иван Странджев, син на небезизвестния Коста Странджев, благадари за положения труд от колектива на читалището и обеща да им предложи друга своя пиеса. След това “домакинът” чрез дарбата на своето поетическо слово “разходи” гостите си из миналото на родния Пловдив, “разведе” ги из разкопките на село Старосел и ги покани в края на месец септември т.г. да гостуват отново в Града на тепетата, подсигурявайки им сцена за изява. Бизнесменът Петър Владов и този път удържа на думата си – осигури безплатния превоз на творческия колектив за тази незабравима среща.” (25)

2004 г. 20 май. В читалище “Светлина” Гара Бов премиера на кафе-постановката “Навярно нежност” от И. Странджев. Режисьор- Христо Попов. Музикално оформление – Симеон Найденов. Суфльор- Юлия Павлова.С участието на: Силвия Петрова, Мариета Любенова и Петко Иванов. Кафе-театралната постановка е представяна 4 пъти.

31 май. Кафе - постановката “Навярно нежност” в с. Искрец.

1 юни. Спектакълът “Навярно нежност” в гр. Костинброд – читалище “Иван Вазов”.

7 юни.11.00 ч., на фестивална сцена гр. Каварна читалище “Светлина” се представя със спектакъла “Навярно нежност” на VІ национален фестивал на любителските театри с международно участие. “…Тази година на театралния фестивал в гр. Каварна, Гара Бов бе единственото село, чието читалище бе допуснато за участие, сред читалищни постановки от различни градове в страната ни .” (12)

2005 г. 14 март. Гара Бов - премиера на постановката “Черни очи за случайни срещи” от Л. Пеевски кафе-театър. Режисьор – Христо Попов. Музикално оформление – Симеон Найденов. Суфльор- Юлия Павлова. В ролите: Деспина–Силвия Петрова, Мила- Мариета Любенова.“… За премиерата на театралната постановка кметът на Гара Бов дарява 100. 00 лв… ” (12) Постановката е играна 6 пъти.

15 март. Пиесата “Черни очи за случайни срещи” е представена в с. Искрец.

16 март. В малкия салон на читалище “Градище”в гр. Своге – кафе постановката “Черни очи за случайни срещи”

18 март. В камерната зала на читалище “Иван Вазов” в гр. Костинброд е представена постановката “Черни очи за случайни срещи”.

22 март. В с. Свидня в основно училище “Отец Паисий” – постановката “Черни очи за случайни срещи”.

27 март. От 14.00 ч. пиесата “Черни очи за случайни срещи” на фестивална сцена в гр. Свищов - Трети национален фестивал на Любителските театри “Свищов 2005”. Мариета Любенова получава първа награда награда за най-добра женска роля.

«На 27 март - Международния ден на театъра в ПБЧ "Ел. и К. Д. Аврамови" в гр. Свищов завърши Третият национален фестивал на любителските кафе-театри. Градът на брега на р. Дунав стана столица за няколко дни на любителите театрали…

Жури с председател Кремена Бабачева - експерт в Националния център за театър към Министерството на културата и туризма и членове: Кирил Ангелов - актьор в МДТ "К. Кисимов" гр. Велико Търново и Розин Чапанов - театрален режисьор от гр. Свищов, определи крайното класиране…

Награди за спектакъл: Първа награда за ТФ "Пирон" гр. Русе за спектакъла "Жената на полковника" от Христо Бойчев, реж. Венцислав Петков. Втора награда за театрална група "Бел Арт" гр. Белене за спектакъла "Тигър" от Мърей Шизгал, реж. Митко Рупов. Трета награда на ДТ "Кръстьо Пишурка" гр. Лом за спектакъла "Любов, посещения, дами и още нещо" от Зденек Подскалски, реж. Леонита Артиди.

Индивидуални награди: За най-добра мъжка роля на Марин Господинов в спектакъла "Знаци" от Иво Андрич реж. Владо Кецман - НЧ "Яна Лъскова гр. Несебър". За най-добра женска роля на Мариета Любенова за ролята й на Неда в спектакъла "Черни очи за случайни срещи" от Любомир Пеевски, реж. Христо Попов - НЧ "Светлина" Гара Бов, и на Веселина Спасова в спектакъла "Третият продукт" по О` Хенри, реж. Марин Маринов-ПБЧ "Ел.и К. Д. Аврамови" гр. Свищов.(65)

1 май – Гара Бов. Великденски концерт.В големия читалищен салон на 1 май в сборната програма по случай Великден, детската театрална група представя сценките: “Хитър Петър и Настрадин Ходжа”, “Циндил Пиндил и Джаста Праста”, “Кривда и Правда”, хумористичния монолог “Двама братя юнаци”.Участват: Александър Юлиянов, Даниел Димитров, Емил Валентинов, Ралица Александрова, Николета Руменова, Деница Стефчова, Ивелина Петрова Михаела Валентинова, Ивета Михайлова и Александър Иванов.

В програмата за трети път с хумористични сценки, на читалищната сцена в Гара Бов, гостуват Цветомир и Кристиян Христови -ученици от с. Зимевица.

Малките местни театрали заслужено пожънаха бурни овации с изпълненията си, а Цветомир и Кристиян Христови станаха любимци на публиката в Гара Бов.

______________

*Информацията е от Дневник на театралния колектив

За последните 50 години (1955 – 2005) в читалище “Светлина” са представени над 40 пиеси (почти всички по български автори), изиграни са над 80 сценки, в постановките са участвали над 180 любители на Мелпомена. В по-голямата си част театралните изяви са подготвяни без ръководството на режисьори и са плод на колективния творчески ентусиазъм на самодейците.

Върховете в историята на любителското театрално творчество на читалището са достигнати под ръководството на режисьора Христо Попов:

награда за най-добра женска роля от Третия национален фестивал на Любителските кафе -театри “Свищов 2005”, присъдена на Мариета Любенова за изпълнението й на ролята на Неда в спектакъла “Черни очи за случайни срещи” от Л. Пеевски;
втора награда за най-добър цялостен спектакъл, от VІ национален фестивал на любителските театри “Каварна-2003” за Силвия Петрова и Петко Петков в постановката “Луната всяка сутрин” от И. Странджев;
номинации за най-добра женска роля от V национален фестивал на любителските театри в “Каварна 2002”, на Силвия Петрова за изпълнението на ролята й на бабата и Николета Красимирова за изпълнението й на ролята на дъщерята в пиесата “Таралеж” от Иван Радоев.

Критерий за значимостта и любовта към това изкуство в Гара Бов е устойчивото присъствие на театралните постановки в читалищната дейност през всичките години на съществуване на читалището. Особено радващ факт е, че “театралната магия” през последната година изкушава и “грабва” най-младите читалищни дейци-децата.

4. ПЕВЧЕСКИ СЪСТАВИ

Първите документирани изяви в областта на певческата дейност към читалището са от 1955 г. – тогава, когато читалище “Светлина” е вече с цялата си материална база в Гара Бов. В периода от 1896 г. до 1955 г. няма писмени сведения за певческите групи и ръководителите им, изпълняваните песни и имената на самодейците. През 110 -те години на съществуване на читалището певческото изкуство познава периоди и на възход, и на упадък. Броят на любителите на певческото изкуство е от няколко участници в една вокална група до няколко десетки в смесен битов хор.

Дълги години певческата дейност се ръководи от диригенти, но тогава, когато в читалището липсват средства за заплащане на хонорарите им, самодейците сами организират и правят спевките си без ръководител. Първият диригент към читалището, за когото са запазени писмени сведения, е Асен Бояджиев. Той ръководи сформирания четиригласен хор през м. февруари 1955 г., а през м. май същата година ръководител на хора е Гинда Богоева. След тях диригенти са: Емил Петков, Иван Стефанов, Живка Димитрова, а от 1963 г. до 1966 г. на сформираната женска вокална група ръководител е Теменужка Ангелова.

През 1967 г. диригент на женския хор е Мария Дохчева, през 1968 г. на сформирания битов хор диригент е Никола Енчев, който през месец октомври същата година е сменен от Константин Коцев. Хорът по това време има 74 участници -52 жени и 22 мъже.

“… Създаден през м. февруари 1955 година като смесен четиригласен хор, под диригентството на Асен Бояджиев , преминал различни етапи на организационно и творческо състояние, той укрепна като сплотен и талантлив колектив и завоюва високи постижения през последните години между съставите на общината и окръга. Особено ярко хорът се изяви през юбилейната 1969 г. когато под диригентството на Константин Коцев достигна до зоналните прегледи в Благоевград, проведени в рамките на Третия републикански фестивал, и завоюва званието “отличник”. Наред с подготовката си за прегледите, хорът има и петнадесет излизания на сцената… Участниците в хора наброяват 60 души, между които и 14 семейства. Най-редовни и дългогодишни хористи са: Росица Симова, Рилка Симеонова, Зора Исаева, Гина Георгиева, Маргарита Иванова, Павлина Крумава, Стефка Тодорова и много други.”(6)

През 1980 г. към читалището се създава битов оркестър. През 1981 г. негов ръководител е Светослав Балтаков. Оркестърът в повечето си изяви съпровожда изпълненията на хористите, по-рядко има свои самостоятелни изпълнения. В оркестъра участват: Тодор Андров-кавал; Петър Видински, Борис Митов, Цено Колев, Стефан Ангелов, Благой Георгиев –гъдулка и Петър Георгиев –дудук. Своята дейност оркестърът запазва до 1983 г.

Константин Коцев е най - дългогодишният диригент в историята на читалището, работи 23 години (от м. октомври 1968 г. до 1991 г.) с любителите на песента в Гара Бов. По негово време хорът става носител на три златни медали от Републиканските фестивали на художествената самодейност, прави записи в Българската телевизия и радио “София”, има десетки самостоятелни концерти, както и участия в сборни празници в община Своге и извън нея.

“В село зимните вечери като че ли падат по-рано. На Гара Бов се спускат някак неочаквано с острия ветрец от върховете и носят неповторимото очарование на планинската суровост. Те започват с припрените гласове на самодейците, които слизат от махалите за репетиция, или със суетнята за близката седянка. И са дълги, но увлекателни, задушевни и весели.

Спрете в читалището. Ето здрачът вече е събрал най-нетърпеливите. Не само по едро написаните върху големи бели листа текстове на песни, които окачват на стената, но и по нестройните разпявания ще разберете, че това са хористите. Затоплената репетиционна се изпълва с жени и мъже, донесли свежестта на снежната вечер и многообразието на своя току-що приключил трудов ден. Влакът, довел техния диригент, запъхтява нагоре из планината и те в очакване се ослушват. Свикнаха да разпознават неговия влак. Защото още от оня първи ден, в който преди четири години пое хора, Константин Коцев спечели сърцата на шейсетината работнициу шофьори, учители, каменари, маганизери, служители, хора закърмени с обич към песента. Обикнаха го те, привърза се към тях и той. Затова два, а често и три пъти в седмицата идва от София при тях. Познатият поздрав не закъснява. Разменят по някоя дума и репетицията на четиригласния смесен народен хор започва…

Случва се понякога и да им дотяга-по колко ли пъти трябва да изпеят едно и също?! Колко вечери проливният дъжд или свирепият вятър се е опитвал да разколебае мнозина?! Но една силна обич така лесно не гасне. Та нали тя ги караше преди години цяла зима да изтрайват, докато репетират, в големия студен салон! Тя се преборва с умората и с какво ли не. От нея идват и увереността и амбицията. А утре към светналите прозорци на читалището по същите пътеки ще вървят хора, с друга своя неизменна обич… ” (61)

През 1992 г. Сийка Арангелова сформира детско-юношеска певческа група с 30 деца от местното основно училище.

През 1993 г. към читалището се сформира женска певческа група с ръководител Стоян Димитров, който работи като диригент с нея до края на 1996 година.

След 1997 година към читалището се събират бивши участнички в певческата читалищна дейност и оформят женска вокална група (без ръководител), жените изпълняват стари градски и македонски песни в сборни читалищни програми.

В по-късен етап в читалищните програми с индивидуални вокални изпълнения се представят епизодично: Лиляна Николова, Светломир Ценов и Лина Бориславова.

Участници в детско-юношеска певческа група

1992 г.

Албена Тошкова

Александра Ангелова

Александра Иванова

Биляна Людмилова

Веселин Асенов

Веска Славчева

Владимир Валентинов

Виктория Младенова

Десислава Христофорова

Даниела Антонова

Дияна Антонова

Ермила Миткова

Зорница Христофорова

Ива Иванова

Ивайло Венциславов

Ирена Петкова

Катя Петрова

Красимира Христова

Лина Бориславова

Мариета Александрова

Марина Петрова

Мария Ангелова

Мария Василева

Михаела Пламенова

Мария Василева

Михаела Пламенова

Михаела Христова

Невяна Павлова

Петя Асенова

Полина Валентинова

Петя Иванов

Участници в певческата дейност

1956 -2002 г.

Албена Димитрова

Александър Тодоров

Ангелина Василева

Ангелина Георгиева

Ани Драганова

Асен Георгиев

Асен Манолов

Асен Симеонов

Асен Димитров

Бисер Димитров

Бистра Александрова

Благой Петков

Благой Коцев

Божидар Милев

Борислав Ангелов

Бойка Василева

Бойка Пеева

Валентина Найденова

Велика Николова

Веселин Г. Петров

Веселин Цветков

Веска Емилова

Владо Г. Петров

Вера Стаменова

Васил Трайков

Виолета Радева

Веселина Гацова

Веселин Скробарски

Виолета Алексиева

Вела Младенова

Веселин Цветков

Веселин Гергов

Виолета Димитрова

Валентина Ангелова

Веселина Борисова

Гена Виденова

Георги Върбанов

Георги Изворски

Георги Сайчев

Георги Цветков

Гина Виденова

Гина Сайчева

Гина Исаева

Горан Дангов

Горяна Владова

Гина Изворска

Графка Вачева

Десислава Минчева

Дешка Венчева

Диманка Трайкова

Дана Костова

Димитрина Видинова

ДимитринкаВълканова

ДимитринаМладенова

Димитра Минчева

Диана Свиленова

Елена Митова

Елена Петкова

Елисавета Андрова

Елисавета Динчева

Ели Петрова

Елена Младенова

Захаринка Петкова

Зора Тод. Йовчева

Зорка Исаева

Златка Стойкова

Ивайло Божуров

Иван Василев

Иван Димитров

Иванка Гергова

Иванка Атанасова

Илия Изворски

Иванка Виденова

Иванка Мишанова

Иванка Дулина

Искра Гацова

Иван Гюров

Иванка Първанова

Иван Изворски

Иван Димитров

Йовчо Кръстев

Йорданка Адамова

Йорданка Георгиева

Калушка Драйчева

Красинка Ценова

Кръстю Скробарски

Катя Ангелова

Лиляна Николова

Лиляна Ангелова

Латина Горанова

Лиляна Ценова

Люба Тод. Йовчева

Маргарита Гълъбова

Мария Кацарова

Малинка Василева

Мария Найденова

Магда Сайчева

Милчо Кардашки

Митко Гр. Стоянов

Маргарита Андреева

Маргарита Гълъбова

Маргарита Гюрова

Марийка Кирова

Мария Петрова

Марийка Ценкова

Мария Милева

Мария Гъргорова

Милка Ценева

Митко Гърджов

Милена Филипова

Милка Петкова

Митко Томов

Нели Кардашка

Николина Заркова

Николина Иванова

Найден Стоименов

Никола Венчев

Николина Цветкова

Наталия Колева

Николай Драганов

Олга Ас. Симова

Павлина Гашова

Павлина Кардашка

Павлинка Ценева

Петко Пешев

Петко Найденов

Павлина Григорова

Петър Томов

Петър Г. Петров

Пенка Петрова

Петър Кардашки

Петър Видински

Рени Иванова

Росица Симова

Роза Харалампиева

Радко Ангелов

Роза Н. Трайкова

Росица Петкова

Рилка Симеонова

Радка Стефанова

Румяна Славчева

Руска Ценева

Снежана Данова

Сашо Тодоров

Силвия Петрова

Симона Краева

Свилена Савчева

Сийка Борисова

Стоимен Ст. Илиев

Славчо Григоров

Стефка Тодорова

Стефка Филипова

Стефко Коев

Сийка Петкова

Симка Гацова

Светломир Станчев

Сийка Ангелова

Татяна Петрова

Теменужка Ангелова

Траянка Георгиева

Толя Вид. Ганева

Тодорка Ангелова

Тодорка Трайкова

Тодорка Горанкова

Тодор Андров

Трендафил Минчев

Цветанка Манолова

ЦветелинаНайденова

Цветана Злакьова

Цеца Колева

Цено Стоянов

Ягодина Филипова и др.

Много от участниците в певческите състави години наред са част от едно семейство, от един род – майките и бащите, които пеят в миналото предават любовта към песента на своите деца и внуци, превръщайки приемствеността на поколенията в традиция.

Поддържането на певческата дейност към читалището деситилетия наред се провокира от любовта към песента на многобройните участници в хоровите формации. Песента е присъща за хората, обичащи живота. Десетките участници в певческите състави на читалището години наред радват публиката от читалищните сцени и заслужено печелят със своите изпълнения признанието на професионалистите в областта на хоровото изкуство.

4.1. ЛЕТОПИС НА ПЕВЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ *

1955 г.:“Месец февруари 1955 година, към читалището се сформира четиригласен хор. Диригент на хора Асен Бояджиев участници 48 души, от които 22 мъже и 26 жени.

Месец май същата година диригент на хора е Гинда Богоева. Месец юни хорът се яви на околйски преглед на певческата самодейност и бе класиран околийски първенец.” (11)

1957 г.:“Диригент на хора е Емил Петков. На 12 май в Бов се състоя районен преглед на художествената самодейност, а на 19 май същата година в Своге на околийски преглед, хорът бе класиран първенец” (11)

1958 г.: Към читалището се сформира младежка вокална група с ръководител Иван Стефанов. Групата взема дейно участие в предизборна кампания. 1959 г. – 1960 г. Към читалището работи женска вокална група с 22 жени.

1961 г. :През тази година към читалището работи смесен четиригласен хор с диригент Живка Димитрова. В хора участват 44 души.

1962 г.: На 15 юни през тази година женски хор с диригент Дерибеев открива тържеството по случай новата читалищната сграда в Гара Бов.

1963 г. – 1966 г.: От 1963 г. до 1966 г. женската вокална група работи под ръководството на Теменужка Ангелова. През 1965 г. групата участва в общинските и районни прегледи на художествената самодейност в гр. Своге.

1967 г.: През тази година към читалището е създаден женски хор с 34 участнички и ръководител Мария Дохчева. Хорът участва в прегледа “50 годин от Великия октомври” и е класиран отличник.

1968 г.:“От 1 април 1968 година се сформира смесен битов хор с диригент Никола Енчев. На 28 април се яви на общински преглед и бе класиран за районите прегледи. На 18 май бяха районните прегледи, на които хора бе класиран за окръжни такива. През м.октомври се състоя окръжния преглед на певческата самодейност, на който хорът бе класиран за зонални прегледи. Диригент на хора е Константин Коцев. Мъже -22 души, жени- 52. всичко 74 участници” (11)

1969 г.: 9 януари. Хорът участва в програма на годишното събрание на пълномощничеството Гара Бов.

13 февруари. Битовият смесен хор участва в програмата на годишно-отчетната сесия на ГНС гр. Своге, с 5 песни.

23 февруари. Хорът изнася програма в Гара Бов на годишно-отчетно събрание на селкооп “Скала”.

30 март. Благоевград –зонални прегледи на певческата самодейност на народните хорове. Битовият смесен хор е класиран като “отличник”.

24 април. Хорът участва в сборната програма пред сесия по културните въпроси в гр. Своге.

1 май. Хорът взима участие в концертна програма за откриване на тържественото честване на Първи май на площада Гара Бов.

24 май. От 12.30 часа смесеният битов хор изнася литературно - музикална програма на откриването на търговската сграда в Гара Бов. От 20.30 часа на Юбилейния концерт, посветен на 25 години от социалистическата революция у нас, хорът взема участие с 8 песни, а вокалната група с 2 песни. С индивидуални изпълнения се представят Тодорка Трайкова и Станка Георгиева , които изпълняват “Песен за хан Татар”и “Жалба пише жална България”.

8 юни. В с. Зимевица от 21.00 ч. - концерт-спектакъл от битовия хор и театралния колектив към читалището.

15 юни. В с. Миланово от 21.00 часа в присъствието на над 150 души публика читалище “Светлина” представя концерт-спектакъл от битовия хор и театралния колектив към читалището.

18 юни. В гр. Своге от 19.00 ч. смесеният битов хор изнася програма по случай тържественото честване на 87 години от рождението на Г.Димитров.

26 юни. В с. Церово от 21.00 часа, за пети път тази година, самодейните състави (хор и театър) при читалището изнасят с голям успех своята програма.

28 юни. В Гара Бов на “Вечер на войнишката майка” вокалната група изпълнява 5 песни пред препълнен салон.

17 юли. В големия салон на читалището от 19.30 ч., смесеният битов хор изнася програма пред 280 души след срещата с госта на селището - Елена Джурова.

9 септември. В с. Бов хорът на читалището открива тържеството по случай 25 годишнината от социалистическата революция в страната ни.

1970 г.: 29 януари. В гр. Своге след годишно - отчетната сесия на ГОНС, хорът представя 3 свои песни, а с едно индивидуално изпълнение се представя Тодорка Трайкова.

17 април. В Гара Бов, след тържествено събрание в чест на 100 години от рождението на Ленин, хорът изпълнява 4 песни.

18 април. В гр. Ихтиман на тържествен концерт, посветен на 100 години от рождението на Ленин, участва и хорът към читалището в състав 53 човека, като изпълнява 3 песни в сборната програма.

1 май. В литературно - музикалната програма на площада на Гара Бов, хорът се представя с 3 маршови и с 2 народни песни.

23 май. В читалището на Гара Бов на втория традиционен концерт, посветен на празника на българската култура, хорът изпълнява 13 песни, с индивидуални изпълнения се представят Тодорка Трайкова, Стефка Крумова и др.

28 май. В с. Церово в съвместен концерт с театралния състав участва и хорът към читалището.

9 септември. Битовият смесен хор открива тържеството в с.Бов по случай 9 септември.

1971 г.: 31 януари. Битовият смесен хор открива годишното събрание на кооперацията в Гара Бов.

11 февруари. В гр. Своге битовият смесен хор взема участие в поздравителен концерт за първенците на труда от общината.

13 март. В Гара Бов в Поздравителен концерт за първенците от предконгресното съревнование в района на Бов, взема участие и смесеният хор към читалището, наред с хора на с. Церово, индивидуални изпълнения и др. На концерта присъства и комисия от телевизията, която определя хора от читалището в Гара Бов да участва в телевизионна програма.

18 март. В с.Церово хорът взема участие с 5 песни в Поздравителния концерт за първенците в предконгресното съревнование в с Церово.

2 април. В 7.00 ч. в радио “София” хорът прави запис на песента “Дунаве, бели Дунаве”, а към 21.00 ч. хорът започва снимки и запис в телевизията. Хористите се прибират сутринта на 3 април от гр. София.

11 април. От 20.30 ч. по българската телевизия за Интервизия се предава концертът на Софийски окръг за първенците в предконгресното съревнование. На края на концерта е излъчено изпълнението на смесения народен хор към читалище “Светлина” Гара Бов.

17 април. Повторение на концерта по телевизията с участието на читалищния хор.

1 май. В Гара Бов смесеният битов хор открива първомайската манифестация с 4 песни.

9 май. В гр. Елин Пелин на Празника на шоплука читалищният хор изпълнява 2 песни. В празника участват и хоровете от града домакин, с.Горни Богров, с. Церово, с . Петърч и др.

10 май. В Гара Бов, екип от българска кинематография заснема битовия хор на читалището за включването му във филм, отразяващ успехите на Свогенска община.

20 май. В гр. Своге след отчетно-годишната сесия на ГОНС - програма със съвместното участие на читалищните хорове от Гара Бов и с. Церово, които изпълняват 3 песни под диригентството на Здравка Радославова.

12 юни. В Гара Бов на голямата читалищна сцена – Трети традиционен концерт, посветен на 80 години от основаването на БКП и 27 години от социалистическата революция. Хорът изпълнява песните “Песен за партията”, “Петро льо, моме льо”, “Тръгнала е малка мома”, “Дълга ми дълга къпина”, “Пи момче вино”, “Скокна баба у градина”, “Седянка се разтуря”, “Галъб гука у ябука”, “Руске ле русо момиче”, “Ерген дядо”, “Ходила Дойна за вода”, “Сама мома, сама се продава”, “Дунаве, бели Дунаве”. С индивидуални изпълнения на народни песни се представят Стефан Крумов, Божурка Петкова, Роза Харалампиева, Тодорка Трайкова.

17 юни.След тържественото събрание по случай издигането на кандидатури за народни представители, окръжен съветник и местни народни съветници, хорът представя собствена програма.

20 юни. В с. Искрец –Трети традиционен концерт на смесения хор пред жителите на селото.

1972 г.: 5 февруари. В Гара Бов хорът към читалището открива със 7 песни събранието - среща с окръжния съветник Стемчев.

6 април. В гр. Своге хорът участва с 6 песни в Тържествен концерт за първенците шофьори от Свогенски район, в чест на 90 години от рождението на Г. Димитров.

22 април. В гр. Годеч хорът към читалището, заедно с колективи от Свогенска община, изнася концерт, посветен на 90 години от рождението на Г. Димитров. С индивидуални изпълнения се представят Марийка Коцева и Тодорка Трайкова.

6 май. В Гара Бов, на “Вечер на войнишката майка”, младежката вокална група към смесения битов хор изпълнява 4 песни.

10 юни. На читалищната сцена в Гара Бов - Традиционен концерт на художествените колективи при читалището, посветен на 90 годишнината от рождението на Г. Димитров и 30 годишнината от смъртта на Христо Коцев. Хорът изпълнява песните “Песен за Димитров”, “Песен за партията”, “Пи момче вино”, “Малка мома Ванче”, “Седенка се разтура”, “Ерген дядо”, “Тръгнала е малка мома”, “Скокна баба у градина”, “Руске ле, русо момиче”, “Дунаве, бели Дунаве”, “За тебе пеем, партио”. След концерта Иван Христов от Комитета за изкуство и култура-София подарява на читалището един радиограмофон, за най-добро читалище-окръжен първенец. Секретарят на читалището Елена Пешева поднася специален подарък на Елена Митова – хористка без нито едно отсъствие от репетиции и концерти за периода от 1971 -1972 г.

1 – 2 юли. Хористите към читалището са на екскурзия до Копривщица, Оборище и Панагюрище, заедно с Иван Христов от Комитета за изкуство и култура София.

9 ноември. В гр. Златица, хорът към читалището участва в Окръжен концерт с най-добрите колективи, посветен на 50 годишнината от образуването на СССР.

22 ноември. В Гара Бов на читалищна сцена, хорът представя 4 песни – 2 съветски и 2 български на тържество по случай 50 години от образуването на Съветската държава.

1973 г. 9 януари. В Гара Бов хорът към читалището открива с 4 песни Събрание по самооблагането.

12 януари. В Гара Бов хорът изпълнява 5 песни от своя репертоар на Събрание на пълномощничеството.

15 януари. В гр. Своге, след сесията на ГОНС, в изнесената богата концертна програма смесеният битов хор към читалището изпълнява 5 песни.

31 април. В с. Бов - концерт от различни състави от община Своге в чест на ІV републикански фестивал, хорът изпълнява 6 песни.

7 април. В с. Церово - Предфестивален ковцерт от колективите от община Своге. Смесеният битов хор изпълнява 6 песни.

14 април. В Гара Бов – концерт, посветен на ІV републикански фестивал. Хорът изпълнява 5 песни.

22 април. В гр.Своге - Общински преглед на художествената самодейност за ІV републикански фестивал. Смесеният битов хор е класиран първенец, а Марийка Лекова – първенец за индивидуално изпълнение. Хорът изпълнява песните “Дунаве, бели Дунаве”, “Малка мома Ванче”, “Пий, момче, вино”, “Море мома бега”, “Песен за партията”.

1 май. В Гара Бов на откриването на Първомайско тържество хорът изпълнява песните: “Малка момче Ванче”, “Дружна песен”, “Работници, работничики”, “Песен за партията”.

19 май. В гр. Своге в Районен празник на песните и танците хорът към читалището изпълнява 5 песни. Хорът е класиран първенец за Окръжния преглед.

“В Своге се проведе районен празник на песните и танците от прегледите на художествената самодейност пред ІV републикански фестивал. Участваха най-добрите колективи и индивидуални изпълнители от Свогенски и Годечки район. Първи на сцената излезе смесеният битов хор от гара Бов. Публиката възнагради неговите изпълнения с продължителни ръкопляскания…” (57)

9 юни. На читалищната сцена в Гара Бов - традиционен концерт на самодейните състави. Смесеният битов хор под диригентството на Константин Коцев изпълнява 14 песни, с 4 индивидуални песни се представя Марийка Лекова. Гост на концерта е хор “Христо Смирненски” от гр. Своге. Хористите при читалище “Светлина” получават поздравления и цветя от Окръжния съвет за изкуство и култура –София, поднесени от Ангел Иванов. Иван Христов от Комитета за изкуство и култура – София раздава награди на дългогодишните самодейци: на Елена Митова-значка, на Рилка Симеонова-значка, на Илия Скробарски-значка, на Елена Петрова – орден “Кирил и Методий” ІІ степен.

27 юни. В гр. Вършец в Празника на минералната вода и Балкана участва смесеният битов хор към читалището с 6 изпълнения, Марийка Лекова се представя с 3 индивидуални изпълнения. След приключване на празника, който е с участието и на други колективи и е с конкурсен характер, на хористите към читалище “Светлина” е присъден сребърен медал и грамота за участието им, а на Марийка Лекова е присъдена златна значка.

3 – 23 септември. Част от хористите към читалището са на екскурзия от 3 до 23 септември с маршрут – Одеса, Киев, Ленинград, Москва.

8 ноември. В гр. Елин Пелин- Окръжен преглед за ІV републикански фестивал за народно пеене, хорът се представя с 5 песни и се класира да участва в заключителния етап на фестивала.

19 декември. В гр. Своге хорът изпълнява 5 песни на предизборен концерт с участието на читалищни колективи от община Своге.

1974 г.: 5 януари. В Гара Бов хорът изнася концертна програма на тържествено предизборно събрание, на което се издигат кандидатурите на местни и окръжни съветници.

28 март. В гр. Драгоман хорът открива с 6 песни заключителния етап за ІV републикански фестивал за народно пеене.

20 април. В с. Церово в съвместна програма с хора към читалище “Христо Ботев”, смесеният битов хор към читалище “Светлина” представя 7 песни.

23 април. В гр. Плевен се провежда ІV републикански фестивал на художествената самодейност. Хорът към читалище “Светлина”, с 56 участници и под диригентството на Константин Коцев, е на сцената.“…Напрежението е голямо, гърлата се стягат. Диригентът е разочарован от нас. В 10.00 ч. се нареждаме на сцената. Публиката ни хареса и ни аплодира. Това ни окуражава и започваме първата песен:“Песен за партията” – Ф.Кутев. Запяват Гина Виденова и Пенка Веселинова. Добре. Хорът подема. Много добре. Диригентът се усмихва. Усмивки затрептяват и по нашите лица.

“Закъсняла мома на нива голема” – Н. Кауфман. Солистки:Божурка Петкова, Иванка Божилова, Марийка Лекова, Тодорка Трайкова, Павлина Крумова, Маргарита Койчева, Снежка Данова, Пенка Веселинова и Гина Виденова. Песента звучи много добре, диригентът е доволен. Залата гърми от ръкопляскания. “Море мома бега” – Филип Кутев е третата песен . Пее целият хор. Много добре.

“Сарай Данко моме” е трудна шопска песен, много бърза. “Викачка” е Вела Младенова. Всичко е много добре и много вярно. Още незавършили и залата гърми от ръкопляскания. Дълго ни аплодират. Много дълго. Диригентът се покланя дълбоко, сочи хористите. Всички сме доволни. Детенце с букет цветя изтичва към диригента. Това съвсем ни ощастливи. “Дунаве, бели Дунаве”- Иван Вълев, се лее леко и плавно, както тече Дунавът. Всичко е много добре. Завършваме вярно. Букет цветя. Излизаме. Първият, който ни поздравява беше Боян Нанков, след него М. Маринов и др. Заключението на журито е ПЪРВЕНЕЦ!” (11)

Смесеният битов хор получава златен медал от фестивала.

29 април. В гр. Своге на Тържествен предпървомайски концерт смесеният битов хор изпълнява 6 песни.

1 май. В Гара Бов на площада хорът изпълнява 4 песни по случай Празника на труда-1 май.

18 май. В Гара Бов – Шести традиционен концерт на читалищните колективи, хорът изпълнява 14 песни под ръководството на К. Коцев. Гост на концерта е Квартет от хоровата капела от София, който изпълнява 4 песни, К. Коцев изпълнява 2 песни и след горещи аплодисменти той изпява още 2 песни. Индивидуално Цеца Маринова изпълнява 3 песни.

22 май. В гр. Своге Общинският съвет за изкуство и култура организира среща с 3 колектива първенци от фестивала - Гара Бов, с. Церово, гр.Своге. На самодейците се поднасят кошници с цветя.

24 май. В гр. София в радио София от 13.00 ч. се прави запис на песните “Море мома бега”, “Закъсняла мома на нива голема” в изпълнение на смесения битов хор към читалището под диригентството на К. Коцев.

26 май. В гр. София хорът в 21.00 ч. е на снимки в телевизията.

4 юни. По Българската телевизия в 18.30 ч.се излъчва записът на смесения битов хор към читалището.

5 юни. Повторение на записа на хора по Българската телевизия от 11.00 ч.

20 юни. В с. Церово хорът участва в сборен концерт и изпълнява 7 песни.

1975 г.: 24 април. В гр.Своге на тържествено откриване месеца на културата и изкуството в Софийски окръг, хорът при читалището изпълнява 5 песни. От тази година към хора се сформира мъжка вокална група от 12 мъже с ръководител Константин Коцев.

1 май. В Гара Бов по случай 1 май, хорът изпълнява 4 песни на организирания митинг.

7 май. В Гара Бов, на вечерта, посветена на фронтоваците от ІІ световна война, мъжката вокална група изпълнява песните “Падалинам и по взггорям”, “Жди солдаты” от Монкрусов, “Вятър ечи Балкан стене”, “Хей поле широко”.

18 май. В с. Церово на вечерта, посветена на Н. Каумфан, хорът към читалището изпълнява песните “Ореовка вада копа” и “Закъсняла мома на нива голема”. На Н. Кауфман бе поднесен специален подарък и цветя от името на хора.

30 май. В Гара Бов на голямата читалищна сцена - Седми традиционен концерт на самодейните колективи при читалището. Хорът представя 11 песни, мъжката вокална група - 3, а Марийка Лекова изпява 3 народни песни. След концерта на самодейците Илия Гьошев връчва парична награда в размер на 500 лв. от името на Съвета за изкуство и култура в гр. Своге, а Илия Петков - началник отдел “Читалища” при Комитета за изкуство и култура – София, заедно с кошницата цветя и поздравления, поднася награда от 2000 лв., като връчва златния медал на хора и диригента му К. Коцев.

“Наскоро художествените колективи при читалище “Светлина”-гара Бов, изнесоха традиционен заключителен концерт, на който показаха своите постижения през годината. А тя бе плодоносна за възторжените за талантливи самодейци от Бов. Смесеният хор-народен хор с диригент Константин Коцев, отново зарадва почитателите на хоровото изкуство. Към самодейците и читалищното ръководство с приветствие се обърна Илия Петков-началник отдел”Съвети за изкуство и култура и народни читалища” при Комитета за изкуство и култура, който изтъкна че хорът е постигнал високи успехи, за които колективът и диригентът са наградени със златни медали на. Четвъртия републикански фестивал. Илия Петков връчи златните медали и цветен телевизор – дар от Комитета за изкуство и култура. Хористите бяха поздравени и от Илия Гьошев – председател на градския съвет за изкуство и култура в Своге, и връчи парична награда… ” (4)

5 юни. В Гара Лакатник - концерт на самодейните колективи (с участието и на смесения битов хор) при читалището пред жителите на Гара Лакатник.

11 юни. В с. Церово - концерт на самодейните колективи (с участието и на смесения битов хор) при читалището пред жителите на с. Церово.

20 юни. В гр. Вършец на открита сцена – концерт на смесения битов хор и мъжката вокална група.

4 ноември. В Гара Бов на откриването на новата училищна сграда смесеният народен хор изнася концерт съвместно със сборния хор на пионерите.

1976 г. 29 януари. В гр.Своге мъжката вокална група участва в Преглед на политическата песен. За доброто си изпълнение групата е отличена с награда.

25 април.В гр. Своге на откриването на Месеца на изкуството и културата , хорът при читалището изпълнява 6 песни.

1 май. В Гара Бов на Първомайско тържество хорът изпълнява 4 песни.

9 май. В гр. Елин Пелин хорът при читалище “Светлина” участва в Шопски празник, като изпълнява 5 песни.

16 май. В гр. Драгоман на Окръжния празник на хоровите песни смесеният битов хор изпълнява “Пиле пее ю конопа”- песен, написана специално за хористите от Н. Кауфман.

18 май. В Гара Бов, на голямата читалищна сцена, хорът към читалището открива тържественото събрание-среща с народния представител Никола Матев и окръжния съветник Сл. Джехов.

31 май. В Гара Бов – Осми традиционен концерт на читалищните състави. Хорът изпълнява 12 песни, от които за първи път “Тодор си писмо написа”, “Научила се Тодорка”, “Събрали ми се събрали”, “Мома и момък женили”, “Янко Янки дума”, “Море сватьо, пуста сватьо”.

7 август. В гр. Копривщица на откриването на ІІ национален събор на фолклора в сборния хор от около 300 жени участват и жените от смесения народен хор при читалището.

“… Каква красота, какъв колорит и багри, приказни мелодии с думи неописуеми…”(11)

8 септември. В с.Бов хорът при читалището открива с няколко песни митинга по случай 9 септември, на площада в селото.

1977 г.: 12 януари. Смесеният битов хор при читалището открива със своя програма Годишната сесия на ОНС – Гара Бов.

1 май. На площада на Гара Бов, читалищният хор открива с няколко свои изпълнения митинга по случай 1 май.

8 септември. В с. Бов митингът по случай 9 септември се открива с няколко песни от смесения битов хор към читалището.

20 октомври. В Гара Бов, след тържествената сесия по култура, хорът изпълнява 6 песни.

1978 г.: 11 март. В Общинския преглед на художествената самодейност взема участие с 5 песни смесеният народен хор към читалището, с индивидуални изпълнения се представят Марийка Лекова, Петър Христов и Тодор Христов. Хорът е класиран Първенец на прегледа и Отличник с право на участие в Районния празник на художествената самодейност.

7 май. В гр. Своге на Районния празник на художествената самодейност, изпълненията на народния хор са отличени и хорът е класиран Първенец.

3 юни. В Гара Бов - концерт на смесения битов хор, който изпълнява 17 песни под ръководството на диригента Константин Коцев.

8 септември. В с.Бов хорът участва при откриване на митинг по случай 9 септември.

11-15 ноември. В с. Шипково, Ловешки окръг, 43 хористи от смесения битов хор са на творческа почивка във вила “Незабравка”. Съставът репетира в почивния дом за V републикански фестивал, успоредно с репетициите за състава са организирани екскурзии до Троянския манастир и други забележителни места в Ловешкия край. На 14 ноември почиващите хористи изнасят концерт пред почиващите от станцията.

19 ноември. В гр. Самоков в заключителния етап на V Републикански фестивал на художествената самодейност, хорът към читалището с 48 участници изпълнява песните “Синьо се синей небето”, “Донке ле, либе ле”, “Закъсняла мома на нива голема”, “Пиле пее ю конопа”, “Тръгнала е малка мома”, “Събрали ми са се събрали”. Журито на фестивала присъжда златен медал на хористите и диригента им К. Коцев.

26 декември. След годишно-отчетното събрание на читалище “Светлина”, кметът на Гара Бов-Милчо Вутов и председателят на читалището Гина Виденова, официално връчват златните медали на участниците в смесения битов хор с ръководител Константин Коцев, присъдени на V Републикански фестивал на художествената самодейност-Самоков.

1979 г.: 5 януари. Хористите се събират в читалището да празнуват първата вечер от Новата година на баница с късмети.

20 март. Хорът участва със свои изпълнения на предизборен концерт в Гара Бов.

21 март. Хорът участва с няколко свои изпълнения в Гара Лакатник на предизборен концерт.

26 април. В гр. Етрополе хорът изнася самостоятелен концерт.

1 май. В Гара Бов хорът открива празника по случай 1 май.

12 май. В гр .Сливница хорът участва с няколко свои изпълнения в сборна концертна програма.

24 май. В сборна концертна програма на Гара Бов, смесеният битов хор изпълнява 4 песни, по случай честването на 120 години просветно дело в с. Бов и 50 години училище “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов.

1 юли. В гр. Вършец в местността “Зелени дол” в Празника на минералната вода и Балкана участва и смесеният битов хор, като открива концерта с 6 свои изпълнения. Марийка Лекова се представя индивидуално с една народна песен.“… Смесеният битов хор при читалище “светлина”-Гара Бов се представи с добре подбрани, стилово разработени песни… Народната певица Марийка Лекова и хумористът Румен Кръстев от Бов, както и свогенския гайдар Борис Петков, доставиха много радост на публиката.” (56)

1981 г.: 7 януари. Хористите се събират в читалището на традиционна новогодишна баница с късмети.

22 януари. В Гара Бов хорът изнася собствена програма след отчетното събрание на съвета в селището.

28 януари. В гр. Своге в Общинския преглед на фолклора женска група при читалището представя обичая Лазаруване със 7 песни: “Играй , играй Лазаре днеска ти е ден дошел”, “Тука първо дойдохме, мома и момче найдохме ”, “Уруглица трепери, Лазаре”, “Кога лани дойдохме, стара баба найдохме”, “Заспала ми й булярки ”, “Лаленце се люлее на зелена ливада”, “Прехвръкна пчела през поле”.

В прегледа взема участие и фолклорна певческа група от кв. “Скакля”, а Петър Христов и Марийка Лекова се представят с индивидуални изпълнения.

5 март. В гр. Своге на празничен сборен концерт, посветен на Деня на жената-8 март, хорът към читалището изпълнява 6 песни.

20 март. В Гара Бов, на организираната Вечер на партията, хорът към читалище “Светлина” и хорът от читалището в с.Искрец изнасят обща програма.

6 април. В Гара Лакатник - концерт от смесения битов хор към читалището, посветен на ХІІ конгрес на БКП.

20 април. В Гара Бов, в откриването Месеца на културата, участва и читалищният хор заедно с училищните певчески колективи.

9 май. В гр. Костинброд, на Окръжния празник на фолклора, участва и фолклорната група към читалището с изпълнение на лазарски песни.

22 май. В Град Своге хорът към читалището участва в сборно изпълнение на “Песен за партията”, с която се открива съборът “Искър пее и танцува”.

23 май. В младежкия дом в гр. Своге смесеният битов хор към читалището изнася самостоятелен концерт под диригентството на К. Коцев.

23 август. В гр. Вършец смесеният битов хор към читалището открива с 6 песни “Празника на минералната вода и Балкана” в местността “Зелени дол”.

7 и 8 ноември. Певческите колективи са на екскурзия с маршрут - Пловдив, Брацигово, Пещера, Батак, Доспат, Триград, Смолян, Пампорово, Бачковси манастир, София.

“Новият сезон започна на 15 ноември 1981 г. Кризисно състояние. Много хористи са в траур, ново попълнение почти не идва… УС на читалището прояви загриженост по отношение събирането на хористи. Членовете на УС и секретарката вечер посещават домовете на хористите и ги уговарят за репетиции. Резултати се получиха. Дойдоха някои нови попълнения и репетициите започнаха постепенно … Битовият оркестър започна репетиция отново с ръководител Светослав Балтаков. Участват: Тодор Георгиев – кавал, Петър Христов – гъдулка, Петър Видински – гъдулка, Гошо Петров – тъпан, Добри Динев – тамбура, Валентин Владов – тамбура, Емил Петров – чело тамбура… ” (11)

28 декември. Смесеният битов хор с ръководител Константин Коцев изпълнява 7 песни след годишното отчетно събрание на читалището в Гара Бов. В сборната програма за първи път взема участие и битовият оркестър с ръководител Светослав Балтаков.

1982 г.: 5 март. В Гара Бов на “Вечер на войнишката майка” смесеният битов хор се представя с 5 песни, една от които в съпровод на битовия оркестър. Самостоятелно оркестърът изпълнява 4 мелодии.

9 май. В гр. Своге в Общински преглед за VІ републикански фестивал на художествената самодейност, смесеният битов хор изпълнява 4 песни: “Аз съм птица”, “На ти, моме, дзиври”, а със съпровод на битовия оркестър “Годи ме, мила мамо”, “Леле, Яно”. Битовият оркестър се представя самостоятелно с 2 изпълнения – Ръченица и Ганкино хоро. Марийка Лекова изпълнява индивидуално 2 песни.

23 май. В гр .Своге в общинския празник “Искър пее и танцува”, хорът към читалището изпълнява 6 песни самостоятелно и 2 песни с битовия оркестър.

29 май. В Гара Лакатник в сборен концерт хорът към читалището изпълнява 5 песни, 2 от които в съпровод на битовия оркестър, а оркестърът самостоятелно се представя с 4 изпълнения.

1983 г.: 15 април. В с. Искрец, на празника по случай 30 г. от създаване на женския хор към читалището, смесеният битов хор от читалище “Светлина” изпълнява песните: “Леле, Яно”, “Песен за партията”, “Годи ме, мамо”, “Я слушай, Яно”, “Никола дума на Радка”

14 май. В гр. Правец-VІ републикански фестивал на художествената самодейност, смесеният битов хор към читалището изпълнява песните: “Годи ме, мамо”, “Песен за партията”, “Цъфтиш и младенееш”, “Я слушай, Яно”, “Леле, Яно”, като двете последни песни са в съпровод на оркестър. На смесения битов хор е присъден златен медал за изпълненията му.

28 май. В с. Зимевица, смесеният битов хор участва в празника “Искър пее и танцува”, като изпява песните “Годи ме мамо”, “Песен за партията”, “Я слушай, Яно”, “Никола дума на Радка”, “Мома бега през поле”.

27 декември. В Гара Бов, в деня на отчетно-изборното събрание на читалището, смесеният битов хор изпълнява песните “Момче и вятър”, “На ти, моме, дзиври”, “Никола дума на Радка”, “Песен за партията”.

1984 г.: 1 март. По случай 1 март-деня на самодееца, на смесения битов хор към читалището тържествено се връчва златният медал от VІ Републикански фестивал на художествената самодейност. Гост на празника е Иван Младенов - зам. – председател на Общинския съвет за култура в Своге

18 май. В с. Церово, в проведения Общински празник на народните хорове – лауреати на VІ републикански фестивал, хорът към читалище “Светлина” изпълнява “Песен за мира”, “На ти, моме, дзиври”, “Момче и вятър”, “Песен за партията”.

25 май. В гр. Своге, на празника “Искър пее и танцува”, хорът към читалището се представя с 4 песни. Последната песен в празника “Синьо се синей небето” се изпълнява от всички гостуващи хорове под диригентството на Константин Коцев.

27 декември. На годишното отчетно-изборно събрание на читалището, смесеният битов хор изпълнява песните “Песен за мира”, “На ти, моме, дзиври”, “Бродилово село”.

1985 г.: 1 март. Хористите празнуват 1 март – Денят на самодееца.

7 април. В с. Батулия смесеният битов хор закрива с 4 песни тържеството по случай Деня на политзатворника.Акомпанимент на акордеон Христо Иванов.

29 април. В с. Владо Тричков, в Предпървомайски концерт, читалищният хор изпълнява песните: “Песен за мира”, “Пушка пукна”, “Пиринска песен”, “На ти, моме, дзиври”, “Синьо се синей небето”.

30 април. В Гара Бов – Предпървомайски концерт в големия читалищен салон, битовият хор изпълнява шест песни под диригентството на К.Коцев.

11-15 май. Смесеният битов хор към читалището с диригент К. Коцев пътува на екскурзия до Румъния – награда за добрата дейност на хористите.

1986 г.: 15 януари. В Гара Бов, на годишното отчетно събрание на читалището, хорът изпълнява 5 песни.

29 април. В Гара Бов, в Предпървомайския поздравителен концерт за ударниците в производството, читалищният хор изпълнява 8 песни.

14 май. В гр. София, в завод “Георги Костов” - концерт на смесения битов хор пред работниците и служителите на завода, под диригентството на К. Коцев. Хорът изпълнява песните: “Песен за мира”- обр. Д. Янев, “Пушка пукна”-обр. И. Атанасов, “Две са моми живували”, “Садило Димче босилче” в изпълнение на солистките на хора Руска и Павлинка Ценеви, “Снощи отидох в Бродилово село”, “На ти, моме, дзиври”, “Гледала майка” в изпълнение на Веска Павлова, “Не разливай таз` вода”, “Пиринска песен”.

5 ноевмри. В гр. София, в завод “Георги Костов”, смесеният битов хор изпълнява 6 песни в концертна програма пред работниците и служителите на завода.

29 декември. В гр. Своге смесеният битов хор участва с 3 песни в предновогодишно тържество на площада пред читалището.

1987 г.: 24 януари. Гр. Своге - Общински празник на любителското художествено творчество. Смесеният битов хор изпълнява песните: “Не мой мори”, “Песен за мира”, “На ти, моме, дзиври”, “Две са моми живували” и “Не разливай таз` вода”.

6 юни. В гр. Самоков смесеният битов хор към читалището участва в Окръжен преглед на хоровите състави. Хорът изпълнява песните “На ти, моме, дзиври”, “Запей, земя”, “Две са моми живували”, “Не разливай таз` вода”, “Не мой ,мори”.

6 ноември. В Гара Бов в големия читалищен салон хорът изпълнява 5 песни в концертна програма по случай 70 години от ВОСР. За първи път хористите пеят пред местната общественост с новите носии, закупени от завод “Георги Костов” София. “…За пръв път сме пред бовска публика с новите носии. Изпълнихме песните от Окръжния преглед. Коцев не иска нито една стара песен…

След последната песен председателката на читалището Силвия Петрова обявява, че в гр. Самоков съставът е награден с грамота и значка “Първенец” Тя връчва наградите заедно с Красинка Симеонова. От всички страниизлизат деца с цветя. Всички сме радостни, доволни и от изпълнението и от наградата. Защото както разбрахме от Коцев “бяхме улучили темпото на песните, както той искаше, а не както на нас ни е удобно”. И в тая суматоха от вълнения и то радостни, кой чул, кой не дочул, Коцев беше решил за бис да изпеем песента “Синьо се синей небето”. Даде тон, махна с ръце и започнахме. Никога не сме пели така една песен, както този път. Тези, които не бяха разбрали се включиха по средета, едни не знаехме думите или не бяхме се съсредоточили и от време на време спирахме. Много ни беше весел. Изпяхме и тази песен. Избухнаха силни ръкопляскания. Отново за всички много цветя”(11)

30 декември. Гара Бов - смесеният битов хор участва в предновогодишен концерт заедно с училищни и други читалищни състави, в големия читалищен салон.

1988 г.: 6 януари. Първата сбирка на хористите за новата година е на баница с късмети, в читалището в Гара Бов.

19 януари. От 18.00 ч. в Гара Лакатник смесеният битов хор участва с 5 изпълнения в предизборен концерт. От 19.00 ч. в Гара Бов хористите изнасят втори концерт за една вечер, но на бовска сцена.

25 януари. В с. Вл. Тричков хорът към читалището изпълнява 4 песни на предизборен концерт.

11 февруари. В с. Бов хорът изнася самостоятелен концерт, като изпълнява 10 песни пред жителите.

17 февруари. В с. Заселе хористите изнасят самостоятелен концерт с 9 изпълнения на читалищната сцена пред жителите в селото.

24 май. В гр. Своге, на откриването на празничен концерт, хорът към читалище “Светлина” изпява 8 песни, в съвместната програма с певческите колективи на читалището в града.

1989 г.: 5 януари. Първата спявка на хористите за новата година е на баница с късмети в читалището в Гара Бов.

13 и 14 май. В гр. Банско смесеният битов хор участва в Областен фестивал с песните: “Море мома бега”, “Две са моми живували”, “Малка мома Ванче”, “Полегнала е Тодора”, “Не разливай таз` вода”.

21 май. В гр. Своге смесеният битов хор изпълнява песните “Малка мома Ванче” и “Снощи отидох в Бродилово село” на Празника на Искърското дефиле. След концерта председателят на ОбНС връчва на хористите две грамоти и плакета на града.

18 юни. Съставът за народни песни към читалище “Христо Ботев” с. Церово гостува в Гара Бов по случай Традиционния събор на селото.

17-18 ноември. В салона на музикалното училище в гр. Широка лъка смесеният битов хор изнася самостоятелен концерт пред жителите на града.

1990 г.: 15 февруари. В Гара Бов смесеният битов хор изпълнява 10 песни след годишно-отчетно събрание на читалището.

23 февруари. В с. Вл. Тричков, в сборна концертна програма от читалищни състави, хорът изпълнява 11 песни пред жителите в селището.

5 март. В Гара Лакатник - концерт на съставите от читалище “Светлина” пред работещите във фабрика “Дружба”. Хорът към читалището изпълнява 7 песни.

7 март. В гр. Своге, във фабрика “Петрунка”- Осмомартенски концерт с участието на смесеният битов хор към читалището, който представя 3 хорови и 2 индивидуални изпълнения от солистките Руска и Павлинка Ценеви и Бойка и Рени Иванови.

13 март. В с. Миланово, в сборна концертна програма, хорът към читалище “Светлина” изпълнява 13 песни, 2 от които в съпровод на акордеон от Светломир Николов.

22 март. В с. Бов хорът изпява 13 песни под ръководството на К. Коцев в празнична сборна програма пред жителите.

30 март. В големия читалищен салон - Вечер на хумора и шегата, участват със самостоятелни изпълнения солистките от смесения битов хор: Руска и Павлинка Ценеви, Рени Иванова, Бойка Борисова и Величка Петкова.

7 април. В Гара Бов момичетата от смесения битов хор възпроизвеждат обичая “Лазаруване”, като многократно из селото се изпълняват 4 лазарски песни. Лазаруването започва от кв. “Младост”.

15 април. На площада в Гара Бов хористите възпроизвеждат обичая “Кумичкуване”, по стар народен обичай жените и момите изпяват една песен при избиране на “кумицата”, една при гостуването при нея и една при люлеенето на “кумицата” на специално вързаната люлка.

20 -21 април. В гр. Ловеч смесеният битов хор изнася самостоятелен концерт пред почиващите в хотел-ресторант “Стратеш” и в концертната зала на пещерата “Съева дупка”.

30 ноември. В с. Осеновлак смесеният битов хор участва с 10 свои изпълнения в сборна забавно-хумористична програма от читалище “Светлина” пред жителите от високопланинското селце.

1991 г.: 27 декември. В Гара Бов, на голямата читалищна сцена, смесеният битов хор изпълнява 5 песни в сборна Новогодишна програма.

1992 г.: 23 декември. На читалищната сцена - Детски празник с участието на читалищни колективи и детска певческа група.

1993 г.: 23 декември. “Коледен празник” с участието и на женската певческа група с ръководител Стоян Димитров. В програмата участват и съставът за народни танци към читалището, детският театрален колектив, от с. Церово гостува съставът за модерни танци.

1994 г.: 31 март. “Ден на хумора и шегата” на сцената на големия читалищен салон, с участието на женска певческа група с ръководител Стоян Димитров, състав за народни танци и театрален колектив.

24 май. Ден на славянската писменост и култура в училищния двор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов, с участието на състава за народни танци и певческата група към читалището.

1995 г.: 25 декември. В Гара Бов на голямата читалищна сцена, женската певческа група към читалището, с ръководител Стоян Димитров, участва в сборна Коледна програма. Групата изпълнява песните: “Пиринска песен”, “Ела, моме, ела, душо”, “Сине, сине”, “Лесно се либе залиби”, “Песен за Бов”.

1996 г.: 15 април. Женската певческа група взема участие (с четири свои изпълнения) във Великденски празник, в читалищния клуб на Гара Бов.

25 май. В Гара Бов, на голяма читалищна сцена в Юбилейния концерт по случай 100 години от основаване на читалище “Светлина”, смесеният битов хор с ръководител К. Коцев изпълнява песните “Тръгнала е малка мома” и “Море мома бега”. “… Пяха и млади и стари, пяха и бившите хористи от публиката, не намерили място на сцената. Женската певческа група към читалището с ръководител Стоян Димитров изпълни песните “Драгана”(със солистки Валя Ганчева, Руска и Павлинка Ценеви) и “Ела моме, ела душо”. Специален подарък от Стоян Димитров за читалището беше песента “Нашето читалище един навърши век” с която се откри и закри празника. Музиката и текста на песента бяха написани от Стоян Димитров, а изпълнението й бе от женската вокална група…” (11)

23 декември. В Гара Бов, в сборна Коледна програма, женската вокална група представя песните “Руме моме” и “Пиринска песен”.

1997 г.: 1 април. В Гара Бов на голяма читалищна сцена – Ден на хумора и шегата, женската вокална група с ръководител Стоян Димитров участва с песните “Ой ти, свао” (солистки Руска и Павлинка Ценеви и Диана Свиленова), “Кога тръгнеш да се жениш”, “Лесно се либе залиби” и хумористичната песен “Тази наша Гара Бов” по музика и текст на Стоян Димитров.

28 април. Великденски празник на читалищната сцена в Гара Бов. Самодейната женска вокална група за стари градски песни представя песните “Камбанен звън” и “Трендафилът мирише”.

9 май. В с. Габровница, от 17.00 ч. на читалищна сцена, в сборна програма участва женската вокална група и групата за стари градски песни. В с. Осеновлак от 21.30 ч. - същата програма на сцената на читалището.

25 декември. В Коледния празник на читалищната сцена в Гара Бов, в сборната програма от местни читалищни състави с индивидуални изпълнения на песни се представят: Лиляна Николова от Гара Бов с “Лиляна моме” и Красимир Младенов и Симеон Найденов от гр. Своге с “Тум балалайка” и “От София за Лом”.

1998 г.: 23 май. В сборна програма Майски празник, от читалищни състави с индивидуални песни участват и Лиляна Николова от Гара Бов, Красимир Младенов и Симеон Найденов от гр.Своге.

2000 г.: 24 май. В общинския преглед на народното творчество “Копривщица -2000”, в гр. Своге, участва женска фолклорна група към читалището с песните: “Префръкна пчела” и “Слънце зайде”. Групата е класирана за участие в събора на Копривщица.

12 август. Гр. Копривщица. В VІІІ национален събор на българското народно творчество читалище “Светлина” (на VІ сцена на събора) взема участие с две изпълнения на женската фолклорна група. Участници в групата: Бойка Борисова, Рени Иванова, Ангелина Георгиева, Павлинка Ценева, Павлина Петрова.

22 декември. В Коледния празник на читалищната сцена в Гара Бов с участието на местни самодейни състави и със самостоятелно подготвени вокални изпълнения се представят Лина Бориславова и Светломир Ценов.

2001 г.: 19 януари. В село Бов, в организирания празник –Бабин ден, самодейна певческа група към читалище “Светлина” участва с 5 изпълнения. В сборната програма участват и детските танцови състави заедно с театралния състав.

4 май. В големия читалищен салон в сборна програма с три изпълнения участва женската фолклорна група. С индивидуални изпълнения на 2 песни се представят Лина Бориславова и Светломир Ценов.

25 декември. Женската певческа група към читалището изпълнява 4 песни в Коледния Концерт на самодейните състави в големия читалищен салон. Групата (Рени Иванова, Ангелина Георгиева, Бойка Василева, Димитрина Младенова, Пенка Кардашка) самостоятелно е подготвила и разучила песните, без съдействието на диригент.

2002 г.: 8 март, Село Желен.Женската вокална група участва в сборна програма с пет песни, а с четири индивидуални вокални изпълнения се представя Светломир Ценов.

1 април, Гара Бов. По случай Деня на хумора и шегата-1 април, телевизионен запис от КТ “Алиса”93 на 5 хумористични песни, в изпълнение на женската певческа група към читалището.

___________

*Информацията е от Дневникa на певческия хор

За периода от 1956 г. до 2005 г, десетки песни са изпълнени от певческите читалищни състави, десетки са изявите на местна сцена, многобройни са гостуванията им извън общината. Над 200 човека участват в певческата дейност към читалище “Светлина” Гара Бов. Голяма е заслугата на дългогодишния диригент на смесения битов хор Константин Коцев за популярността на хора и получените отличия от републиканските прегледи на любителската певческа дейност. Любителската певческа дейност в Гара Бов заслужено е носител на три златни медала от Национални прегледи на художествената самодейност – Плевен?74; Самоков?79; Правец ?84. Въпреки че последните години към читалището не работят сформирани певчески групи с платен ръководител, епизодичните индивидуални участия в сборните читалищни програми са резултат от съхранената любов към песента в миналото.

5. ТАНЦОВИ СЪСТАВИ

5.1. СЪСТАВИ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ

Танцовите състави към читалище “Светлина” Гара Бов се сформират значително по-късно от театралните и певческите колективи. Първият хореограф към читалището е Григор Григоров - през 1970 г. Няма запазени писмени сведения за имената на участниците в състава за народни танци по това време, както и за техните изяви. През 1972 г. Анелия Георгиева е хореограф на състава.

В периода 1976 - 1981 г. хонорарите на ръководителите на състава за народни танци се изплащат от НОУ “Кирил и Методий” Гара Бов. Детските състави участват преди всичко в училищни празници, подготвяни от местните учители, а изявите им на читалищна сцена са епизодични. От 1982 г. до 1990 г. хореограф на читалищния танцов състав е Матей Луков, а корепетитор - Георги Стоянов. След него - от 1991 г. до 1997 г.- ръководител е Иван Иванов. Като корепетитори към читалището работят в този период Костадин Борисов, Евилиян Войков и Цветан Рангелов.

Има периоди в читалищната история, в които танцовото изкуство няма платени хореографи, но въпреки това изявите на съставите за народни танци не са преустановявани. В периода м. октомври 2001- м. май 2002 г., като платен ръководител на школа за народни танци работи Михаела Христова. От 2004 г., като платен хореограф на детския състав за народни танци, работи Петя Асенова. За работата на детските съставите за народни танци от особено значение е добрата съвместна работа между училището и читалището в Гара Бов. Децата-участници в съставите радват публиката и на отделните училищни и читалищни празници, както и на съвместно организираните мероприятия.

Участници в детски състав за народни танци

1995

Албена Тошкова

Александра Ангелова

Александра Лъчезарова

Анита Бориславова

Анита Петкова

Боян Огнянов

Ваня Огнянова

Вероника Георгиева

Емилия Юлиянова

Жасмина Петкова

Зоя Тодорова

Ива Иванова

Ивета Петкова

Ивелина Георгиева

Ивелина Михайлова

Красимир Видинов

Лина Бориславова

Лина Николаева

Мариела Бориславова

Мариела Валентинова

Марина Петрова

Марияна Благоева

Марияна Георгиева

Марияна Евгениева

Михаела Христова

Мирослава Митова

Петя Асенова

Петя Иванова

Петя Тошкова

Петранка Славчева

Полина Валентинова

Ралица Валентинова

Светлана Емилова

Участници в детско-юношески състав за народни танци

2002 -2005

Александър Юлиянов

Беатрис Огнянова

Борислав Вачев

Вероника Рашкова

Весела Георгиева

Виктория Димитрова

Даниел Иванов

Даниел Павлов

Денислав Димитров

Десислава Евгениева

Десислава Крумова

Димитър Рашков

Емран Емилов

Жанета Осипова

Ивета Цветкова

Илиян Иванов

Ивелина Томова

Йоана Драганова

Кристина Петкова

Лили Арангелова

Мартин Колев

Михаела Димитрова

Николета Методиева

Николета Руменова

Полина Димитрова

Роксана Росенова

Сена Борисова

Силвия Томова

Стефани Иванова

Симона Алексова

Цветелина Борисова

Цветелина Вачева

През 2004 година бивши участници в детските танцови състави и други любители на народния танц създават танцов състав “Нашенки”. Хореограф на състава е Петя Асенова, една от дългогодишните участнички в детските танцови състави.

Любовта към народния танц събира вече порасналите деца, някои от тях са работници, други студенти, някои от тях са семейни, други все още не, но всички съхраняват традицията на българския танц и обичта си към него, заложена в детството им.

Участници в танцов състав “Нашенки”

2004 - 2005

Владимир Валентинов

Владислав Ценов

Генади Николов

Димитър Алексов

Зоя Тодорова

Лина Бориславова

Мариела Емилова

Михаела Христова

Марияна Евгениева

Надя Николова

Петя Асенова

Светлана Емилова

Соня Алексова

Таня Цветанова

Първите изяви на съставите за народни танци към читалището в Гара Бов са след 1970 г. В тях участват предимно деца и ученици. Едва през последните години се прави опит за сформиране на състав за народни танци от пълнолетни танцори.

До 1997 г. участниците в съставите за народни танци танцуват без да заплащат такси за участието си в танцовите формации. За хонорарите на ръководителите се подсигуряват средства от читалището. След този период всички деца-участници заплащат месечни такси, от които се формира хонорарът за хореографа на съства. Съставът за народни танци е част от читалищната дейност, която съхранява и развива обичаите, традициите и фолклора в Гара Бов.

5.1.1. ЛЕТОПИС НА ИЗЯВИТЕ НА СЪСТАВИТЕ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ*

1972 г. На 10 юни, в големия читалищен салон в Гара Бов, съставът за народни танци с ръководител Анелия Георгиева, участва в концерт по случай 90 г. от рождението на Г. Димитров и ІІ конгрес на българската културата.

1973 г. На 9 юни на читалищната сцена в Гара Бов, съставът за народни танци към читалището участва в Петия традиционен концерт на самодейните състави с изпълнението на танц - надиграване “Ръченица”, по едноименния разказ на Й. Йовков - “Ветрената мелница”.

1975 г. На 4 октомври Съставът за народни танци към читалището участва в сборния празничен концерт по случай откриването на новата училищна сграда на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” в Гара Бов.

На 29 април в Гара Бов гостува на читалищна сцена танцовият колектив към читалище “Димитър Благоев” гр. Своге, който участва в сборен Поздравителен концерт за първенците в първомайско съревнование.

1982 г. На 30 май детският състав за народни танци с ръководител Матей Луков, представя 2 танца в сборна концертна програма на читалищната сцена в Гара Бов.

1983 г. На 23 май по случай Деня на славянската писменост – 24 май, на читалищната сцена в Гара Бов в организираното тържество за празника, участва и детският състав за народни танци.

На 27 декември, съставът участва в сборната концертна програма след провеждане на годишно-отчетното събрание на читалище “Светлина” Гара Бов.

На 3 юни в Гара Бов гостува Шопският ансамбъл за народни песни и танци при ОНС – София, с ръководител Боян Нонев.

1984 г. На 28 февруари съставът за народни танци се представя на читалищната сцена в Гара Бов, в организирания Местен празник на фолклора, ръководител - Матей Луков.

На 19 май, в Гара Лакатник танцьорите участват в провеждащия се Общински празник на танцовото изкуство “… Нашият състав беше аплодиран дълго за чудесните изпълнения” (10)

1987 г. На 24 януари в големия читалищен салон в Гара Бов - Общински празник на любителското художествено творчество. Два танца - “Буенек” и “Ръченица”, представя съставът за народни танци към читалище “Светлина”, с ръководител Матей Луков.

На 30 април в големия читалищен салон в Гара Бов, съставът участва в сборен предпървомайски поздравителен концерт.

На 9 май- участие в Окръжния преглед на любителското художествено творчество-гр. Етрополе. Танцьорите, под ръководството на хореографа си Матей Луков, представят танците “Буенек ”, “Кукли”, “Шопски танц” и получават златна значка за изпълненията си.

На 16 май в младежкия клуб, на среща на младите творци от община Своге, участва и съставът за народни танци към читалището с няколко свои изпълнения.

На 30 декември, детският танцов състав участва съвместно с другите самодейни колективи в предновогодишен концерт на читалищната сцена в Гара Бов.

1988 г. На 19 януари, след годишното събрание на читалището, в сборен поздравителен концерт участва и съставът за народни танци, съвместно със смесения битов хор.

На 29 април участие в предпървомайски концерт в Гара Бов.

На 24 май от 18.00 ч. на площада в гр. Своге - съвместен концерт на детския танцов състав към читалището и смесения битов хор, по случай Празника на славянската писменост.

На 9 юли, съставът се представя с две композиции, в гр. Своге на Общинска програма, посветена на ІV-та Международна детска асамблея.

На 27 декември, след годишно-отчетното събрание на читалището, детският танцов състав и смесеният битов хор изнасят съвместен концерт в големия читалищен салон в Гара Бов.

1989 г. На 9 март: “Концертна програма в с. Бов по случай 8-ми март. Участваха смесеният битов хор и детския танцов състав. След последния танц всички бързаме за автобуса, черпят ни с три тави баница, поднасят ни цветя… ” (10).

На 28 април в Гара Бов на читалищната сцена - Първомайски поздравителен концерт за трудовите колективи, с участието на детския танцов състав.

На 6 май в с. Бов, на празника, посветен на животновъда, участва и детският танцов състав към читалището.

1990 г. На 5 февруари детският състав за народни танци, с ръководител Матей Луков, участва в сборна празнична програма съвместно с хористите и с театралния състав към читалището в завод “Дружба” Гара Лакатник.

На 15 февруари в Гара Бов, на голямата читалищна сцена - съвместен концерт на детския танцов състав, смесения битов хор и театралния колектив.

На 3 март - Гара Лакатник, във фабрика “Дружба” - концерт с участието на танцовия състав.

На 27 декември съставът участва с 3 танца в сборната програма на читалищната сцена в Гара Бов, по случай Коледа.

На 3 юни в Гара Бов, на площада, гостува Ансамбълът за народни песни и танци от с. Зверино, по случай традиционния събор на селището.

1991 г. На 26 април в големия читалищен салон - Гара Бов, в Детски празник на община Своге участва и съставът за народни танци към читалище “Светлина”.

На 23 декември в Гара Бов от 17.30 ч., в големия читалищен салон - Хумористична Коледна вечер с участието на детския танцов състав и останалите читалищни колективи.

На 22 май в големия читалищен салон гостува със собствена концертна програма Ансамбъл за народни песни и танци от гр. Своге, с ръководител Иван Иванов.

1992 г. На 23 декември в читалищния салон в Гара Бов - “Коледен празник” с участието на детските самодейни състави към читалището - състав за народни танци, куклен театър, състав за модерни танци, певческа група.

1993 г. На 18 април в младежкия клуб - “Великденска забавно-хумористична вечер”, подготвена от читалищните състави за народни и модерни танци и с участието на Латинка Петрова - актриса от Младежкия театър в София.

На 23 декември в “Коледен празник”, в големия читалищен салон участва детско-юношеският състав за народни танци, с ръководител Иван Иванов.

1994 г. На 31 март - “Ден на хумора и шегата” в големия читалищен салон, с участието на състава за народни танци с ръководител Иван Иванов, женска певческа група и театрален колектив към читалището. Съставът за народни танци се представя с 5 изпълнения, като в единия танц участва и художественият ръководител Иван Иванов.

На 24 май - Ден на славянската писменост и култура - в училищния двор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов, участва съставът за народни танци.

На 22 декември - “Коледен празник” в младежкия клуб, в сборната програма участва и танцовият състав.

1995 г. На 23 април в Гара Бов, в младежкия клуб на читалището - “Великденска вечер” с участието на детския състав за народни танци.

На 25 декември детският състав за народни танци, с хореограф Иван Иванов, участва в сборна Коледна програма на читалищната сцена в Гара Бов.

1996 г. На 15 април - “Великденски празник” в младежкия клуб на читалището, с участието на детския състав за народни танци, съвместно с театралния колектив, женската певческа група и състава за модерни танци към читалище “Светлина”.

На 25 май в големия читалищен салон в Гара Бов, участие в празничния концерт, посветен на 100 години от основаването на читалище “Светлина”.

На 10 август в гр. Вършец - местността “Зелени дол”, детският състав за народни танци участва в “Празник на минералната вода, курортите и Балкана”.

На 23 декември в големия читалищен салон в Гара Бов – Коледен концерт с участието на детския състав за народни танци, съвместно с театрален колектив, женска певческа група и състав за модерни танци.

1997 г. На 1 април - “Вечер на хумора и шегата” в големия читалищен салон в Гара Бов, участва съставът за народни танци.

На 28 април в Гара Бов съставът се представя с три танца във Великденски празник. “… 150 минути смях, бурни аплодисменти и добро настроение предложиха участниците в програмата, в която народните и модерните танци, изпълнени от малките самодейци повдигнаха градуса на емоцията сред “запалената” публика.” (10).

На 23 май в училищния двор на местното ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов - празнична програма с участието на детския състав за народни танци с танца “Ний сме мънички деца”, под ръководството на Иван Иванов.

1998 г. На 23 май на читалищната сцена в Гара Бов - “Майски празник” с участието на детски състав за народни танци към читалището, състав за модерни танци и театрален колектив.

На 27 септември детският състав за народни танци към читалището участва в с. Миланово в сборна програма – концерт със столични артисти, пред паметника в селото.

На 23 декември на голямата читалищна сцена в Гара Бов, в Коледния празничен концерт участва детският състав за народни танци с ръководител Иван Иванов.

На 29 декември съставът участва в с. Желен в Новогодишен празник на читалищната сцена.

1999 г. На 23 април на читалищната сцена в Гара Бов гостува читалище “Искърски пролом” с. Гара Лакатник, със съставите си за народни и модерни танци.

На 6 май в с. Лакатник, по случай Гергьовден, на читалищната сцена гостува читалище “Светлина” Гара Бов с изпълнения на съставите си за народни, модерни танци и с театралния колектив.

На 2 юни в с. Церово гостува детският състав за народни танци към читалище “Светлина” Гара Бов, по случай 70-годишнината от основаването на читалище “Христо Ботев”. Съставът, с ръководител Иван Иванов, представя танците “Ний сме мънички деца”, “Калино Радо” и “Чиче рече да ме жени”.

На 23 декември на читалищната сцена в Гара Бов – Коледен празник. В сборната коледна програма на читалищните колективи - народен танц по песента “Назад, назад, моме Калино”.

На 30 декември в с. Бов съставът участва в Новогодишна програма.

2000 г. На 25 август в Гара Бов, на голямата читалищна сцена - Забавно-хумористична вечер, с участието на съставите за народни и модерни танци, индивидуални вокални изпълнения на Лина Бориславова и Светломир Ценов и много хумористични сценки, изпълнени от театралите към читалище “Светлина”.На програмата е направен видеозапис от кабелна телевизия “Алиса 93” и е излъчен в община Своге за Коледните празници.

“…На 25 август в читалище “Светлина” гара Бов краят на лятото и ваканцията събра най-младите самодейци и любители на музиката и танца… Нина Иванова сподели, че идеята на децата е била да съберат средства чрез този празник за закупуване на платове за нови сценични облекла. Родители са дали обещание да ги ушият безплатно. Това е още едно доказателство, че самодейността ще продължи, че е жива, подвижна и действена в Бов.

Такива програми трудно днес се виждат в района. Тези 100 минути бяха подготвени единствено и само от желанието на момичетата и момчетата, с много малка помощ от ръководители. И най-важното - без пари. Трудно е да се опише какво се случи в Гара Бов на 25 август, но за всички, присъстващи то бе голяма и приятна изненада.”(10)

На 22 декември в Гара Бов съставът участва в Коледен празник с три свои изпълнения.

2001 г. На 19 януари в с. Бов, в сборната програма по случай Деня на родилната помощ, участва и детският състав за народни танци с две свои изпълнения.

На 4 май на читалищната сцена в Гара Бов, в сборна читалищна програма участва с един танц съставът за народни танци.

На 25 декември на голямата читалищна сцена в Гара Бов, в Коледния концерт детският танцов състав за народни танци се представя с 3 танца. За всички деца в програмата Дядо Коледа (Благой Пешев- Чори) раздава коледни подаръчета, подсигурени от: книжарница “Десита”, ЕТ “Здравка Стаменова”, “ЕТ Петър Димитров”, “ЕТ – Сийка Петкова”, ЕТ “Кирил Рангелов”, “ЕТ Владимир Димитров”, РПК “Чавдар”-магазин в Гара Бов.

2002 г. На 8 март в с. Желен, на читалищната сцена – празничен концерт, подготвен от самодейните танцови, певчески и театрални състави на читалище “Светлина” Гара Бов.

На 24 май в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов, в празничния концерт по случай Деня на славянската писменост и култура, участва детският състав за народни танци с 3 свои изпълнения.

2003 г. На 25 декември - Гара Бов, в сборната коледна програма, детският танцов състав представя 2 танца. След концерта за всички 50 участници - безплатни подаръчета от сем. Веска и Емил Боянови, поднесени от Дядо Коледа (Благой Пешев - Чори).

На 30 март в с. Реброво, по случай патронния празник на ОУ “Д-р Петър Берон”, малката група за народни танци представя танца “Ние, музикантите”.

2004 г. На 1 април в дискотека “Ромарио” Гара Бов, по случай Деня на хумора и шегата, в празничен концерт участва детският състав за народни танци с изпълнението “Ние, музикантите”. За първи път се представя и самодеен състав за народни танци “Нашенки” с танците “Шопски мегдан”, “Буенек”, и “Нашенки”, по хореография на Стефан Желязков. Ръководител на двете танцови формации – Петя Асенова.

На 10 април в Гара Бов, на читалищната сцена – Великденски концерт. В сборната празнична програма малката група за народни танци представя “Лаленце се люлее” и “Ръченица”, танцов състав “Нашенки” изпълнява “Шопски танц”, “Буенек” и “Нашенки”.

Концертът е записан от кабелна телевизия “Алиса 93” и излъчен в община Своге за Великденските празници;

На 23 април в Гара Лакатник, в “Пролетен празник”- участват съставите за народни танцикъм читалище “Светлина” Гара Бов.

На 23 май в с. Бов, на традиционния събор на селището, съставите за народни танци представят пълния си репертоар.

На 24 май в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов - сборен концерт по случай празника. Детският състав за народни танци се представя с един танц.

На 30 май в Гара Бов, на традиционния празник на селището, съставите за народни танци към читалището представят пълния си репертоар.

На 4 юли в гр. Своге танцов състав “Нашенки” участва в концерт по случай Петровден – традиционният събор на града.

На 11 юли в с. Лакатник танцов състав “Нашенки” участва в традиционния събор на селището;

На 27 юли, по покана на Иван Иванов собственик на еко-ферма “Чемерник”, на традиционния празник на фермата, състав “Нашенки” представя целия си репертоар.

На 25 декември в традиционния Коледен концерт на самодейните състави на читалище “Светлина” Гара Бов участват: детският танцов състав и танцов състав “Нашенки”.

2005 г. На 9 април - Ден на народното творчество в читалище “Светлина” Гара Бов. Участват: танцов ансамбъл “Марина” от гр. Варна, с ръководител Анелия Петрова и танцов състав “Нашенки” към читалище “Светлина” Гара Бов, с ръководител Петя Асенова. Гостите от гр. Варна представят танците: “Варненски танц”, “Северняшки танц”, “Среща”, “Шопски танц”. Танцов състав “Нашенки” представя танците: “Кръговрат”, “Дайчово хоро”, “Ръченица-надиграване”, “Кукунеща”, “Шопска сюита” и “Нашенки”.

“На 9 април читалищната сцена в Гара Бов събра любители на народния танц от гр. Варна и местни читалищни танцьори. Едночасовият празник премина под мотото "Нека запазим традицията жива". В концерта участваха танцов състав "Нашенки" към читалище "Светлина" Гара Бов с ръководител Петя Асенова и танцов ансамбъл "Марина" от гр. Варна с ръководител Анелия Петрова. Танцов състав "Нашенки" отбеляза една година от своето създаване - 1 април 2004 г. Интересен факт е, че Анелия Петрова е направила първите си стъпки като хореограф на читалищната сцена в Гара Бов преди 33 години. Финансов спомоществовател на празника бе ферма "Чемерник" с управител Любомир Иванов.

След празника участниците си пожелаха до година по същото време да се съберат отново на читалищната сцена, а денят на народното творчество да се превърне в традиция събираща любителите на народните песни и танци. Настоятелството на читалище "Светлина" благодари за финансовата подкрепа на своя спомоществовател и желае на всички участници много творчески успехи. " (66)

На 1 май детският състав представя 3 танца във Великденския концерт в читалищния салон на Гара Бов.

На 10 май в гр. Своге в Тържествения концерт по случай Деня на Европа, танцов състав “Нашенки” се представя с 2 танца.

На 2 юни детският състав участва в празника в с. Батулия с три свои изпълнения.

На 12 юни малките танцьори участват в концерт по случай Празника на село Бов, а на 19 юни играят на площада в Гара Бов по случай празника на селището.

______________________________

*Информацията е от Дневник културно-масова работа

Народният танц е харесван и обичан от публиката, пълнеща салоните при концертните изяви на танцовите формации. През всичките години на съществуване на народния танц на читалищната сцена в Гара Бов - децата са едни от най-многобройните участници в него. Народните танци са част от местните читалищни и училищни празници, участват и в сборни празници в селищата от община Своге. Най-малките танцьори – децата, заслужено предизвикват бурни овации и печелят симпатиите на зрителите с всяко едно свое изпълнение.

5.2. СЪСТАВИ ЗА МОДЕРНИ ТАНЦИ

Първата изява на състава за модерни танци към читалището е на 23 декември 1991 г на читалищната сцена в Гара Бов. Под влиянието на навлизащата популярна музика и проявения интерес към нея от младите хора, предимно ученици, към читалището се създава през 1991 г. школа за модерни танци с ръководител Оля Зеленская.

През 1992 г. платен ръководител на състава е Валерия Асенова. Дълги години след това тази група няма платен ръководител, но въпреки това, винаги е с участия във всички читалищни празници. Младите ентусиазирани танцьори сами си избират песните, по които създават танците, сами правят и хореографията им. В периода м. ноември 2001 - м. март 2002 г., като платен ръководител на школа по модерни танци работи Йорданка Петрова. От 2004 г., като платен ръководител на състава за модерни танци работи Михаела Христова.

Участници в състава за модерни танци

1991 – 1999

Александра Ангелова

Александра Иванова

Александра Лъчезарова

Анита Бориславова

Анна Петкова

Биляна Грозданова

Ваня Огнянова

Веселин Асенов

Веска Славчева

Владимир Валентинов

Десисслава Иванова

Десислава Христофорова

Ермила Миткова

Жасмина Петкова

Зорница Христофорова

Зоя Григорова

Ива Иванова

Ивета Петкова

Иво Василев

Илиана Красимирова

Ирена Петкова

Катя Димитрова

Калоян Славчев

КрасимираХристова

Лена Иванова

Лина Бориславова

Мариела Бориславова

Мариела Емилова

Марияна Димитрова

Мирела Валентинова

Михаела Христова

Михаела Пламенова

Петя Асенова

Петя Иванова

Полина Валентинова

Ралица Валентинова

Рени Петрова

Светлана Емилова

Силвия Антонова

Симона Петрова

Участници в състава за модерни танци

2001- 2005

Антоанета Юлианова

Ася Огнянова

Борислав Иванов

Виктория Валериева

Деница Стефчова

Десислава Валентинова

Евелина Венциславова

Елизабет Павлинова

Жанета Андреева

Зорница Огнянова

Ивета Цветкова

Ивелина Даниелова

Йоана Георгиева

Лили Иванова

Марина Александрова

Натали Маринова

Николета Методиева

Николета Руменова

Полина Стефчова

Ралица Александрова

Симона Илиянава

Учениците от местното училище “Св. св. Кирил и Методий” са преди всичко участниците в състава за модерни танци. В повечето случаи децата, които танцуват в този състав, играят и в състава за народни танци към читалището. Костюмите на участниците много често са дело на тяхното въображение и умения. В някои случаи родителите на танцьорите ушиват безплатно част от сценичните облекла. През 2000 г. читалището закупува материали, а Галина Виденова ушива безплатно 27 сценични облекла за децата - танцьори. През 2004 г. Десислава Симеонова и Илияна Красимирова-родители на две от участничките всъстава, подсигуряват материали и ушиват за най-малките танцьорки в състава 6 сценични облекла. През 2005 г. ръководителят на състава Михаела Христова изработва оригинални сценичните костюми за част от състава. Хонорарът на ръководителя за модерни танци се формира от месечните такси, които плащат децата за участието си в състава.

Читалищната сцена е мястото, на което е възможно въображението, ритъмът и любовта към танца, без намесата на професионалисти, да раждат хореографията на състава. Изпълненията на състава за модерни танци са неизменна част от повечето сборни читалищни и училищни концерти в Гара Бов.

5.2.1. ЛЕТОПИС НА ИЗЯВИТЕ НА СЪСТАВА ЗА МОДЕРНИ ТАНЦИ*

1991 г. На 4 май в големия читалищен салон във Вечерта на таланта, за пръв път взема участие, със собствени изпълнения, сформираният от ученици самодеен състав за модерни танци.

На 23 декември - Коледен концерт, в салона на читалището в Гара Бов, с участието на детска школа по модерни танци, с ръководител Оля Зеленская.

1992 г. На 23 декември в концерта по случай Коледа, съставът за модерни танци, с ръководител Валерия Асенова, се представя с 3 изпълнения в сборната читалищна програма на читалищната сцена в Гара Бов.

1993 г. На 18 април съставът за модерни танци взема участие във Великденския празничен концерт с няколко свои изпълнения; на 24 май участва в празника по случай 24 май-Ден на славянската писменост и култура, в Гара Бов.

На 23 декември съставът участва в Коледния концерт на читалищната сцена.

1994 г. На 31 март - Денят на хумора и шегата, съставът за модерни танци се представя с четири танца в сборната концертна програма.

На 22 декември в дискотека “Холидей” съставът участва с три свои танца в сборната читалищна програма по случай Коледа.

1995 г. На 23 април съставът за модерни танци участва с два танца в празничната Великденска вечер, в дискотека “Холидей” Гара Бов.

На 24 май децата – танцьори участват с четири изпълнения в празничната програма, в двора на училището в Гара Бов.

1996 г. На 15 април съставът за модерни танци представя три изпълнения в сборната програма, по случай Великден, в читалищния клуб.

На 25 май съставът за модерни танци “Далия”, с ръководител Валерия Асенова, участва с два танца в празничния концерт- 100 години читалище “Светлина”, на сцената на читалището в Гара Бов.

На 23 декември в Коледния празник на читалищната сцена в Гара Бов, съставът се представя с три танца.

1997 г. На 1 април - Вечерта на хумора и шегата, на читалищната сцена в Гара Бов, в сборната програма участва и съставът за модерни танци.

На 23 май в училищния двор на Гара Бов, в празника по случай Деня на славянската писменост и култура, съставът за модерни танци се представя с интересна хореография върху песните “Макарена”, “Сесилия”, “Не си отивай”.

На 25 декември представя “Танц на ангелите”, “Коледен танц, “Латино-американски танци”, “Марина”.

1998 г. Съставът за модерни танци взема участие на 23 май в сборната програма Майски празник, на читалищната сцена в Гара Бов, като се представя с 5 танца.

На 27 септември децата участват в сборна програма със столични артисти, в празник пред паметника в с. Миланово.

На 23 декември съставът участва в Коледната програма на читалищната сцена в Гара Бов.

На 29 декември танцьорите участват в новогодишен празник в с.Желен.

1999 г. Съставът за модерни танци, на 9 април в дискотеката в Гара Бов, представя седем танца върху изпълненията на песните на гостуващата фолк-звезда Луна.

На 23 април на читалищната сцена в Гара Бов - 15 минутен поздрав, от местните танцьори, към гостуващите от Гара Лакатник самодейци.

На 6 май участие на състава в с. Лакатник, по случай Гергьовден.

На 23 август танцьорите представят 5 танца, върху песните на фолк-изпълнителката Рени, гостуваща с концерт в местната дискотека.

На 23 декември състава участва в сборната програма за Коледа в читалищния салон -Гара Бов.

На 30 декември състава за модерни таци участва в новогодишна програма в с. Бов.

2000 г. На 25 август съставът за модерни танци участва с 3 изпълнения в Забавно-хумористична вечер на читалищната сцена в Гара Бов.

На 22 декември танцьорите представят 4 танца в сборна програма, по случай Коледа, на местна читалищна сцена.

2001 г. На 19 януари съставът участва с три танца в с. Бов, на организирания празник Бабин ден.

На 4 май децата се представят в Гара Бов с четири изпълнения на читалищната сцена, в съвместна програма с певческите и театрални състави на читалището.

На 23 май в гр. Костинброд танцьорите участват с 5 танца на сцената на читалище “Иван Вазов” в изнесена сборна програма от читалище “Светлина”.

На 25 декември съставът участва в Коледен концерт на читалищната сцена в Гара Бов с 4 танца.

2002 г. На 24 май в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов, в сборната програма по случай Деня на българската писменост и култура, съставът за модерни танци представя 3 изпълнения;

2003 г. На 25 декември, в Коледния празник на читалищната сцена в Гара Бов, с 3 танца участва съставът за модерни танци.

2004 г. На 30 март в с. Реброво, съставът за модерни танци, с ръководител Михаела Христова, участва в празничния концерт по случай патронния празник на ОУ “Д-р Петър Берон”.

На 10 април съставът взема участие във Великденски концерт на читалищната сцена в Гара Бов.

На 21 май съставът участва в с.Реброво в празничен концерт на училището.

На 24 май, по случай Деня на българската писменост и култура, съставът участва в празнична програма в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов.

На 30 май участва в Гара Бов в програмата, подготвена по случай събора на селището.

На 15 юни съставът участва в тържеството по случай завършване на учебната година в местното училище.

На 10 декември танцьорите участват с два танца в гр. Своге, на ревю “Мая-стил”.

На 25 декември участва в сборната програма по случай Коледа, на читалищната сцена в Гара Бов.

2005 г. На 1 май, в големия читалищен салон в Гара Бов, в сборната програма по случай Великден, съставът за модерни танци се представи с 3 танца;

На 10 май в гр. Своге в Тържествения концерт по случай Деня на Европа, голямата група от състава за модерни танци се представя с 1 танц;

На 24 май в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” съставът се представя с три танца;

На 2 юни участва в тържествен концерт в с. Батулия;

На 12 май съставът представя 2 танца в с. Бов, на празничния концерт на площада, по случай Спасовден;

На 19 юни в Гара Бов, съставът представя три изпълнения в концерт, по случай празника на селото.

______________________________

*Информацията е от Дневник културно-масова работа

Десетките детски изпълнения на състава за модерни танци радват публиката не само в Гара Бов, но и почитателите на танцовото изкуство в Община Своге. През повечето време любителските състави за модерни танци работят без платен ръководител. Последните две години (2004-2005) участниците в състава заплащат такса за участието си в състава, от която се формира хонорарът на хореографът на танцовата формация.

6. ЛЕТОПИС НА ПРАЗНИЦИ, СРЕЩИ, ЧЕСТВАНИЯ, РЕЦИТАЛИ, ГОСТУВАНИЯ, КОНЦЕРТИ*

1968 г.: 2 март. “Студен мартенски ден. Баба Марта пак се е разфучала, но жените не се плашат. Празнично е украсен салонът с китеници, губери, черги и килими. Тази вечер скъп гост на бовчани е Тамара Пузанова - съпруга на съветския посланик у нас, по случай 90 г. от освобождението на България от турско робство. Кратък доклад върху събитията в Освободителната война изнесе Елена Петрова-секретар на читалището. Другарката Пузанова поздрави нашите жители. Пионери изнесоха литературно - музикална програма, а част от театралния състав представи драматизация на “Здраствуйте, братушки”. Др. Пузанова даде дар на нашата библиотека - снимки от живота на Ленин и няколко книги. Вечерта завърши с народно веселие.”

1969 г.: 8 март. “Тържествено честване на 8 март. На тържеството присъства др. Пенка Андреева-председател на Окр. Комитет на ОФ, др. Вера Гарванова – бивша политзатворничка и много гости от Своге….След тържеството имаше другарска вечеря и размяна на подаръци.”

28 юни. Вечер на войнишката майка. “За пръв път в Софийски окръг се провежда такава вечер. Салонът е препълнен, интересът е голям. Тук са всички 29 майки, тук са техни близки роднини, тук са и 7 войници, пуснати от родната казарма за този случай. Прочувствен доклад за майката и впечатления от поделенията, където служат нашите войници, изнесе др. Иванка Гергова. Приветствие към майките произнесе полковник Русинов от военното окръжие. Пионерите приветстваха майки, гости и бойци и им подариха свежи карамфили. Партийният секретар Петко Леков поздрави майките и им пожела дълголетие и весели сватби. Ефрейтор Кирил Радоев увери всички майки и присъстващи, от името на всички военнослужещи, че те ще пазят свята Родината. Отговор от майките прочете Веселина Радоева.

На майките бяха поднесени подаръци. Литературно - музикална програма от вокалната група, хора, а самодейци - рецитатори изпълниха рецитала “Верни на родината”. Вечерта завърши късно с народно веселие. Това бе една вълнуваща вечер, която дълго ще се помни.”

28 август. “По случай 25 години от социалистическата революция у нас, тази вечер се състоя тържествена вечер-заря, посветена на загиналите в антифашистката борба. Вълнуващ рецитал на тема “Вий жертва паднахте в неравна борба” изпълниха млади самодейци –средношколци, облечени в специални униформи…”

5 септември. “Гара Бов. Читалището участва в организирания празник по случай откриването на двойната ж.п. линия София - Мездра”

1970 г.: 24 януари.“В ресторанта – Гара Бов се проведе другарска среща със самодейните състави при читалището. Присъстваха над 70 души самодейци. Свири оркестърът на Сатиричния състав при читалище “Д. Благоев” гр. Своге. Приветствие изнесе др. Гина Виденова – председател на читалището. Другарската вечер завърши късно след полунощ.”

26 януари.“Кинолектория, посветена на 100 годишнината от рождението на В.И.Ленин. Доклад бе изнесен от Ангел Такев, след което бе прожектиран филмът “6 юли.”Присъстваха над 150 души.”

25 февруари. “Колективно посещение на “Монахът и неговите синове”, в Народния театър гр. София. Група -100 души.”

28 февруари.“Тържествена осмомартенска вечер в ресторанта в Гара Бов. Доклад за 8 март бе изнесен от др. Иванка Гергова. Бяха поднесени подаръци. Имаше томбола. Свири оркестър до 3 ч. след полунощ.”

17 март. “Колективно посещение на “Съдби човешки” в Народния театър “Иван Вазов” гр. София. Група - 90 души.”

29 април.“Посещение на постановката “Боряна” от Йордан Йовков, в Народния театър “Иван Вазов” гр. София. Група - 80 души.”

6 ноември. “Вечер, посветена на ВОСР. Доклад за ролята и значението на революцията изнесе др. Веселин Скробарски. Бяха прожектирани диапозитиви, филми за красотата на Съветската страна. ”

20 октомври. “Колективно посещение на постановката “Калоян” в Народния театър Иван Вазов в гр. София. Група - 120 души.”

31 декември. “Тържествена новогодишна вечер. Томбола, джаз, край-в зори.”

1971 г.: 27 февруари. “Тържествена вечер, посветена на 3 и 8 март, проведена в ресторанта в Гара Бов. Приветствие поднесе женотговорничката Иванка Гергова. Програма от самодейците. Размяна на подаръци. Свири оркестър до полунощ.”

2 март. “Осмомартенска седянка в малкото салонче на читалището.”

1 май. “Първомайска манифестация. Хорът при читалището изнесе програмата. Приветствие поднесе др. Е. Петрова-зам. партиен секретар от името на всички масови и политически организации. Празникът се ръководи от В. Скробарски. След обяд - народно увеселение.”

16 май. “Референдум за новата конституция. В малкия салон на читалището се проведе референдумът. Битови тъкани, български шевици, много цветя и битов кът изпълват салона.”

17 юни. “Тържествено събрание в читалището, по случай издигането кандидатурите на народни представители, окръжни и местни съветници…”

24 юни.“Другарска вечеря на хористите в ресторант “Пещерата” Гара Лакатник, по случай закриване на сезона. Програма от самодейците.”

27 юли. “Гара Бов. Днес се провеждат избори за народни представители, съдии и съдии - изпълнители, за окръжни и местни съветници. Избирателната секция е украсена много добре… В десния ъгъл е направен битов кът с огнище, софра, миндерлъци, манекени мъж и жена облечени в старинни носии… около огнището всички вещи, с които са си служили нашите деди и прадеди. На противоположната страна имаше кът в съвременен стил. От махала “Скакля” дойдоха весели сватбари. Много смях и кръшни хора огласяха до късно площада. Спечелихме първа награда в общината по украса на секцията.”

1972 г.: 26 януари. “Гара Бов. Кинолектория по случай 90 години от рождението на Г. Димитров. Доклад изнесе др. Ангел Такев. Прожектиран бе филмът “Утро над Родината ”.

17 февруари.“Вечер на родителя. Лекция за възпитанието на подрастващото поколение изнесе др. Петър Витанов, завеждащ педагогическа стая в МВР гр. Своге. Бяха прожектирани филмите “Аз не съм малък” и “Стеснителният”.

4 март.“Настъпи дългоочакваната вечер, за която дълго се готвихме. Салонът (в ресторанта) е празнично украсен. Пъстри китеници, бели губери, шити карета и тъкани черги са обвили стените. Битов кът, където ще бъдат гостите. Цъфнали клонки украсяват масите. Всичко е празнично и привлекателно. Салонът е пълен. В 20.00 ч. гостите пристигат…Четири девойки в национални костюми посрещат гостите с “Добре дошли!” и ги закичват с кокичета и мартеници… Мястото определено за гости се заема от:Станислава Шишко – съпруга на полския посланик у нас, Йорданка Кирчева – председателка на окр. съвет на жените, Райна Терзиева – секретар на окр. Съвет за българо-съветска дружба, Мария Луцова -председателка на Общ. съвет на жените и др. В дъното на импровизираната сцена се нареждат 6 рецитаторки с бели рокли и 2 рецитатори от кръжока по художествено слово. Осветени с червена светлина, те изпълняват рецитала “Да бъдеш жена”. Група пионери, с букети в ръце, поздравяват майките по случай 8 март и поднасят карамфили на гостите…Вечерта продължи до късно през нощта с народно веселие. Гостите изпратихме до колите с музика и песни.”

14 април.“В гр.София се състоя окръжно съвещание за отчитане работата на двегодишния преглед за най- добро читалище. Нашето читалище бе класирано на първо място (в съставно село), за което получи грамота и 100 лв. парична награда. Грамотата беше връчена от др. Христо Христов –председател на СИК на Елена Петрова-секретар на читалището.”

16 април. “Град Своге. Откриване седмицата на детската книга за окръга. Тук са дошли представителни детски групи от целия окръг. От Гара Бов групата е с над 40 деца. В парада участваха: Снежанка и 7 джуджета,Червената шапчица и вълкът, Пижо и Пендо, Бай Ганьо, зайчето и Кума Лиса и др.”

28 април. “Гара Бов. Тържествена вечер по случай 1 май - бойният празник на труда. Доклад за делото и значението на 1 май изнесе др. Найден Стоименов. Изнесена бе литературно - музикална програма от учениците.”

6 май.“Гара Бов. Вечер на войнишката майка. За тази вечер всички жители от Гара Бов се готвиха още от зимата. Вълнуваха се 30 войнишки майки в очакване на вечерта и своите синове, вълнуваха се всички 30 войника от нашето село, намиращи се в родната казарма. Вълнувахме се и ние организаторите на тази вечер.Гости за вечерта: подполковник Русинов от Софийското военно окръжие, Кирил Митев – стар антифашист. Г. Рангелов, завеждащ ВОБ в гр. Своге наши бовски командири от БНА, гости от съседните села. Сцената е богато украсена. Салонът се оказа малък да побере всички желаещи да посетят това вълнуващо тържество. В деловия президиум заемат място всички майки, войници дошли от поделенията за вечерта, гости.

Тържеството откри парт. секретар др. Елена Петрова с топли слова към майките. Кратък доклад изнесе др. Иванка Гергова- учителка. Приветствие от името на командирите поднесе др.Русинов. В салона като вихър влязоха с песни група пионери, които приветстваха майките и поднесоха свежи цветя на майки, гости и войници. От името на всички военнослужещи отговори с обещание боецът Петър Радоев. От името на всички майки приветствие до синовете поднесе Стефка Благоева. След официалната част бе изнесена богата литературно - музикална програма …. Младежката вокална група изпълни песните: “Гено новобранец”, “Войнишка песен”, “Илонка”, “Синьо се синей небето”. След песните сцената бе затъмнена. В осветения кръг в дъното на сцената се вижда силует на войник, разкъсващ плик с писмо и се чуват думите на майката, в другия ъгъл на сцената се осветява майката, която чете писмо от своя син… в средата на сцената е осветена девойка пишеща писмо до любимия войник. Народни песни изпълни Марийка Лекова, а Елена Петрова разказа хумореската “Стрелба по движещи се цели”.Накрая бе изнесен монтаж-рецитал, озвучен с подходяща музика в изпълнение на: Илия Скробарски, Стефка Благоева, Анелия Петрова, Ангел Такев, Гина Виденова и Павлина Крумова. Вечерта продължи с народно веселие до късно през нощта.”

24 май.“Гара Бов. Празник на българската писменост и култура. Празникът се състоя в салона на читалището. Програмата беше изнесена от училището. Под ръководството на Магда Тонова-учителка по биология, беше представен спектакълът “Празник на цветята”.

7 септември.“Гара Бов. Тържествено честване на 9.ІХ. 1944 г. по случай 28 години от победата. Доклад изнесе др. Милко Станчев-наш окръжен съветник.Поднесени му бяха цветя.”

13 септември. “Обявяваме м. септември за месец на обществено – политическата литература у нас.”

6 октомври.“Гара Бов. Вечер на българо-съветската дружба. Беше предадено впечатлението от нашите самодейци от великата страна на съветите. На магнетофонна лента бяха записани текстове, а на екран прожектирахме цветни диапозитиви от градовете, които сме посетили.”

25 ноември.“Вечер на младото семейство, организирана от комсомолът. На вечерта присъстваха над 50 млади семейства, гости от Своге. Рецитал - интимна лирика с участието на: Анелия Петрова, Светла Владова Тодорка Трайкова, Красинка Симеонова, Цецо Коцовски, Румен Кръстев и Атанас Кръстев….Бяха обявени конкурси за най-добре повиване на бебе от мъжете и най-добре приготвена кайма за кюфтета. На първенците бяха раздадени награди. Вечерта, посветена на младото семейство продължи до късно през нощта с народно веселие.”

30 декември.“Новогодишен бал в младежкия клуб. Музика до зори.”

1973 г.: 27 януари.“Вечер на самодееца в ресторанта в Гара Бов. На импровизирана сцена се изпълни програма от самодейците. Председателката на читалището Гина Виденова поздрави самодейците.”

19 февруари.“Вечер, посветена на 100 г. от обесването на В. Левски. Тържеството се проведе в салона. Доклад за живота и делото на В. Левски изнесе Ангел Такев. Ученици възпроизведоха моменти от живота на Апостола.”

22 февруари.“Колективно посещение на постановката “Казаларската царица” в гр. София. Пътуват 150 души.”

3 март.“Гара Бов. Тържество по случай 95 години от Освобождението на България от турско робство. Гости бяха другарките от съветското посолство: др. Темникова и Моздукова. Литературно - музикална програма изнесоха самодейците при читалището. Доклад изнесе др. Елена Петрова, др. Темникова приветства присъстващите. След това се състоя другарска среща в ресторанта”

8 март.“Гара Бов. Тържествена осмомартенска вечер в ресторанта. Доклад изнесе др. Иванка Гергова. Програма от пионерите в училището.”

18 март.“Колективно посещение на театралната постановка “Съдии на самите себе си” от К. Николов, в град София. Присъстваха 80 души.”

17 май. “Гара Бов. Изложба на картини на Диана Димитрова-ученичка от 7 кл. от гр. Своге. Изложбата откри Иванка Ангелкова. Много посетители разгледаха изложбата, която стоя три дни. Впечатленията си написаха в специална тетрадка. Анелия Петрова поднесе подарък на младата художничка.”

19 май. “Град Годеч. Районен преглед на театралната самодейност в гр. Годеч. Нашият кръжок по художествено слово участва с рецитала “Димитров е жив” и беше класиран за окръжния преглед.”

1 юни. “Ден на детето. Тържеството се проведе в салона на читалището. Програма изнесе детската градина.”

14-15 юни. “В с. Мирково на окръжен семинар нашето читалище, като читалище в съставно село, бе посочено за еталон.”

1 септември.“Гара Бов. 50 години Септемврийско въстание… Присъстват над 250 души. Обсъждане на книгата “През Бури” от Кирил Митев. Тържеството беше ръководено от Веселин Петров… Рецитал от стихове и епизоди от Септемврийското въстание изнесе кръжокът по художествено слово. ”

12 декември.“... Нашият кръжок по художествено слово се представи с рецитала “Наша пролет” от Сия Челябиева, на окръжен преглед в Ботевград… Класиран е отличник.”

15 декември.“Гара Бов. Вечер на младото семейство. Ресторантът е празнично украсен. Присъстват около 60 млади семейства. Доклад за съвременното младо семейство изнесе Елена Петрова-партиен секретар….Имаше интересни конкурси.”

1974 г.: 2 февруари. “Вечер на самодееца. Вечерта се проведе в ресторанта. Слово и приветствие поднесе Гина Виденова –председател на читалището. Чествахме и 50 годишнина на К. Коцев - наш диригент. Поднесохме му подарък.”

12 февруари. “Посещение на театрално представление в Народния театър в гр.София – “Свекърва” от Антон Страшимиров. Присъстват 150 души.”

2 март.“Гара Бов. Тържествено честване на 8 март. Приветствие от Радка Петрова -женотговорничка. Програма от учениците.”

1 май.“Гара Бов. Тържество на площада по случай 1 май - бойния празник на труда. Ръководи го Графка Вачева. Приветствие от Милчо Вутов. Тържеството беше озвучено със собствена усилвателна уредба… ”

24 май. “Днес е празник на българската писменост и култура. Тържеството се състоя в салона на читалището. Програма от училището. Гост - Илия Гьошев…”

19 юни. “Гара Бов. Тази вечер се състоя заключителна “продукция” пред родителите на участниците по акордеон и китара. Ръководител - Надежда Ничева.”

20 и 21 юли. “Село Церово. Тук се провежда окръжен семинар със секретарите на читалищата от окръга. В библиотеката са изложени нашите дневници и албуми за показ. На 20 юни след обяд нашето читалище беше посетено от др. Илия Петков – началник отдел “Читалища” при КИК – София….. На 21 юни съдоклад на тема: “Читалище “Светлина” Гара Бов-организатор и ръководител на културния живот в селище до 1000 жители”. Докладчик - Елена Петрова.”

19 август. “Гара Бов. Днес тук на посещение са скъпи съветски гости-дейци на културата на Грузинска СССР, водени от др. Илия Петков – началник на отдел “Читалища” при КИК гр. София. С културния живот на селището ги запозна секретарката на читалището. Група дечица от детската градина в национални костюми им поднесоха свежи цветя… Гостите се запознаха с работата на библиотеката, където Антония Ганева ги запозна с цялата й дейност. Поднесохме им сувенири. След обяд ги заведохме в местността “Скакля” където се състоя обяд…. ”

25-26 август. “Екскурзия по маршрут: Вършец, Берковица, Михайловград, Белоградчик, (с преспиване) Леденика, Видин, Атомната централа край Козлодуй, Враца, Бов, организирана в чест на 30 години от социалистическата революция у нас. ”

6 септември.“Днес тържествено бе открит младежкият клуб “Хр. Коцев”. Лентата преряза др. Ал. Александров-І секретар на ГК на БКП гр. Своге, като пожела на младите “пълноценно използване и да пазят свято името чието носи”. Тук бяха и близките на героя Хр. Коцев, баща му Коца Иванов и брат му Петко Коцев”

20 ноември. “В Гара Бов- Вечер на ударника.”

25 декември.“Гара Бов. Новогодишна елха в малкото салонче за децата от ЦДГ, 1 и 2 клас. Децата изпълниха новогодишна програма. При нас дойде палячото - пратеник на Дядо Мраз, който им разказа новогодишна приказка и им раздаде пликчета с бонбони и сладки. …. Децата се веселиха от сърце.”

1975 г.: 3 януари.“Гара Бов. Тази вечер има репетиция на хора и драмсъстава, но по предложение на самодейците се състоя малко новогодишно тържество. Самодейки и служители на читалището направиха 15 баници. В две от тях бяха сложени късмети за наука, за здраве, за любов, път и пара….В хора късметите се паднаха: “парата” на Тодорка Ангелова, “любовта” на Елена Митова, “науката” на Асен Ангелов, “пътят” на Владо Георгиев. В драмсъстава късметите се паднаха както следва: “парата” и “любовта” на Благой Петков, “здравето” на Анелия Кръстева, “пътят” на Ангел Давидков и “науката” на Добри Динев… Веселието продължи с песни и хора до късно през нощта.”

8 януари.“Гр. София. Колективно посещение на театрално представление в младежкия театър. Гледахме “Хубавата Мария”. Присъстваха 60 души.”

28 февруари.“Малко тържество с децата от детската градина по случай 1 март. На посещение при децата беше добрата Баба Марта (Мария Григорова)… Разказани бяха 3 приказки пред децата и им бяха подарени мартенички.”

8 март.“Гара Бов. Тази вечер в салона на читалището - тържествено честване на 8 март - международния празник на жената. Програма от децата от училището и артистката Цветана Донева… Тържеството продължи в младежкия клуб с народно веселие.”

5 април.“Гара Бов. Вечер на многодетната майка – посветена на международната година на жената. Издирени бяха всички многодетни майки, които се оказаха над 200 в нашето село. Всички бяха поканени на празника. Тържеството се проведе в младежкия клуб… Вечерта протече по специален сценарии…Председателят на СК на ОФ прочете и връчи на майките благодарствени писма. От името на многодетните майки др.Генка Илиева прочете обръщение към младите семейства и предаде пита с мед на най-младата булка в селото с пожелания за много деца в семейството…. Накрая столични артисти представиха програма. Поздравления към майките и гостите. Тържеството завърши с народно веселие.”

10 април. “Гара Бов. Вечер на политзатворника, проведена по инициатива на ППО и читалище “Светлина”.

7 май. “Гара Бов. Вечер на фронтовака - по случай 30 г. от победата над фашизма по решение на ППО и читалище “Светлина”. Издирени бяха и поканени всички участници във Втората световна война, които са над 80 души от нашето село… ”

19 май.“Група читалищни дейци посетиха стария учител Петко поп Иванов в с. Бов, който разказа интересни исторически данни за селото и даде стара книга за читалището.”

23 май.“Участие на представителна група пионери в карнавала в гр. Своге, посветен на българската писменост и култура.”

6 юни.“Гара Бов – Вечер на миньора…В младежкия клуб се състоя Вечер на миньора, организирана от мл. Клуб “Хр. Коцев” и читалището. Бяха поканени всички миньори жн рудниците “Издримец”, “Венец” и миньорите от Каменни кариери. На тържеството присъства зам. Директорът на МК “Г.Димитров” в Елисейна – М. Маринов и др. гости. Бяха поздравени и раздадени награди за първенците. Програма бе представена от столични артисти.”

9 юни. “В Гара Бов в читалището гостуваха председатели и зам.-председатели на ОС за НК в Бургас, Варна, Ст.Загора, Враца и Разград, придружавани от Цветанка Лозанова -главен специалист в КИК – София и Н.Коцев зам.- председател на ОК за ИК - София. Посетиха и клуба “Хр. Коцев” и се запознаха с дейността на читалището и клуба.”

4 ноември. “На 4 ноември нашите жители преживяха голям и радостен празник - тържествено бе открита новата училищна сграда със 16 класни стаи.Да споделят нашата радост тук дойдоха Министърът на народната просвета Ненчо Станев, председателят на изпълкома на ОНС София Минчо Панков, Стефан Георгиев І секретар ДКМС, представители на редица обществени партийни организации, държавни и обществени ръководители от окръга и района, много учители, строители и много граждани….След официалната част Ал. Александров откри паметна плоча поставена на старата сграда на училището, където след преустройство днес се открива детска градина с 50 места с името “Хр. Коцев”… След официалните церемонии смесеният хор при читалището, пионерският хор и танцовият състав изпълниха богата литературно - музикална програма…”

13 декември.“Гара Бов. Вечер, посветена на Сергей Есенин. По случай 80 години от рождението на поета Сергей Есенин, се състоя честване, посветено на неговото творчество. Вечерта бе организирана от читалището, съвместно с младежкия клуб… Рецитал върху творчеството на Есенин изнесе артистът Иван Висоцки…”

30 декември.“Новогодишна вечер в младежкия клуб.”

1976 г.: 5 януари.“Новогодишна вечер със самодейците в репетиционната. Вечерта се организира от ръководството на читалището. Направени бяха много баници с късмети.”

24 януари.“Посещение на цирк в София. Организарно посещение от читалището. Участват 120 души.”

13 февруари.“Гара Бов. Вечер на младото семейство… Присъстваха над 30 млади семейства… Поднесени им бяха цветя и сувенири. Проведени бяха интересни конкурси. Накрая - поздравителен концерт.”

“… Проведени бяха конкурси, които се посрещнаха с голям интерес. Съпругите трябваше сами да извършват ремонт на електрически домашни уреди. Мъжете пък бяха ангажирани с приготовляването на вкусен обяд, а така също да бродират народни шевици.. ” (40)

5 март.“Осмомартенско тържество за жените бе организирано на 5 март. Представителки от целия район и гости от полското посолство, заедно с домакините имаха една интересна и забавна вечер…Приветствие поднесе Хелена Садовска, която разказа на присъстващите за труда и бита на полските жени. На гостите бяха поднесени цветя и сувенири. Вечерта продължи с народно увеселение, хора и танци. Късно през нощта гостите и домакините се разотидоха доволни от вечерта.”“… Жените от полското посолство разгледаха някои от цеховете на завода. Особено впечатление им направиха социалните придобивки за работниците и преди всичко за жените. Вечерта те гостуваха на жените от Гара Бов и взеха участие в другарската среща, организирана в тяхна чест…” (8)

29 март.“Гара Бов. Фото-изложба на тема: “БКП-организатор и вдъхновител на народните победи”. Същата стоя 7 дни, през които бе посетена от всички ученици и цялото гражданство.”

28 април. “Тържествено закриване на седмицата на детската книга с карнавал на герои от приказките.”

29 април.“Бунтовната 1876 г.” рецитал и честване на 100 г. от Априлското въстание.”

24 май.“Празник на славянската писменост и българската култура. Празникът се състоя в читалищния салон с програма от читалищни и ученически състави.”

20 август.“С група студенти от МГИ, които са на практика в нашето село, организирахме обсъждане на книгата “През бури” и среща с автора К. Митев…”

30 декември.“Новогодишно тържество в големия салон с програма и Дядо Мраз, увеселението стана в младежкия клуб.”

1977 г.: 3 януари. “В репетиционната зала интериорът е подреден по-различно от друг път. Вместо обичайните 3 реда столове за спявка, са подредени маси с бели покривки… От тавана се спускат гирлянди, в единия ъгъл свети елха, а по масите лакомства. Приятна музика от магнетофона изпълва залата…. Служителите в читалището, начело с баба Цена, са направили вкусни баници. В една има късмети за здраве, за наука, за любов… смях и закачки. Това е традиционната новогодишна вечер на самодейците. Вечерта завършва с песни и хора.”

“… Трудно и сложно е съчетанието на труда с творчеството, затова и 1 март-денят на самодееца - се превърна в истински празник за всички самодейци от Бов. Топли слова на искрена благодарност и признателност към тях изказа Милчо Вутов-председател на Общинския народен съвет и председател на Общинския съвет за изкуство и култура. Техен гост бе Нана Петкова от Окръжния съвет за изкуство и култура.” (50)

20 май. “Вечер на интимната лирика. В чест на ІІІ конгрес на културата и 90 години от рождението на Д. Дебелянов, по инициатива на читалището съвместно с комсомола, се проведе вечерта. Присъстваха поетесата Кинка Константинова, Кирил Кикарин и Симеон Симеонов. Интериорът представлява: нежна бяла бреза, пред нея пейка, където рецитаторите-членове на кръжока по художествено слово изнесоха своя рецитал. На всички участници и гости бяха поднесени червени карамфили.”

“Младежкият клуб “Хр.Коцев” се изпълни с почитатели на поезията, дошли да чуят рецитала, изнесен от кръжока по художествено слово при читалище “Светлина”. Не може да не се развълнува човек още при вида на хубавата бреза, поставена на сцената, от топлия глас на рецитаторката Стефка Благоева. Един по един излизат рецитаторите, различно облечени, с различни движения, но всички еднакво карат публиката да затаи дъх и да слуша внимателно. Рецитират се стихове от български поети. Импровизира се среща в парка от комсомолците Красинка Симеонова и Митко Андреев…” (49)

16 юни. “Вечер на активиста. В чест на VІІІ конгрес на ОФ , по инициатива на ОК на ОФ съвместно с читалището, се проведе вечерта. Програмата бе изпълнена от столични артисти… Вечерта завърши с народно веселие.”

20 октомври. “Тържествена сесия по културата се проведе в големия салон. Програмата бе изнесена от смесения битов хор и духовата музика на училището. В работата на сесията взе участие др. Н. Коцев-зам.-председател на ОСК София. Накрая стана тържествено откриване на новата библиотека, която се пренесе от малкото помещение в помещението, определено за тази цел. Библиотеката е обзаведена с мебели изработени в с. Тънково, Хасковски окръг.”

5 ноември. “Честване на ВОСР. Тържеството стана в големия салон на читалището…”

1978 г.: 5 януари.“Новогодишна вечер на самодейците. Баници с късмети. Вечерта бе проведена в малкото салонче за репетиции.”

24 януари. “Открита е изложба във фоайето на читалището на тема: “Алкохолизмът в нашите очи”, от учениците при НОУ “Св. св. Кирил и Методий”

28 януари.“Обществен съд над пиянството. Съдът се проведе в големия салон с участието на цялото гражданство. Организатори бяха ОК на ОФ, съветът и читалище “Светлина”. Присъстваха много гости…” “Неотдавна в салона на читалището в Бов се състоя интересна вечер. Проведен бе обществен съд над алкохолизма. Заседанието на обществения съд бе председателствано от Милчо Вутов -председател на изпълкома на общинския народен съвет в Бов….. Някои от присъстващите чуха имената си и навярно ще помислят за поведението си. Посочени бяха и имена на алкохолици, които под въздействието на обществената непримиримост са се отказали от пиенето. Накрая бе прожектиран подходящ филм и бяха прочетени присъди и предложения към обществените органи и организации… Проведеният съд събуди много размисли… ” (54)

“Вечер на интимната лирика, посветена на Дамян Дамянов, поводът е 43-ят му рожден ден. Вечерта се проведе в клуба В програмата участваха, с произведения на поета, самодейци от кръжока по художествено слово.”

1 март. “Ден на самодееца в ресторанта в Гара Бов с другарска вечеря.”

3 март. “Гара Бов. Честване 100 години от Освобождението на България от османско иго. Тържеството бе организирано от читалището и бе проведено в големия читалищен салон. …в програмата участваха ученици и комсомолци от кръжока по художествено слово. В концертната програма участваха наши самодейци и столични артисти.”

11 април. “Откриване Седмицата на детската приказка в младежкия клуб. Карнавал на маскирани герои от приказките. Награди за най-добрите. На двора горя буен огън.”

9 май. “Ден на победата над фашистка Германия. Тържеството се проведе в големия салон. Доклад изнесе М. Андреев. Богата литературна програма.”

4 ноември.“Тържествено честване на Великия октомври и закриване на десетдневката на съветската книга.”

1979 г.: 5 януари. “Новогодишна вечер на самодейците от смесения битов хор. Баници с късмети.”

6 януари.“Новогодишна вечер на самодейците от театралния колектив. Баница с късмети.”

1 март. Откриване Зала на приказките с Баба Марта, сърничката и зайчето Скокливко.“Първи март донесе на децата от Гара Бов една радостна изненада - Залата на приказките отвори вратите за тях.

Още при влизането тя разкрива пред малките почитатели на приказките чудния свят, познат от детските книжки, от разказите на бабите и дядовците. По стените са нарисувани сцени от различни приказки, тематично оформени - светът на доброто - с любими герои Снежанка и седемте джуджета, Пепеляшка, златното момиче; светът на злото – с Баба Яга, бухала и змията; щастливо детство….. В тази зала децата от Бов ще се срещат със свои любими писатели, сами ще участват в постановки, посветени на Международната година на детето. За първите посетители на залата кукленият театър от основното училище представи пиеса за Баба Марта и мартеничките. След това при децата дойде една “истинска” Баба Марта със своята внучка Мартичка. С възторг беше посрещната и живата сърничка, отгледана от семейството на Благой Пешев, за която с любов се грижи неговият син Пепи. Децата пяха, рецитираха стихове, а Баба Марта им върза мартеници, почерпи ги с пуканки, сушени плодове и топла пита. Този празник, уреден от ръководството на читалището и основното училище, ще остави хубав спомен у децата от Бов… ” (38)

20 март. “Предизборен концерт в Гара Бов. В програмата участваха самодейци от Гара Лакатник.”

21 март. “Предизборен концерт в Гара Лакатник. В програмата участваха самодейци от Гара Бов.”

25 април. “Откриване на месеца на изкуството и културата в Софийски окръг. Откриването стана в големия читалищен салон с богата програма от столични артисти и самодейци от Дома на транспорта София.”

9 май. “Куклен театър в салона на читалището от София за децата от Гара Бов.”

14 май. “Гара Бов. Среща на Хитър Петър с децата от детската градина. Срещата стана в залата на приказките.”

18 май.“Откриване на фотоизложба на фотолюбителите от Софийски окръг в Бов … на откриването присъстваха фотолюбители от Самоков и от района. Много граждани и пионери разгледаха изложбата. Открит бе и фотоклуб в Гара Бов.”

16 август. “Днес се открива в София детската асамблея “Знаме на мира”. В залата на приказките дойдоха двете групи от ЦДГ и други деца от района на гарата. Децата изслушаха една драматизирана приказка “Дивите лебеди”, а самите те изпълниха богата програма. Накрая, от името на УС на читалището, им бяха раздадени книжки с емблемата на асамблеята…”

21 август. “Гр. София. Група пионери от 30 души, организирани и ръководени от читалището, посетиха в София различни мероприятия от детската асамблея. Посетихме изложба на фотолюбители от цял свят в гара София. Посетихме изложба на рисунки на деца от цял свят в изложбената зала в дома на съветската култура . От 16.00 ч бяхме в чудния детски свят в двореца на пионерите. Децата от сърце участваха в различните интересни игри, организирани за тях. Там им раздадохме подарък - по една шапка от асамблеята. Возихме се в приказния трамвай и от 19.00 ч. бяхме в зала “България” на концерт на деца от различни страни. Късно вечерта групата се завърна с много впечатления.”

8 септември. “Село Бов. Заря по повод честването на 35 годишнината от 9.ІХ. 1944 г. Литературно - музикална програма, изнесена от наши самодейци. Словото бе изнесено от Милчо Вутов. Приветствие от Венцислав Манолов…”

19 октомври. “Гара Бов. Тържество по повод честване на 60 години от рождението на Ал. Вутимски. Поетът е живял от 1931 до 1943 год. в Лагярската къща, на чието място е построена читалищната сграда. ….доклад за живота и дейността изнесе Любомир Йорданов. Рецитал изпълниха наши самодейци по стихове на поета. Присъстваха роднини и близки на поета. Направихме изложба от снимки на поета. Открихме паметна плоча на Ал. Вутимски. Откри др. Цветан Петков –секретар на ОК на БКП гр. Своге.”

“На 19 октомври на Гара Бов се състоя тържествено откриване на паметна плоча на поета Ал. Вутимски, живял тук през четиридесетте години. На мястото, където се е намирала Лагярската къща, днес се издига красивата и привлекателна сграда на читалище “Светлина”. Много бяха почитателите на поета, дошли да отдадат своята почит към краткия живот и творчеството му. Сред гостите бяха творците и другарите на поета Леонид Грубешлиев, Любомир Йорданов, Иван Бояджиев, Александър Петрунов, негови роднини и др.

С кратко слово тържеството бе открито от кмета на гара Бов Милчо Вутов. Секретарят на Общинския комитет на БКП в Своге Цветан Петков откри паметната плоча с думите: “Нека и в бъдеще Александър Вутимски бъде пример за цялото население от Гара Бов и най-вече за чавдарчетата и пионерите, които все по-често да посещават този прекрасен читалищен дом, да четата произведенията на големия наш поет и се учат от него на труд, честност и красота…”Слово за поета и приятеля произнесе Любомир Йорданов… Тържеството завърши с кратък рецитал из творчеството на Александър Вутимски.” (55)

20 декември.“Новогодишно тържество в големия салон с програма от училището.”

1980 г.: 8 януари.“Тази вечер самодейците от читалището направиха своята традиционна новогодишна вечер в малкото салонче на читалището. На трапезата не липсваха баниците с късмети…Много смях около спечелените късметчета…. До късно се веселиха самодейците.”

19 февруари. “Честване на годишнина от обесването на най-чистия, най-светлия борец за народна правда и свобода – Васил Левски. Доклад за живота и делото на героя изнесе учителката по история Гала Недкова. Учениците представиха музикална програма.”

1 март.“Гара Бов. В залата на приказките Баба Марта посреща палавници от детската градина с вкусна пита, сушени сливи и круши, пуканки и др. лакомства, а децата изнесоха богата литературно-музикална програма.”

8 март. “Гара Бов. Тържествено честване 8 март - ден на жената, в салона с литературно-музикална програма от самодейци от читалището и училището. В програмата участва и артистката Цветана Донева със собствен рецитал.”

1 май. “Гара Бов. Площадът на гарата е празнично украсен. Много народ е дошъл на митинга по случай 1 май - ден на труда. Литературно-музикална програма от наши самодейци и училищни колективи. След обяд народно веселие…. На площада се проведе турнир по шахмат на 40 души с гросмайстора Иван Радулов, който отговори на много зададени въпроси.”

24 май.“Гара Бов. Тържествено честване на 24 май - Ден на славянската писменост и култура, в големия читалищен салон. Богата литературно-музикална програма от учениците…”

“И днес площадът на гара Бов се заля от песни и музика. С цветя и плакати манифестират учениците от НОУ “Кирил и Методий” – Бов. Има ли българско сърце, което да не тръпне от вълнение и възторг, да не изпитва радост от своето национално самочувствие! Трудно могат да се очертаят измеренията на на великото, епохално дело, което оставиха след себе си двамата солунски първоучители, за да отворят очите на един народ, тръгнал по пътя на своето народностно, а по-късно и национално самоизграждане-подчерта в доклада си Теменужка Ангелова. Музика екна и в читалищния салон. Пионерите изнесоха богата литературно музикална програма под ръководството на Наталия Колева, Петко Пешев и Кирил Белов.” (46)

11 юни.“Салонът на читалище “Светлина се оказа малък да побере гости и жители на селището и общината, дошли да отпразнуват 80 годишния юбилей на комуниста Кирил Митев (Кабзата)….”

10 юли. “Село Бов. Махала “Кушущица” - тук последните 2-3 лета от живота си големият наш поет и писател Иван Вазов идва на летуване. За да ознаменуват тези мигове от живота на титана на българската литература, тук на къщата, в която е живял – Данговата къща, бе поставена паметна плоча. Дойдоха много туристи от дружество “Иван Вазов” – София и дружество “Иван Вазов” Бов. Слово за живота и делото на Вазов прочете др. Елена Петрова-секретар на читалището в Гара Бов.”

18 август. “Вечер на донаборника в големия салон на читалището.”

27, 28, 29, 30 септември, 1 октомври. “Драмсъставът към читалището е на екскурзия по маршрут Скопие – Охрид. Прекрасно е!”

5 ноември. “Честването на 50 г. от рождението на най-малкия партизанин – Митко Палаузов се проведе в Залата на приказките с учениците-чавдарчета от НОУ г. Бов. Организацията бе от библиотекарката В. Стаменова и учиталката Г. Райкова. Тържеството ще остави трайни следи в присъстващите, които със затаен дъх слушаха за героизма на малкия герой.”

6 ноември.“Честване 63 години от ВОСР. Доклад за значението й изнесе др.В. Гергов в малкия салон на читалището. Диапозитиви от великата Съветска страна показа Елена Петрова, а ученици изпълниха литературно-музикална програма.”

15 ноември. “Гара Бов. Тук дойдоха кметове, партийни секретари и други обществени и държавни ръководители от Своге и цялата селищна система, за обмяна на опит на тема: “Развитието на образованието, културата и художествената самодейност в нашето село”… Изказаха се много гости, а от наша страна В. Вутов и Е. Петрова. Гостите разгледаха читалището и училището - центрове за богата и културно - съдържателна работа.”

8 декември.“Гр. София. Колективно посещение на театралната постановка “Васа Железнова” с участието на Ружа Делчева, 50 самодейци посетиха представлението.”

16 декември. “Състав “Златни струни” гостува на читалище “Светлина” Гара Бов. Препълнен салон. Много настороение и бурни овации…”

1981 г.: 6 януари. “Състоя се традиционната новогодишна вечер със самодейците. Не липсваха баница с късмети,…. музика и песни.”

22 януари. “Отчетна сесия на кметство Гара Бов. Доклад изнесе Милчо Вутов (кмет). Програма от читалището.”

1 март. “Вечер на самодееца. В ресторанта се състоя вечерта. Слово и поздравления по случай празника, поднесе Ани Драганова –Председател на читалището.”

3 март. “В Залата на приказките се проведе тържество с учениците от ІІ клас- “Една година чавдарче”.

20 март. “Вечер на партията. В навечерието на откриване на ХІІ конгрес на БКП и в чест на 90 години БКП проведохме вечерта в големия салон на читалището. Слово за изминалия славен път на БКП прочете Графка Вачева – секретар на ППО в гара Бов. Кръжокът по художествено слово представи рецитал… В литературно-музикалната програма участваха и самодейци от с. Искрец. ”

28 март. “Град Своге. Общински празник на народното творчество.Нашият колектив се представи с обичая “Лазаруване”- възпроизведен от жените от смесения битов хор. Участва и група за автентичен фолклор от махала “Скакля” и Гена Борисова самостоятелна певица. Всички бяха класирани за окръжния празник.”

18 април. “Възпроизвеждане на обичая “Лазаруване” от няколко момичета и самодейци. Посрещнаха ни много добре стопаните. ”

26 април. “Гара Бов. На гости в кумицата Лидия Изворска, където пяхме песни, имаше гощавка, смях, закачки. След това на липата на площада беше вързана люлка, където се люлееха млади моми и ергени и малки дечица. Духовият оркестър свири. Извиха се кръшни хора. Веселие до късно вечерта.”

29 април. “Тържествено събрание, посветено на 1 май се проведе в големия салон. Доклад изнесе Милчо Вутов - кмет на Гара Бов. Концертна програма изнесоха наши самодейци и ученически колективи. С това бе открит и месецът на културата в Софийски окръг. ”

8 май. “Куклен театър от София зарадва нашите малки граждани с новата си постановка.”

24 май. “Гара Бов. Празник на славянската писменост и култура в големия читалищен салон. Изнесена програма от колективи на НОУ “Кирил и Методий” Гара Бов.”

12, 13 и 14 октомври. “Участниците в драмата “Вълчи времена” бяха на екскурзия до Скопие, по решение на УС на читалището.”

7 и 8 ноември. “По решение на УС на читалището, участниците в смесения битов хор и в битовия оркестър бяха на екскурзия по маршрут: Батак, Доспат, Триград (преспиване в хижа “Триградски скали”) Смолян, Пампорово, Асеновград, Пловдив, София. Много весело прекараха самодейците през тези два дена.”

20 ноември. “Окръжна концертна дирекция организира концерт за населението от Гара Бов в големия читалищен салон. Състав “Колорит” изпълни своя програма.”

4 декември. “Вечер, посветена на 1300 години от основаването на България. Рецитал изпълни кръжокът по художествено слово, а концерт изнесоха съставите на читалището и училището.”

7 декември. “Гр. София. Колективно посещение на постановката на Окръжния театър “Войната не е последна”, с участието на Стефан Данаилов.”

1982 г.: 8 януари. “В гр. Своге, в Клуба на културните дейци, проведохме нашата новогодишна вечер със самодейците… ”

16 февруари. “Гара Бов. Концерт пред жителите на Гара Бов “Весела неделя” от концертна дирекция София.”

5 март. “Вечер на войнишката майка. Посветена на 100 години от рождението на Г.Димитров,. организирана от читалището с помощта на кметството.”

5 април. “Гр.София. Управителният съвет на читалище “Светлина” присъства на заседание на УС на образцово народно читалище “Светлина” в гр. София…. Имаше много интересни моменти, от които ние ще се учим.”

10 април. “Събота - лазаруваме. Няколко самодейки от хора при читалището и няколко млади момичета, облечени в носии, лазаруваха по къщите в село и отчасти в Гара Бов. Много топло и радушно ни посрещаха стопаните. Викаха ни от къща в къща, а стопаните от едната къща ходиха с нас до съседната. Много радост, много топлина, много веселие. Избрахме кумица- Росица Петкова.”

18 април. “Кумичкуване. Към 15.00 ч. се събрахме на площада в национални носии, млади момичета, деца и заедно с оркестър се отправихме към дома на кумицата Росица Петкова. Ръмеше ситен дъжд. Но не ни попречи на настроението. При кумицата имаше много хора и ние пристигнахме с песни. Посрещане. Угощение. Към 17 часа шествието се отправи към гарата - на площада завързахме люлка. Най-напред се люля кумицата, а после и останалите. Оркестърът свири и се изви голямо кръшно хоро…”

24 април. “Весела среща с народния артист Георги Парцалев.”

28 април. “Среща с УС на образцово народно читалище “Светлина” от гр. София. Срещата стана в Гара Бов. Дойдоха 12 души… Същата се състоя в Залата на приказките. От наша страна присъстваха всички от УС на читалището; др.Иван Младенов и Ал. Стефанова от гр. Своге; Милчо Вутов –кмет на Гара Бов… Много топло, много сърдечно, много задушевно мина тази среща, след което се разделихме късно през нощта.

29 април. “Тържествено предпървомайско събрание се състоя в салона на читалището. Изнесена беше литературно-музикална програма от читалищни и училищни състави.”

30 април. “Среща с колектива на студио за научно-популярни и документални филми “Време” от гр. София. Срещата се състоя в киносалона с учениците от горния курс, училищния персонал, няколко комсомолци и работници от цех “Картонаж”. Прожектирани бяха 2 документални филма и поради лошите филмови апарати другите не се прожектираха, защото говорът не се чуваше… ”

4 май. “Гр. София. Среща на ръководството на читалището в София в Комитета за култура. Др. Ганев прие нашето ръководство, изслуша информацията за дейността на нашето читалище и обеща, че ще помага за да можем достойно да посрещнем своя вековен юбилей.”

18 юни. “Честване 100 години от рождението на Георги Димитров. Тържественото честване стана в малкото салонче. Литературно-музикалната програма беше изпълнена от учениците. Доклад изнесе Елена Петрова.”

1983 г.: 21 януари. “В украсения и добре подреден ресторант се състоя Вечер на родилната помощ. Тържествената част откри с доклад акушерката Елеонора Маркова - акушерка в здравната служба на Гара Бов. Изнесени бяха весели сценки и програма под ръководството на Силвия Петрова. Късно до полунощ звуча музика. ”

26 февруари. “В младежкия клуб “Хр. Коцев”, подреден и украсен за случая, се проведе Вечер на семейството. На тържеството присъстваха Милчо Вутов - кмет на Гара Бов и Графка Вачева – партиен секретар… За семействата - сандвичи и безалкохолни напитки. Раздаде се томбола, имаше весела викторина, а Румен Кръстев изнесе хумористични сценки. Дядо Мраз раздаде печалбите от томболата… ”

1 март. “В ресторанта се състоя вечер, посветена на самодееца. Доклад изнесе Константин Коцев-диригент на хора. Прочетени бяха и поздравителни телеграми… Блага Петрова и Таня Петрова закичиха на всички присъстващи мартенички. След тържествената част вечерта продължи с весели хора.”

8 март. “Международният ден на жената 8 март бе отпразнуван в ресторант “Искър” Гара Бов. От читалището беше пусната томбола, викторина, изнесени бяха приветствия от др. Найден Стоименов, Милчо Вутов, Антоанета Коцева и др.”

25 април. “Рецитал, изнесен от актрисата Клара Пенева (лауреат на национален конкурс) по случай 60 г. от Септемврийската въстание… ”

23 май. “Тържество в големия салон на читалището, посветено на 24 май - ден на славянската писменост.Програма изнесоха: учениците при НОУ “Кирил и Методий” Гара Бов. Участваха и детски хор с ръководител Г. Стоянов; кръжок по художествено слово; духова музика с ръководител О. Орлев, танцов състав към читалището с ръководител Матей Луков. Препълненият салон дълго ги аплодира. Танцовият състав беше изкаран на бис.”

3 юни. “На жителите от Гара Бов по случай празника “Искър пее и танцува” гостува шопски ансамбъл за народни песни и танци при ОНС – София с ръководител Боян Нонев. С кратко слово за значението на българската народна песен др. Иванка Гергова - преподавателка по литература, откри тържествения концерт. 90 минути публиката се носеше с вихъра на народните танци и песни. Изпълненията на състава често бяха прекъсвани от ръкопляскания. След последния танц публиката дълго аплодира изпълнителите.”

23 септември. “Тържествено честване на 60 г. от Септемврийското въстание в големия салон на читалището. Тържествената делова част на събранието се ръководи от партийния секретар Графка Вачева. … В програмата участваха: гости от София - народната певица Василка Иванова, Божидар Митрушев и Никола Гълъбов с поетичната композиция “Септември”; самодейци при читалището и ученици от училището… Всяко изпълнение беше посрещано с бурни аплодисменти и изпращано с много цветя.”

17 ноември.х“В големия салон се проведе литературно утро “Какво знаете за великата Съветска страна” учениците от НОУ направиха литературна разходка из Съветската страна и разказаха вълнуващи спомени от гр. Киев, който посетиха през м. април 1983 г. Присъстваха много гости от общината…”

23 декември. “За първи път на площада на Гара Бов заблестя новогодишна елха. С помощта на детската градина и служителите от съвета я украсихме с много гирлянди и шест цветни крушки. Най-отгоре светеше червена петолъчка. Когато се свечеряваше пред елхата се спираха и възрастни и деца, за да се любуват на “трепкащите звездици”.

1984 г.: 4 януари. “Новогодишна баница с късмети за всички самодейци. Присъстваха повече от 50 човека заедно с УС на читалището. За всеки имаше късметче от Новата година. Приветствие поднесоха: Антоанета Венева, Константин Коцев и Григор Любенов. До късно се виха кръшни хора и ръченици.”

28 февруари. “Местен празник на фолклора. В големия салон на читалището тази вечер се събраха много хора и ученици… В програмата взеха участие: духовата музика, детската градина, част от смесения хор, индивидуални изпълнения и танцовия състав. Жури в състав: Председател - Иван Младенов и членове: Графка Вачева и Катя Андреева допуснаха до общинския преглед следните изпълнители и състави: “Лазаруване” – 8 момичета; децата от детската градина с народни песни, Тодор Григоров с мелодии на кавал, Тодор Григоров и Петър Видински с народни мелодии.”

3 март. “Днес в Залата на приказките чавдарчетата отпразнуваха своята рождена дата на сините връзки “1 година чавдарче”. Чавдарчетата изпълниха много песни и стихотворения. След тържествената част имаше много сладкиши, празнична торта с една свещичка и много весели хора. На тържеството присъстваха и родителите.”

7 март. “Младежкият клуб, украсен и подреден тази вечер ще посрещне всички жени за осмомартенската вечер. Водещи на програмата - Силвия Петрова и Красинка Симеонова. Поради режим на тока началото започна малко романтично на свещи и газени лампи. Рецитал от ученици и комсомолци за жената, весела и остроумна викторина и томбола. Народни хора и ръченици до полунощ.”

21 март. “В младежкия клуб, с настъпващата пролет, се проведе Вечер на семейството. Програмата беше много весела и кръшни хора се виха до среднощ. В програмата: весела викторина, томбола и сценки. Водещи - Силвия Петрова и Дора Бранкова.”

31 март. “Радио “София” програма “Хр. Ботев” от 19.00 ч., в новооткритата рубрика “България - 40 години културен възход”, предаване и за нашето читалище. Пред микрофона на радио “София ” бяха: Катя Андреева- секретар, Вера Стаменова - библиотекар и дългогодишната самодейка Павлина Крумова.”

7-8 април. “В гр. Своге се проведе общински празник на фолклора. Нашите състави се представиха добре, а обичаят “Лазаруване” е класиран-първенец. Журито: др. Ясников и др. Дора Христова дадоха заслужено най-високата оценка.”

“… Много труд и много любов проявяват Катя и Вера, докато възстановят обичаите “кумичкуване” и “лазаруване”. От къща на къща-докато се стигне до оня паметен за хората ден на площада. Пред почти всички жители е възпроизведен обичаят “кумичкуване”. И кумицата е тук, и люлките, и носиите. Просълзени се връщат старите хора в своята младост и това е отплата за ентусиастите. Същият обичай е поставен и на сцена, но някак атмосферата се позагубва там. Има в селцето един гъдулар – дядо Петър Георгиев. Разправят, че като хванел лъка и се забравял. По програмата трябва а се изсвирят една-две песни, а той като почнел… Обърква се сценарият, но никой не се сърди. Нали от такива свирджии е тръгнала нашата народна песен… ” (42)

30 април. “Предпразничен първомайски концерт за ударниците в социалистическото съревнование от цеховете на територията на Бов. Концертът беше организиран от читалището с конферансие Силвия Петрова и Катя Андреева. Салонът е препълнен – гостуват ни Весела и Любен Божкови. ”

8 май. “По случай Деня на победата 9 май и 40 г. от социалистическата революция в България, днес в големия салон се събраха, както много ученици, така и възрастни. Всички се вълнуваха от срещата с партизанина от бригада “Чавдар” – Богдан Милев. Той ни разказа вълнуващи спомени от партизанската съпротива и за светлия ден на победата….”

12 и 13 май. “През тези два дни се проведе Окръжният празник на фолклора в гр. Ихтиман. Ние се представихме със стари лазарски и седенкярски песни. Фолклорната ни група е само от 6 момиченца. Много труд и усилие положихме, докато ги заучихме, както са ги пели нашите баби…”

18 май. “Среща с колектива на студио за научно-популярни и документални филми “Време” – София. Срещата се състоя в киносалона. Бяха прожектирани 6 филма, но паради недоброто качество за нашите машини - говорът беше лош. Зададени бяха интересни въпроси.”

23 май. “Отново салонът е пълен. Тази слънчева сутрин събра много деца и възрастни, дошли на музикалното детско утро, организирано от читалището. Много гатанки, песни, и танци научиха децата, много весели и забавни игри.”

22 юни. “В кафето на мл. клуб “Христо Коцев” проведохме една вълнуваща вечер с писателката Цилия Лачева. Тази среща бе във връзка с 70 г. от женското дружество и 40 г. от социалистическата революция в България…”

24 юли. “Този ден нашето читалище беше посетено от лагерниците от връх Издримец. Те бяха запознати с библиотеката, Залата на приказките, разказахме им за живота на Ал. Вутимски, запознахме ги с дейността на читалището…”

27 юни. “Отново посещение на читалището от лагерниците в Издримец…”

8 септември. “В навечерието на 40 годишнината от социалистическата революция в България жителите на гара и село Бов се срещнаха със своята землячка Траянка Лекова, герой на социалистическия труд….”

20 октомври. “След трудовия ден на партийната организация на строящия се стадион, безплатен поздравителен концерт по случай 40 г. соц. Революция в България и 40 г. спортен възход. Концертът е организиран от читалището с помощта на спортния тотализатор. Наши гости бяха: народната артистка Вълкана Стоянова и заслужилата артистка Величка Стамболова, естрадната певица Маргарита Горанова, танцов дует, имаше много хумор и смях. На всички бяха поднесени свежи цветя.”

1985 г.: 4 януари. “Новогодишна баница с късмети. Режимът на тока не попречи тази вечер да се съберат всички самодейци за традиционната баница на първата спявка за 1985 г… Приветствие към самодейците поднесоха др. Коцев и др. Любенов - кмет на селото. Изказаха се пожелания за много здраве и още по-големи успехи в областта на художествената самодейност.”

18 януари.“В ресторанта се проведе Ден на родилната помощ, под прякото ръководство на кметството. Активно се включиха и служителите от читалището. Весели сценки и много кръшни хора.”

16 февруари.“В младежкия клуб се проведе една вълнуваща вечер на семейството…”

27 април.“Среща с героя на социалистическия труд Траянка Лекова…”

25 декември.“Местен празник на фолклора. Сцената е богато и добре украсена с издирените местни носии…Избрана беше комисия за определяне на най-добрите изпълнения, които ще участват в общинския празник на фолклора: Александра Стефанова (Об СК гр. Своге), Силвия Петрова и Иванка Ангелкова.Сред изпълнителите бяха: младежка фолклорна група, женска фолклорна група, Петър Петров - гъдулка и много изпълнения на учащите се. За общинския празник бяха класирани: младежка фолклорна група - 6 момичета, женска фолклорна група - 6 жени, Румена Славчева с разказване на обичаи, изпълнители на гатанки и поговорки. ”

27 декември.“Новогодишно тържество с богата програма и с участието на столични артисти. Тържеството се проведе в големия салон пред богато украсената новогодишна елха. Имаше много песни, танци, много подаръци, веселие и смях.”

1986 г.: 1 януари.“В първия ден на Новата година младежкият клуб, богато украсен и подреден, посрещна много гости, дошли на новогодишно народно веселие. До късно се извиваха кръшни народни хора, много смях и песни, поздравления и весели сценки.”

31 март.“… С помощта на цялото село и най-вече под ръководството на кметството, беше завършен паметникът на героя антифашист Хр. Коцев…

Поднесени бяха много венци и цветя. Паметникът е дело на арх. Явор Михов и проектант Милан Андреев.”

17 септември.“Нашето читалище беше посетено от редакционната колегия на сп. “Читалище”… Те бяха запознати с историята и дейността на нашето читалище, с дейността на библиотеката. Тази среща беше много полезна за нас, тя беше като обмяна на опит, ние научихме много неща из дейността на други читалища…”

1987 г.: 24 януари.“Общински празник на любителското художествено творчество в гр. Своге. Навън вали пухкав сняг. Истинска зима. До обяд се представиха детският танцов състав и духовият оркестър. След обяд от 15.00 ч. е излизането на смесения битов хор…. Оценката на журито е следната: за окръжен преглед се класират - духовият оркестър, танцовият състав, смесеният битов хор. Всички бяхме доволни от своето представяне, удовлетворени от успеха.”

30 април. “Предпървомайски поздравителен концерт за трудовите хора от Гара Бов. В програмата взеха участие: духовата музика, пионерски хор при училището и детски танцов състав, кръжокът за художествено слово.”

16 май. “През месеца на културата в Софийски окръг, този ден беше един от вълнуващите. В младежкия клуб, украсен с рисунки на децата от Свогенската система предстои среща на младите творци. Гост беше писателят Никола Николов. Точно в 12 часа духовият оркестър открива срещата на младите творци. Рецитират и разказват свои творби деца от Искрец, Своге, Вл. Тричков, Церово, Реброво, Гара Лакатник и Гара Бов. Жури с председател Никола Николов и членове др. Ананиева, и Ели Калафунска от пионерския дом – Своге, Теменужка Ангелова, Петър Петров и Найден Стоименов от училището в Бов, определиха най-добрите и наградиха младите творци. В срещата участва и пионерският хор към училището и танцовият състав.”

6 ноември.“70 г. от ВОСР - тържествено честване в големия читалищен салон. Приветствие към всички присъстващи поднесе Красинка Симеонова – член на ПБ. В програмата участваха: деца от детската градина, ученици при НОУ, смесеният битов хор и детският танцов състав. На хора и танцовия състав бяха връчени награди от VІІ републикански фестивал…”

30 декември.“Предновогодишен концерт от местни колективи, посветен на трудовите хора от Гара Бов….. салонът беше пълен, всички изпълнители пяха и играха много добре. Публиката дълго ги аплодира. С пожелание за весела и щастлива Нова година се разделихме.”

1988 г.: 19 януари.“Годишно събрание в големия салон за издигане кандидатурите за кмет и народни съветници в кметството. Гост на събранието е др. Емилия Григорова зам. председател на ОбНС – Своге. Изнесен беше поздравителен концерт от смесения битов хор и детския танцов състав. Изпълненията бяха посрещнати много добре от публиката.”

22 февруари. “На сцената на Бов гостуваха Ваня Костова, Стефан Диомов и китаристът Евгени Демерджиев. Салонът е препълнен, няма място и за правостоящи. Ваня е чудесна, отговаря на поставените й въпроси. Много цветя, много аплодисменти. Автографи на раздяла.”

29 април.“Предпървомайски концерт по случай 1 май, за трудовите колективи от Бов. Участват самодейните колективи….Поздравление поднесе кметът на Гара Бов - Григор Любенов. ”

17 май.“Среща с героя на социалистическия труд Даринка Гълъбова - залесител от с. Вл. Тричков. На срещата присъства и др. Феликс Кенов - секретар на отдел за духовно развитие.”

7 декември.“Концерт на “Фолклорна плетеница” с участието на Весела и Любен Божкови, както и на целия техен състав. Салонът е препълнен.”

1989 г.: 18 февруари. “В младежкия клуб провеждаме Вечер на семейството и Бабин ден. Специални покани сме пуснали до младите семейства и на тези, които през 1989 г. навършват 20, 30 и 40 г. от сключването на граждански брак. Водещи Катя Андреева и Дора Иванова.”

19 февруари.“Концерт на югославския певец Зоран Миливоевич. Заедно с него е и съпругата му Виолета Миливоевич. Много аплодисменти и цветя събраха техните изпълнения. Салонът е препълнен. На няколко пъти е изкарван на бис.”

28 април.“Предпървомайски поздравителен концерт от наши самодейци за трудовите колективи от Гара Бов…”

18 юни.“Традиционният събор на селото. Народно веселие и кръшни хора на площада. В литературно-музикалната програма взе участие съставът за народни песни при читалище “Хр. Ботев” с. Церово. Късно до 22.00 ч. се виха кръшни хора.”

17-18 ноември. “По покана на читалищното ръководство в с. Широка лъка смесеният битов хор на 17 ноември вечерта изнесе самостоятелен концерт в салона на музикалното училище…След топлите думи към нашите самодейци културно-масовика Василка Домашенко подари на нашите хористи туристическа книга за Широка лъка… Кметът на Гара Бов – Григор Любенов, благодари на всички за гостоприемството и поднесе на домакините по една книга за историята Бов.”

22 декември. “В големия читалищен салон в Гара Бов – концерт “Къдрава антена”. В програмата български, югославски и гръцки песни, хумор, фокуси и телепатия.”

30 декември.“В младежкия клуб “Христо Коцев” се проведе новогодишна вечер. Много смях, хора, веселие, томбола в новогодишната програма. Викторина от Дядо Мраз.”

1990 г.: 2 март.“Празнуваме Деня на самодееца…”

30 март. “В Гара Бов в големия читалищен салон - Вечер на хумора и шегата. В програмата участваха театрален състав и солистки от смесения битов хор. В салона бяха над 300 човека… Успех голям!”

7 април. “Днес - 7 април - след дълги години отново бе възобновен обичаят “Лазаруване”. На обяд на площада в Гара Бов звънна с лазарските песни на момичетата от смесения битов хор. Лазаруването започна от кв. “Младост”. Навсякъде лазарките бяха добре посрещани и с радост канени във всеки дом.”

15 април.“Една седмица, след Лазаровден, лазарките се събраха на брега на река “Трескавец”в Гара Бов. Всяка завърза с цветен конец хлебно “залче”. “Залчетата” се пуснаха в рекичката.Кумството се падна на Албена Томова. Всички лазарки й гостуваха у дома, след което с песента “Напред, напред, кумице” заедно са на вързаната люлка в липата на площада в селото. На люлката се люшнаха много деца, моми и момци. Изви се кръшно българско хоро. Стана истински Великденски празник.Във фоайето на читалището бе подредена кулинарна Великденска изложба на писани яйца, козунаци, баници и “стари” гозби. До късно вечерта бовчани празнуваха Великден на площада в селото, под звуците на оркестър.”

31 май.“Ден на детето в Залата на приказките. Изнесена бе литературно- музикална програма от детската градина в Гара Бов.”

3 юни.“На традиционния събор на селото гостува Ансамбъл за народни песни и танци от гр. Зверино. На пълния с хора площад, дошли да видят програмата, се извиха кръшни хора, пяха се звънки песни. След всяко изпълнение гръмваха бурни аплодисменти. След едночасовата програма от ансамбъла, съборът продължи с изпълнения на децата от детската градина в Гара Бов и оркестъра от с. Игнатица.”

25 декември.“В младежкия клуб в Гара Бов - Коледна вечер с участието на оркестър “Младост”. В програмата: томбола, викторина, анекдоти и конкурс за най-голямо колаче.”

27 декември.“В големия салон на читалището - Новогодишна вечер, с участието на самодейни читалищни състави и деца от ЦДГ Гара Бов…”

1991 г.

21 януари.“Бабин ден”-организиран от читалището и ръководството на младежката организация в младежкия клуб .”

20 февруари.“В големия читалищен салон – програма, подготвена от самодейните колективи при читалището в с. Томпсън.”

1 март.“На площада в Гара Бов - детски празник-среща с Баба Марта. За всички деца, дошли на празника - безплатни мартеници завърза Бойка Пеева, която беше през целия ден добрата Баба Марта. Всички малчугани, дошли на празника бяха почерпени с варена царевица и пуканки от внучката на баба Марта – Мартичка (Александра Иванова).”

26 април. “Днес в големия читалищен салон – програма, подготвена от детските състави от община Своге, с участието на детския танцов състав към нашето читалище.”

3 май.“Във фоайето на читалището и киносалона бе организирана изложба на детското изобразително изкуство. Рисунките представиха деца от община Своге.”

4 май. “В киносалона съвместно читалище и училище организираха Вечер на таланта, с участието на деца от клуб за модерни танци към читалището. В програмата - много сценки и хумор, поднесен от учениците.”

22 май.“В големия читалищен салон гостува ансамбъл за народни песни и танци “Младост” при читалището в гр. Своге”. В програмата - много хумор, подготвен от театралния колектив към читалището.”

24 май. “В училищния двор в Гара Бов – празник, подготвен съвместно от училище и читалище, по случай Деня на славянската писменост и култура.”

31 май. “По случай първи юни - Ден на детето в младежкия клуб се проведе тържество, подготвено съвместно от читалище, детска градина и младежки клуб. След литературно-музикалната програма и детския видео-филм децата бяха почерпени по случай празника от колективна фирма “Спектър”.

23 декември.“На Гара Бов – Коледен празник, подготвен съвместно с КФ ГВП “Спектър”. През деня от 12.00 до 17.30 ч. на площада бяха раздавани безплатни коледни подаръчета на децата от селото от Дядо Мраз (Божидар Милев) и Снажанка (Марта Милчова). Площада бе празнично украсен с коледна елха и приказна къщичка. През деня във фоайето на читалището бе организирана кулинарна изложба на стари, местни коледни гозби и изложба на сурвачки, изработени от деца в ОУ “Кирил и Методий”.От 17.30 ч. в салона на читалището - Коледна хумористична вечер с участието на самодейни читалищни състави. Програмата премина с голям успех - салонът бе препълнен със зрители. За всички участници и гости Коледната вечер продължи с народно веселие от 20.00 ч. в младежкия клуб.”

1992 г.: 21 януари. “Бабин ден. Празникът бе организиран от читалище “Светлина” и КФ “Спектър”… Гост на празника бе Елеонора Маркова - дългогодишна акушерка в селището. Празникът продължи късно след полунощ до 3.00 ч.”

28 февруари. “По случай Деня на самодееца - 1 март, самодейните читалищни колективи участваха в празника, посветен на самодееца, в Ботевград. Те посетиха и се запознаха с работата на читалищата в с. Скравена и с. Новачене. ”

29 февруари.“На площада в Гара Бов празник с Баба Марта…”

15 февруари.“От името на УС на читалището до всички в Гара Бов, носещи имената Валентин и Валентина са изпратени 29 поздравителни картички. В пощата са пуснати 29 картички, до 29 именници с пожелание за здраве и щастие.”

14 март. “Поздравителни картички за жителите в Гара Бов от УС на читалището, празнуващи имения си ден на Тодоровден. Изпратени са 19 картички.”

19 март. “Поздравителни картички за жителите на Гара Бов от УС на читалището, празнуващи имения си ден на Благовец. Изпратени са 11 картички.”

17 април. “Днес е Лазаровден. В Гара Бов, с предварително подготвени и разучени лазарски песни, лазарува група от 21 момичета в кв. “Лускач”. На всеки дом те пожелаха много здраве, берекет и благодат. Навсякъде лазарките бяха богато дарявани от стопаните. Направен е видеозапис на обичая.По случай Лазаровден и Цветница - поздравителни картички за празнуващите в Гара Бов на тези дни, от името на УС на читалището. Изпратени са над 70 картички с поздравления към именниците..”

18 април.“Днес е Цветница. По стар народен обичай на днешния ден се е избирала “кумица” измежду най-личните моми в селото, които са били лазарки.В Гара Бов под липата, в предварително подготвеното изворче, бяха пуснати и наречени три хлебни “залчета” от лазарували момичета. Да бъде кумица се падна на лазарката Мариела Емилова.”

26 април.“От името на УС на читалището до всички жители на Гара Бов, празнуващи имен ден на Великден - поздравителни картички. Изпратени са 11 картички.”

27 април. “Гара Бов. Великденски събор, организиран от читалище “Светлина”. На площада в селото – програма, подготвена от детския танцов състав към читалището и детската градина. Оркестър, народно веселие през целия ден. Във фоайето на читалището бе организирана великденска кулинарна изложба за стари народни гозби, сладкиши, баници козунаци. Награди за най-добрите бяха подсигурени от читалището и ЕФ “Нитекс”. Конкурсът за най-хубаво писано яйце бе спечелен от Десислава Иванова, на второ място бе Полина Валентинова, а на трето място Александра Иванова. Първо място в кулинарната изложба се присъди на Нина Христова, второ на Веска Владова, трето на Росица Петкова. На този ден всички лазарки гостуваха на кумицата, която ги посрещна у дома си с богато наредена трапеза, хляб и сол, козунак и червени великденски яйца. След обяда всички заедно отидоха на люлката вързана в липата на площада в селото. Първа на нея се залюля кумицата, след нея се люшнаха, за здраве, много моми и деца. Празникът продължи до 19.00 ч. на площада, след което веселието се премести в младежкия клуб, където ЕФ «Нитекс» бе организирала модно ревю. На празника бе направен видео запис ."

“Великденските празници в Гара Бов започнаха всъщност на Лазаровден (18 април), когато лазарките посещават всяка къща и с лазарски песни пожелават на старо и младо мирна година, плодородие и благодат. Във всеки дом лазарките са дарувани с яйца, картофи, боб, царевица и всякакви плодове на земята кърмилница, в специално украсени със здравец и иглика кошнички. Главното действащо лице на празника-Кумицата, се избира на Цветница, измежду три кандидатки, млади момичета… Три хлебни залчета, белязани с червен, зелен и син конец, се наричат на имената на трите момичета. Червено всъщност е великденското червено, зеленото символизира здраве и продородие, а синьото-небесният необят. Залчетата се поставят на дървена бухалка (с която са прали чергите на реката едно време) и тя се пуска от възрастен мъж в извора. Чието залче първо “тръгне” по водата, това момиче ще бъде Кумица. Интересното тука е, че Кумицата в продължение на една година не трябва да се омъжва.

Следващата седмица на Великден, в дома на кумицата се отнасят всички събрани дарове. С тях тя приготвя трапеза и гощава всичките си гостенки лазарки. След гостуването при Кумицата на площада се “връзва” люлка и се пее песента: "Залюле се кумица на тънко дърво високо… Напред, напред, Кумице да люлееш момите, момите и момците, момите и децата..”

Тая година в Гара Бов “кумичкуваше” петнадесетгодишната Мариела Емилова. Ето какво поиска тя да напишем във вестника,пожелавайки ни весели празници:-Всички и най-вече младите, да се замислят за възстановяването на старите обичаи… Остава ни просто да правим това, което е по силите ни, за да дойдат нещата, истинските неща от живота, на местата си.” (62)

24 юни. “Вечер на семейството в младежкия клуб на читалището, подготвена съвместно от ЕФ "Нитекс” и УС на читалището.”

13 ноември. “Безплатен детски анимационен видео филм “Вълшебният меч” в малкия салон на читалището за най-малките ученици”

14 и 26 ноември.“За празнуващите именните си дни бовчани, на Петковден и Димитровден, от името на УС на читалището са изпратени 27 поздравителни картички.”

22 декември.“По случай Коледа в големия читалищен салон – Забавно - хумористичен концерт, с участието на столичните артисти: Силвия Кръстева, Деян и Бойко Неделчеви, Димитър Туджаров (Шкумбата). Концертът е безплатен за всички жители от селището. Разходите за него са поети от читалището. ”

23 декември. “В големия читалищен салон - Детски коледен празник с участието на детските самодейни състави - детска певческа група, танцов състав, куклен театър, състав за модерни танци. В програмата и много индивидуални изпълнения.” “На площада в Гара Бов среща на децата от селището с Дядо Мраз и Снежанка. За всички дечица са подсигурени новогодишни подаръчета от читалището. Много смях и весел глъч цареше при срещата на децата с белобрадия старец и с неговата внучка. За желаещите да съхранят празничните мигове бе подсигурен и фотограф.”

1993 г.: 19 февруари.“В малкия читалищен салон за учениците - безплатен видеофилм за живота и делото на В. Левски по повод 120 години от обесването му.”

1 март.“На площада в Гара Бов - Мартенски празник, организиран от читалището, за всички деца - безплатни мартеници от Баба Марта (баба Ягодина). В малкия салон на читалището детският куклен театър към читалището представя “Легенда за мартениците”, “Мързелан и Мързеланка”, “Галена Богданка”. Салонът е препълнен от деца… ”

“Първи март бе истински празник за децата . Те очакваха Баба Марта да пристигне във вълшебната малка къщичка, поставена на площада и украсена с много цветя, мартеници и лястовици, сякаш кацнали на покрива… Тя, заедно със своята Мартенка, върза над двеста мартеници на детските ръчички с пожелание да са ранобудни, здрави, весели и засмени като слънцето” (По спомените на Вера Стаменова-библиотекар и участник в организацията на празника)

2 март.“В малкия читалищен салон, по случай 3 март - безплатен видеофилм “Капитан Петко войвода” за учениците.

18 април.“В младежкия клуб – Забавно - хумористична вечер с участието на Латинка Петрова – актриса от Младежкия театър, детския танцов състав и състава за модерни танци към читалището. Свири оркестър “Биоритъм”. В програмата - конкурс за най-красиво писано яйце, томбола. Празникът бе организиран съвместно с фирма “Северина ” и продължи до зори.”

24 май. “В двора на училището – празник, посветен на Деня на славянската писменост и култура, с участието на читалищния състав за модерни танци и училищния духов оркестър.”

23 декември. “Във фоайето на читалището в 10.30 ч. - среща на най-малките деца в селището с Дядо Коледа (Георги Пешев ) и Снежанка (Полина Валентинова). Сред празничната украса, елхата и приказната къщичка на белобрадия старец бяха направени снимки на малчуганите и им бяха раздадени подаръчета. Подаръците за децата бяха закупени от читалището.

В големия читалищен салон от 11.30 ч. - Коледен концерт от читалищни самодейни състави с участието на състав за модерни танци от с. Церово… Празничният ден бе изпълнен с много добро настроение, имаше много радост в очите на децата и родителите. Салонът бе препълнен от публика.”

1994 г.: 1 март. “От 10.30 ч. в малкия читалищен салон - безплатен детски анимационен филм -приказка. Присъстваха деца от детската градина, началния курс от училището и деца от селището. От 12.00 ч. на площада Баба Марта (Пенка Стойчева) пред своята къщичка обсипана с цветя, птички и пеперуди, закичи с мартеница всяко дете, дошло при нея. Мартениците бяха закупени от читалището за всички деца в селището.”

31 март.“В големия читалищен салон - Ден на хумора и шегата. Самодеен концерт с участието на местни читалищни колективи….. Концертът беше безплатен. В салона бяха около 200 души. ”

23 април. “В Гара Бов в кв. “Търно” се възпроизведоха обичаите Лазаруване и Кумичкуване. След като пяха и играха, 15 лазарки пуснаха китки на празнично украсеното изворче, за да изберат кумица. На русокосата Полина Валентинова се падна да кумува тази година. На вързаната, потънала в зеленина люлка се люшна първо кумицата, а след нея всички лазарки и дошлите деца от махалата. Празнично и весело бе през този ден. От КТ “Алиса 93”, беше направен видеозапис на възпроизвежданите обичаи.”

1 юни. “По случай Деня на детето - детски празник в малкия читалищен салон. За всички деца от детската градина - безплатен анимационен филм.”

22 декември. “Коледен празник в дискотека “Холидей”, с участието на самодейни читалищни състави….. Дядо Коледа (Иван Димитров) и Снежанка (Полина Валентинова) поднесоха новогодишни подаръчета от читалището за всички участници в програмата.”

1995 г.: 19 януари.“Бабин ден – празник, организиран съвместно от читалището и ЕТ “В.Зоров”. За присъстващите акушерки бяха закупени подаръци от читалището, по случай празника.”

1 март. “Днес на площада в Гара Бов – пролетен празник “Баба Марта бързала, мартенички вързала”.Всички деца бяха закичени с мартенички от веселата Баба Марта (Пенка Стойчева). Читалището бе закупило мартеници за всички деца в селището.”

15 април.“Днес е Лазаровден. Седемнадесет лазарки в носии, обкичени с цветя и венчета огласиха със своите песни центъра на Гара Бов, след което продължиха към кв. “Скакля”. Много дарове събраха лазарките през деня. На малката рекичка в “Скакля” бе избрана и кумица - Цветелина Вачева. Тя раздели “даровете” по равно между всички лазарки. За здраве през годината се залюля първо кумицата, на обкичената с бръшлян люлка, а след нея всички лазарки.”

23 април.“Великденска вечер в дискотека “Холидей” Гара Бов, подготвена съвместно от читалището и ЕТ “В. Зоров”. Водеща на програмата - Зоя Григорова. Участват самодейни читалищни колективи. Конкурс за най-хубаво великденско яйце. Наградите за участниците бяха подсигурени от В. Зоров, В. Радев и П. Владов.”

26 май. “В двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” – празник, организиран съвместно от училището и читалището.

15 септември.“Първият учебен ден в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов бе открит в училищния двор с празнична програма, подготвена от читалището и училището.”

20 декември.“Във фоайето на читалището бе организирана изложба “Коледа в очите на децата”, от рисунки на деца от ОУ “Св.св. Кирил и Методий” Гара Бов.”

27 декември. “Коледен празник, подготвен съвместно от читалището и ЕТ “Зоров” в дискотека “Холидей”. Участваха самодейни читалищни състави…. За всички участници в програмата бяха подсигурени новогодишни подаръчета, които бяха раздадени от Дядо Коледа (Цветан Захаринов) и Снежанка (Анита Бориславова). Празникът продължи до зори.”

1996 г.: 1 март. “На площада в Гара Бов – пролетен празник “Баба Марта бързала, мартенички вързала”. На всички деца в селището бяха завързани мартенички от Баба Марта, които бяха закупени от ЕФ “Емил С Импорт С”.

15 април. В дискотеката на читалището - Великденски празник, организиран съвместно от читалището и ЕФ “Емил С Импорт С”, с участието на местни самодейни състави.

23 май. “Празник е! Днес читалище “Светлина”- Бов чества своя 100-годишен юбилей. Най-старото читалище на територията на Свогенска община събра под своя покрив млади, стари, бивши и настоящи самодейци, гости, почитатели и пазители на местните български традиции и празници. Под звуците на духовия оркестър от Ботевград, всички радетели на читалищната дейност бяха закичени с китка здравец и юбилейна лента. Във фоайето на читалището, по случай юбилея, бяха изложени табла с фотоси от самодейния читалищен живот, както и списъци на най-дългогодишните самодейци с принос към читалищната дейност.

Място бе отделено и за починалите самодейци, оставили следа след себе си. Представена бе изложба на гипсови фигури и орнаменти на местния майстор Цветко Георгиев… Празнична програма, подготвена от местни самодейни състави и фолклорна женска група към читалище “Градище” Своге и женски хор “Елица” гр. София. Пътят на читалище “Светлина” от основаването му до наши дни бе проследен от най-дългогодишната му и настояща председателка Силвия Петрова. Изпълненията на самодейците бяха посрещнати и аплодирани дълго, те доказаха, че дори и трудни да са времената, в които живеем, любовта към певческото, танцовото и театрално изкуство не е угаснала в бовчани, че читалището е съхранило богатството на народните традиции.

На участниците в програмата, бившите самодейци и официалните гости бяха подарени от читалището специално подготвени за случая юбилейни албуми. По повод 100 годишния юбилей бе издадена дипляна за селището и читалището, бе издаден и юбилеен вестник, посветен изцяло на читалищната дейност. Репортаж от празника бе заснет за БНТ за предаването “Добър ден, България!”.

21 ноември. “В големия читалищен салон в Гара Бов - концерт на Сашка Васева и Райко Кирилов. Интересът към концерта бе голям.”

1997 г.: 1 март. “Слънчев, пролетен ден, първият ден от месец март. На площада в Гара Бов, в своята пъстра къщичка Баба Марта (Веселина Кардашка) закичи с мартеници малките палавници, дошли с родителите си на празника. Мартениците за децата бяха изработени от читалищните работници.”

7 март. “В читалищното фоайе бе уредена изложба от мартеници, изработени от децата в ОУ “Св. св. Кирил и Методий” Гара Бов. Изложбата бе с мото: “Мартниците и сръчността на децата”

29 март. “Поредната изложба от детски рисунки на деца от местното училище с мото “Вижте какво можем”, предизвика интереса на посетителите в читалището.”

1 април. “В препълнения читалищен салон в Гара Бов, сред бурни аплодисменти, премина Денят на хумора и шегата. Участваха местни самодейни читалищни колективи. … Кулминацията на празника бе празничното булчинско шоу. Сълзи в очите предизвикваха всички - от малките тригодишни булки до 17 годишните булки с техните кавалери. Толкова много аплодисменти и овации не бе събирала нито една програма в читалището през последните години.”

8 април. “На бовска сцена гостува свободна театрална формация със спектакъла “Пипи Дългото чорапче”. Софийските артисти предизвикаха интереса на малките деца от публиката.”

19 април. “ Днес е Лазаровден. Читалище “Светлина” Гара Бов организира възпроизвеждане на обичая Лазаруване с участието на момичета от танцовите и певческите състави към читалището. Лазарките огласиха със звънките си песни центърът на селищато, кв. “Садината” и кв. “Кукла”

28 април. “В големия читалищен салон, препълнен с публика - Великденски празник.Съвместна програма от читалището и гостуващите с буфо-естрада С. Найденов и Красимир Младенов от гр. Своге… Кулминацията на вечерта бе празничният карнавал - 49 участници от ОУ “Св. св. Кирил и Методий” и детската градина Гара Бов, бяха вложили много майсторство и старание в своите пъстри, карнавални костюми. Много и заслужени бяха аплодисментите и цветята, които получиха участниците, както и наградите, подсигурени от ФК “Скала” Гара Бов-150 минути смях, бурни аплодисменти и добро настроение…”

25 декември. “На 25 декември, навръх Коледа, салонът на читалище “Светлина”- Гара Бов пращеше по шевовете. Хората бяха дошли да видят сътвореното от техните деца, приятели и самодейци в чест на празника. И не останаха излъгани-програмата, подготвена специално за случая, си заслужаваше да се види. Приветствие, поднесено от Нина Иванова - секретар на читалището, коледен танц на ангелите, модерни танци, миниатюр5и и скечове, стари градски песни, естрадни изпълнения-това бе една колоритна програма, изпъстрена с много настроение и усмивки.

После…после Дядо Коледа раздаде подаръци от препълнения чувал и всеки отнесе със себе си по домовете част от хубавото настроение, подарено им от неуморните читалищни дейци и самодейците” (13)

1998 г.: 21 май.“Откриване на новоизградения бизнес –клуб, в читалищната сграда. Всички читалищни настоятели и служители участват с доброволен труд при преустрояването но старата кино-кабина във функционално помещение, кото ще се ползва за работни срещи и репетиции на театралния състав. На дадения коктейл присъстваха спомоществователите, дарили труд и материали за изграждането му. На всички тях, от името на читалищното настоятелство, бяха поднесени юбилейни албуми с благодарствен надпис.”

23 декември. “Коледа в читалище “Светлина” Гара Бов. В препълнения читалищен салон, на грейналата от светлини и гирлянди сцена – Коледен празник. Приказен танц на крилатите бели ангелчета и фееричните снежинки, много коледни песни и стихове, модерни и народни танци се сляха в едно и пожънаха бурни аплодисменти. За всички участници в концерта след празника - изненади от Дядо Коледа.”

1999 г.: 1 март. “На площада в селището, в своята приказна къщичка Баба Марта (Павлина Кардашка) раздаваше много мартеници и усмивки на децата от Гара Бов. Безплатните мартеници бяха подсигурени от ЕТ “Манчини”

23 април. “От читалището в Гара Лакатник ни гостува самодейна програма, изпъстрена с хумор, народни и модерни танци, модно ревю….”

2 юни. “По случай 70 годишнината от основаването на читалище “Хр. Ботев” с. Церово, в празничната програма взе участие и съставът за народни танци при читалище “Светлина” Гара Бов….. От името на настоятелството на читалище “Светлина”, бе поднесен поздравителен адрес към празнуващите.”

23 декември. “В нощта преди Бъдни вечер, в големия читалищен салон - Коледен празник. Преди започването на програмата Дядо Коледа и неговата внучка радваха децата с раздаването на подаръчета… Бурните аплодисменти на публиката бяха заслужени от 50 участника на сцената.”

2000 г.: 1 март. “На площада в Гара Бов - празник “Баба Марта бързала, мартенички вързала”. На всички деца, дошли при Баба Марта (Димитрина Младенова), бяха завързани мартенички. Много радост имаше в детските очи в този слънчев ден.”

15 април. “Днес, в топлия и слънчев пролетен ден, част от участниците в съставите за модерни и народни танци събраха в поречието на река “Трескавец” камъни и дънери за изграждането на декоративен кът в читалището. ЕТ “Идал”, дари на читалището градински фонтан за изграждане на вътрешно езерце във фоайето на читалището. От събраните природни материали децата оформиха декоративен кът пред библиотеката, около дървената къщичка. През пролетта в приказния кът се провеждат празници с Баба Марта, а през зимата пред къщичката Дядо Коледа радва децата в Гара Бов.”

22 декември. “В големия читалищен салон в Гара Бов - Коледен празник…. На празника е направен видеозапис и концертът е излъчен по КТ “Алиса-93”

2001 г.: 19 януари. “В читалище “Хр. Коцев” в с. Бов, читалище “Светлина” и кметството в селото организират празник по случай Деня на родилната помощ - Бабин ден, с участието на читалищни състави…”

1 март.“По традиция на 1 март Баба Марта закичи с мартеници децата в Гара Бов, пожелавайки им здраве, радост и късмет. Първият от пролетните празници донесе много радост в детските очи, вплитайки бялото като символ на дълъг живот, завързвайки червеното за здраве и сила. По традиция за поредна година Теменужка Дикова (наемател на читалищната дискотека)закупи мартениците за празника, и пак по традиция един ден в годината Павлина Кардашка бе добрата Баба Марта. А извън традицията, като приятна изненада за всички, Сийка Ангелова - управител на ЕТ “Прима-С”, почерпи малчуганите със сладкиши. Благодарим ви за помощта и отзивчивостта, приятели на читалището! Нека такива като вас бъдат повече, за да се съхранят традициите, да се опази жизнеността и красотата им, защото празник със сърце се прави .” (17)

6 април. “Гара Бов. Лазаруване – възпроизвеждане на българския обичай в читалище “Светлина” с участието на децата от ЦДГ Гара Бов и женска фолклорна група към читалището.”

29 април. “На читалищната сцена в Гара Лакатник – забавно-хумористична програма от читалищни състави при читалище “Светлина” Гара Бов… ”

2 май. “На читалищната сцена в Гара Бов гостуваха читалищни колективи от читалище “Искърски пролом” Гара Лакатник. Програмата, богата на песни, танци и хумор, сътворена от участниците, събра горещи аплодисменти от публиката. След представлението на сцената, празникът продължи с празнична дискотека, организирана от ЕТ “Теди-М”

23 май. “На сцената на читалище “Иван Вазов” в гр. Костинброд, в навечерието на Деня на славянската писменост и култура - празнична програма от читалище “Светлина”

26 декември. “В големия читалищен салон в Гара Бов - Коледен концерт с участието на всички читалищни състави… за всички деца - участници в програмата, бяха подсигурени безплатни подаръчета от книжарница “Десита”, ЕТ “Здравка Стаменова”, ЕТ “Петър Владов”, ЕТ “Сийка Петкова”, ЕТ “Кирил Рангелов”, ЕТ “Владимир Димитров”, РПК “Чавдар” магазин Гара Бов. В читалищното фоайе бе организирана среща на децата с Дядо Коледа (Бл. Пешев).

2002 г.: 1 март.“В читалищното фоайе - детски празник “Баба Марта бързала, мартенички вързала”. На всички деца, дошли на празника, Баба Марта (Пенка Кардашка) завърза мартенички, пожела много здраве и усмивки. Децата от детската градина в селището й изпяха много песнички и рецитираха стихотворения. Безплатните мартенички за празника подсигури ЕТ “Сийка Петкова”.

8 март.“Празничен концерт на читалищните състави от Гара Бов в с. Желен… ”

1 април. “Послучай Деня на хумора и шегата - телевизионен запис на специално подготвена програма за случая, от читалище “Светлина”. Записът се прави в къщата на Ангелина Георгиева, в битов кът, пред запалена камина…. Програмата е излъчена вечерта в Община Своге, чрез кабелна телевизия “Алиса-93”

24 май. “По случай Деня на славянската писменост – Празничен концерт в двора на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, съвместна програма от училище и читалище.”

27 юни. “В големия читалищен салон в Гара Бов гостува шоуто “Кой е по- по- най- ”. Много смях! Малчуганите, присъстващи на безплатния концерт, получиха подаръци от Бате Енчо, за песните и танците, които представиха пред публиката.”

2003 г.: 27 февруари. “В читалище “Светлина” Гара Бов официално бе открит Интернет център по проект “Читалища”. Центърът разполага с пет компютъра, 1 цветен и 1 лазерен принтер и 1 скенер. Двама служители (информационен специалист и административен сътрудник) ще работят в него, назначени чрез проекта от читалището. Гости на отриването: Хр. Христов-Главен експерт в Министерството на културата, инж. Георги Петров – специалист информационни технологии на проект “Читалища”, Силвана Петрова – регионален координатор РЦ Видин по Проекта, Григор Любенов – кмет на Гара Бов, Ваньо Янкулов - изпълнителен директор фирма “Истра” ООД, инж. Огнян Белчев - директор клон “Диабаз” ГЛАВБУЛГАРСТРОЙ, екип на телевизия “Алиса -93”, журналисти от в. “Искърски пролом” и в. “Своге 7”, много местни жители.

Читалище “Светлина” за новата си придобивка получава поздравителни телеграми от читалище “Просвета”гр. Кула и читалище “Градище” гр. Своге.” "...Центърът е един от 25 – те одобрени в цялата страна…” (19)

25 декември. “Коледен концерт в големия читалищен салон в Гара Бов, с участието на съставите за народни и модерни танци към читалище “Светлина” и състав за модерни танци от читалище “Искърски пролом” Гара Лакатник. Входът за програмата бе безплатен за всички зрители. За всички 50 участници бяха подсигурени подаръчета от семейство Веска и Емил Боянови. Подаръчетата бяха поднесени на децата от Дядо Коледа (Благой Пешев-Чори).”

2004 г.: 1 март. “В читалище “Светлина” Гара Бов - детски празник с баба Марта (Пенка Кардашка). За всички деца бяха закупени мартенички от Лили Рангелова - ЕТ “ИЗИ” Гара Бов”

3 март – гр. Своге.“За личност на годината в община Своге е номинирана Силвия Петрова – председател на читалище “Светлина” вече 20 години (от 1975 г. и понастоящем) На трети март - Националният празник на България, се състоя церемония по връчването на наградата “Личност на 2004 г. за Свогенска община”, организирана от ТВ “Алиса 93”. За престижното звание са номинирани 8 човека. Те бяха представени с клип за всеки един по азбучен ред. С най-много гласове е кметът на общината Емил Иванов… Силвия Петрова е номинирана за работата й като председател на читалище “Светлина” Гара Бов вече 21 години.”

1 април. “В дискотеката в Гара Бов – празнична вечер по случай Деня на хумора и шегата 1 април. Участват самодейни читалищни състави…”

10 април. “Гара Бов. В големия салон на читалището - Великденски концерт, с участието на състави от Гара Бов, Гара Лакатник, с. Реброво и с. Зимевица…”

24 май. “В училищния двор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” - съвместен празник от училищни и читалищни състави, по случай Деня на славянската писменост и култура.”

8 - 9 септември. “В дните 8 и 9 септември 2004 г. Народно читалище "Съгласие" – гр. Тетевен бе домакин на учредяването на асоциация, инициирана по идея на читалища с изградени Интернет центрове по Проект "Читалища". Асоциацията е доброволно сдружение на читалища, физически и юридически лица, осъществяващи дейности, свързани с устойчивото развитие и в частност с образователното и информационното развитие на местните общности.... Учредителното събрание избра наименованието на сдружението – АСОЦИАЦИЯ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАЛИЩА, утвърди Устава и избра Управителния съвет на асоциацията…” (68)

24 декември. На площада в Гара Бов - среща с Дядо Коледа. За всички деца от училището и детската градина бяха подсигурени безплатни подаръчета от ЕТ “Щил”- Румен Божилов гр. Своге. В ролята на Дядо Коледа през деня бе Димитър Алексов, а негова помощничка в раздаването на подаръците бе Лина Бориславова.

25 декември. “Коледен концерт с участието на самодейни състави към читалище “Светлина”, ученици от с. Зимевица и школа за бойни изкуства към ОУ “Св. св. Кирил и Методий” с ръководител Красимир Цоков….. ”

2005 г.: 9 април. “В големия читалищен салон в Гара Бов – Ден на народното творчество. Празникът се проведе под патронажа на еко-ферма “Чемерник” с управител Л. Иванов, която подпомага читалището с 400 лв. за провеждането му. В празничния концерт участва танцов ансамбъл “Марина” от гр. Варна, с р-л Анелия Петрова, която преди 33 г. е направила първите си стъпки като хореограф на бовска сцена… В празника участва и танцов състав “Нашенки” с ръководител Петя Асенова. Водещи на празника бяха Петко Иванов и Ивета Петкова… След празничния концерт председателят на читалището - Силвия Петрова връчи на Анелия Петрова и Иван Иванов (представител на еко-ферма “Чемерник”) благодарствени писма от името на читалищното настоятелство.”

1 май. “На Гара Бов – Великденски празник, организиран съвместно от читалището, училището и детската градина в селището, съвместно с училището от с. Зимевица….. След концерта за всички участници бе подсигурена празнична торта от кмета на селището Ангел Цветков, лакомства от всички фирми на селището и родителите на участниците. Средствата, набрани от входа на празничния концерт са предвидени за закупуване носии за децата в състава за народни танци.”

10 май. “Гр. Своге. Читалище “Светлина” Гара Бов участва с танцови изпълнения в Тържествен концерт, посветен на 9 май – Ден на Европа. Събитието е част от Информационната и комуникационна програма на Делегацията на европейската комисия в България, чиито подизпълнител за отбелязване Деня на Европа в 27-те областни града и в столицата, е Фондация за развитие “Читалища”

26-27 май. “В гр. Павликени на работна среща на членовете на Асоциация “Съвременни читалища”, присъства и читалище “Светлина” Гара Бов. на срещата се разгледаха въпросите, свързани с предстоящото лицензиране на асоциацията в НАПОО (Национална агенция за професионално образование и обучение) и създаване на отделни ЦПОО (центрове за професионално образование и обучение). Бяха определени групи за разработка плановете и програмите за обучение в отделните професионални направления. Всяко читалище член на асоциацията получи своя членска карта.”

9-10 юли. “В с. Крън на работна среща на членовете на асоциация “Съвременни читалища”, участва и читалище “Светлина” Гара Бов. Членовете на асоциацията работиха върху Правилника за устройство и дейността на ЦПОО и формуляр за лицензиране на АСЧ в НАПОО” (10)

21 юли. “Днес в гр. Своге се състоя среща между И. Гьошев - потомствен жител на с. Заселе и Н. Иванова – секретар на читалище “Светлина” гара Бов. Поводът бе предоставяне на спомени за прототипа на героя Дядо Йоцо (от разказа на И. Вазов “Дядо Йоцо гледа”)….. Жителите на Гара Бов и с. Заселе винаги са знаели, че Дядо Йордан (Дядо Йоцо) е живял в бовския край и че той е един отмногобройните герои от този край, намерили място в творчеството на И. Вазов. На срещата Илия Гьошев разказа интересни потробности за посещенията на патриарха на българската литература в района на с. Заселе и Гара Бов, той предаде, в писмен вид, спомените си свързани с прототипа на Дядо Йоцо – Йордан Църнярски.

Илия Гьошев пише: “…Аз съм на 84 години и съм роден в с. Заселе. В училището ни преподаваха учителите Васил Белчев и Василка Белчева. Учителят Белчев често ни четеше от читанките разказите на писателя Иван Вазов…

Дядо Йоцо се е казвал Йордан Маринков Църнярски, ми е разказвал дядо Новко Алексов, който по това време беше на 92 години. Кошарата на дядо Йоцо е била точно на “Злио камик” над девети тунел. Зимно време (хората )скарвали стоката от селото (Заселе) долу на кошарата. Дядо Йоцо ослепял на 60 годишна възраст при падане на тила си, ми разказа дядо Новко, но бил буден и здрав старец и е помагал, макар и сляп, при храненето на добитъка. Дядо Манчо Здравков, който става кмет на с. Заселе, потвърди разказа на Вазов за “Дядо Йоцо гледа”…

Първият войник от селото след Освобождението на България, от с. Заселе е Митър Колев, който дядо Йоцо описва и “вижда” със сетивата си: шинела, копчетата, фуражката. Това го е казвала баба Туна Белкова, когато е ходила на кошарата при дядо Йоцо да му помага като съседка на кошарите. Това ми го е казвала, когато бях ученик. През 1957 г. станах председател на ТКЗ в с. Заселе. За бригадир в Първа полевъдна бригада избраха Димитър Вачев Гелков – потомък на първия кмет на с. Заселеслед освобождението на България от Турско робство, който в разговор потвърди чутото и разказаното от старите хора от нашето село за писаните разкази от Иван Вазов.

Бай Димитър каза, че данните, които са вписани в разказа “Дядо Йоцо гледа” са давани от дядо му Гелко Коларов, на който писателят е идвал на гости. Баща ми Гьоше Андреев ми е разказвал, че бащата на дядо Йоцо-Маринко Църнярские работил в град Враца при врачанския бей. Беят взел жената на Маринко за харема си. Маринко отмъстил за похитената си съпругакато го ликвидирал и избягал във Врачанския балкан. Турците тръгнали с потеря след Маринко. В местността “Гладна”, под “Каличина бара” между селищата на Осиково и Згориград, турците го задържали и убили. През 1935 г. с баща ми ходихме пеша от Заселе до Враца и обратно, на панаир през м. септември. Там баща ми ми показа къде е гробът на Маринко Църнярски, който беше обрасъл с вечна зеленина и с бръшлян. От рода на дядо Йоцо са – Кола, Манко, Вачо, Стоичко и Васил П. Маринкови..”

Оригиналният текст на спомените се съхранява в библиотеката заедно с други материали за пребиваването на И. Вазов в бовския край.

3 август. “Днес представители на читалищното настоятелство заедно с Илия Гьошев, Станислав Николов –кмет на с. Заселе и Миле Вачев – потомствен заселец, посетиха мястото на където някога са били кошарите на Йордан Маринков Църнярски (Дядо Йоцо). Илия Вачев показа скритите останки от разрушените зидовете на колибата и кошарите на Дядо Йоцо. Направени бяха снимки на разкриващата се невероятна панорама от “Злио камик” към ж.п. линията, р. “Искър” и Гара Бов.

Кметът на с. Заселе пое ангажимента за разчистване на храстите и дърветата около дядо Йоцовите кошари, така още познати като Маринковите кошари, представителите на читалище “Светлина” се ангажираха да поканят КТ “Алиса 93” за заснемане на художествено-документален филм за случая. Транспортът до “Злио камик” бе подсигурен за участниците от ЕТ “Рубин”, с управител Петър Владов.

29 август. Днес читалищните настоятели от Гара Бов отново си дадоха среща на “Злио камик” с жители от с. Заселе. По покана на читалище “Светлина”. Тук бяха и Людмила Петрова и Ася Палева от КТ “Алиса 93”, които заснеха споделени спомени от: Трайко Тодоров Геков, Николай Любенов Маринков, Илия Гьошев и Станислав Николов Петров…

21 септември. “В Информационно-обучителния център на читалище “Светлина” Гара Бов, се проведе обучение “Комуникации на Читалищната мрежа за развитие”, организирано от фондация за развитие “Читалища”. В обучението участваха представители на следните читалища: НЧ “Искра” и НЧ “Цар Борис ІІІ” – гр. София; НЧ “Хр. Ботев” с. Церово, НЧ “Никола Вапцаров” с. Свидня, НЧ “Възраждане” с. Искрец. Целодневното обучение бе водено от информационния специалист в информационно-обучителния център – Бисер Вутов”.

Читалищните служители бяха запознати с възможностите за работа с Интернет-търсене, намиране и използване на информация, работиха с Порталния сайт на читалищата www.chitalishte.bg., използваха електронна поща за комуникация помежду си – mail. Chitalishte.bg., както и програмата Skype... Настоятелството на читалище “Светлина” пожела на участниците в обучението пълноценно и ползотворно използване на придобитите знания и умения. Нека това е още една стъпка към създаване на нови контакти между читалищата и изграждане на бъдещи, работещи партньорства” (67)

4 октомври. Днес читалищни настоятели от Гара Бов заедно с А. Палева от КТ “Алиса 93” са отново на снимки на “Злио камик” – мястото където са били кошарите на Дядо Йоцо. Целта на посещението е свързано със заснемане на допълнителни кадри за художествено-документалния филм “Истината за дядо Йоцо”. В снимките участва Благой Пешев-Чори. Превозът на участниците в снимките до “Злио камик” бе извършен от П. Иванов (Бабката).

1 ноември. Днес, 1 ноември-Ден на будителите, от 21.00 ч. КТ “Алиса 93” излъчи художествено-документалния филм “Истината за дядо Йоцо”. Филмът е по сценарий на А. Палева-програмен директор на “Алиса 93” и е изготвен по предложение на настоятелството на читалище “Светлина” Гара Бов. Целта на този филм е да съхрани историческите факти от посещенията на Иван Вазов в бовския край и да популяризира местното културно-историческото наследство.

23 декември. Гара Бов - Детски зимен празник с Дядо Коледа (Благой Пешев - Чори). Малките деца откриха добрия старец в магазина на РПК “Чавдар” откъдето той пазаруваше подаръците им. Малчуганите помогнаха на Дядо Коледа да натовари големия си чувал в шейната, спряла на снежния път и задно пристигнаха в читалището където всяко дете получи подаръче. Подаръчетата за стоте деца дошли на празника бяха подсигурени от ЕТ “Рубин” Гара Бов.

2006 г.: 1 февруари. На утрешнишя ден, 2 февруари, преди 110 години в с. Бов се основава читалище “Светлина”. По този случай настоятелството на читалището отбеляза годишнината в читалищната библиотека и информационно-образователния център. Гости на събитието бяха: Е. Атанасов-кмет на община Своге заедно със своите заместници Л. Петрова и инж. В. Михайлов, П. Коцев-кметски наместник в с. Бов и н. с. Мария Капитанова от катедра “БИН и културна политика” към СУ “Св. Климент Охридски”. На срещата присъстваха бивши бивши читалищни председатели (И. Гьошев, Г. Симеонова и А.Драганова), които споделиха свои спомени от работата си като ръководители на читалището. На празника бяха дошли и всички настоящи членове на настоятелството и проверителната комисия на читалище “Светлина”- Гара Бов.

Н. с. сътрудник М. Капитанова поднесе поздравителен адрес на председателя на читалището С. Петрова, от името на катедра “БИН и културна политика” към СУ “Св. Климент Охридски”. Кметът на община Своге заедно със своите заместници поздрави читалищните дейци и изненада читалищното ръководство с отпускането на 0,5 субсидирана бройка за работа в Информационно-обучителния център. Осигуряването на допълнителната субсидия за щатната бройка в читалището е направено по предложение на зам. кмета Л. Петрова.

Секретарят на читалището Н. Иванова се ангажира в замяна на жеста всички читалищни служители от селата в община Своге текущо да ползват безплатен интернет достъп в Информационно-обучителния център. Във фоаието на читалището бе открит кът с портрети на председателите на читалището. Накрая в Информационно-обучителния център бе направена презентация на читалищната история “110 години народно читалище “Светлина” - Бов”, която е публикувана в електронната библиотека на порталния читалищен сайт www.chitalishte.bg.

Историята е изготвена със съдействието на н.с. М. Капитанова и рецензент проф. А. Гергова от катедра “БИН и културна политика” към СУ на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Всички присъстващи се разделиха с пожелание да се срещнат на 24 май, когато с тържествен концерт ще се отбележи 110-та годишнина на читалището с бившите и настоящи читалищни дейци. В чест на празника читалищното настоятелство подготвя и издаването на книгата “110 години народно читалище “Светлина” - Бов”

11 март. На 11 март в читалище “Светлина” Гара Бов се проведе работна среща на тема “Древната история, богатата култура и уникалната природа – предизвикателство за развитие”. На срещата присъстваха: Ясен Чуруков-гл. експерт в дирекция “Регионална културна политика” в Министерство на културата, Л. Петрова – зам. кмет на Община Своге, А. Цветков-кмет на Гара Бов, И. Иванов – собственик на еко-ферма “Чемерник”, /www. chemernik.com/ В. Гьошева – преподавател по история, П. Мутафов-историк, членове на настоятелството и проверителната комисия на читалище “Светлина”.

Зам. кметът на общината Л. Петрова сподели идеята си за отбелязване на 800 години откакто Бов носи името на френския граф Сен Бьов, като годишнината се съчетае и с честването на 110 години от основаване на читалище “Светлина”. Идеята на зам. кмета бе да се положат основите на културен фестивал, който да стане традиционен за селището, като за първа година той да протече в рамките на един ден и да обхване няколко мероприятия, а с течение на годините фестивалът да се обогатява и разнообразява с различни инициативи. Основните моменти в организирането на празника да са свързани с възстановка на моменти от рицарски двубой, рицарско шествие до центъра на Гара Бов, концертна програма от любителски и професионални състави в салона на читалището, изложба-базар на представители от различни селища.

Историкът П. Мутафов запозна присъстващите с вече публикуваните, както и с издирените от него факти, които доказват произхода на името на селището. След смъртта на Балдуин през 1206 г. граф дьо Сен Бьов е бил разселен с още 1000 рицари в Искърския пролом,. Селото, което основал се знае като Бов. Граф Орландо - недалеч от София, селото в което заживял Орландовци и др. п. Главният експерт от МК Ясен Чуруков предложи да се подготви писмо до френското посолство у нас, което да информира за организирането на фестивала. Собственикът на еко-ферма “Чемерник” И.Иванов подкрепи идеята и предложи да бъдат поканени на празника представители на селищата, които носят и до ден днешен имена на рицари кръстоносци Присъстващите на срещата отбелязаха, че съчетанието на древната история, богатата култура и уникалната природа в Бов са една основа за развитие на местната общност. В края на срещата сформирания инициативен екип си даде нова среща, следващата събота (18 март) в читалище “Светлина” за определяне дата на провеждане на фестивала. Споделената идея намери подкрепа от всички присъстващи и се превърна в едно истинско предизвикателство – успехът на което зависи от хората, проверката на което ще е времето.

_________

*Информацията е от Дневник културно-масова работа

Разноликата и разнопосочна читалищна дейност е част от живота на хората в селището и читалищните дейци, тя отразява актуални и нтересни за времето си събития, създава в съзнанието на поколенията чувство за традиция. Всяка инициатива на читалището през различните години е в зависимост от потребностите на местната общност за този период. Всяка настояща работна среща на читалищните дейци предопределя бъдещата посока на развитие на институцията и влияе върху развитието на общността.

ТРЕТА ГЛАВА

СПОМЕНИТЕ И ДАРИТЕЛСТВОТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

3.1 СПОМЕНИ ЗА ЧИТАЛИЩЕ “СВЕТЛИНА”

ТЕАТЪРЪТ Е ЕДНА ГОЛЯМА МАГИЯ

Ангел Такев- участник в театралния състав на читалище “Светлина”/1961-2006 г./

Няма да е новост ако кажа, че към всички достойнства, които има театърът, той е и една велика магия! Казвам го, защото аз самият бях омагьосан от него. За какво става дума? През далечната 1962 година в читалище “Светлина” Гара Бов се поставяше пиесата “Блокада” по К. Зидаров. Репетиции се правеха, датата за първото представление беше обявена, всичко вървеше по план. Три дни обаче преди премиерата един от главните герои се разболя и постъпи в болница. На дневен ред се постави въпросът - да бъде или да не бъде поставена пиесата? Тогава моят приятел Илия Скробарски се сети за мен да взема ролята (по това време аз бях млад учител в Гара Бов). След кратко колебание приех при двама суфльори и един само за мен. Започнахме “двуразови” репетиции. Премиерата се състоя и пожъна успех. Тогава хората бяха жадни за такива представления. Оттогава аз съм омагьосан от театъра. Участвал съм в повече от 40 мини сценки и театрални постановки. Нямаше селище в района, което да не сме посетили. Хората ни приемаха радушно и ни изпращаха с другарски срещи и музика, често пъти до малките сутрешни часове.

Много пресен е споменът ми от пиесата “Среща в парка”. Там играех някакъв любовник, имах малко дете и хубава жена, но започнах любов със секретарката си. След интересни перипетии и лъжи от моя страна, аз бях разкрит. Двете жени в епилога ми удариха два звучни шамара и цялата публика изрази шумно задоволството си. Няма да забравя как една жена, след като утихна салонът, извика “Така ти се пада, малко ти беше. И моят вкъщи се опитва да прави същите номера”. Разбрах, че нашата малка пиеска е стигнала до душите на хората и те са станали съпричастни на станалото на сцената. Мисля, че затова театърът е магия и, който се омагьоса от нея, остава неин верен почитател до край.

ЕДНО ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ В ГАРА БОВ

Благой Благоев - библиотекар в читалище “Светлина”- Гара Бов /1944 г./

Може би беше в началот