Гара Бов е разположена на 10 км северно от община Своге и на 50 км северно от София, с които има много добри шосейни и жп връзки. През територията на селището преминава жп линията София – Мездра. На север то граничи със землището на гара Лакатник, а на юг със село Церово. На 6 км североизточно от Гара Бов се намира село Бов. Теренът в преобладаващата си част е планински с множество проломи, пропасти и пещери.

При Гара Бов в дефилето на Искъра, където надморската височина е около 340 м, климатът е умереноконтинентален. Той е съпроводен с мъглива, влажна и студена зима, ранна пролет и прохладно лято. На територията на село Бов, където надморската височина е около 820 м, климатът е умерен, а годишните температури се движат в обширен диапазон от +28° С до -25°С. Във високата билна част на землището, която надхвърля 1200-метровата граница климатът е планински.

Валежният режим в района на Бов има подчертано континентален характер: максимум през лятото и минимум през зимата. Ветровете са най-силни по билната част на планината.

През 1965 г. към землището на Бов са присъединени махалите Скакля (разположена по двата бряга на едноименната р. Скакля) и Криви лак (разположена северно от Гара Бов, където река Искър образува живописен меандър под названието Криви лак). Землището на  Бов е разположено в два обширни Западно Старопланински дяла: в Понор планина (разположена върху левия бряг на Искъра) и Голема планина (разположена върху десния бряг на реката). От дългото, но тясно вододелно било на планината се отделят множество разклонения като долове и по-големи реки - Габровница, Трескавец и др.

На територията на Бов се издигат множество върхове: Яворец (1348 м), Гарван (Лешке), висок 1172 м., Свредело (1266 м), Колибища (1231 м), Кошушки (1164 м) и Издремец (1495 м).

Флората и фауната в района са разнообразни. Западните склонове на хребета са обрасли с хубави букови гори. В по-долните северни склонове се срещат и дребни полухрастови гори от див габър, дъб, леска и дрян. Южните склонове са залесени с иглолистни насаждения. По обширните билни поляни през цялото лято цъфтят приказно красиви горски цветя и дъхави билки. Из клоните на дърветата свиват гнезда различни пернати - врабци, врани, сойки, диви гълъби, кукувици и яребици. В горските масиви излизат сърни, а дивите свине по правило обитават скритите части на буковите и дъбовите гори, които им предоставят достатъчна храна. Срещат се още лисици и катерици, а заекът е на изчезване.