През 1206г., след смъртта на Балдуин Фландърски, плененият френски рицар Сен дьо Бьов бил заселен от цар Калоян в пределите на Искърското дефиле. Там той въздигнал крепост и завинаги оставил името си на днешното селище БОВ.

В землището на село Бов френските рицари построили нови и непознати по това време водопроводи, /останки от тях са открити и извадени през 70-те години на ХХ век./, каптирали са съществуващите планински извори, давайки им свои латински имена, благоустроили и защитили селището, ограждайки го със здрави крепостни зидове.   Спомен от това далечно време са запазените и до днес в местната топонимия имена на ридове, върхове, местности, градища и извори и др. Такива са запазените и до ден днешен бовски родове Бугари и Латинци. Новите исторически факти, събрани през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, потвърждават това предание.

На около тридесет метра южно от днешната хижа “Тръстеная” могат да бъдат открити руините от средновековния манастир “Св. Панталеймон”, който е бил построен в близост до стара римска стражева станция, служила в древността за охрана. Според преданието на това място е имало древно тракийско светилище, край което векове по-късно последователи на учениците на св. Климент Охридски построили манастир. Много по-късно за известен период от време игумен на манастира е бил легендарният поп Мартин войвода.

По време на османското робство в тази местност е имало странноприемница, обслужваща пътя, по който е минавала турската хазна. Светата обител е разрушена от турците през кърджалийските времена. Днес е запазен оброкът “Св. Панталей Пътник” със стар оброчен кръст.

В местността Манастира на 1,5 км. източно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската черква "Св. Архангел Михаил" многократно е разрушавана и възобновявана

През есента на 1877г. селищната област на Искърския пролом, в това число и село Бов, е освободена  от Османско робство. Неминуемо настъпват дълбоки социално-икономически и административни промени. При построяването на гарата се появява естествена необходимост от създаване на селище в района на железопътната линия. До 1920 г. Гара Бов не е съществувала. През 1921 год. се открива спирка, а през 1931 - гара. Това е резултат от нарастващия брой каменни кариери и необходимостта извозването на готовата продукция.

До откриването на спирката около нея е имало  три къщи. С течение на времето се заселват все повече хора от съседни села и махали. Към 1941 г. са построени над 20 нови къщи. Гара Бов се явява като естествено средище за търговия на околните села. Постепенно се отварят кръчми, кебапчийници, сладкарница, бакалница, складове за зърнени храни, кланница, фурна, шивачница и др.

През 1917 и 1918 г. Патриарха на българската литература Иван Вазов посещава района на Бов и в пътеписа си “Разходка по Искъра” пише:

''Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.''

Поради това, че доходът от нивите не осигурява прехраната на жителите на селото, се появява нужда от намиране на допълнителна работа. Възможности за това създава прокарването на железопътната линия през дефилето. Железницата привлича много работници за поддържането й: кантонери, стрелочници, спирачи и др. Мнозина бовчани се научават на каменарство от строителите на железницата - италиански работници. Появяват се кариери, в които работят много мъже от селото. Друга част се занимават с дърводобив. Постепенно започва да се развива рударството.

Преди прокарване на жп линията къщите в Гара Бов били само три. Процесът на движение на населението към Гара Бов е най-силен в периода 1956 - 1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По-късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник.

Днес историческото наследство се популяризира чрез провежданите ежегодно Празници на Бов.

СТРАНИЦИ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛО БОВ /до 1980 г./